Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На десети юни две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4646 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.Д.Н., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 20-0819-001883/10.06.2020 год. на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за допуснато
нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
В
жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят твърди, че не е управлявал процесното МПС в посочения в постановлението ден, тъй като
се е намирал извън страната, като
управлявалото го лице Н.А. вече е било санкционирано за същото нарушение. Поради
изложеното се моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа
депозираната жалба и пледира за отмяна на издаденото НП с присъждане на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение. По същество излага, че не е
било установено изобщо водачът да е управлявал процесното
МПС на разглежданата дата, а още по-малко доказателства същият да е бил
уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител – депозира единствено писмено становище, с което моли за
потвърждаване на издаденото НП и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 02.10.2019г. около 08.00 часа в гр. Варна, на бул.„Цар
Освободител“ на място с GPS координати
43.234386,27.878299 бил заснет да се движи лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № В 7338 СС, собственост на В.Д.Н., като
същият бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 ЗДвП
от дата 19.08.2019г.
По преписката няма данни за служебно прекратената
регистрация да са били уведомявани собственика или водача на МПС.
Във връзка с установеното било образувано досъдебно
производство във ВРП
пр.пр. №
3221 по описа за 2020г.
за престъпление по чл. 345, ал.2 НК, която приключила с
отказ от образуване на досъдебно производство.
Видно от представените в хода на съдебното следствие
застрахователна полица и квитанция жалбоподателят сключил застраховка „ГО на
автомобилистите“ на 19.11.2019г.
Видно от представеното с жалбата копие на виза в периода
03.09.2019г. до 30.11.2019г. жалбоподателят Н. е бил извън пределите на
Република България.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и представените такива
в о.с.з.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане,
но по същество е основателна.
Наказателно постановление № 20-0819-001883/10.06.2020 г. е
издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на
вътрешните работи, като същото е било издадено въз основа на постановление за
отказ от образуване на наказателно производство.
Възражението за приложение на принципа ne bis in
idem не следва да се сподели доколкото при наличието
на тези факти прокурорът е приел, че не се касае за престъпление по чл. 345 НК,
но не е от компетентността му да обсъди наличието или липсата на извършено
административно нарушение. Наред с това представения нечелив
препис от друго НП касаещ същия автомобил, но друг
водач, не следва да се взема предвид доколкото се отнася до съвсем различно
време и място на извършване на деянието.
Разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 14 от
2015 г.) посочва, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Конкретно допълващата
разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП визирана от АНО посочва, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер..
В конкретния случай обаче съдът
намира, че нарушението не е доказано от обективна страна доколкото по делото се
установи, че в процесния ден – 02.10.2019г.
жалбоподателят Н. не е управлявал МПС-то, което е било констатирано като такова
със служебно прекратена регистрация поради несключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото същият е бил извън
пределите на Република България .
Наред с това, за да ангажира
административно-наказателната отговорност на Н. по този текст в тежест на АНО е
било да докаже, че в процесния ден жалбоподателят първо
е управлявал и второ е имал ясното съзнание, че управлява МПС нерегистрирано по
установения за това ред или по-конкретно с прекратена регистрация.
В случая по преписката отсъстват каквито и да било данни,
че водачът на лекия автомобил е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация към момента в който е автомобилът изобщо е бил приведен в движение
и то очевидно от неустановено по преписката лице.
Поради посоченото според съда от същия не би могло да
бъде търсена административно-наказателна отговорност, което от своя страна
налага отмяна на издаденото НП.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че следва да
присъди разноски на жалбоподателя за осъщественото процесуално представителство
на адв. Алексиев, като по делото са представени
доказателства да сторени такива в размер на 300 лева, което е в съответствие с
изискванията на Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
отчита правната и фактическа сложност на делото и съдът не намери основания да
намали размера на същото поради прекомерност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0819-001883/10.06.2020 год. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – Варна
да заплати на В.Д.Н., с ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: