Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № ../20.11. 2009 г. по г.д. № ../2009 г. на Е. районен съд е прието за установено по отношение на държавата, представлявана от Министъра на З. и Х., че Т. Й. Т. от с.Д., П. Й. Т. от гр.Е., М. Й. П. и А. Й. С. от гр.Г. са собственици на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.Д., общ.Е., а именно: част от имот № ... с площ 708 кв.м, намиращ се в контактната зона на с. Г. к.,землището на с.Д., общ.Е., целият с площ 38.884 дка, отразен на картата на контактната зова като нива на Държавен поземлен фонд, с граници на процесната част от имота: собствен имот НУПИ № .., попадащ в околовръстния полигон на с.Г. к., имот № ...- нива на ДПФ, имот № ..-двор на „Интернешънъл форест реджистър”, заедно с намиращата се в имота жилищна сграда и стопански постройки. Процесният имот е отразен в жълт цвят на приложената скица към заключението на вещото лице-Приложение №6, която е неразделна част от настоящото решение. Недоволно от решението е останало Министерството на З. и Х.-С., което го обжалва, тъй като счита, че са нарушени разпоредбите на чл.24 ал.7 от ЗСПЗЗ и чл. 47 ал.1 изр.2 от ППЗСПЗЗ, че не е установено по делото кога са построени постройките, колко е владяна земята. Моли да се отмери обжалваното решение. По въззивната жалба не е постъпил отговор в законния срок, но в съдебно заседание пълномощникът на ответниците по жалбата взема становище ,че жалбата е неоснователна. Твърди се, че решението е обосновано и законосъобразно и мотивирано, че съдът е обсъдел всички възражение на ответника по иска, като излага подробни съображения. Твърди се ,че ищците са придобили собствеността върху имота преди да бъде възстановен той на държавата, както се излагат подробни съображения и за това ,че не намира приложение разпоредбата на чл. 47 ал.1 изр.2 ППЗСПЗЗ.Моли да се потвърди обжалваното решение. Великотърновският окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, отговора по нея, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение ВТРС се е произнесъл по повод исковата молба на Т. Й. Т. от с.Д., П. Й. Т. от гр.Е., М. Й. П. и А. Й. С. от гр.Г. против Министъра на регионалното развитие и благоустройството/първоначално/, впоследствие заличен и е конституиран Министъра на З. и Х., представляващ Държавата по дела, които се отнасят до земи от Държавен поземлен фонд. Ищците твърдят, че са наследници на Й. Т. Й. и С. В. Й., като първият е починал през 1978 г., а втората- през 1996 г. Твърди се също , че посочените наследодатели през 1964 г. са закупили недвижим имот в с. Г. к., км. С.Д., община Е., представляващ дворно място от около 1100 кв.м с построени в него къща и стопански постройки, като от закупуването до смъртта си са владели имота като свой, без някой да им оспорва собствеността. Твърди се, че след смъртта на наследодателите си ищците са владели имота, като дворното място е оградено. Твърди се също ,че около с.Горни край не е имало подробен устройствен план, а само околовръстен полигон. Твърди се ,че през 2008 г. ищците предприели действия за изработване на кадастрална карта на имота си и за снабдяване с нотариален акт, когато се установило ,че полигонът пресича имота. Част от дворното място от 515 кв.м с две стопански постройки попада в границите на околовръстния полигон, а останалата част от 585 кв.м, заедно с построената къща и стопански сгради-остава извън полигона- в имот № 3680001 в контактната зона на с.Г. к.-нива записана на Държавен поземлен фонд, като целият този имот е записан с площ 38 884 дка. Твърди се ,че ищците не са подавали заявление по ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на частта от имота им, която се намира извън околовръстния полигон на селото, тъй като никога не са губили собствеността и владението върху нея. Твърди се също, че и в момента продължават да владеят имота, в който се намира наследствената им къща, като са заплащали дължимите данъци и такси за имота. Молят съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено, по отношение на държавата, представлявана от Министъра на З. и Х., че Т. Й. Т. от с.Д., П. Й. Т. от гр.Е., М. Й. П. и А. Й. С. от гр.Г. са собственици по давностно владение и наследство върху част от около 585 кв.м от имот № ..., намиращ се в контактната зона на с. Г. к. землището на с.Д., общ.Е., целият с площ 38.884 дка, отразен на картата на контактната зова като нива на Държавен поземлен фонд, с граници на процесната част от имота: собствен имот НУПИ № ..., попадащ в околовръстния полигон на с.Г. к., имот № .. нива на ДПФ, имот № ..-двор на „Интернешънъл форест реджистър”, заедно с намиращата се в имота жилищна сграда и стопански постройки. В протоколно определение от 21.10.2009 г. е допуснато изменение на предявения иск в частта за квадратурата на процесния имот- 708 кв.м. Районният съд правилно, законосъобразно и мотивирано е приел на база събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ищците са наследници на Й. Т. Й. и С. В. Й., които са били собственици на дворно място от 1223 кв.м, находящо се в с.Д., което е оградено и в него са построени жилищна и стопански сгради; че към настоящия момент една част от него с площ 515 кв.м попада в урбанизираната територия съгласно кадастралната карта и е с № ..., а другата част от 708 кв.м попада извън урбанизираната територия по плана за земеразделяне на землището като е включена в имот № ...., целият от 38.884 дка на ДПФ. Съдията е обсъдил изслушаните свидетелски показания и е направил правилния извод, че ищците са собственици на процесния имот на основание давностно владение и наследство. Съдията във връзка със становището на ответника по делото е правилно е приел , че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 24 ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като е безспорно установено по делото ,че процесният имот е придобит по давност от наследодателите на ищците преди същият да бъде включен в ДПФ през 1997 г., като неправилното съставяне на скицата не се отразява на придобитото вече право на собственост. В тази връзка се явява несонвателно и оплакването във въззивната жалба ,че е нарушена разпоредбата на чл.47 ал.1 изр.2 ППЗСПЗЗ. ВТОС споделя изложените мотиви от районния съд относно основателността на предявения иск и на основание чл. 272 ГПК препраща към същите. С оглед изложеното жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ..20.11. 2009 г. по г.д. № ../2009 г. на Е. районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |