Решение по дело №778/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 995
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20193110200778
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 995/22.5.2019г.

                                                           гр. в., 22.05.2019 г.,

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

На двадесети март       Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД778  по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „Д.“ ЕООД, с управител В.С. чрез адв. М.Д.-Д., против НП 397314-F441012/14.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - в., с което на юридическото лице  е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 179 от ЗДДС за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

            В депозираната до съда жалба не се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП.  С оглед отсъствието на настъпила вреда за бюджета съотв. с оглед обстоятелството, че дружеството не извършва търговска дейност се адресира до съда искане НП да бъде отменено. Твърди се, че неподаването на декларацията в срок се дължи на затруднения на управителя да упълномощи своевременно надлежен представител, който да подаде декларацията от името на дружеството, предвид местоживеенето му в Кралство Нидерландия.

            В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява , не се представлява.

            Въззиваемата страна , редовно призована изпраща представител – юрисконсулт Александроваа, която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и правилно.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП. Разпитан е в качеството на свидетел актосъставителя – св. Г..

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

            На 15.10.18 г. св.  Д.Г. – инспектор по приходите при ТД на НАП – в.  извършила проверка в информационните масиви на ТД на НАП-в., относно регистрираното по ЗДДС лице – „Д.“ЕООД”. В хода на проверката било установено, че юридическото лице не е изпълнило задължението  си по чл. 125, ал.5 от ЗДДС да подаде справка декларация за данъчния период  от 01.08.2018 г. до 29.08.2018 г.  в ТД по регистрацията си  -ТД на НАП-в. в установения в  закона  срок, а именно -  до 14.09.2018 г. Пре така установените факти, св. Г. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл.125ал.5 от ЗДДС, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а аказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  397314-F441012/14.01.2019 г.  е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Обслужване” при ТД  на НАП  – гр. в., за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административното нарушение е издаден в съответствие с разпоредбите на чл.42 и 43 от ЗАНН, а наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН . Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

 Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че наказаното юридическо лице е осъществило бездействието, за което е санкционирано. Установява се по несъмнен начин че „Д.“ЕООД е регистрирано по ЗДДС юридическо лице, което не е подало справка декларация за съответния данъчен период в законоустановения срок. Установените с АУАН съотв. НП обстоятелства в този смисъл не се оспорват и от въззивника.  Правилно при така установената фактическа обстановка АНО е квалифицирал противоправното бездействие като нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС и правилно е приложил  материалния закон, като е санкционирал юридическото лице на основание чл. 179 от ЗДДС.

Като съобрази, че административното наказание е определено в минималния, предвиден в закона размер, съдът счете, че не следва да се произнася относно индивидуализацията на санкцията.

Съдът счита за ирелевантни твърденията на въззивника, че процесното дружество не е извършвало търговска дейност в процесния период, доколкото субект на задължението Е всяко данъчно задължено лице, което е регистрирано по ЗДДС, независимо дали осъществява търговска дейност.

Съдът счита, че  в случая не са налице  предпоставките на чл. 28 от ЗАНН с оглед обстоятелството, че се за формално нарушение, осъществяването на което застрашава съответните обществени отношения, които е призвана да гарантира разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, с оглед на което и предвид обстоятелството, че  противоправното бездействие не се отнася до незначителен период от време, съдът счита, че процесното нарушение няма малозначителен характер.

Съдът намира за ирелевантни за съставомерността на нарушението и за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН доводите за затруднения на управителя на дружеството във връзка с изпълнение на задължението по чл. 125 ал.5 по ЗДДС. Касае се за ангажиране отговорността на юридическо лице, която е обективна такава, поради което не се изследва в хода на административно-наказателното производство наличието на виновно поведение, съответно ирелевантни са в случая субективните затруднения, възпрепятствали управителя на дружеството своевременно да упълномощи надлежен представител, който да осъществи дължимите действия от името и за сметка на наказаното юридическо лице.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА НП  № 397314-F441012/14.01.2019 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - в., с което „Д.“ ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 179 от ЗДДС за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

 

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: