О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….
гр. София, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VIІ въззивен състав, в закрито съдебно заседание проведено
на петнадесети януари
през две хиляди и двадесет и
първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
НАТАЛГЕНАДИЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Генадиева ВНЧД № 65 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет
и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба,
подадена от И.Х. А.- У.– осъдена по НОХД № 16167/2018 г. на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 101-ви състав, срещу определение от 25.09.2020 г.
постановено по посоченото дело, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.
306, ал. 1, т. 4 от НПК и е осъдил И. А.- У.да заплати в полза на Националното
бюро за правна помощ сумата от 730.00 лева, представляваща направени по делото
разноски за правна помощ, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Според жалбоподателя поисканата
присъдената сума е прекомерна. Излагат се съображения, че назначения и защитник
е участвал само в четири заседания с продължителност от по тридесет минути,
като според А.– У.неоснователно НБПП
претендира такова високо възнаграждение. Поддържа се също, че последната е признала вината си като защитата
от страна на адвоката не е изисквала особени правни усилия. Претенцията към
настоящата инстанция е на жалбоподателката да бъде
определена за заплащане по -малка сума. Отправя се искане жалбоподателката
да бъде призована в открито съдебно заседание, където да изложи съображенията
си.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и направеното искане, въз основа на доказателствата
по делото и закона, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
По повод обвинителен акт, срещу И.Х. А.-
У.е образувано НОХД № 16167/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 101-ви състав за престъпление по чл.196, ал 1, т. 2, вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 1294, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.
Видно от материалите по делото е това,
че още в хода на досъдебното производство на осъдената А.- У.е направено
искане за определяне на адвокат за
осъществяване на правна помощ (л. 21 от ДП ) на основание чл. 94, ал. 1, т. 6
от НПК, тъй като с оглед обвинението за тежка престъплението участието на
защитник наказателното производство е задължително. Като служебен защитник
разследващият орган му е назначил определената от САК адв.
Т.И., който и впоследствие е продължил да осъществява защитата й в съдебната фаза на процеса пред първоинстанционния съд.
С присъда на СРС от 22.05.2019г.
подсъдимата, жалбоподателка по настоящото производстово е призната за виновна и осъдена по
повдигнатото й обвинение. Постановената присъда не е обжалвана и е влязла в
сила на 06.06.2019 г.
С вх. № 1068304 от 25.10.2019 г. по делото
е постъпила молба от НБПП с искане на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдената
И.Х. А.- У.да бъде осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 730.00 лева,
представляваща направени от НБПП разноски за адвокатско възнаграждение,
заплатено на адв. Т.И. за участието му по ДП №
222/2018г. и по НОХД № 16167/2018 г. на Софийски районен съд като
служебен защитник на подсъдимата И. А.- У.. Към молбата е приложено решение №
СФ-8142-14730/2019 г. от 17.07.2019 г. на НБПП, с което на основание чл. 18, т.
1 и т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ е определено
възнаграждение на адв. И. в посочения по- горе размер
.
По повод постъпилата молба от НБПП
районният съд е постановил определение от 25.09.2020 г., с което е уважил
направеното искане и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил И. А.- У.да
заплати в полза на НБПП сумата от 730.00 лева за предоставена правна помощ както
в хода на досъдебното производство така и в съдебна фаза по НОХД № 16167/2018
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 101-ви състав. За да
постанови този съдебен акт, който се обжалва понастоящем, районният съд е
приел, че при положение, че подсъдимият е признат за виновен с влязъл в сила
съдебен акт, сторените по делото разноски за служебен защитник следва да бъдат
заплатени в полза на НБПП, което следва да бъде възложено в тежест на осъдения.
Настоящият съдебен състав, счита преценката
на районния съд за основателност на молбата на НБПП за правилна, като напълно
се солидаризира с изложените в атакуваното определение аргументи и напълно възприемайки
крайният извод на първата съдебна инстанция.
Съгласно чл. 27а от Закона за правната
помощ в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Такъв случай е изрично
уреден в чл. 189, ал. 3 НПК, който повелява, че когато подсъдимият бъде признат
за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник.
Посочената разпоредба има императивен характер и правилно е съобразена от
първостепенния съд.
В подкрепа на горното е и задължителното
за съдилищата становище, обективирано в ТР №
4/19.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г. ОСНК ВКС,
според което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал.
3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза
на НБПП във всички случаи на задължителна защита.
По изложените съображения, въззивният съд приема, че в случая са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на осъдената за заплащане на направените по делото
разноски за служебна защита в размер на сумата от 730.00 лева.
В допълнение на изложеното, по
наведените в частната жалба доводи следва да се посочи, че определеното от НБПП
възнаграждение е съобразено с рамките на възнагражденията определени с
Наредбата за правна помощ, поради
това възраженията за прекомерност на разноски в присъдения размер е
неоснователен. Освен това съдебната практика на върховната съдебна инстанция за
това, че в наказателния процес разноските не могат да се намаляват поради
прекомерност е константна. Настоящият съдебен състав споделя това разбиране,
тъй като в НПК не е предвидена процесуална възможност за намаляване на претендирани от страните разноски за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност, а правилата на ГПК намират субсидиарно приложение единствено относно реда за
разглеждане на гражданския иск, не и за разноските, т. е. чл. 78, ал. 5 от ГПК не намира приложение в
наказателното производство.
По горните съображения, въззивният съд намира подадената частна жалба за
неоснователна, поради което атакуваното с нея определение на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 101-ви състав, следва да се потвърди като правилно.
По тези мотиви, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.09.2020
г. по НОХД № 16167/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
101-ви състав, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с И.Х. А.- У.,
е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на НБПП сумата
от 730.00 /седемстотин и тридесет/ лева, представляваща направени в
производството по делото разноски за служебен защитник.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.