Определение по дело №3976/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1189
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Ирина Стоева
Дело: 20211100603976
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1189
гр. София, 21.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Стефан Милев

Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603976 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 306,
ал. 3 от НПК.
Постъпила е частна жалба от И.С. Ф. срещу Определение от 18.08.2021
г., постановено по НЧХД № 12246 по описа за 2018 г. на СРС, НО, 18-ти
състав, с което първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия и
жалбоподател в настоящото производство И.С. Ф. да заплати на частния
тъжител Й.Г.С. сумата в размер на 1600,00 лева, представляваща разноски по
делото (по наказателното производство изобщо) за адвокатски
възнаграждения.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е частично
недопустимо, тъй като съдът бил присъдил и разноски, направени пред други
инстанции, и неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост.
Посочва се, че възможността за присъждане на разноски е била преклудирана
още с постановяване на първоначалната присъда от СРС, като частният
тъжител не е сезирал тогава съда за произнасяне с определение по чл. 306, ал.
1, т. 4 от НПК. Частният тъжител не бил представил списък с разноски, за да
има възможност да иска допълване на съдебните актове в тази част. Излагат
се възражения, че волята на съда в обжалваното определение е неясна, тъй
като не се разбирало точно кои разноски са присъдени. По делото били
представени множество договори за процесуално представителство, от които
не ставало ясно кой е предметът им, по кое дело, с какъв предмет и между кои
страни са сключени. Посочва се, че на страна по делото може да бъдат
присъдени разноски само за един адвокат. Прави се искане за отмяна на
1
атакувания съдебен акт.
Не е постъпило е възражение от насрещната страна по жалбата – Й.Г.С..
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи в жалбата, както и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
Производството по НЧХД № 19653/2016 г. по описа на СРС, НО, 5-ти
състав е било образувано по частна тъжба на Й.Г.С. срещу подсъдимия И.С.
Ф.. В производството тъжителят е бил представляван от адв. П.Х.А. с
представено пълномощно, находящо се на л. 7 от делото (на гърба) и в което е
дописан на ръка като предмет „защита и процесуално съдействие във връзка с
нанесен побой от лицето И.С. Ф.“. По делото е приложен на л. 7 (на лицевата
страна) договор за правна защита и съдействие от 04.11.2016 г. между
защитника и частния тъжител с уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 600,00 лева плюс 100,00 лева за всяко явяване в съдебно заседание,
като в графата „начин и срок на плащане“ е вписано „в брой“, но съответната
графа за платена сума в брой или по сметка не е била попълнена. С Присъда
от 30.01.2018 г. СРС е признал подсъдимия за невиновен по обвинението за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като е присъдил в негова
полза разноски.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана. В тази връзка е било
образувано ВНЧХД № 2417/2018 г. по описа на СГС, НО, IV-ти въззивен
състав. Във въззивното производство Й.Г.С. е бил представляван от адв. М.С..
На л. 23 от делото (на гърба) се намира пълномощното на защитника, в което
е вписано, че упълномощаването касае образуваното въззивно производство,
посочено с номер и състав. На лицевата страна е поместен договор за прана
защита и съдействие с договорено възнаграждение от 600,00 лева. На съда е
било представено копие от пълномощното, в което, видно от външните му
белези, първоначално е било отбелязано, че е била платена сумата от 200,00
лева, без да бъде попълнена графата с посочване дали в брой или по сметка.
Върху договора е омастилена уговорката за плащането на две вноски.
Отбелязано е с химикал, че 400,00 лева са платени на 15.07.2018 г. с
подчертаване, че е станало в брой. Пълномощното, на чийто гръб се намира и
договорът за правна защита и съдействие, е било представено от адв.
Стоичкова в открито съдебно заседание на 02.07.2018 г. С Решение № 766 от
09.07.2018 г. въззивната инстанция е отменила изцяло присъдата на
първоинстанционния съд и е върнала делото за ново разглеждане.
След връщане на делото в СРС е било образувано НЧХД № 12246/2018
г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав. Частният тъжител е бил представляван в
производството от адв. Д.М. с пълномощно по делото от 10.04.2019 г.,
находящо се на гърба на л. 108 по делото и с вписан предмет именно
посоченото производство. На лицевата страна на л. 108 се намира и договор
за правна защита и съдействие от 10.04.2019 г. между адвоката и Й.Г.С. с
договорено възнаграждение в размер на 800,00 лева с обозначението, че
2
пълният размер е бил заплатен в брой в момента на подписване на
пълномощното. С Присъда от 31.10.2019 г. подсъдимият И.С. Ф. е бил
признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е бил освободен от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание „глоба“
в размер на 1200,00 лева по реда на чл. 78а от НК. Касателно разноските СРС
се е произнасъл с присъдата само относно тези, които се дължат в полза на
СРС – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, предявен и
разгледан в рамките на наказателното производство.
Първоинстанционният съдебен акт е бил обжалван, като е било
образувано ВНЧХД № 4470/2020 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав.
Във въззивното производство частният тъжител е бил представляван от адв.
Д.М. с пълномощно по делото, находящо се на л. 26 от делото (на гърба). В
пълномощното било вписано, че упълномощаването е за
второинстанционното производство във връзка с НЧХД № 12246/2018 г. На
другата страна, отново на л. 26 от делото, е приложен договор за правна
защита и съдействие между адв. М. и частния тъжител с договорено
възнаграждение в размер на 400,00 лева, като в договора е вписано, че сумата
е платена в брой. С решението си въззивната инстанция е потвърдила
първоинстанционната присъда. Крайният съдебен акт на въззивния съд е бил
окончателен и присъдата от 31.10.2019 г. е влязла в сила на 19.04.2019 г.
С молба с вх. № 21032224/28.05.2021 г. от адв. М. до СРС е поискано
издаването изпълнителен лист за присъдените в полза на частния тъжител
суми и разноски за адвокатски хонорар. С обжалваното определение СРС е
присъдил в полза на частния тъжител разноски за адвокатски хонорари в
размер на 1600,00 лева, като в мотивите районният съд е посочил, че
уважената сума е с оглед цялото наказателно производство и предвид размера
на удостоверените реално заплатени суми.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът му възлага заплащането на сторените по делото разноски. В
този смисъл същият следва да бъде осъден да заплати и сторените от частното
обвинение разноски предвид обстоятелството, че делото е за престъпление от
частен характер. Налице са две възможности за произнасяне на съда
касателно разпределянето на разноските– в крайния му съдебен акт по
същество или с определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Производството
по чл. 306 от НПК е регламентирано като способ за преодоляване на пропуски
в присъдата по изрично визираните в ал. 1 на тази разпоредба въпроси,
включително и относно разноските. Възлагането на разноските и техният
3
размер са пряко обусловени от решението на съда дали има извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно,
съставлява ли престъпление и каква е правната му квалификация, съставлява
ли административно нарушение, следва ли да бъде уважен гражданският иск.
Ето защо производство по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК поначало следва да се
стартира едва след влизане в сила на присъдата, когато окончателно са
решени въпросите във връзка с „виновността“ на подсъдимия (в този смисъл
Определение № 7 от 15.01.2021 г. на ВКС по ч. н. д. № 30/2021 г., II н. о., НК).
В тази връзка, не е налице настъпила преклузия за присъждане на разноските
още с постановяване на първоначалната присъда от СРС – по НЧХД №
19653/2016 г. по описа на СРС, НО, 5-ти състав, както се твърди в жалбата.
Видно от материалите по делото този съдебен акт не е успял да влезе в сила,
за да може да бъде инициирано впоследствие производство по чл. 306, ал. 1,
т. 4 от НПК, а е бил отменен изцяло и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд. Едва след произнасянето на
въззивния съд с решението му по ВНЧХД № 4470/2020 г., новата присъда на
СРС (по НЧХД № 12246/2018 г.) е станала окончателна, като в същата липсва
произнасяне касателно сторените от частния тъжител разноски с оглед изхода
на делото.
Правилно СРС се е произнесъл по претенцията за разноски с оглед
цялото наказателно производство, като въззивният съдебен състав не се
съгласява с доводите за недопустимост на постановеното определение. От
съдържанието на молба с вх. № 21032224/28.05.2021 г. не може да се изведе,
че се претендира присъждането на разноските, сторени само пред определена
инстанция, а напротив – търсят се изобщо разноски за адвокатски хонорар.
Когато СРС е постановил присъдата по НЧХД № 12246/2018 г., потвърдена
вспоследствие от контолиращата инстанция, той за първи път е признал
подсъдимият за виновен с впоследствие влязъл в сила акт и следователно
същият съд дължи произнасяне съобразно правилата на чл. 189 от НПК. В
конкретния случай това задължение не се променя от обстоятелството, че
делото вече е било разглеждано на районна и въззивна инстанция. Предходни
произнасяния на съдилищата по направените разноски или липсват, или са
изгубили своето правно значение след постановяване на отменителното
въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане (в този смисъл
Решение № 159 от 23.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 351/2012 г., III н. о., НК).
Несъстоятелно е възражението, че частният тъжител не бил представил
списък с разноски, за да има възможност да иска допълване на съдебните
актове в тази част. От една страна, в настоящия случай СРС е бил сезиран с
искане за присъждане на разноски, а не за допълване на волята му касателно
непълното му произнасяне по вече присъдени такива. От друга страна,
представянето на списък не е определящо за основателността на претенцията
за разноски, тъй като уважаването зависи от това дали са представени
доказателства за уговаряне и заплащане на претендирания разход за
адвокатско възнаграждение.
Контролната инстанция счита за неоснователни и оплакванията в
4
жалбата досежно яснотата на съдържанието на обжалвания акт. СРС изрично
е посочил, че присъжда само тези разноски, за които е удостоверено реалното
им заплащане. Видно от материалите по делото, за всяко инстанционно
разглеждане на делото частният тъжител е претендирал разноски за
адвокатски хонорар само за един адвокат в рамките на това производство,
като е представял своевременно пълномощно и договор за правна защита.
Констатира се, че същите представляват попълнени бланки, като на гърба на
единия документ се намира другият. Във всяко едно от представите
пълномощни е посочено кое производство касае, като от другата страна на
пълномощното е обективиран и съответният договор за адвокатско
съдействие. Във всеки един от договорите и във всяко пълномощно страните
по сделките са индивидуализирани, като е налице съответствие между
вписаните адвокат и клиент по пълномощното и по договора за конкретното
делото. Предвид това, че всеки от договорите се намира на гърба на бланката
с пълномощното по конкретното дело, макар в договора като предмет да е
вписано единствено процесуално представителство (а на места има и
допълнителна индивидуализация), съдът счита това за достатъчно, за да се
приеме, че уговореният хонорар в договора съставлява насрещна престация за
упражняването на учредената по конкретното пълномощно представителна
власт. В действителност в обжалваното определение СРС не е упоменал
хонорарите по точно кои производства присъжда, но е казал, че възлага
разноските само за доказано платените. От материалите по делото става ясно,
че платени и оттам дължими на възстановяване са разноските за: адвокатски
хонорар в размер на 800,00 лева, претендиран по НЧХД № 12246/2018 г. по
описа на СРС, НО, 18-ти състав, адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева,
претендиран по ВНЧХД № 4470/2020 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен
състав, адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева, претендиран като част от
общо 600,00 лева по ВНЧХД № 2417/2018 г. по описа на СГС, НО, IV
въззивен състав. В договорите за първите два хонорара надлежно е вписана
уговорената сума и че същата е платена в брой, в който случай договорът
служи за разписка (в този смисъл т. 1 от ТР от 06.11.2013 г., постановено по
тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС). В договора за правна защита и
съдействие, намиращ се на л. 23 от ВНЧХД № 2417/2018 г. по описа на СГС,
НО, IV въззивен състав, отбелязването за плащане в брой е с химикал чрез
подчертаване, по какъвто начин е отбелязано само заплащането на сумата в
размер на 400,00 лева на 15.07.2018 г. Макар посочената дата да е
предхождала откритото съдебно заседание, в което са били представени
пълномощното и договорът (02.07.2018 г.), доколкото същата се явява
настъпила преди произнасяното на СРС с обжалваното определение,
въззивната инстанция счита, че е договорът в частта с омастиленото
отбелязване може да служи за разписка, че на 15.07.2018 г. е била платена
сумата в размер на 400,00 лева. Що се отнася до останалите суми за
адвокатски хонорар, уговорени в приложените договори, за тях не е налице
надлежно отбелязване за начина на плащане и размера на платената сума, за
да може договорите да служат като доказателство (разписка) за реално сторен
разход. По делото няма данни за постигнати уговорки за плащане по банков
5
път на някое от възнагражденията, а и липсват надлежни доказателства за
извършване на подобни плащания (платежни нареждания).
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната
му.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 18.08.2021 г., постановено по НЧХД
№ 12246 по описа за 2018 г. на СРС, НО, 18-ти състав, с което
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия И.С. Ф. да заплати на
частния тъжител Й.Г.С. сумата в размер на 1600,00 лева, представляваща
разноски по делото (по наказателното производство изобщо) за адвокатски
възнаграждения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6