РЕШЕНИЕ
№ 67
Ямбол, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол
- I състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
При
секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 148 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „*** ****** ****“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя Х.И.К., депозирана чрез адвокат С.Е. ***, с посочен съдебен адрес:***, *. Оспорва се Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3252 от 24.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с който на дружеството е определено парично задължение, представляващо публично държавно вземане в размер на 195 297,85 лева.
В жалбата се сочи, че атакуваният административен акт е нищожен и незаконосъобразен, тъй като е издаден при неспазване на изискваната от закона форма, в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби, при което грубо е нарушено правото на защита на дружеството, както и при несъобразяване с целта на закона. Твърди се, че управителят на „*** ****** ****“ ЕООД или друго упълномощено лице не е получавало оспорения АУПДВ, нито пък на адреса по седалището на дружеството са пристигали писма, куриерски пратки, електронни съобщения или други уведомления за такъв акт.
Претендира се отмяна на акта с присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на оспорващия - адвокат С.Е. от ЯАК, поддържа жалбата и направените искания. Допълнително представя подробни писмени бележки. Претендира разноски.
За ответната страна – Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ - София се явява юрисконсулт Б., редовно упълномощена, която застъпва тезата за неоснователност на жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита, че оспореният в настоящото производство акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност. В случая ДФ „Земеделие“ е обвързан от констатациите на сертифициращия орган, а за състоянието на парцелите е релевантна фактическата обстановка към момента на извършената от същата агенция проверка и съгласно правилата на тази агенция ДФЗ е длъжен да се съобрази с техните констатации и да предприеме действия във връзка с това, като инициира производство за възстановяване на получените от жалбоподателя без основание суми, т. е. административният орган е действал в условията на обвързана компетентност. В допълнение се сочи, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че предприетите от органа действия отговарят на нормативните изисквания и са съобразени с целта на закона. Иска се съдът да постанови краен съдебен акт, с който да потвърди законосъобразността на оспорения административен акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в условията на евентуалност.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното от фактическа страна:
На 21.05.2016 г. „*** ****** ****“ ЕООД с УРН ******, чрез надлежно упълномощено лице Й. Т.Т., подало заявление за предоставяне на финансова помощ по Мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г. с приложени към него задължителни документи, включително и План за преструктуриране и конверсия и инвестиционен проект.
Със Заповед № 03-РД/2312 от 26.07.2016 г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ, на основание чл.
20, т. 2 и т. З, чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 13, ал. 9 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на лозаро- винарския сектор за периода 2014-2018 г. и във връзка със Заповед № 03-РД/1475 от 13.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, заявлението на дружеството било одобрено за дейностите „ Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права от Националния резерв“ и „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения – системи за капково напояване“ върху площ от 8,6850 ха, с размер на финансовата помощ 349 279,28 лева (л. 115). За това обстоятелство оспорващият е уведомен с Писмо изх. № 01-2600/4479 от 26.07.2016 г. (л.113), изпратено на посочения в заявлението за подпомагане адрес за контакт в гр. Ямбол, ул. „П.Б. № **, а не на адреса по седалището на дружеството.
На 28.07.2016 г. между жалбоподателя и ДФЗ е сключен Договор № 2016163 за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по НППЛВС 2014-2018 г. за извършване на агротехническите мероприятия по процесните дейности (л. 117-125) с посочен общ размер на първоначално одобрената финансова помощ от 349 279,28 лева. В договора освен адреса по седалище на дружеството е посочен също и адрес за контакт в гр. Ямбол, ул. „П.Б. № **.
На 19.08.2016 г. от жалбоподателя е подадено Заявление за авансово плащане по сключения договор (л. 137), в която връзка от Изпълнителния директор на ДФЗ е издадена Заповед № 03-РД/2562 от 31.08.2016 г. за одобряване на заявлението за авансово плащане по мярката (л. 168). С Писмо изх. № 01-2600/5298 от 31.08.2016 г., изпратено на адреса за контакт в гр. Ямбол, ул. „П.Б. № **, жалбоподателят е уведомен за одобреното авансово плащане в посочения в писмото размер - до 80 % от пълния размер на първоначално одобрената финансова помощ, а именно 150 000 лева (л. 167). Писмото е връчено на съпругата на управителя на дружеството - жалбоподател на 02.09.2016 г. (л. 363). Видно от
съдържащите се в приобщената по делото административна преписка Оторизационно писмо № SVI **** от 07.09.2016 г. и Справка за извършени плащания за 14.09.2016 г. (л. 181), размерът на общо оторизираната и изплатена сума за ползвателя „*** ****** ****“ ЕООД по заявлението за авансово плащане е в размер на 150 000 лева.
На 28.06.2018 г. от жалбоподателя е подадено Заявление за окончателно плащане на остатъка по сключения договор (л. 182-186) в размер на 199 279,28 лева. След извършената на 23.07.2018 г. проверка на място и съставяне на контролни листи за кадастрален имот с № *****-*-*** със заявена площ от 8,685 ха (л. 297-299), от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ до Изпълнителния директор на ДФЗ
- РА е изготвена докладна записка (л. 316), в която е посочено, че на основание документалните проверки и проверката на място кандидатът е допустим за изплащане на финансова помощ след изпълнение на инвестицията. В докладната записка е посочено също, че е извършено изчисление на финансовата помощ за доплащане по договора, което възлиза на 195 297,85 лева. В тази връзка на Изпълнителния Директор на ДФЗ - РА са представени за подпис заповед за одобрение и уведомително писмо за одобрение на заявлението за окончателно плащане. На 28.08.2018 г. от Изпълнителния директор на ДФЗ е издадена Заповед № 03-РД/3429 (л. 318), с която на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 2/2014 г., чл. 20, т. 2 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1, предл. първо, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ е одобрено изплащане на финансова помощ по заявлението за окончателно плащане в размер на 195 297,85 лева за площ от 8,5860 ха, като е отказано изплащане на сума в размер на 3 981,43 лева с мотив, че при извършената проверка на място от Дирекция „Технически инспекторат“ е констатирана площ в размер на 8,5860 ха, т.е. с 0,0990 ха по-малко от договорираната площ от 8,6850 ха. Заповедта е съобщена на управителя на „*** ****** ****“ ЕООД с Писмо изх. № 01-2600/4451 от 28.08.2018 г. (л. 317), изпратено отново на посочения в заявлението за подпомагане и в сключения договор адрес за контакт в гр. Ямбол, ул. „П.Б. № **, като липсват данни за надлежното му връчване. В приобщената по делото административна преписка не се съдържат данни заповедта да е обжалвана в частта относно посоченото неодобрение. От съдържащите се в преписката Оторизационно писмо № SVI **** от 28.08.2018 г. (л. 326), Приемо-предавателен протокол за оторизирани плащания № 38 от 28.08.2018 г. и Справка за извършени плащания за 04.09.2018 г. (л. 335) така определената във връзка със заявлението за окончателно плащане сума в размер на 195 297,85 лева е изплатена на „*** ****** ****“ ЕООД на 04.09.2018 г.
На управителя на дружеството на адреса по седалище в гр. Ямбол, ул. *, вх. А, ет. 2 е изпратено Писмо изх. № 01-2600/3252 от 10.06.2019 г. (л. 336), с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ във връзка с направена констатация по подадено заявление за окончателно плащане с ИН ********** от 28.06.2018 г. по Мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“. Като мотиви за откриване на производството
административният орган посочил, че получен доклад от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ на проекти по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, с който е установено, че при извършена проверка на място от страна на ИАСОСЕЗФ е констатирано, че земеделските парцели, заявени за подпомагане за дейностите „Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права от Национален резерв“ и „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване“ по Договор № 2016163/28.07.2016 г. не са в добро агротехническо състояние. Посочено е също, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. са били недопустими за подпомагане по мярката, тъй като живите лози в насажденията са под 60 на сто и не покриват минималните изисквания, както и че според § 1, т. 6 от ДР на Наредбата
„добро агротехническо състояние на лозовите насаждения“ е състояние на лозовото насаждение, при което са налични минимум 60 на сто живи лози от вида V.V., с видимо добро фитосанитарно състояние, прилагани са необходимите агротехнически мероприятия, като обработка на почвата в междуредието и вътре в реда, резитбени операции и подпорната конструкция е налична. Финансовата помощ в размер 195 297,85 лева е била оторизирана от ДФ „Земеделие“ на 04.09.2018 г. Въз основа на своята проверка ИАСОСЕЗФ считат, че предвидените в Договор № 2016163 от 28.07.2016 г. дейности не са извършени в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 2/04.04.2014 г. и реално получените средства по този договор са изплатени в разрез с българското и европейско законодателство. Общият размер на задължението е 195 297,85 лева (сто деветдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки).
По делото липсват данни кога горепосоченото писмо за откриване на производство по издаване на АУПДВ е надлежно връчено, но управителят на дружеството подал Възражение вх. № 02-281-2600/227 от 27.06.2019 г. по описа на ДФЗ – ОД - Ямбол (л. 338), с което възразил срещу откриването на производството с посочване на подробни аргументи Твърди се, че проверката е извършена през месец Я., в период, в който е натрупан сняг по лозовите насаждения и извън периода на плододаване, както и че от писмото не става ясно в какво точно се изразява нарушението на цитираната от ДФ
„Земеделие“ разпоредба на § 1, т. 6 от Наредба № 2 от 2014 г. Сочи се също, че препис от изготвения протокол от извършената проверка не е предоставян на управителя или негов представител, поради което дружеството не е запознато с точните констатации на проверяващите експерти. В тази връзка е направено позоваване на чл. 43 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. с твърдение, че проверяващите експерти не са предоставили копие от доклада, нито представител на бенефициера се е подписвал на такъв доклад, че не е предоставена информация и за съдържанието на доклада и за констатираните нарушения, което според представляващия дружеството води до опорочаване на производството по издаване на АУПДВ. Изрично се сочи във възражението, че въпреки горното, както по време на проверката, така и към настоящия момент заявените площи отговарят на изискванията за добро агротехническо състояние, тъй като налични са повече от изискуемия минимум от 60 на сто живи лози от вида V.V., както е налична и подпорната конструкция. По отношение фитосанитарното състояние и това дали са прилагани необходимите агротехнически мероприятия, (като обработка на почвата в междуредието и вътре в реда и резитбени операции), във възражението се сочи, че същите се извършват в сезони пролет и есен, в периода март - октомври на съответната винарска година; от дневниците на стопанството, (приложени към възражението), се установява, че всички тези операции са извършвани и се извършват в посочените периоди, а от приложените снимки се вижда, че лозята отговарят на всички изисквания по наредбата. В заключение е посочено, че констатации за несъответствие на състоянието на имотите във връзка с операциите по обработката им е невъзможно да бъдат правени в период, в който такива не се извършват. По така изложените съображения е застъпено становище, че не са налице основания за стартиране на производство по издаване на акт за публично държавно вземане, като е посочено, че в случай, че такова производство е стартирано, същото следва да бъде прекратено. Прави се и искане за извършване на допълнителна проверка от контролиращия орган.
Така направените възражения са приети за неоснователни от страна на ДФЗ, в резултат на което на
основание чл. 20а, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, както и на основание т. 4.5, предложение второ, във връзка с т. 8.3 от Договор № 201626 от 20.04.2016 г., от Изпълнителния директор на ДФЗ е издаден процесният АУПДВ № 01-2600/3252 от 24.01.2020 г. (л. 349-352), с който на „*** ****** ****“ ЕООД е определено парично задължение, представляващо публично държавно вземане в размер на 195 297,85 лева.
АУПДВ е изпратен на дружеството на адрес по седалище и адрес на управление в ** с писмо с обратна разписка с бар код PS **** **MC*B D, върнато на 17.02.2019 г. с отбелязване „непотърсена“ (л. 360). С уведомление от 01.06.2021 г. (л. 359) на основание чл. 26, ал. 2, вр.
чл. 18а, ал. 10 АПК актът е обявен на таблото за обявления в ОД на ДФЗ – София град,
съставен Констативен протокол (л. 358). Според отразеното в уведомлението актът се счита за връчен на 09.06.2021 г., на която дата в присъствието на трима служители на ответника обявеният АУПДВ е свален от таблото за обявления.
По делото е приета цялата преписка по издаване на оспорения административен акт, в която се съдържа и Доклад за нередност № 3 от 30.01.2020 г. (л. 355), като видно от указаната в него дата същият е съставен след издаването на АУПДВ № 01-2600/3252 от 24.01.2020 г.
По делото в качеството на свидетели са разпитани и служителите в Изпълнителна Агенция
„Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ - Й. М. К. и А. С. Г., извършили последващата проверка в периода 07 - 09.01.2019 г., които с показанията си установяват конкретни обстоятелства досежно осъществената проверка и направените от тях констатации. Като свидетел по делото е разпитан и В.Д. П., пълномощник по процесния проект на „*** ****** ****“ ЕООД, който с показанията си установява обстоятелства, свързани с изпълнението на дейностите по проекта и осъществените в тази връзка проверки от ДФЗ.
По делото е назначена и съдебна агротехническа експертиза, при която вещото лице след запознаване с цялата административна преписка и извършване на съответни справки дава заключение по поставените от жалбоподателя въпроси, а именно: съобразно констатациите от проверка на място № ******, извършена от ТИ към ДФЗ, отразена в контролен лист от 23.07.2018 г., както и от контролен лист и снимков материал от проверката на място в периода 07 - 09.01.2019 г., извършена от ИА СОСЕЗФ, в какво агротехническо състояние е бил към дата 23.07.2018 г., респ. към 07 - 09.01.2019 г. парцел № *****-*-***, какъв е бил процентът на живите лози и покриват ли към 10.08.2018 г., респ. към 07 - 09.01.2019 г. минималните изисквания съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г.
Експертното заключение е изслушано в проведеното на 16.01.2023 г. по делото открито съдебно заседание, в което вещото лице поддържа изготвеното от него заключение, като уточнява начина на изготвяне на експертизата. Същото, заедно с направените уточнения, е приобщено към доказателствения материал по делото, доколкото отговаря на възложените задачи. Във връзка с оспорването на заключението и допълнително представени и приобщени по делото доказателства е назначена допълнителна агротехническа експертиза със задача вещото лице да отговори на поставените от жалбоподателя въпроси при съобразяване на всички доказателства, в т.ч. и на представените след изготвяне на предходното заключение такива. Експертното заключение по назначената допълнителна експертиза е изслушано в проведеното на 24.04.2023 г. по делото открито съдебно заседание, същото се поддържа от вещото лице и е прието и приобщено към доказателствения материал, ведно с направените уточнения.
При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния законоустановен срок. Оспореният административен акт не е бил редовно съобщен на основание чл. 18а, ал. 10 от АПК на 09.06.2021 г, тъй като не са били налице предпоставките за обявяването му на таблото за обявления на ОД на ДФЗ – София град. За да се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, е необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните алинеи. Връщането на препоръчаното писмо от вписания в търговския регистър адреса с отбелязване, че пратката не е потърсена, не обосновава извод за това, че връчването на акта по реда на чл. 18а, ал. 8, т. 2 от АПК е невъзможно, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не може да се намери лице, което е съгласно да го получи, за да се премине към връчване по реда на ал. 9. Освен това административният орган изобщо не е приложил регламентирания в ал. 9 ред за съобщаване, по силата на която норма при невъзможност страната да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването следва да се извърши чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. С разпоредбата е регламентирано също, че когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея, като в него се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок и документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Изложеното налага извод за нередовно съобщаване на административния акт и при това положение срокът за обжалването му по чл. 149, ал. 1 от АПК не е започнал да тече, поради което в настоящия случай жалбата на дружеството с вх. № 1269 от 09.05.2022 г. се явява подадена в срок.
Разгледана по същество жалбата се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт
съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, а не само на посочените от оспорващия в жалбата му.
Атакуваният административен акт е издаден от материално компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Фонда, който е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността и я представлява. Съобразно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП ДФЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция (РА). По силата на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени и неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от оперативни програми на ЕС, и лихвите върху тях, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Доколкото ЗПЗП не посочва специален ред за издаването на АУПДВ във връзка с прилагането на мерките от „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г., то по аргумент от чл. 166, ал. 2 от ДОПК приложим е общият ред по Глава пета от АПК. В тази насока е и разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП в относимата редакция, с която е въведено задължение на РА да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане (в този смисъл Решение № 14649 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2019 г., Решение № 6488 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2020 г. и други). Следователно, Изпълнителният директор на ДФЗ има правомощие да издава АУПДВ по всички схеми и мерки за финансово подпомагане, включително и по „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014–2018 г. При това положение се налага извод, че процесният АУПДВ е произнесен от компетентен орган.
Оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви. В разглеждания случай конкретните факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност, са изложени чрез препращане към и възпроизвеждане на част от констатациите, съдържащи се в Годишен доклад на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове “, изготвен в резултат на годишен сертификационен одит за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на РА BG 01 за финансовата 2018 г. Видно от обстоятелствената част на АУПДВ № 01-2600/3252 от 24.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ–София, същият изцяло преповтаря констатациите и заключенията в доклада, в т. 9.2.3.7
„Недобро агротехническо състояние на лозови насаждения - 2“ (стр. 20 от Доклада, л. 431 и л. 432 от кориците на делото), в който се съдържат конкретни констатации за допуснати от бенефициера „*** ****** ****“ ЕООД с УРН ****** нарушения, както следва : при извършените проверки на място в периода 07.01.2019 г. - 09.01.2019 г. е установено, че два от заявените от бенефициера земеделски парцели - № *****-*-*** и № *****-*-*** , не са в добро агротехническо състояние, като живите лози в насажденията са под 60 на сто и не покриват минималните изисквания съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. Тази констатация е вписана и в съдържащите се в административната преписка Предварителни констатации от извършени одитни процедури (л. 390-406), където на стр. 4 от същите (л. 392) изрично е посочено още, че е извършен преглед и анализ на резултатите и документацията от проведената на 10.08.2018 г. ПнМ на РА преди окончателното плащане и приложения към проверката снимков материал, въз основа на което е направено заключение, че не може да бъде потвърдено, че посочените два парцела са били в добро агротехническо състояние преди извършване на окончателното плащане . На същата страница се съдържа и д руга констатация досежно бенефициер с УРН ******, касаеща отново заявените от него земеделски парцели № *****-*-*** и № *****-*-*** и извършването на дейностите по изграждане на системата за капково напояване в същите два парцела. За извършената в посочения период проверка от одитиращия орган е съставен и Присъствен лист за ПнМ на УРН ******, приложен на л. 433 от кориците на делото, (ведно със снимков материал), в който в графата
„присъствали лица от страна на бенефициента“ н е е вписано да е присъствал нито бенефициента, нито негов надлежно оправомощен представител, което обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания по делото. При тези установявания в заключение е посочено, че РА е изплатила недопустими разходи в размер на окончателното плащане към бенефициера с УРН ****** от 204 106,98 евро, равняващи се на 399 192,43 лева.
Вярно е, че по силата на визираните в процесния АУПДВ текстове на т. 4.5 и т. 8.3 от Договор № 2016163 от 28.07.2016 г. Фондът има право да намали размера на помощта по договора и/или да поиска връщане на вече изплатената финансова помощ, ведно със законната лихва, в случаите на раздел VIII от
договора; когато ползвателят на финансовата помощ не спазва т. 4.25 от сключения договор или не е привел своето стопанство в съответствие с посочените в т. 4.25 изисквания, същият дължи връщане на изплатената финансова помощ частично или изцяло в зависимост от тежестта, степента, продължителността и системността на изпълнението, установени чрез проверки от Фонда; размерът на финансовата помощ, която подлежи на връщане от ползвателя, се определя съгласно методика за прилагане на кръстосаното съответствие на Министъра на земеделието и храните, издадена по реда на ЗПЗП, публикувана на интернет страницата на МЗХ (т. 8.3 от договора). Според т. 4.25 от Договор № 2016163 от 28.07.2016 г. в срок от три години след окончателното плащане на финансовата помощ ползвателят се задължава да спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Това задължение за ползвателите е нормативно уредено в чл. 30, ал. 1 (изм., ДВ бр. 67 от 2017 г., в сила от 18.08.2017 г.) от Наредба № 2 от 04.04.2014 г., съгласно който ползвателят на финансова помощ по Мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ е длъжен да спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО)
№ 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (ОВ, L 347/671 от 20.12.2013 г.) и заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 42 от ЗПЗП, както и законоустановените изисквания за управление по смисъла на Приложение II на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20.12.2013 г.)
в срок до края на петата календарна година, следваща годината на окончателно изплащане на финансовата помощ, в рамките на своето стопанство. В случай, че ползвателят на финансова помощ не спазва или не е привел своето стопанство в съответствие с изискванията по ал. 1, същият дължи връщане на изплатената финансова помощ частично или изцяло в зависимост от тежестта, степента, продължителността и системността на неизпълнението, установени чрез проверки от ДФЗ (ал. 2 на чл. 31 от Наредбата).
Доколкото обаче предмет на сключения между жалбоподателя и ДФЗ Договор № 2016163 от 28.07.2016 г. са дейности, осъществявани в имот № *****-*-*** със заявена площ от 8,685 ха , и изплатената финансовата помощ въз основа на изпълнението му в общ размер на 345 297,85 лева, включваща авансово плащане от 150 000 лева и доплащане по договора, възлизащо на 195 297,85 лева, а не на 204 106,98 евро, равняващи се на 399 192,43 лева, не би могло да се приеме, че фактическите основания за издаване на оспорения административен акт са посочени по начин, изпълващ разписаното в закона съдържание. Този извод не се променя нито от факта на коректното посочване на правните основания за издаване на процесния АУПДВ, нито от факта, че в обстоятелствената част е направено позоваване на резултатите от извършената от ИАСОСЕЗФ проверка и е възпроизведено заключението на одитиращия орган, че предвидените дейности не са извършени в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г., тъй като тези констатации, както се посочи, касаят дейности за други имоти, различни от този - предмет на сключения договор, съответно – на оспорения АУПДВ. Изложеното до тук сочи на извод, че в разглеждания случай не е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на административния акт, тъй като същият не съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за произнасянето на органа и които обосновават съдържанието на обективираното в акта волеизявление за определяне на парично задължение в размер на 195 297,85 лева, представляващо публично държавно вземане, съставляващо оторизираната и изплатена във връзка със заявлението за окончателно плащане финансова помощ по сключения Договор № 2016163 от 28.07.2016 г., с посочване на относимата към казуса нормативна уредба. Така допуснатото нарушение е от категорията на съществените такива, тъй като в случая адресатът на акта е лишен от възможността да разбере правилно волята на административния орган и да реализира адекватно защитата си, а от друга страна възпрепятства съда да осъществи ефективен контрол по законосъобразността на оспорения акт, в т.ч. и досежно съответствието му с материалния закон. В този смисъл налице е самостоятелно основание за отмяна на процесния АУПДВ.
