Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.08.2020 година гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На двадесет и четвърти август 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир Петков
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като
разгледа докладваното от Б.Максимова
в.гр.дело № 172
по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 17 от 04.03.2020
година, постановено по гр. д. 1007/2019 година по описа на Районен съд -
Попово, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
детето Н.Й. Д., роден на *** г., ЕГН **********, на майката Д.И.Ц., ЕГН **********,***,
както и определил местоживеенето на детето при майката. Съдът е определил режим
на лични отношения на бащата И.М.Д., ЕГН **********,***, с детето Н.Й. Д., ЕГН **********,
както следва: всяка първа, трета и четвърта
седмица в месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с преспиване
при бащата в петъчната и съботната нощ, през половината дни от ваканциите извън
лятната ваканция (коледна и пролетна), като конкретно по Коледните, Новогодишните и Великденските празници в
числото на посочената половина от съответните ваканции бащата може да взема
детето при себе си всяка четна година – за Бъдни вечер и Коледа, всяка нечетна
година – на Нова година, а всяка четна година – на Великден; както и по 15 дни
през месеците юли и август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката. Съдът е осъдил И.М.Д., ЕГН **********,***, да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Н.Й. Д.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.И.Ц., ЕГН **********,
в размер на по 200 лв. (двеста лева) месечно, считано от влизане на решението в
сила, платима до 1-во число на следващия
месец, по посочена от майката банкова
сметка, ***срочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване. Съдът е осъдил И.М.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на на малолетното си дете Н.Й. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Д.И.Ц., ЕГН **********, издръжка за минало време в общ
размер на 800 (осемстотин) лева, за
периода от 14.05.2019 г. до 15.09.2019
г. Съдът е отхвърлил предявения от И.М.Д., ЕГН **********,***, против Д.И.Ц.,
ЕГН **********,***, насрещен иск по чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Й. Д. на бащата,
за определяне режим на лични отношения на майката с детето и за присъждане на
месечна издръжка. Присъдена е държавна такса в производството.
Постъпила е въззивна жалба от И.М.Д. чрез адвокат Н.Д.М. от
САК, съдебен адрес:***, адвокатско дружество „Трифонова, Вуковска и М.“, против
така постановеното решение. Във въззивната жалба се акцентира на следното:
Не е обсъдено и неправилно е
прието в решението на първостепенният съд, че родителите са с равни възможности
и са осигурили среда за отглеждане на детето Н. Съдът не е отчел
обстоятелството, че бащата на детето може да осигури по-добри социално-битови
условия на живот на малолетния Н, доколкото живее в двуетажна къща с
разширеното си семейство; на вторият етаж е осигурена самостоятелна детска стая
за детето. Не е отчетено обстоятелството, че майката, която живее сама в жилище
под наем в гр.Велико Търново, няма данни да е осигурила самостоятелна стая; че
детето разчита там единствено на помощта на майка си (която също живее и работи
в гр. Велико Търново и за която от свидетелските показания се установява, че
няма особено желание да помага при отглеждането на внука си), а другите роднини
на Д. (сестра, баща) живеят в гр.Попово, както и не е отчетено обстоятелството,
че майката е с работно време до 19,30 ч. (докато бащата е с работно време до
17,00 ч. и работи във фирмата на майка си - т.е, може да реагира дори и в
работно време). При прието за доказано обстоятелство, че бащата има собствено
жилище и е осигурена детска стая и всички условия за отглеждане на Н, то е
следвало да се даде превес на бащата, дотолкова, че условията за отглеждане на
детето в жилището на бащата се отличават с по-голямо удобства за детето.
На следващо място се твърди, че
неправилно съдът е приел, че с оглед ниската възраст на детето - навършени 2
години, майката била по-пригодният родител. Следва да се отчете факта, че
детето вече не е пеленаче,че да има нужда от постоянна грижа и надзор, както и
не е отчетено обстоятелството, което е в полза на бащата, че към момента на
постановяване на решението той отглежда детето в своя дом. Детето е записано в
детска градина в гр.Попово, като съгласно социалния доклад детето е привързано
към баща си и към разширеното семейство по бащина линия, а и детето е от мъжки
пол.
Излагат се съображения, че в
интерес на детето Не на този етап то да живее при своя баща и той да упражнява
родителските права спрямо него, тъй като следва да се вземе предвид, че това е
семейната среда, в която детето е живяло преимуществено и с която е свикнало, а
изваждането на детето от тази семейна среда и обстановка, и трайното му
установяване да живее в друга среда и обстановка, би поставило същото в
стресова ситуация, която не е в интерес на малолетното дете на този етап от
неговото физическо и психическо развитие.
Прави се доказателствено искане –
да бъде назначена отказаната в първоинстанционното производство
съдебно-психологическа експертиза, която да даде отговор на въпроса кой е по-пригодният
родител с оглед морални и възпитателски качества на двамата родители,
отношението на родителите към детето, привързаност на детето, отношение на
детето към всеки един от тях, положителен пример на родителите, нравствени
качества. Съдът е оставил без уважение това искане.
С оглед изложените във
въззивната жалба съображения се моли съдът да отмени изцяло съдебното решение и
да предостави родителските права на бащата със съответните от това последици.
Алтернативно, в случай, че съдът потвърди решението в частта, в която
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н.Й. Д. е
предоставено ма майката, моли да се разшири режима на лични контакти между бащата и детето.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от Д.И.Ц., ЕГН **********,***,
чрез адв. Дамян Моллов, съдебен адрес:*** - партер адв. Р. М. и адв. Д. Моллов,
в която се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли
съдът да потвърди обжалваното съдебно решение.
В съдебно заседание въззивникът
лично и чрез адвокат М. поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.
Постъпила е писмена защита, в която се акцентира на следното: Условията, които
бащата е създал в гр. Попово за отглеждане на детето са по-добри от тези, при
които детето би живяло при майката в гр. Велико Търново. В гр. Попово живеят не
само роднини на бащата, а и такива на майката. Допълнително се твърди, че
майката е решила да се мести в гр. Стара Загора, което допълнително ще се
отрази на детето. Твърди се, че бащата е по-пригодният родител и обичайната
среда на детето се явява тази, в която е живяло в гр. Попово. По отношение на
личните контакти се излага становище, че същите трябва да се разширят като се
включат бъдещите ваканции на детето като ученик, великденските и коледните
празници и рождения ден на детето.
В съдебно заседание въззиваемата
страна чрез адвокат М. оспорва въззивната жалба. Моли решението на ПРС да бъде
потвърдено изцяло.
Съдът, след
като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и се явява
допустима.
По фактите съдът съобрази следното:
От фактическото си съжителство
страните имат едно дете – Н, родено на *** г. Не се спори че страните живеят
разделени. По делото са събрани достатъчно доказателства относно родителския
капацитет на страните, битовите условия, при които детето се е отглеждало и от
двамата родители поотделно, финансовото състояние на страните и възможността да
се подпомагат от разширено семейство. Представени са социални доклади,
разпитани са свидетели относно относимите в производството факти. Съдът е
изслушал родителите.
По въпроса за критериите, които
съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса относно упражняването на
родителските права върху родените от брак или фактическо съжителство деца, е
налице задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г., според което
следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на
многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора. Единственият
критерий при определяне мерките относно упражняването на родителските права са интересите на децата, които включват
материалното, духовно и социално обезпечаване на детето, обусловено от
родителските и възпитателски качества на родителите, от техните възможности да
изградят ценността система на детето, да му предоставят добра материална и
социална база за развитие, да го развият като всестранна личност с трудови
навици и нравствени добродетели и го подготвят за живота като добър гражданин. Децата
имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с
оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане
като личности. Възрастта на децата също има значение. Когато тя е твърде ниска,
те имат нужда от ежедневна майчина грижа и ласка. Най-важното сред личните
качества на родителя е да признава и зачита интереса на децата да имат
пълноценни отношения с другия родител.
При разглеждане на въззивната
жалба по същество с оглед преценка за най-добрият интерес на детето съдът
изхожда от следното:
Детето Н. е на възраст от 2 и
половина години. Несъмнено в тази крехка възраст детето се нуждае преди всичко
от майка си и нейните грижи. Що се
отнася до битовите условия за отглеждане на детето, явно и двамата родители
разполагат с добри условия за това и със съответни трудови или други доходи и
спестявания, с които могат да осигурят нормален живот на детето.
Съдът, изхождайки от събраните по
делото доказателства, с оглед наведените във въззивната жалба и писмената
защита възражения, приема следното:
Обстоятелството, че майката живее
в жилище под наем, не е основание да се приеме, че приоритет по критерий
„материално-битови условия за отглеждане на детето“ следва да има бащата. Дали
едно жилище, в което се отглежда малко дете, е собствено или наето, е без
значение. Важно е в това жилище детето да има нормални условия за живот и да е
обградено с грижи и любов.На следващо място се излагат съображения, че
работното време на майката е до 19.30 часа докато бащата работи по трудов
договор във фирмата на майка си и има по-голяма възможност при
нужда да се отклони от трудовите си задължения с цел грижа за детето. Съдът не
може да приеме този аргумент за важим доколкото
майката може да организира грижите за детето по подходящ начин така че
да бъде съобразен с нуждите на детето. Що се отнася до аргумента, че обичайната
среда на детето се намира в гр. Попово, то следва да се отбележи, че от
раждането си детето е било с майка си с изключение на един период от около 4-5
месеца, в който детето е живяло при бащата като съдът счита, че следва да се
отбележи факта, че бащата е взел при себе си детето без съгласие на майката,
което поведение не може да се определи като отговорно.
Съдът споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях
на основание чл. 272 от ГПК.
Настоящият въззивен състав
приема, че с оглед основно поради възрастта на детето, по-пригодния родител на
този етап от неговото развитие се явява майката. Решението на Поповския районен
съд следва да се потвърди в тази му част.
Доколкото въззивникът прави
алтернативно искане за разширяване на режима за контакт на бащата с детето,
настоящият въззивен състав приема, че постановеният от съда режим, сравнен с
обичайната практика на съдилищата по сходни казуси, се явява разширен. Бащата може да взема и вижда детето всяка първа, трета и четвърта седмица в месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00
ч. в неделя, с преспиване при бащата в петъчната и съботната нощ, през
половината дни от ваканциите извън лятната ваканция (коледна и пролетна), като
конкретно по Коледните, Новогодишните и
Великденските празници в числото на посочената половина от съответните ваканции
бащата може да взема детето при себе си всяка четна година – за Бъдни вечер и
Коледа, всяка нечетна година – на Нова година, а всяка четна година – на
Великден; както и по 15 дни през месеците юли и август, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Така
определеният режим е достатъчен, за да може бащата да поддържа една постоянна
връзка с детето си. Постановеното от Поповския районен съд решение следва да се
потвърди и в тази му част.
Водим от горното и на основание
чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 04.03.2020 година, постановено по
гр. д. 1007/2019 година по описа на Районен съд – Попово в обжалваните му части
като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС-София само при условията на чл.280 и чл.281 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.