№ 4146
гр. София, 12.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110216262 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „*********“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. *********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 002346 от 24.07.2023 г., издадено от и. д. директора
на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград със седалище в гр. София към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на основание
чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на сумата от 7500 лева за
нарушение на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68 д, ал. 2, т. 2, пр. 15 от ЗЗП.
С жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа
се сочи, че АУАН е бил предварително изготвен и при съставянето му не са
били взети предвид всички обстоятелства по преписката. Сочи се също, че
срещу АУАН са направени писмени възражения от представляващ
санкционираното дружество, които не са взети предвид от страна на
наказващия орган. Изразява се недоволство и срещу наложената имуществена
1
санкция, която според жалбоподателя, е явно несправедлива и в прекомерен
размер, като не е индивидуализирана съобразно изискванията на закона, като
не са взети предвид смекчаващи обстоятелства, вкл. че става въпрос за първо
по ред нарушение. Оспорва се да са налице отегчаващи вината на нарушителя
обстоятелства, като се изтъква, че се установяват множество обстоятелства,
които налагат смекчаване на отговорността, с евентуално определяне на
санкция в минимален размер. По същество се твърди, че потребителят не
може да бъде заблуден по отношение на това, какъв продукт купува, защото
информацията за състава и съдържанието на същия е описана подробно на
опаковката на стоката, предоставена от самия производител. Твърди се, че в
случая невярната информация не е съществена за потребителите да пазаруват
именно в този търговски обект, тъй като клиентът вече е направил своя избор,
когато застава пред щанда на магазина, където е изложена процесната стока.
Заявява се, че обозначението на стоката като „Хайвер Гръцки 150 гр.“
фигурира в ценова листа към договор, сключен между търговското дружество
и дружеството – производител (продавач) на тази стока спрямо
санкционираното дружество, поради което то е заимствано от там, респ.
използвано в търговската мрежа на жалбоподателя. Съгласно този договор,
дружеството продавач (производителят) е било задължено да уведоми
дружеството-жалбоподател, в случай, че настъпят промени относно
разфасовка, баркод, етикет и др.
В съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован и се
представлява от юрисконсулт Д, която поддържа жалбата и моли за отмяна на
НП като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна не се представлява в открито съдебно заседание,
но от пълномощника - адв. К е депозирана молба с вх. № 75915 от 07.03.2024
г., с която оспорва основателността на жалбата и претендира наказателното
постановление да се потвърди. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна с оглед
изготвено от юрк. Д становище, като при условията на евентуалност е
направено и възражение за прекомерност на претендирани от другата страна
разноски. Представени са писмени бележки, приложени по делото.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства приема за установено следното:
2
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, депозирана е от легитимирано за това лице
и в законоустановения срок.
На 28.02.2023 г. била извършена проверка от служители на КЗП в
търговски обект – магазин за хранителни стоки с топла точка (Супермаркет
ДАР), находящ се в гр. ***********, стопанисван от дружеството
„*********“ ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от НАК. По време на
проверката е установено, че в проверявания търговски обект, на щанд –
охладена витрина се предлага за продажба „Хайвер Гръцки разбит от треска“
150 гр „Ариел Фиш“ – 22 %, стара цена 2,79 лева, цена след намаление 2,19
лева. Установено е, че върху кутията, в която е поставен продукта,
производителят е поставил трайно залепен етикет със следната информация:
„Хайвер разбит по гръцки“ 150 гр – състав слънчогледово олио, галета,
тарама хайвер от треска. Установено е, че на етикет, поставен на видно място в
близост до продукта, последният е посочен като „Хайвер Гръцки разбит от
треска“. В следствие на установеното несъответствие относно страната на
произход, била изискана документация от дружеството-жалбоподател, което е
представило множество документи, вкл. фактура за закупуване на стоката от
производителя, която е била представена и е отразена в съставения от
проверяващите протокол за извършената проверка. Установено въз основа на
представените документи и фактура е, че предлаганата за продажба стока е с
производител „******“ ООД – гр. Варна, България.
При установяването на посочените фактически обстоятелства,
служителят на КЗП Д. Д. е приела, че при упражняване на своята дейност
търговецът е използвал нелоялна търговска практика, тъй като не представя
съществена информация, необходима на средния потребител, което действие
може да доведе до вземане на търговско решение, което средният потребител
не би взел без използването на тази практика, а именно не се представя
информация относно това, че хайверът, който е изложен за продажба,
всъщност не е гръцки, а е хайвер, разбит по гръцки. Прието е, че
потребителите, посещаващи търговския обект се информират от писмената
информация - етикет, поставен на видно място в близост до продукта и
вземат решение за покупка само по надписа „Хайвер Гръцки разбит от
треска“, както и че невярната информация е съществена за решението на
потребителите да пазаруват в конкретен обект. Формирано е становище от
3
проверяващия, че е използвана нелоялна търговска практика, изразяваща се в
предоставяне на невярна информация за произхода на стоката, продавана в
магазина, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2, пр. 15 от ЗЗП.
