Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 14.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка
Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 601 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК от „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ….. със седалище и адрес на
управление: гр.С., район М., ж.к. М…., Столична община, Б. П. С., сграда 6,
чрез пълномощника си адв.Ц. - САК, със съдебен адрес ***
срещу ответника Г.Н.П., ЕГН ********** ***, с който се моли съдът да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 447,82 лева
главница, ведно със законната лихва върху просрочена главница считано от
25.10.2019 г. – датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, до окончателното погасяване на задължението,
присъдени по ч.гр.д. № 866/2019 г. по описа на РС Елин Пелин.
Сочи се, че вземането е възникнало
във връзка със сключен между длъжника Г.Н.П. и „Т. Б.” ЕАД /с предишно
наименование „К. Б. М.“ ЕАД/ Договор за мобилни услуги № *********/16.02.2018
г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер …….;
Допълнително споразумение № ********* от 19.04.2017 г. към Договор за
мобилни/фиксирани услуги, съгласно който за мобилен № ……….. влиза в сила нов абонаментен
план, със стандартна месечна абонаментна такса 20,99 лева с включен ДДС или
17,49 лева без включен ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 17,99 лева с включен ДДС
или 14,99 лева без ДДС, а на клиента е
предоставено мобилно устройство МОВIWIRЕ
Kosumi и Договор за мобилни
услуги № ********* от 20.01.2018 г. съгласно който на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер ……. със стандартна месечна абонаментна такса 10,99 лева с включен ДДС или
9,16 лева без включен ДДС и мобилно устройство NOKIA Black.
Към периода на издаване на процесните
фактури, спрямо ползваните от ответника мобилни номера се прилагат следните
условия: за мобилен телефонен номер ……….. съгласно Договор за мобилни услуги №
*********/16.02.2018 г. изменен с Допълнително споразумение № ********* от
19.04.2017 г. за мобилен номер ********** съгласно Договор за мобилни услуги №
********* от 20.01.2018 г.
Ответникът не е изпълнил своите задължения начислени му в четири броя
фактури издадени в периода от месец март 2018 г. до месец юли 2018 г., както
следва: № **********/05.03.2018 г.; № **********/05.04.2018 г.; №
**********/05.05.2018 г. и № **********/05.07.2018 г., като по всяка фактура са
начислени вземания произтичащи от
различни договори, сключени между ищеца и ответника.
Фактура № **********/05.03.2018 г. е
издадена за отчетния период 05.02.2018 г. до 04.03.2018 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер …….. – месечна
абонаментна такса 14,99 лева; допълнителен пакет SMS/ММS в мрежата Теленор
1,25 лева и ползвани услуги 0,99 лева /от които: Други услуги 0,27 лева; кратки
текстови съобщения SMS
0,64 лева и Разговори към „Грижа за клиента“ 0,08 лева/, които са в общ размер
на 17,23 лева без ДДС – 20,68 лева с включен ДДС; за мобилен номер ……..– месечна абонаментна
такса 9,16 лева и ползвани услуги 0,76 лева /от които кратки текстови съобщения
SMS 0,76 лева, в
общ размер на 9,92 лева без ДДС – 11,90 лева с включен ДДС. Общо начислена във
фактурата сума е 32,58 лева, като след приспадане на надвнесено плащане от задължение от предходен отчетен период в
размер на 10,92 лева претендираната сума по фактурата е 21,66 лева.
Фактура № **********/05.04.2018 г. е издадена
за отчетния период 05.03.2018 г. до 04.04.2018 г. и включва следните задължения
на клиента за посочения период: за мобилен №
……. - месечна абонаментна такса 14,99 лева, Допълнителен пакет SMS/ММS в мрежата на Теленор
1,25 лева, такса за спиране на номер 0,75 лева, временно възстановяване на
изходящия трафик 1,24 лева и ползвани услуги 0,34 лева /от които кратки
текстови съобщения SMS
0,16 лева и разговори към „Грижа на клиента“ 0,18 лева/, които са в общ размер
на 18,57 лева без ДДС – 22,28 лева с включен ДДС, за мобилен номер …….– месечна абонаментна такса 9,16 лева,
такса „Временно възстановяване на изходящия трафик“ 1,24 лева, такса за спиране
на номер 0,75 лева и ползвани услуги 110,82
лева /от които: разговори към други национални мобилни мрежи 94,54 лева,
Разговори към „Грижа на клиента“ 0,04 лева и разговори с Теленор
16,24 лева/, които са в общ размер на 121,97 лева без ДДС – 146,37 лева с ДДС.
Общата сума начислена във фактурата е 168,65 лева
Фактура № **********/05.05.2018
г. издадена за отчетния период
05.04.2018 г до 04.05.2018 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ……. -
месечна абонаментна такса 14,99 лева, Допълнителен пакет SMS/ММS в мрежата на Т…… 1,25 лева и ползвани услуги
0,02 лева /от които: разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лева/, които са в
общ размер на 16,26 лева без ДДС – 19,51 лева с включен ДДС, за мобилен
номер …………– месечна абонаментна такса
9,16 лева без ДДС – 10,99 лева с включен ДДС. Общата сума начислена във
фактурата е 30,50 лева.
След предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги, сключени между „Т. Б.“ ЕАД и ответника Г.Н.П. при
условията на които са ползвани процесните номера ……., ……… по вина на потребителя поради изпадането
му в забава, операторът е издал фактура № **********/05.07.2018 г., включваща задължение за заплащане на
неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 227,01 лева. Размерът
за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги за номер …….преди 19.04.2019 г. са уредени от
страните в р.4, т.4 от Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 19.04.2017 г.. Предвид обстоятелството,
че прекратяването на правоотношенията е настъпило след 11.01.2018 г., размерът
на дължимите неустойки е определен в съответствие с условията на чл.1.2 вр. чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за
защита на потребителите и „Т. Б.“ ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. №
16476/2014 г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори
за мобилни услуги, сключени преди посочената дата. Съгласно посочения документ
вземанията за неустойки следва да се формират като сбор от не повече от 3
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1. Част от стойността
на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия
срок до края на договора /в случай, че такива отстъпки са уговорени от
страните/ 2. част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок от прекратяването до края на договора за мобилни услуги /в
случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой.
Размерът на неустойката за ползвани
услуги чрез номер ………… е в размер на 123,62 лева, като сумата е сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без включен ДДС /по 17.49 лева
всяка/, а именно 52,47 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните
отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до
края на договора, а именно 14,85 лева и
с добавена разлика в размер на 56,30 лева между стандартната цена на МОВIWIRЕ Kosumi
без отстъпка съгласно актуалната към 19.04.2017 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги.
Размерът и основанието за възникване
на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги за номер ………. /преди 20.01.2020
г./ са уредени от страните в т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
20.01.2018 г.. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси като така определената неустойка не
може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера
без включен ДДС. Абонатът дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответни на част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстващи на оставащия срок до
края на договора /в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните. 2.
Част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги /в
случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой/. Неустойката за телефонен
мобилен номер …… е в размер на 103,39 лева, като включва сбора от три
стандартни месечни абонаментни такси без
включен ДДС – по 9,16 лева всяка, а именно 27,48 лева ведно с добавена разлика
в размер на 75,91 лева между
стандартната цена на NOKIA
2 Black
без отстъпка съгласно актуалната към 20.01.2018 г. ценова листа на
оператора и преференциалната му цена при
сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Изложеното
формира дължима обща сума по фактура №
**********/05.07.2018 г. в размер на 227,01 лева.
Тъй като длъжникът не е заплатил
претендираните суми, ищецът е инициирал производство по реда на чл.410 от ГПК,
в която връзка е образувано ч.гр.д. № 866/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, по
което е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми.
Предвид разпореждане на съда по
заповедното производство, с което заявителят е уведомен, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в
законоустановения срок е предявен настоящия иск по чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Изложеното обуславя правния интерес от предявяване на
настоящия иск.
В срока на чл.131 от
В тази връзка на основание чл.193 от ГПК се
оспорва истинността на представените
договори, допълнителни споразумения и декларации, като се твърди, че
същите не са подписани от ответника, тъй като дори с просто око може да се
забележи, че положените подписи на потребител са различни, в това число и
декларираното, че ответникът е запознат с общите условия. Иска се откриване на
процедура по чл.193 от ГПК във връзка с което се прави искане ищеца да представи оригинали на всички
документи, които твърди, че са подписани от ответника.
Прави се алтернативно искане, в случай, че
съдът приеме, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение,
то следва да се вземе предвид, че Договор за мобилни услуги от 16.02.2017 г. е
изтекъл на 16.02.2018 г., както е посочено в самия него, в която връзка
претендираните суми за заплащане по процесните фактури досежно мобилен номер
********** се явяват изцяло неоснователни, доколкото същите обхващат период на
потребление след срока на цитирания договор.
Оспорва се иска за заплащане на неустойка, тъй
като клаузата за неустойка в договорите и споразуменията е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата води до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество и нарушава принципа на справедливост. За
съответствието на клаузата за неустойка със закона съдът следи служебно, като
валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор.
Освен това тази клауза се явява и неравноправна на основание чл.143, т.5 от
ЗЗП. Същата е нищожна изначално, като правно невъзможно е да бъде извършено
изменение на съдържанието на правата и задълженията на страните по едно вече
съществуващо договорно правоотношение, като размерът на неустойката не може да
бъде определен в размер на 3 месечни вноски.
Ако съдът все пак счете, че
неустойката не е нищожна, то
претендираният размер е неоснователен, тъй като същият включва такси по
договор от 16.02.2017 г., който към датата на нейното формиране е изтекъл.
Относно кумулираната във фактура № **********/05.07.2019 г. неустойка за
заплащане на „добавената разлика в размера между стандартната цена на МОВIWIRЕ Kosumi без отстъпка съгласно актуалната
към 19.04.2017 г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги“, също се
явява изцяло неоснователна, доколкото такъв „оставащ период до края на
първоначално предвидения срок на договора“ към датата на фактуриране няма,
договорът е изтекъл на 16.02.2018 г.. Изложеното сочи, че приложеното
изчисление от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС се
явява изцяло погрешно, неправилно и необосновано. Твърдяното прекратяване на
договорите не е било съобщено на ответника, нито му е даден подходящ срок за
изпълнение.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 866/2019 г. по описа на РС Eлин Пелин, на основание
чл.410 от ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 701 от 28.10.2019 г. по силата
на която ответникът в настоящото производство – Г.Н.П.
е осъден да заплати на „Т.Б.” ЕАД, сумата
от 447,82 лева - главница, дължима
по Договор мобилни услуги № *********
от 16.02.2017 г.; допълнително споразумение
към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 19.04.2017 г.; договор за мобилни услуги № ********* от 20.01.2018 г.; индивидуализирани в издадени фактури № **********/05.03.2018 г., № **********/05.04.2018
г., № **********/05.05.2018 г., № ********** /05.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 25,00 лева държавна такса и 360.00 лева адвокатско
възнаграждение. Така издадената заповед за изпълнение е съобщена на длъжника П. по реда на чл.47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК, поради което с разпореждане от 05.08.2020 г. съдът
е указал на заявителя „Т. Б. ” ЕАД, че в едномесечен
срок от уведомяването следва
да предяви иск за вземането
си, в противен случай издадената заповед
за изпълнение ще бъде изцяло обезсилена.
Видно от приложеното по делото съобщение заявителят „Т. Б. ” ЕАД е уведомен
за разпореждането на съда
на 21.08.2020 г., като исковата
молба е депозирана по делото на 21.09.2020 г. /пощенско
клеймо от 18.09.2029 г./, с която заявителят
„Т. Б. ” ЕАД е предявил настоящия
иск пред РС Елин Пелин срещу ответника П..
По делото са представени Договор мобилни услуги № ********* от 16.02.2017 г.; допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 19.04.2017 г.; договор за мобилни услуги № ********* от 20.01.2018 г.; декларация съгласие без дата; декларация съгласие от 19.04.2017 г.; декларация съгласие
от 20.01.2018 г.; фактури № **********/05.03.2018 г.,
№ ********** /05.04.2018 г., № **********/05.05.2018 г., № **********
/05.07.2018 г.; Общи условия на „Т. Б. ”
ЕАД за взаимоотношенията с потребителите
на мобилни електронни съобщителни услуги; писмо изх. № 285300-16563/ 23.11.2021
г. по опис на МВР-ДБДС, с което
по делото са предоставени заявления за издаване
на лична карта, свидетелство
за управление на МПС на името
на Г.Н.П.
От заключението
на вещото лице по назначената
съдебно-графическа експертиза
се установява, че подписите
положени на редовете над
печатен текст «място за полагане
на подписа
на ПОТРЕБИТЕЛЯ» в Договор за мобилни услуги №
********* от 16.02.2017 г. са изпълнени
от Г.Н.П.. Ръкописния буквен
и цифров текст, изпълнен на
редовете в Декларация-съгласие без дата, не е изпълнен
от Г.Н.П.. За авторството на подписът
положен на реда над «място
за полагане на подписа на абоната» в същата
декларация, експертизата не може
да се произнесе поради изключително високата вариантност на представения на експертизата сравнителен материал от почерка на Г.Н.П.. Ръкописният буквен текст «Г.Н.П.»
и подписът, положени на реда над «място за полагане на подписа на
потребителя» в допълнително споразумение
към договор за мобилни и фиксирани услуги № ********* от 19.04.2017 г. са изпълнени от Г.Н.П.. Ръкописния буквен текст «Г.Н.П.»
и подписът положени на реда над «място за полагане на подписа на
потребителя» в Договор за мобилни услуги № *********
от 20.01.2018 г. са изпълнени
от Г.Н.П.. Ръкописният буквен
текст «Г.Н.П.» и подписът положени
на реда над «място за полагане на подписи на потребителя» в «Декларация-съгласие от 19.04.2017 г. са изпълнени от Г.Н.П.. Ръкописния буквен и цифров текст, изпълнен на редовете в
Декларация-съсгласие от 20.01.2018 г. не е изпълнен от Г.Н.П.. За авторството
на подписът, положен на реда
над «място за полагане на подписа на
абоната» в същата
декларация експертизата не може
да се произнесе, поради изключително високата вариантност на представения на експертизата сравнителен материал от почерка на Г.Н.П..
При така
установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи: Предявен
е иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено вземането на ищеца, при което
според общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в негова тежест е да установи
основанието, от което произлиза то, а ответникът – че е платил или основанието,
поради което счита, че не дължи процесната сума. Съдът намира предявения иск за процесуално
допустим, тъй като исковата молба е депозирана от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение в срока предвиден в чл.415, ал.1 от ГПК и има за
предмет посочените в заповедта суми.
Спорно между страните по делото е наличието на
валидно облигационно правоотношение по Договори за мобилни услуги, доколкото
производството по делото протича в отсъствието на ответника, а назначения му да
го представлява особен представител, оспорва авторството на положените в
договорите подписи и декларации.
Поради оспорването на истинността
на представените от ищеца договори, удостоверяващи възникналото между страните
по делото облигационно правоотношение, бе открито производство по чл.193 от ГПК
за проверка на автентичността на положените
в тях подписи и изписаните имена на ответника и установяване на обстоятелството
произхождат ли от последния.
В
тази връзка бе изслушана съдебно-графическа експертиза от заключението на която,
се установи по безспорен и несъмнен начин, че почеркът и подписите на ответника
в представените за изследване Договори за мобилни услуги изхождат от ответника.
Единствено в декларация-съгласие без дата и декларация-съгласие от 20.01.2018 г.,
ръкописния буквен и цифров текст не са изпълнени от ответника П., а за
авторството на подписа вещото лице не може да даде категорично становище,
поради изключително високата вариантност на представения сравнителен материал
от почерка на ответника. В съдебно заседание вещото лице сочи, че това е така,
тъй като очевидно се касае за лице с много ниско ниво на писмено двигателни
навици и вероятно лицата, които са изисквали от него изписване на текста, са му
съдействали. Поради тези причини не може нито да се отрече, нито да се
потвърди, че подписите в тези две декларации изхождат от ответника.
За неоснователно съдът намира твърдението на ответната страна, че ответникът не се е запознал
с Общите
условия на оператора, тъй като не е подписал
декларация-съгласие за приемането им поради което не може да се приеме, че
сключените договори за мобилни услуги обвързват ответника с тях, по следните
съображения: Съгласно сключените договори за мобилни
услуги, страните са обвързани с права и задължения, описани в тях, както и с Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Това е така, тъй
като към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните
Общи условия и те са неразделна
част към него, като за запознаването и приемането на тези Общи условия потребителят следва да бъде надлежно уведомен без значение по какъв точно начин.
По силата на индивидуалния
договор, той влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила Общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Действително по делото не се установи по безспорен начин, ответникът да е
подписал приложените по делото
два броя декларации-съгласие,
удостоверяващи, че същият е
запознат и е
получил Общите условия на ищцовото
дружество, но доколкото в случая в самите индивидуални договори също се съдържат клаузи които удостоверяват,
че потребителят е уведомен
и потвърждава с подписа
положен в индивидуалния договор, че е информиран, че сключените
договори се регламентират от Общи условия, то следва да се приеме, че несъмнено
на същия е било известно, че Общите
условия съставляват част от сключените с ищцовото дружество
договори. В този смисъл съдът взе
предид съдържащите се в тази насока клаузи
в Договор за мобилни услуги от 16.02.2017 г. и в
Договор за мобилни услуги от 20.01.208 г., в които договори на втора страница е отбелязано,
че «Потребителят декларира,
че е запознат, получил е екземпляр
и е съгласен да спазва приложимите за съответната услуга
Общи условия за взаимоотношения с потребителя». Сключеното между страните по делото Допълнително споразузмение към Договор за мобилни /фиксирани услуги също на няколко места съдържа клаузи, които по ясен начин разясняват на потребителя, че по отношение на договора са приложими Общи условия на «Т.
Б.» ЕАД за взаимоотношенията
с потребителите. Така констатираните
обстоятелства и установеното
от заключението на изслушаната
съдебно-графическа експертиза,
че тези договори са подписани от ответника водят до извод
за неоснователност на възраженията
на ответника, че договорите не са
породили своето облигационно
обвързване за страните, тъй като ответникът
не е приел Общите условия
на телекомуникационното дружество.
В този смисъл и доколкото по делото
не се установи твърдения от ответника факт за неистинност на сключените
договори, съдът намира, че оспорването не е доказано и между страните е
възникнало валидно договорно правоотношение.
По силата на възникналото облигационно
правоотношение, ищцовото дружество е предоставило на
абоната далекосъобщителни мобилни услуги, при съответни месечни такси и срок на
действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на
услугата - абонаментни такси. В
договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са
посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите
по своето съдържание отговарят на законовите изисквания за договор, сключен при
общи условия, като в тях са регламентирани необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите.
Приложените по делото фактури установяват използваните
от ответника услуги, времето и обема им, както и начина на определяне на тяханата цена. Тези доказателства удостоверяват, че по
силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил
на клиента си такива, същите са били вярно отчетени и правилно тарифирани и коректно фактурирани. В този
смисъл ищецът доказа освен наличието на
валидна облигационна връзка между страните, от която именно възниква вземането
на ищеца, така и основанието и размера на същото вземане, което съдът намира за
основателно в пълния предявен размер.
Претенцията на ищеца за заплащане на неустойка е свързана с
предсрочно прекратяване на договорите. В случая размерът за възникване
на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги
за номер ********** преди 19.04.2019 г.
са уредени от страните в раздел 4, т.4 от Допълнително споразумение към Договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 19.04.2017
г., а размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на Договора за мобилни
услуги за номер ********** /преди
20.01.2020 г./ са уредени от страните в т.11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 20.01.2018 г.. В случая неустойката е определена като е взето
предвид постигнатото споразумение с Комисия за защита на потребителите от
11.01.2018 г., с оглед което дължимата сума от абонати на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите, е в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси. В този смисъл,
съобразно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнение, без да е нужно те да се
доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като по този начин се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Уговореният размер на неустойката обаче не
е равен на цената на услугата за оставащия период от договора, по
който начин би могло да се позволи на доставчика да получи цялата цена,
независимо от това, че след прекратяването той не предоставя услуга. С оглед на
подобно решение не се създават условия за неоснователно обогатяване на оператора
и не се нарушава принципа за справедливостта.
В този смисъл установителната претенция следва да бъде
уважена, тъй като се доказва изпълнение на задълженията по договора за мобилни
услуги от страна на ищеца и неизпълнение от страна на ответника.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените в настоящото дело разноски в общ размер
от 735.00 лева, а именно: държавна такса в размер на 25.00 лева, депозит за
особен представител на ответника в размер на 350.00 лева и адвокатско
възнаграждение, претендирано в размер на 360.00 лева, респективно - за
заповедното производство, ответникът дължи заплащането на разноски в размер на
385.00 лева от които 25.00 лева внесена държавна такса и 360.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Доколкото заплатеното възнаграждение за вещо лице е от
бюджета на съда, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд Елин Пелин сумата от 390.00 лева.
Воден от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Г.Н.П., ЕГН ********** ***, дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК …. със
седалище и адрес на управление: гр.С., район
М., ж.к. М….., Столична община, Б. П. С., сграда
6, със съдебен
адрес *** чрез пълномощника
си адв.Ц. - САК, следните вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 701/28.10.2019 г.,
постановена по ч.гр.д. № 866/2019 г. по описа
на РС Елин Пелин – 447,82 лева
/четиристотин четиридесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/ главница, ведно със законната лихва
върху просрочената главница считано от 25.10.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Г.Н.П.,
ЕГН ********** да
заплати на „Т. Б.” ЕАД,
ЕИК …., направените по
заповедното производство разноски в размер на 385.00 лева /триста осемдесет и пет лева.
ОСЪЖДА Г.Н.П., ЕГН ********** да заплати на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК ….., направените по исковото производство разноски в
размер на 735.00 лева /седемстотин
тридесет и пет лева/. ОСЪЖДА Г.Н.П.,
ЕГН ********** да
заплати в полза на Районен съд Елин Пелин, направените по
делото разноски в размер на 390.00 лева
/триста и деветдесет лева/. Решението подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. №
866/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда,
като към същото бъде приложен заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: