№ 17993
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110107310 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
срещу двама ответника.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Т.С., ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.***********, срещу двама ответника М.К.,
ЕИК *******, с адрес гр**************, и С. М. Е., ЕГН **********, с адрес
гр.************, и двамата ответника със съдебен адрес гр.**************, чрез адвокат
А. И. Д.-К.а, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да
приеме за установено между страните, че двамата ответника дължат при разделност на
ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 1926,64 лева/лв./, от които дължима главница
цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ в размер на 1620,97 лева за период
1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г./дата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ
за периода от 31.08.2019г. до 21.09.2022 г. в размер на 300,19 лева, гдължима главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ в размер на 4,50 лева за период
1.1.2020г.-30.6.2020г., ведно със законна лихва за периода от 28.09.2022г./дата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ДР
за периода от 02.03.2020г. до 21.09.2022 г. в размер на 0,98 лева, с които суми двамата
ответника са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, като сумите се разделят
между ответниците както следва:
1/ За М.К. за квота 51,2/76,90 - цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 1086,05 лева за период 1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода
от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от
31.08.2019г. до 21.09.2022 г. в размер на 201,13 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение ДР в размер на 3,02 лева за период 1.1.2020г.-30.6.2020г., ведно със законна
лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ДР за
1
периода от 02.03.2020г. до 21.09.2022 г. в размер на 0,66 лева;
2/ За С. М. Е. за квота 25,7/76,90 - цена на доставена от дружеството топлинна енергия
в размер на 534,92 лева за период 1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода
от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ТЕ за периода от
31.08.2019г. до 21.09.2022 г. в размер на 99,06 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ в размер на 1,48 лева за период 1.1.2020г.-30.6.2020г., ведно със законна
лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху ДР за
периода от 02.03.2020г. до 21.09.2022 г. в размер на 0,32 лева, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение/ЗИ/ №28922/11.10.2022г. по реда на чл.410
ГПК по ЧГД № 52384/2023г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за периода
описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр. София, **********,
вх.*****, аб.№ ******/инсталация № ******, като не са изпълнили задължението си във
връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно
действащото законодателство във сферата на енергетиката. Ищецът твърди, че е доставил на
двамата ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание
Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата цена, с което неоснователно се е обогатил за сметка на
дружеството ищец. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия -
чл.40, ал.1 ОУ на ищеца - срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на
месечните дължими суми е до 20-то число на месеца след изтичане на периода на доставката
и и след получаване на фактурата. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения
период и цената на услугата дялово разпределение.
Моли съдът да уважи претенциите, с присъждане на сторените по делото разноски – за
заповедно и за исково.
ДВАМАТА ОТВЕТНИКА са подали отговор на ИМ, чрез упълномощен адвокат.
ОТВЕТНИК М.К. оспорва исковете при твърдението, че през процесния период не е
ползвал топлинна енергия и топла вода в имота, не е бил в облигационни отношения с
ищеца, защото в процесния имот са били демонтирани отоплителни тела и е спряно
ползването на услугата предоставяна от ищеца. Оспорва се, че няма реално доставяне на ТЕ
от страна на топлофикационното дружество-ищец до процесния обект. Оспорва се ищеца да
е отправил покана за плащане, затова се оспорва част от вземането - претенцията за лихви в
размер от 201,13 лв., представляваща законна лихва за забава от 31.08.2019г. до 21.09.2021
г., защото най-раната дата за покана е датата на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда. Оспорва се дължимост на такса за ДР. Оспорва
да се е обогатил за сметка на ищеца. Оспорва основателността и на акцесорните искове за
лихви. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски,
за което допълнително ще представи списък по чл.80 ГПК.
ОТВЕТНИК С. М. Е. оспорва исковете при твърдението, че с търговското дружество
М.К., ЕИК ******* е сключен договор за наем на 01.12.2014г., който не е прекратен, за
ид.ч.собственост на ответника - 25,7/76,90. Съгласно уговореното между страните в чл.9 от
договора за наем, консумативите за имота, като потребление на електрическа енергия, вода
и др. в това число и доставката на топлоенергия се заплащат от наемателя в лицето на М.К.,
ЕИК *******. Твърди, че М.К. е предприел действия по спиране на топлоснабдяването на
имота. Оспорва реално доставяне на ТЕ от страна на топлофикационното дружество до
процесния обект. Оспорва за отправена покана към ответника да заплати дължимите суми.
Оспорва, че най-ранната дата за такова уведомяване е датата на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда, затова оспорва част
2
от вземането - претенцията за лихви в размер от 99,06 лв., представляваща законна лихва за
забава от 31.08.2019г. до 21.09.2021 г. Оспорва се дължимост на такса за ДР. Оспорва да се е
обогатил за сметка на ищеца. Оспорва основателността и на акцесорните искове за лихви.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва отговорите на двамата
ответника. Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца
сторените разноски в производството.
В открито съдебно заседание, двамата ответника, редовно призовани, не се
представляват от адвокат. Преди о.с.з. представят молба с вх. №284504/12.10.2023г., с която
моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, като поддържат подадения отговор, молят
да се отхвърлят предявените искове.
В открито съдебно заседание трето лице помагач Т.С.С., ЕИК *******, редовно
призовани не се представляват.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
предвид законовите норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства надлежно заверени копия на писмени
документи, както следва - пълномощно за ищеца/л.10/; Заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх.№201707/28.9.2022г. по което е образувано заповедното производство по
ЧГД № 52384/2022г. на СРС/л.11-15/; Нотариален акт *****2000г. на софийски нотариус за
замяна на процесния имот/л.16-17/; Нотариален акт № ******.2000г. на софийски нотариус
за процесния имот/л.18-19/; Нотариален акт № *****2014г. на софийски нотариус за
продажба на 25.7/76.90 в полза на отв.С. М.Е./л.20-21/; писмо до отв.М.К. за дължими суми
към ищеца от 7.6.2022г. ведно с връчена обратна разписка на 23.6.2022г./л.22-23/; Заявление
от отв.М.К. за сключване на договор с ищеца/л.24/; Удостоверение за актуално състояние на
отв.М.К./л.25-26/; Нотариален акт № 23/11.5.2000г. на софийски нотариус за процесния
магазин/констативен/л.27-30/; Договор за прехвърляне на търговско предприятие от
17.7.2006г. с преобритател отв.М.К./л.31-35/; акт за разпределение на кубатура от
29.9.2010г./л.38-39/; Договор №****/2.4.2001г. между СЕС и фирма Т.С.С. за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, ведно с протокол от ОС на ЕС от
15.3.2001г. и списък на ЕС/л.40-46/; Извлечение от сметки по месеци за процесния период за
абонатен № ******/инсталация ******, от което е видно какъв е размера на дължимите суми
за топлинна енергия/л.47/; Удостоверение за актуално състояние на Т.С./л.48-51/; Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на ищеца/л.52-63/;
пълномощно за ответника М.К./л.76, л.87/; пълномощно за втори ответник С. М. Е./л.81,
л.107/; фискални бонове за платени суми/л.88-100/; договор за наем от 1.12.2014г. сключен
от ответник С. М. Е. с втория ответник за нейните процесни ид.части от процесния по
делото имот, със срок на договора за 2 години/л.108-111/; преводно нареждане от
22.3.2023г./л.143/.
С определение № 22745/28.6.2023г. по чл.140 ГПК за безспорно е прието между
страните, че ответник М.К. е собственик на процесния обект за своята ид.ч. посочена в ИМ,
а за другата е собственик С. М. Е..