Съдът констатира и друго допуснато от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения АУПДВ. Съгласно трайната съдебна практика, съществени нарушения на процесуалните правила са тези, които са довели до
нарушаване правото на защита на лицето, за което издаденият административен акт е неблагоприятен, както и тези, които ако не бяха допуснати, би се стигнало до издаване на акт с различно съдържание. В случая административният орган е допуснал нарушение, довело до нарушаване правото на защита на оспорващия, което право последният не е могъл да реализира в пълен обем в административното производство. Съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредба № 2/04.04.2014 г., (изм. ДВ, бр. 92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015 г.), проверките по ал. 2 се извършват по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227/69 от 31 юли 2014 г.).
Конкретната регламентация се съдържа в Дял III, Глава III, Раздел II, чл. 41 от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията, съгласно който текст за всяка проверка на място по този раздел се изготвя доклад за проверка, даващ възможност да се прегледат детайлите на извършените проверки и да се направят заключения относно спазването на критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения, като в доклада се посочват по-специално: проверените схеми за помощ или мерки за подпомагане, заявления за помощ или искания за плащане; присъстващите лица; проверените земеделски парцели, измерените земеделски парцели, включително, когато е приложимо, резултатите от измерванията за всеки измерен земеделски парцел и използваните измервателни методи; където е приложимо, резултатите от измерването на неземеделска земя, за която се иска подпомагане по мерките за развитие на селските райони, и използваните измервателни методи; дали бенефициерът е бил уведомен предварително за проверката и, ако е така, какъв е бил срокът на предварителното уведомление; данни за конкретните мерки за контрол, които трябва да се предприемат във връзка с отделните схеми за помощ или схеми за подпомагане; данни за допълнителните мерки за контрол, които трябва да се предприемат; данни за всички установени случаи на неспазване, които биха могли да изискват взаимно уведомяване с оглед на други схеми за помощ, мерки за подпомагане и/или кръстосаното съответствие; данни за всички установени случаи на неспазване, които биха могли да изискват последващи действия през следващите години.
Видно от съдържанието на доклада от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, (на който административният орган се позовава в оспорения АУПДВ), и приложените към него присъствен лист и снимков материал за извършена проверка на място в периода 07.01.2019 г. - 09.01.2019 г., тези изисквания не са изпълнени в цялост. От друга страна, съгласно т. 2 на чл. 41 от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. на Комисията, на бенефициера се дава възможност да подпише доклада по време на проверката, за да удостовери присъствието си по време на проверката и да добави забележки; когато държавите членки използват доклад за проверка, изготвен чрез електронни средства по време на проверката, компетентният орган дава възможност за подписване на доклада с електронен подпис от страна на бенефициера или докладът за проверката се изпраща незабавно на бенефициера, като му се дава възможност да го подпише и да добави забележки; когато бъде установено неспазване, бенефициерът получава копие от доклада за проверката. Доказателствата по делото недвусмислено сочат на неизпълнение и на така заложеното в регламента изискване - оспорващият не е бил поканен да присъства на проверката, нито той или негов представител е присъствал на ПнМ, което обстоятелство се установява както от съставения присъствен лист за ПнМ на УРН ******, така и от свидетелските показания на служителите, извършили проверката, и на лицето – пълномощник по проекта; липсват и данни съставеният доклад да е подписан от бенефициера или да му е изпратен, респ. - да е получил копие от същия. Преди произнасяне на спорния АУПДВ, където за първи път подробно са описани конкретните констатации от извършената от одитиращия орган проверка, единствено в уведомителното писмо за откриване на производството по издаване на АУПДВ е направен опит за възпроизвеждане на съответните констатации на одитиращия орган, но описанието е извършено по начин, лишаващ адресата от възможност да разбере какво точно нарушение е установено, в каквато връзка е и направеното от ползвателя „*** ****** ****“ ЕООД възражение с приложени към него конкретни доказателства с цел опровергаване изводите за недобро агротехническо състояние на заявените парцели. В този смисъл наведените в жалбата доводи за допуснати нарушения са основателни, но доколкото все пак е подадено възражение и същото, макар и формално, е обсъдено в произнесения административен акт, както и с оглед на упражненото право на защита пред съда, ЯАС в настоящия си състав приема, че така посочените нарушения на процесуалните правила не са от категорията на съществените, предпоставящи отмяната на акта на това основание.
Допуснато е обаче нарушение на залегналия в разпоредбата на чл. 35 от АПК принцип, повеляващ
индивидуалният административен акт да се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Както се посочи по-горе, след изпращане на Писмо с изх. № 01-2600/3252 от 10.06.2019 г. за откриване производство по издаване на АУПДВ, на 24.06.2016 г. управителят на дружеството е изготвил и депозирал възражение, с което оспорва времето и начина на извършване на проверката, като сочи, че от писмото не става ясно в какво точно се изразява нарушението на цитираната от ДФ „Земеделие“ разпоредба на § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г., с оглед твърдението, че заявените за подпомагане земеделски парцели за дейностите
„Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права от Национален резерв“ и
„Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване“ по Договор № 2016163/28.07.2016 г. не са в добро агротехническо състояние. Към възражението са приложени дневниците за проведени химични обработки и употребени торове за 2019 г. и копия от документи за обработка на почвата, удостоверяващи доброто състоянието на насажденията, като е направено искане за извършване на допълнителна проверка. Това възражение нито е проверено, нито е обсъдено в издадения административен акт - административният орган формално е посочил, че не приема релевираните в него аргументи. В тази връзка не са установени в пълнота и относимите към казуса факти. Тези нарушения в крайна сметка са довели до произнасяне на оспорения АУПДВ в разрез с материалния закон и с неговата цел.
По същество спорният по делото въпрос е свързан с това да се установи налице ли са основания за установяване на публично задължение в размер на 195 297,85 лева, респ. за прилагането на т. 4.5, предложение второ, вр. т. 8.3 от Договор № 2016163 от 28.07.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярката.
Както се посочи по-горе, по силата на т. 4.5, предложение второ от договора, Фондът има право да поиска връщане на вече изплатената финансова помощ, ведно със законната лихва, в случаите на раздел VIII от договора.Според т. 8.3 от Договор № 2016163 от 28.07.2016 г., когато ползвателят на финансовата помощ не спазва т. 4.25 от сключения договор или не е привел своето стопанство в съответствие с посочените в тази точка изисквания, същият дължи частично или изцяло връщане на изплатената финансова помощ в зависимост от тежестта, степента, продължителността и системността на изпълнението, установени чрез проверки от Фонда, като размерът на подлежащата на връщане финансова помощ се определя по реда на нарочно издадена от Министъра на земеделието и храните методика за прилагане на кръстосаното съответствие, достъпна на интернет адрес https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/07/27/metodika_za_krstosano_sotvetstvie.pdf (консолидирана версия към 24.07.2020 година). Съобразно т. 4.25 от сключения договор в срок от три години след окончателното плащане на финансовата помощ ползвателят се задължава да спазва условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, което задължение е нормативно уредено в чл. 30, ал. 1 от Наредба № 2/2014 г., а санкциите за неизпълнението му са регламентирани в ал. 2 на този текст и се изразяват именно в задължението за връщане на изплатената финансова помощ частично или изцяло в зависимост от тежестта, степента, продължителността и системността на неизпълнението, установени чрез проверки от Държавен фонд „Земеделие“.
По делото е безспорно, а и от доказателствата се установява, че по договора от 28.07.2016 г., сключен между жалбоподателя и ДФЗ, е заявено окончателно плащане на остатъка от финансовата помощ, одобрено за сумата от 195 297,85 лева за площ от 8,5860 ха, която е оторизирана и изплатена на 04.09.2018 г. Видно от Годишния доклад от ИАСОСЕЗФ за 2018 г., (издаден през февруари 2019 г.), и представения Присъствен лист за ПнМ на УРН ******, от страна на одитиращия орган е извършена проверка на място на 08.01.2019 г., т.е в рамките на тригодишния срок след окончателното плащане на финансовата помощ. Именно при тази проверка е констатирано, че лозовите насаждения в заявените от ползвателя парцели с номера *****-*-*** и *****-*-*** не са в добро агротехническо състояние, тъй като не са налични минимум 60 на 100 живи лози и не са прилагани необходимите фитосанитарни мероприятия за обработка на почвата и резитбени операции, за които обстоятелства е приложен и снимков материал. Горните констатации на одитиращия орган са направени след преглед и анализ на резултатите, документацията и снимковия материал от извършената преди окончателното плащане на 10.08.2018 г. проверка на място от РА, въз основа на което е направено заключение, че не може да се потвърди, че въпросните два земеделски парцела са били в добро агротехническо състояние по смисъла на наредбата преди извършване на окончателното плащане. Установено е също, че монтираните 2 бр. модулни сглобяеми резервоари са с обем 100 куб. м и 105 куб. м, а е следвало да бъдат с обем от по 186 куб. м. всеки. В доклада обаче, както се посочи вече, липсват каквито и да било констатации досежно
състоянието на лозовите насаждения в заявения от жалбоподателя парцел *****-*-***, който е предмет на сключения с фонда договор, съответно – на произнесения в последствие АУПДВ, което сочи на извод за материална незаконосъобразност на акта.
Независимо от това за изясняване на посочените в спорния акт фактически обстоятелства за липса на добро агротехническо състояние по смисъла на Наредбата преди извършване на окончателното плащане по делото е назначена съдебна агротехническа експертиза, включително и допълнителна такава след приобщаване на допълнително представени писмени доказателства, при които вещото лице е дало заключение, което съдът кредитира като компетентно изготвено и отговарящо на всички спорни по делото въпроси. Според първоначалното заключение на вещото лице съобразно констатациите от проверка на място № ******, извършена от Техническия инспекторат към ДФЗ, отразена в контролен лист на 23.07.2018 г., при заявена площ 8,685 ха, са спазени всички параметри към проекта. В заключението по допълнителната експертиза, изготвено след внимателно разглеждане и дешифриране в цялост на предоставените нови доказателства (снимков материал, предоставен от страна на ДФЗ), вещото лице потвърждава коректността на всички данни за Кампания 2019 г. по отношение на процесния парцел *****-*-***, като сочи, че са взети предвид всички нормативни изисквания за подпомагане на земеделските площи, описани в Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. От изложеното до тук може да се направи заключение, че към момента на извършване на проверката на място от страна на служители на одитиращия орган (07.01.2019 г. – 09.01.2019 г.) не е установено по несъмнен и категоричен начин твърдяното несъответствие на лозовите насаждения на изискванията за добро агротехническо състояние по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г., от което следва, че не е налице твърдяното в процесния АУПДВ неспазване на т. 4.25, вр. т. 8.3 от сключения между жалбоподателя и ДФЗ Договор № 2016163 от 28.07.2016 г. и в този смисъл не са налице условията по т. 4.5, вр. т. 8.3 от същия този договор, при които Фондът има право да поиска връщане на вече изплатената финансова помощ до размера на оторизираната и изплатена сума по заявлението за окончателно плащане от 195 297,85 лева, респ. - не са налице основания за установяване на публично задължение в този размер. При това положение, процесният АУПДВ № 01-2600/3252 от 24.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, с който на „*** ****** ****“ ЕООД е определено парично задължение, представляващо публично държавно вземане в размер на 195 297,85 лева, се явява произнесен в нарушение на материалния закон, както и в разрез с неговата цел, поради което същият следва да бъде отменен като незаконосъобразно издаден.
При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал.
1 от АПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в общ размер на 5 650 лева за направените по делото разноски, от които: 50 лева, представляващи внесена държавна такса, 900 лева , съставляващи платени възнаграждения за вещо лице и 4 700 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съобразно наличния по делото Договор за правна защита и съдействие от 15.01.2023 г. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, който при наличие на материален интерес от 195 297,85 лева, е под установения в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от относимата наредба минимум.
Що се отнася до направеното от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ искане с вх. № 116/27.01.2023 г. за възстановяване на направените от Агенцията разходи за пътни и квартирни в размер на общо 269,49 лева, съдът намира същото за неоснователно. Видно от данните по делото, в качеството на свидетели са призовани и разпитани А.Г. и Й.К., които са служители в горната Агенция. Съобразно разпоредбата на чл. 168 от ГПК, право на възнаграждение и на разноски за явяване в съда има свидетелят , и то ако бъдат поискани от него до края на съдебното заседание. В настоящия казус искането за възстановяване на разходи за транспорт и нощувка изхожда от ИА „СОСЕЗФ“, а не от самите свидетели. Разходите също са направени за сметка на агенцията, която обаче няма право да иска възстановяването им.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3252 от 24.01.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с който на „*** ****** ****“ ЕООД е определено парично задължение, представляващо публично държавно вземане в размер на 195 297,85 лв. (сто деветдесет и пет хиляди двеста деветдесет и седем лева и осемдесет и пет
стотинки).
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр. София да заплати на „*** ****** ****“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя Х.И.К., с посочен съдебен адрес:***, *, адвокат С.Е. ***, сумата от 5 650 (пет хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“ – София за възстановяване на направените от нея разходи за пътни и квартирни в общ размер на 269.49 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Препис от решението да се изпрати и на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове“.
СЪДИЯ: /п/ не се чете