Поради тези констатации, служителят на КЗП, осъществила проверката, а
именно Д. К. Д. е съставила Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 002346 от 27.03.2023 г., екземпляр от който е връчен на
представител на нарушителя на 27.03.2023 г. Въз основа на съставения АУАН,
ИБ – изпълняващ длъжността директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, е издал обжалваното Наказателно постановление №
002346/24.07.2023 г., с което на основание чл. 210а ЗЗП на „*********“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. *********, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
сумата от 7500 лева, за нарушение на чл. 68 д, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2, пр. 15 от
ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав приема за
установена въз основа съвкупната преценка на събраните доказателства по
делото, надлежно приобщени по реда на чл. 281 от НПК.
В хода на съдебното производство са приобщени чрез разпит
показания на свидетелите Д. Д. и ВГ, които съдът оценява като достоверни,
тъй като те са непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал.
По делото са приобщени следните писмени доказателства:
Констативен протокол № К-2755372 от 28.02.2023 г. ведно със снимки;
заповед № 670 от 06.07.2023 г.; заповед № 1002 от 01.11.2017 г.; справка от
Търговски регистър; писмени възражения; регистър на рекламациите; отчет за
приходи и разходи на „*********“ ЕООД за 2021 г.; заявления за работно
време на стационарен търговски обект; уведомления за упражняване на
търговска дейност; писмо от „*********“ ЕООД до КЗП; справка за
продадени количества; фактура № ********** от 20.02.2023 г.; декларация;
ценова листа; договор за доставка на стоки за търговска верига „ДАР“ № 242
от 31.01.2022 г. с ценова листа; писмо от „*********“ ЕООД до „****“ ООД;
извлечения от информационна система; известие за доставяне; известие за
4
доставяне на НП; възражения срещу АУАН; протокол за проверка на
документи с № К 0140819 към Констативен протокол.
Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателствени източници за
безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
от правна страна се установява следното:
Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него и
оспорвано НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма, при спазване на установения ред, т. е налице са всички
изискуеми реквизити по чл. 42-57 от ЗАНН и редовно са връчени в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН на жалбоподателя. В случая спазен се явява и установеният съгласно
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН, като АУАН е
съставен в присъствието на пълномощник на търговското дружество-
жалбоподател, както и на свидетел, който е участвал в проверката, довела до
установяване на отразеното в него административно нарушение. Препис от
АУАН е връчен на пълномощник на санкционираното дружество,
непосредствено след подписването му, поради което и предвид горното, съдът
приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до засягане на правото на защита на наказаното
юридическо лице относно съставянето и връчването на АУАН. Не се споделя
доводът на жалбоподателя за това, че АУАН не е съставен съобразно
изискванията на закона, тъй като бил „подготвен“ предварително, респ. не
били взети предвид всички обстоятелства по случая. Не се установява, а и не
се навежда твърдение за това, АУАН да е подписан предварително от страна на
съставителя или посочения в него свидетел, а се твърди, че самото
съдържание на АУАН в проект е било изготвено предварително от неговия
съставител. Самото техническо изготвяне на проект на АУАН предварително
не представлява съществено процесуално нарушение и не ограничава
възможността на съставителя да вземе предвид всички значими обстоятелства
по случая до момента на подписване на акта, респ. при необходимост да
нанесе съответни изменения и/или допълнения в неговото съдържание. Ето
5
защо този довод не е основателен.
Както АУАН, така и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на
тяхната компетентност – съгласно чл. 233, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 82 от ЗЗП и
видно от приложените заверени копия на заповеди на председателя на КЗП.
Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че нарушението е описано
достатъчно ясно и подробно, включително и обстоятелствата по неговото
извършване, със съответната им правна квалификация. Съответна на
фактическите констатации и правилно посочена е и санкционната разпоредба,
въз основа на която се определят видът и размерът на наложената
имуществена санкция, т. е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал.
1 от ЗАНН. Правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с
оглед възможността да разбере какви са фактическите и правни основания,
поради които му е повдигнато конкретното обвинение за извършено
административно нарушение.
С оглед наведените в жалбата доводи, спорно по делото е правилното
прилагане на материалния закон спрямо установените факти и
обстоятелствата, и по-конкретно дали същите следва да се квалифицират като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Понятието за „Търговска
практика“ е уредено в § 13, т. 23 от допълнителните разпоредби на ЗЗП,
съгласно който това е „всяко действие, бездействие, поведение, търговска
инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от
страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето
на услуга на потребителите, като законът забранява използването на
нелоялни търговски практики.“. За да е налице нелоялна търговска практика
по чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП, следва да е налице кумулативно предлагане на
услуга, което противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност, както и това предлагане да променя или да е
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга. В чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП е предвидено, че нелоялни
са заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП,
като нелоялните търговски практики се забраняват съгласно текста на чл. 68в
от ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП Търговска практика е
„заблуждаваща“, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
6
представяне, заблуждава или е в състояние да заблуди средния потребител,
дори ако представената информация е фактически точна, а според чл. 68,
ал. 2, т. 2, предл. 15 обстоятелствата по чл. 68д, ал. 1 включват и страната на
произход на продукта. Съгласно посочената разпоредба търговската практика
е заблуждаваща, когато макар и сама по себе си да е точна с начина на нейното
представяне може да се въведе в заблуждение или е въведен в заблуждение
средният потребител, като съгласно чл. 68д, ал. 2, т. 2, предл. 15 един от
компонентите, спрямо които следва да не се въвежда в заблуждение е
страната на произход на стоката. Заблуждаваща е практиката, която има за
резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което средният потребител не би взел без използването на
търговската практика.
Съдът приема, че в конкретния случай предоставената върху етикета,
поставен в близост до предлагания за продажба продукт, информация за
произход на предлаганата стока би заблудила средния потребител относно
произхода на стоките и тя определено е от такова естество, че да мотивира
потребителя да вземе търговско решение да закупи стоката или не. В случая
продуктът е обозначен върху етикета на производителя като „Хайвер разбит
по гръцки“, а вместо това, в стопанисвания от дружеството-жалбоподател
магазин е поставен етикет в близост до стоката, върху който същият този
артикул е посочен като „Хайвер Гръцки разбит от треска“, което несъмнено
насочва към различна страна на произход от България, а именно Република
Гърция.
Ето защо, съдът счита, че е осъществен съставът на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на
търговеца. Действително, установява се, че наименованието, отразено върху
този етикет е заимствано от наименование, налично в документацията относно
договорните отношения, в които се намират дружеството-жалбоподател и
производителя на стоката, но това не изключва факта на осъществяване на
нарушението от страна на жалбоподателя, който като търговец следва да
проявява необходимото внимание към етикирането на стоките съобразно
действителните им параметри – състав, произход, тегло, цена и т. н.
Случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Касае се до субект, осъществяващ търговска дейност в качеството
7
на професионалист, добре познаващ изискванията към тази дейност.
Обстоятелството, че употребеното от жалбоподателя наименование за
предлаганата стока е фигурирало и в документация, касаеща договорните му
отношения с производителя, не може да промени този извод. Още повече, че
производителят е поставил етикет върху съдържанието на опаковката, именно
който е следвало да бъде съобразен от страна на търговеца при етикиране на
стоката в магазина.
По отношение на наложеното наказание, съдът приема, следното:
Съгласно нормата на чл. 210а от ЗЗП за процесното нарушение се
предвижда наказание имуществена санкция от 2000 до 50 000 лева.
Съдът приема, че определената от наказващият орган имуществена
санкция е необоснована по размер и неоснователно завишена. В тази насока
се споделят доводите на жалбоподателя относно наличие на смекчаващи
вината му обстоятелства, вкл. касае се до първо по ред нарушение, което взети
предвид заедно с другите обстоятелства по случая сочи към адекватен размер
на санкцията към законоустановения минимум. Следва да се обърне внимание
на това, че е незаконосъбразен подходът на наказващия орган за определяне на
размера на имуществената санкция с оглед имущественото положение на
нарушителя. Ето защо, съдът намира, че наложената имуществена санкция
следва да се намали към минималния размер, предвиден от законодателя, а
именно в размер на сумата от 2000 лева, респ. НП следва да бъде изменено в
тази част.
При този изход на спора, съдът следва да уважи искането на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде в размер на 80 лева, предвид ниската правна сложност на
процесното дело, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН,
съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 002346 от
24.07.2023 г., издадено от и. д. директора на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в гр.
8
София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите (КЗП), с което на основание чл. 210а от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) на *********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. ********* е наложена имуществена санкция в размер
на сумата от 7500 лева за нарушение на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68 д, ал. 2, т. 2,
пр. 15 от ЗЗП, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 7500 на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА "*********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. *********, да заплати на Комисията за защита на
потребителите, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9