По делото е прието писмо от третото лице помагач с вх.№ 280625/10.10.2023г. с
приложени към него доказателства за отчети на процесния обект по делото, като се вижда,
че за клиент е вписан отв.М.К. /л.135-139/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
3
/СТЕ-л.144-158/, приложени са по делото три идентични екземпляра/, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена, като вещото лице е отговорило само на въпросите
на ищеца, а на въпросите на ответниците не е отговорено, защото не са внесли депозити, се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот, е с непрекъснато
топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение е в съответствие с
методиката, нормативната уредба и проверените документи. За процесния период и
за процесния имот с абонатен №******, чийто собственик е ответникът, се установява, че не
е осигурен достъп за отчет. В имота няма монтирани отоплителни тела и затова няма
монтирани топлоразпределители. В процесния магазин се ползав топла вода, но при липса
на монтиран водомер за топла вода разходът се начислява за 2 броя потребители при норма
140 литра на потребител за едно денонощие съгласно чл.69, ал.2 от Наредбата. Начислена е
и сума за сградна инсталация. Вещото лице е посочило, че за процесния период е начислена
сума 1942,30 лева, от които 299,02лв. са дължимите за сградна инсталация, като в общата
сума не са включени лихви за забава.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ-л.161-166/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, и не е
оспорена от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените
суми за процесния период. Общо дължимата сума е в размер на 1926,64лв., от които лихвите
са в размер на 301,17лв.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът по чл.415 ГПК е специален положителен установителен иск. С него разполага
кредиторът-ищец, чието вземане в заповедното производство е оспорено от
длъжника/длъжниците. С предявяването му ищеца търси защита за вземането си като със
сила на присъдено нещо се признае съществуването му. Правния интерес от заявяването му
в съда е наличието на предпоставките визирани в чл.415 ГПК. Искът по чл.415 ГПК има за
цел стабилизиране заповедта за изпълнение като изпълнителен титул за принудително
изпълнение. От тази възможност се е възползвал ищецът в настоящото производство /в този
смисъл Решение № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., IIт.о. на ВКС, Решение №
171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., IV г.о. на ВКС, Решение № 89/02.6.2011г. по т.д. №
649/10г., II т.о на ВКС/. Предвид изложеното искът е допустим.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото
дружество, които са публично достъпни за конкретния спор са приложими с оглед
начисляването на сумите, но не и по отношение на това дали има основание за
начисляването им, доколкото се твърди, че двамата ответника са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца. Предвидено е, че продажбата на топлинна енергия от
ищеца Т.С. на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.София се извършва
въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на тези общи условия /ОУ/. В
чл.23 от тези ОУ е предвидено, че купувачът ползващ топлинна енергия за стопански нужди
в сграда етажна собственост /СЕС/ е длъжен да сключи писмен договор за продажба с
продавача при спазване изискванията за измерване, отчитане и разпределение на топлинната
енергия, предвидени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. на потребители в град
София/л.55 от делото/.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот е част от
сграда етажна собственост, която, от своя страна, е присъединена към топлопреносната
мрежа, видно от изготвената и приета по делото СТЕ и ССчЕ. Самият имот обаче не е
топлофициран, няма и монтиран водомер за топла вода, но се ползва такава, и поради
неосигурен достъп за отчитане е начислена такава на максимално предвиденото по наредба.
Установено е, че се начислява разход и за сградна инсталация.
4
От събраните по делото доказателства съдът установява, че ищецът е поканил
ответника да сключи договор, но това не се е случило, като ответника не е предприел
нужните действия.
Съгласно чл.153 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл.3,ал.1,т.1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за
технологични нужди,отопление и горещо водоснабдяване. От своя страна в параграф 1,
т.33а от ДР на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., небитов клиент е този, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя ,по
аргумент от чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е
сключен между страните.
В конкретния случай ищеца отправя претенцията си по реда на чл.59 ЗЗД срещу
собственика на процесния магазин, доколкото това са двамата ответника.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може
да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на
задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи. В случая липсата на договор е липса на основание за
получаване на топлинна енергия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия й спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двете страни. За да бъде ангажирана обаче отговорността на
ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се
установи само, че същият е собственик на процесния имот/което в конкретния случай е
доказано/, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия период и
съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, както е начислено за
плащане, като по този начин си е спестил разходи- доказателствената тежест за това е
изцяло на ищеца съгласно чл.154, ал.1 ГПК. С оглед събраните по делото доказателства и
изготвените заключения по СТЕ и ССчЕ съдът счита, че ищецът е доказал горепосочените
факти.
5
По делото е безспорно установено, че за процесния период, процесният магазин е
ползвал топла вода, но същата не е била заплатена. На второ място е безспорно установено,
че в процесният имот не е монтиран водомер за топла вода. На трето място е установено, че
в процесния период никой от ответниците не е осигурил достъп, за да се отчете ползваната
топлоенергия за подгряване на топла вода, затова е начислено при условията и разпоредбите
на Наредбата.
При така установеното съдът намира предявения установителен иск по чл.415, ал.1
ГПК във връзка с чл.59, ал.1 ЗЗД за основателен и доказан, но само по отношение на сумите
за главниците за ТЕ и ДР, като те следва да се уважат.
Неоснователни са акцесорните искове по чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД
за мораторните лихви към сумите за Те и ДР, чиято основателност е обусловена от това
ответниците да бъдат поканени да платят дължимите суми за главниците. Такава покана по
реда на чл.84 ЗЗД не е направена преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК пред съда,
затова лихва за забава не може да се начислява от ищеца преди дата 28.9.2022г.
Исковете за лихви као неоснователни подлежат на отхвърляне.
Следва да се присъди законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК пред съда-28.9.2022г.
Следва да се допълни, че плащането, което твърдят двамата ответника с молба от
12.10.2023г./л.141-143 от делото/ не доказва реално извършено плащане за процесния обект,
доколкото в платежното нареждане от 22.3.2023г. липсва посочване, че се касае за
процесния абонатен номер, а вещото лице по ССчЕ изрично посочва, че плащания на
процесните суми при ищеца не е отразено.
По отношение на твърденията на отв.физическо лице, че е отдало своята ид.ч. от имота
на втория ответник/фирмата/, то Договора за наем е сключен през 2014г. със срок от 2
години, и липсват доказателства този договор да е бил в сила за процесния период след
2019г. за двете процесни главници.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски имат и
двете страни, съразмерно с уважена и отхв.част от искове.
Списък с разноски е представен само от ищеца и е приет от съда/л.168 от делото/.
Двамата ответника не са представили. Срокът за възражение по списъка е бил до края на
последното проведено о.с.з. по делото, като такива възражения не са направени.
Размерът на разноските на ищеца по исковото производство/по списък и доказателства
по делото/ е 1061,47лв., а по заповедното – 88,53лв., или общо сумата е 1150,00лв.
Съразмерно с уважената част на исковете следва да се уважи сумата от 970,23лв. за цялото
производство, която да се разпредели между двамата ответника при съобразяване на квотите
им в собствеността, като отв.С. М. Е. дължи 324,25лв. от разноските за производството.
Въпреки, че двамата ответника искат да им се присъдят разноски по делото, нито в
исковото производство, нито в заповедното има обективирани разноски от тях, нито са
представени писмени доказателства за платен адв.хонорар, затова няма основания да им се
присъдят разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т.С., ЕИК *******, със
6
седалище и адрес на управление гр.**********, и двамата ответника М.К., ЕИК *******, с
адрес гр**************, и С. М. Е., ЕГН **********, с адрес гр.************, че двамата
ответника дължат при разделност на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 1625,47
лева/лв./, от които дължима главница цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ в размер на 1620,97 лева за период 1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна
лихва за периода от 28.09.2022г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до
изплащане на вземането, и дължима главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ в размер на 4,50 лева за период 1.1.2020г.-30.6.2020г., ведно със законна
лихва за периода от 28.09.2022г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до
изплащане на вземането, с които суми двамата ответника са се обогатили неоснователно
за сметка на ищеца, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение/ЗИ/ №28922/11.10.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 52384/2023г. на СРС,
на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за мораторна лихва върху ТЕ за периода от 31.08.2019г. до
21.09.2022 г. в размер на 300,19 лева, и мораторна лихва върху ДР за периода от 02.03.2020г.
до 21.09.2022 г. в размер на 0,98 лева, като неоснователни и недоказани, като сумите се
разделят между двамата ответника както следва:
1/ За М.К. за квота 51,2/76,90 - цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/
в размер на 1086,05 лева за период 1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна лихва за периода
от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, и цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ в размер на 3,02 лева за период 1.1.2020г.-30.6.2020г., ведно със законна
лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането;
2/ За С. М. Е. за квота 25,7/76,90 - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ в размер на 534,92 лева за период 1.7.2019г.-30.4.2021г., ведно със законна
лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането, и цена на извършена услуга за
дялово разпределение/ДР/ в размер на 1,48 лева за период 1.1.2020г.-30.6.2020г., ведно със
законна лихва за периода от 28.09.2022г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.К., ЕИК *******, с адрес гр**************, да заплати на Т.С., ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.***********, сумата от 645,98 лева,
представляващи сторени разноски от ищеца съразмерно с уважената част от исковете по
исковото и заповедното производство по ЧГД № 52384/2023г. на СРС, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. М. Е., ЕГН **********, с адрес гр.************, да заплати на Т.С.,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.***********, сумата от 324,25 лева,
представляващи сторени разноски от ищеца съразмерно с уважената част от исковете по
исковото и заповедното производство по ЧГД № 52384/2023г. на СРС, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на третото лице помагач на ищеца Т.С.С.,
ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, а на ищеца-по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7