Р Е Ш Е Н И Е № 261789
гр. Пловдив, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 19.05.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6815 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от Г.Т.Т. срещу ЗAД „Уника“, с която е предявен осъдителен иск за
присъждане на сумата в размер на 15 000 лева, частично предявен от общо
дължимата сума в размер на 27 825.97 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица № *** застрахователен договор за автомобилна
застраховка „Каско на МПС“ със срок на
действие 00:00 часа на 20.05.2019 г. до 23:59 часа на 19.05.2020 г. за щети от
ПТП, станало на 05.07.2019 г., както и сумата в размер на 195.83 лева –
обезщетение за забава за периода 26.07.2019 г. до 09.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.09.2019 г.
до окончателното заплащане на вземането.
В
условията на евентуалност, при отхвърляне на горния иск, е предявен осъдителен
иск срещу Община Пловдив за присъждане на сумата в размер на 15 000 лева,
частично предявен от общо дължимата сума в размер на 27 825.97 лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, повреда
на МПС, в резултата от преминаване през неустановено препятствие на пътното
платно, невидимо заради покрития с вода път на 05.07.2019 г., път който е
стопанисван от Община Пловдив и която има задължение да изгражда и почиства, в
това число да почиства и отводнява, ремонтира пътищата в границата на нейната
територия.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Лексус“, модел „ГС
450 Х“, с рег. № ***. Твърди се,
че за описания автомобил е сключен, със застрахователна полица № ***,
застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие 00:00 часа на 20.05.2019
г. до 23:59 часа на 19.05.2020 г., която покрива щети от ПТП. Излагат се твърдения, че
на 05.07.2019 г. около 02.00 часа сутринта, ищецът се прибирал от работното си
място в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в гр. Пловдив, придвижвайки се с посочения
по-горе лек автомобил към дома си, като преминал през бул. „Копривщица“ по
посока надлеза над бул. „Коматевско шосе“. Достигайки до надлеза, ищецът
забелязал събралото се количество, вследствие на дъждовните метрологични
условия. Поради невъзможност за смяна на маршрута, заради регулираното
еднопосочно движение, както и поради липсата на указателни табели за
усложнената ситуация и разчитайки на своята преценка за състоянието на пътното
платно, ищецът започнал бавно и внимателно да се придвижва по наводнения
надлез, като управлявал автомобила с непрекъснато подаване на газ и следвал
най-високата точка на пътя. Въпреки положените усилия, ищецът преминал през
неустановено препятствие на пътното платно, невидимо заради покрития с вода път
и удря автомобила си в него. След настъпване на пътния инцидент, ищецът
забелязал, че около автомобила се образува тъмно и мазно петно вследствие на
удара и изтекла от автомобила течност. За настъпилото ПТП ищецът позвънял на
112, като служителите на МВР му заявили, че няма законово основание да изпратят
патрул на място. След инцидента и съгласно клаузите по договора за застраховка
с първия ответник, ищецът уведомил последния за настъпилото ПТП. Образувана е
преписка по щета № ***. На 08.07.2019 г. е извършен опис на щетите по автомобила в присъствие на
представител на застрахования и вещо лице на застрахователя. При огледа били
констатирани следи от вода в кутия въздушен филтър, измокрен въздушен
филтър,пробит картер и спукан блок. С писмо от 17.07.2019 г. застрахователят
уведомил ищецът, че не били налице предпоставки за изплащане на застрахователно
обезщетение за констатираните щети по автомобила, доколкото същите се дължали
на груба небрежност, проявена от ищеца при управлението на процесното МПС.
Ищецът възстановил щетите по лекия си автомобил, подробно описани в исковата
молба в сервиз на фирма „Тойота - Тиксим“ ЕООД, като заплатил стойността на
ремонта в размер на 27 825.97 лева
с включен ДДС. Счита, че съгласно сключения със застрахователя договор
последния следва да му заплати обезщетението за претърпените имуществени вреди,
равняваща се на платената от ищеца сума за възстановяване на същите, като искът
е предявен като частичен за сумата от 15 000 лева.
Отказът на
ответното дружество да плати щета поражда правния интерес на ищца да заведе
настоящия иск срещу застрахователя, евентуално срещу Община Пловдив. Искът
срещу Община Пловдив се основава на неправомерно увреждане. Счита, че Община
Пловдив има задължение да поддържа в изправност стопанисваната от нея пътна
инфраструктура, на която същата е собственик по силата на закона част от която
е надлеза над бул. „Коматевско шосе“. Счита, че с
бездействието на своите служители да не отводнят и почистят надлеза, тоест да
го поддържат в изправност и годност за ползване по предназначение. Счита, че
именно в резултат от състоянието на пътя са настъпили вреди за ищеца по
собствения му лек автомобил. С оглед изложеното е предявен евентуалния иск. Претендират се
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗAД „Уника“, в който се оспорва така предявения
иск по основание и размер. Признава, че с ищеца е сключен, със
застрахователна полица № ***,
застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие 00:00 часа на 20.05.2019
г. до 23:59 часа на 19.05.2020 г., която е с клауза „А“ - покриваща всички
рискове, обективирани в застрахователната полица. Признава, че към датата на
твърдяното ПТП 05.07.2019 г. застраховката е била валидна и действаща. Не се
оспорва, че за процесното ПТП ищецът е завел щета при ответника, като са констатирани,
посочените от ищеца в исковата молба щети. Оспорва се механизма на ПТП, начина
и мястото на настъпването, както и че са уведомени органите на МВР. Счита, че
вредите по автомобила са в резултат на проявена груба небрежност от ищеца,
който виждайки наводнения подлез предприема преминаване през него, което е
довело до навлизане на вода във въздушния филтър на автомобила и до неговата
повреда. Проявената груба небрежност е изключен риск по застрахователния
договор, съгласно чл.6.3 от ОУ. Още повече в чл.6.5.10 от ОУ застрахователят не
дължи обезщетение за щети настъпили в резултат на доброволно навлизане с автомобила в зони наводнени или
покрити с вода на пътното платно. Още повече в документа за експлоатация на процесния
автомобил изрично е посочено избягване навлизане в наводнени участъци. На
следващо място основание за отказване за заплащане на застрахователно
обезщетение е и обстоятелството, че в нарушение чл.6.2.4. от ОУ ищецът не е
уведомил органите на МРС съгласно чл.125 ЗДвП, като уведомяването им в случая е
задължително, което възпрепятства установяване на обстоятелствата за настъпване
на ПТП. На следващо място оспорва размера на щетите, счита, че са завишени.
Оспорва ищецът да е заплатил сумата в размер на 27 825.97 лева. Счита, че
от щетата следва да се приспаднат 5 %
самоучастие, предвидено в чл.8.1 от ОУ. Наред с това счита, че ремонтът
на автомобила надвишава 70 % действителна му стойност, при което, при уважаване
на иска следва да се плати средната пазарна цена минус запазените части. Оспорва
се акцесорния иск, счита, че не е изпаднал в забава. Иска се отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от евентуалния ответник
Община Пловдив по евентуалния иск, с който се оспорва същия. Оспорва се
механизма на ПТП. Оспорва се такова да е настъпило въобще. Оспорва се на
твърдяното място да е била налице неизправност на пътното платно, така като е
описано от ищеца. Оспорват се вредите.
Оспорват се твърдяната метрологична обстановка. Прави възражение за
съпричиняване, доколкото ищецът не се е съобразил с пътната обстановка. Не се
оспорва, че дейностите по почистване и поддържане на дъждоприемните шахти и
възстановяване на решетките им на територията на Община Пловдив са нейно
задължения, като същата е възложил с Рамково споразумение № *** изпълнение
на тези задължения на фирма „КМД“ ЕООД. В тази връзка се иска привличане на
последната като трето лице помагач на Община Пловдив по делото, като е
обоснован интерес, че ако за Община Пловдив последва неблагоприятно решение и
същата бъде осъдена по исковете, за нея ще възникне право да търси платеното от
„КМД“ ЕООД на което са възложени дейностите по почистване и поддържане на
дъждоприемните шахти и възстановяване на решетките им на територията на Община
Пловдив. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С определение от 17.07.2020 г.
като трето лице – помагач на ответника Община Пловдив е конституиран „КМД“ ЕООД.
От същия е постъпило становище за неоснователност на предявените искове.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е постановен отказа за
изплащане на такова, което поражда интереса на ищеца да предяви настоящия иск
/л.17 – от окръжното дело/.
По
същество:
По главния осъдителен иск с
правна квалификация чл.405, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът
следва да установи кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, с клауза
„Пълно Каско“, покриваща щети от ПТП; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в
причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размера.
Ответникът носи насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в
отговора. В тежест на застрахователя е да докаже, че в случая е налице груба
небрежност на ищеца, довела до вредите и изключен риск.
С Определение от 17.07.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица № ***, със срок на действие 00:00 часа на 20.05.2019 г. до 23:59 часа на 19.05.2020 г., в който е уговорена клауза „А“ - покриваща всички рискове, обективирани в застрахователната полица за лек автомобил марка „Лексус“, модел „ГС 450 Х“, с рег. № ***, че към датата на твърдяното ПТП - 05.07.2019 г. застраховката е била валидна и действаща. Не се оспорва, че за процесното ПТП ищецът е завел щета при ответника, като са констатирани, посочените от ищеца в исковата молба щети, както и че застрахователят е отказал заплащане на застрахователно обезщетение с писмо от 17.07.2019г.
Видно от
представената от ищеца застрахователна полица № *** /л.8- от делото на ПОС/ същата е с клауза „Пълно каско“.
Видно от Общите условия към полицата /л.9/ в т.5 е посочено какви
застрахователни рискове са покрити при клауза „Пълно каско“, един от които е
ПТП – т.5.1.1, а именно сблъскване в подвижни или неподвижни предмети, както по
време на пътуване, така и при паркирано състояние, падане във вода,
самокатастрофиране.
От разпита на свидетеля М. Т. Д., доведена от ищеца
/протокол от о.с.з. от 14.12.2020 г. л.65/, се установява, че същата познава
ищеца от близо 17 години, тъй като работят заедно в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и са
колеги-лекари. За процесния инцидент установява, че тя и ищецът били повикани
по спешност през нощта, по време на тяхно дежурство, за спешен случай в
болницата. След приключване на работа, ищецът предложил на свидетелката да я
закара до дома й, доколкото навън било валяло много. Пътувайки по маршрут,
който води до дома на свидетелката от „Хирургиите“ през ул. „Царевец“ и оттам
към гарата, минали през ул. „Хаджи Димитър“, като ищецът съзнателно избирал маршрути, които не били толкова наводнени.
Ищецът карал изключително бавно съобразно пътната обстановка с не повече от 30
км/ч. Слизайки по надлеза на училище „Елин Пелин“, което се намира от другата
страна, по пътя към гарата, навлизайки изключително бавно в подлеза, тъй като имало
много вода, излизайки в края на надолнището, почти на равното, се чул някакъв
трясък, сякаш колата, отдолу, се е ударила в нещо. След този звук колата спряла
и по инерция е излязла от надолнището. След това свидетелката и ищецът
излезнали от колата. Свидетелката видяла, че водата в надлеза стигала до
средата на гумите на автомобила и не прониквала в купето. Ищецът отишъл да види
в какво са се ударили. Обадил се на Пътна полиция. Свидетелката си тръгнала, а
ищецът останал да чака. На другия ден ищецът й споделил, че колата не могла да
тръгне на собствен ход, поради което е била придвижена до сервиз. Свидетелката
установява, че ищецът не е имал възможност да излезе от надлеза след
навлизането в него, доколкото улицата е еднопосочна и е единственият изход от
улицата е този надлез. Преди навлизането в този пътен участък, водещ до
надлеза, единствената друга възможност за придвижване е било през Коматевски
възел, но видели, че там е много наводнено и затова избрали пътя през надлеза.
Съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка
като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства –
Съдебно-метрологична експертиза, Съдебно-автотехническа експертиза, запис на
разговор на ищеца с ответния застраховател. Същата установява част от механизма
на процесното ПТП, а именно, че ищецът при управление на лекия автомобил навлиза
във наводнен пътен участък, като при преминаване през него се чул удар, в
резултат на който колата спряла.
В тази връзка в проведено открито съдебно заседание на
10.03.2021 г. /л.123/ е извършен оглед на съдържание на диск, в който е записан
разговорът на ищеца със служител на ответната застрахователна компания. Видно
от разговора, перифразиран от съда, със запазване на смисъла на изявленията, не
е опровергано, че на инцидента е присъствал свидетел. Представителят на
ответния застраховател не е поставял въпроси пред ищеца за наличие на свидетел
– очевидец, или ищецът да е заявявал липсата на такъв.
От записа се установява, че събитието е настъпило на 05.07.2019 г., както и
че ищецът е уведомил застрахователя си – ответника, за настъпването на ПТП-то
непосредствено след настъпването.
Отново с оглед преценката на свидетелските показания и
твърденията на ищеца за метрологичната обстановка в гр. Пловдив на процесната дата,
от приетата и неоспорена от страните Съдебно-метрологична експертиза /л.59/ се
потвърждават показанията на свидетеля и твърденията на ищеца, че от 18.00 часа
на 04.07.2019 г. до 03.00 ч на 05.07.2019 г. и по-конкретно в интервала 00.20 ч
– 01.40 ч. на 05.07.2019 г., метрологичната обстановка в гр. Пловдив е била усложнена,
доколкото е измерено обилно количество валежи, довели до локални наводнения.
По отношение на вредите по лекия автомобил, същите са
отразени в опис на щета на МПС, извършен от служител на ответника –
застраховател, след завеждане на щетата от ищеца с № *** /л.31/, в който е отразено наличие на вода в кутия въздушен
филтър, че въздушния филтър е измокрен, като са констатирани следните
увреждания – пробит картер и спукан блок.
Видно от Договор – поръчка от 05.07.2019 г. ищецът е
възложил на „Тойота Таксим“ ЕООД извършване на ремонт на процесния лек
автомобил /л.53/. В проформа фактура са отразени подлежащите на ремонт детайли
на автомобила и калкулирано възнаграждение за труд /л.18 – от делото на ПОС/ на
обща стойност 27 825.97 лева с включен ДДС.
С уведомително писмо от „Тойота - Таксим“ ЕООД /л.80/,
последните представят окончателна фактура за извършения ремонт, в това число
части и труд на обща стойност 16 877.30 лева с ДДС, като и платежно
нареждане от 17.09.2019 г. /л.83/ за извършен превод от ищеца на сумата в
размер на 16 877.30 лева, с основание последната фактура в полза на
„Тойота – Таксим“ ЕООД. Последните изрично признават, в писмото си от
14.01.2021 г. /л.80/, че посочената сумата действително им е заплатена от ищеца.
От приетата и неоспорена от страните
Съдебно-автотехническа експертиза /л.129/, се установява, че механизма на
настъпилите вреди по процесния лек автомобил, така както са описани от
застрахователя и от автосервиза, е настъпване на хидравличен удар, който е
причинен от течност, попаднала в цилиндъра/цилиндрите на двигателя. Вещото лице
обосновано е дало заключение, че настъпване на вредите, от техническа гледна
точка е възможно да е чрез навлизане на автомобила в дълбока вода. Отговорът на
този въпрос е доразвит подробно от вещото лице по време на изслушването му в
о.с.з. от 19.05.2021 г. /л.153/, като изключително обосновано е обяснено, че
именно водният удар е довел до настъпване на хидравличен удар и че в случая не
е необходимо водата, в която е навлязъл автомобила да е много дълбока,
доколкото тя се увеличава с навлизането на автомобила във водния участък,
предизвиква вълна, която залива автомобила и прониква в двигателя, като
мотивирано е описан механизма от вещото лице. Също така вещото лице дава
информация, че е възможно разпитаната по делото свидетелка да е чула шум от
удар, доколкото от хидравличния удар е счупен картера и този удар на метал
вероятно е чула свидетелката.
С оглед
изложеното съдът приема, че по делото се установи настъпване на застрахователно
събитие по смисъла на т.5.1.1 от Общите условия на застрахователя, което е
покрит риск по процесната застраховка, както и че в резултат на настъпване на
такова събитие за ищеца са възникнали вреди.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд,
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие.
В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на
причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ
размер на 23 964 лева с включен ДДС, като подробно е обоснована по какъв
начин е достигнал до този размер.
Наред с това по делото има доказателства, че ищецът е заплатил за
отремонтиране на щетите по лекия автомобил в резултат от процесното ПТП сума в
размер на 16 877.30 лева, като към настоящия момент щетите по автомобила
са напълно възстановени. Вещото лице достига до извода, че в случая, доколкото
има реално плащане на вредите в посочения по-горе размер, както и че
автомобилът е възстановен, не се касае за наличие на тотална щета, като е
съпоставил действително направените разходи за отремонтиране на щетите, а не
тези които по принцип се дължат за поправяне на описаните вреди. Същото
подробно е обосновано в открито съдебно заседание от 19.05.2021 г. /л.154/
Предвид изложеното съдът приема, че стойността на вредите е в размер на
16 877.30 лева, а именно сумата платена за тяхното възстановяване. В
случая не се дължи пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП с
приспадане на запазените части, доколкото не се касае за тотална щета.
С Протоколно определение от 19.05.2021 г. /л.155/, по искане на ищеца, по
реда на чл.214, ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменение на размера на осъдителните
претенции на ищеца, като ги е увеличил от 15 000 лева на 16 877.30
лева.
По отношение на възраженията на
ответника за наличие на изключен риск;
Ответникът се позовава на клауза от ОУ към застрахователния договор т.6.3
съгласно която обезщетение не се изплаща за вреди, причинени в резултат на
„груба небрежност“, която съгласно същата разпоредба е дефинирана като
неполагане на минималната необходима грижа при използване и поддръжка на
застрахованото МПС, както и при самонадеяност.
От разпитания по делото свидетел се установява, че преди навлизане в
наводнения надлез, ищецът е управлявал лекия автомобил със скорост съобразена с
метрологичните особености по пътя, карал е изключително бавно и внимателно.
Ищецът при навлизането си в надлеза не е имал възможност да се върне назад,
доколкото улицата е еднопосочна и единствения й изход е преминаване през
надлеза.
От кредитираната от съда САТЕ вещото лице обосновава, че не е възможно ищецът
при навлизане в надлеза да предприеме друга маневра от техническа гледна точка,
освен да премине през него. Подробно се обосновава този отговор при изслушване
на вещото лице в открито съдебно заседание на 19.05.2021 г. /л.153/.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът е действал добросъвестно,
положил е необходимата грижа, спрямо пътната и метрологична обстановка при
управление на лекия автомобил, движел се е с ниска скорост, като е преминал
през надлеза без да има друга техническа възможност да избегне това, освен да
извика Пътна помощ, която да го прекара през водата, което, обаче, в случая не
е проява на груба небрежност. Ищецът не е могъл да предвиди дълбочината на
водата, както и че в надлеза има вода, не е и бил длъжен да стори това.
Неоснователни са доводите на
ответника за наличие на обстоятелства, които изключват отговорността му, съгласно т.6.5.10 от Общите условия. Не се установяват конкретни факти за поведение на водача,
управлявал застрахования от ответника автомобил, които биха могли да се преценят
като действия или бездействия на несъобразяване с конкретни пътни и
метеорологични условия. Навлизането на автомобила в покрит с вода пътен участък само по себе си не
означава такова поведение, тъй като не се установяват факти обуславящи извод,
че водачът е имал обективната възможност да преодолее препятствието по друг
начин. Напротив от
САТЕ се установява, че водачът не е имал друг полезен ход, наред с това от СМЕ
се установява, че към момента на
събитието е
имало множество наводнени участъци, вследствие
на проливния дъжд. Също така разпитаната по делото свидетелка установява,
че другият възможен път за придвижване е било през Коматевски възел, който е
бил във видимо по-лоша състояние.
Предвид
изложеното настоящият
състав счита, че не е налице хипотезата на изключен риск,
съгласно т.6.5.10 от ОУ на ответника.
По
отношение на възражението за изключен риск по т.6.2.4 от ОУ, а именно, че
ищецът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР, когато ЗДвП
изисква задължително посещение на произшествието, съдът счита и това възражение
за неоснователно.
В действителност
чл.125, т.8 ЗДвП изисква задължително посещение на мястото на произшествието от
органите на МВР, когато същото е с един участник и моторното превозно средство
не е в състояние да се придвижи на собствен ход, поради причинените му от
произшествието вреди, какъвто е настоящият случай.
В императивната разпоредба на чл.408 КЗ са посочени
лимитивно случаите, в които застрахователят може да откаже заплащане на
застрахователно обезщетение, като в контекста на предвидената в договора
разпоредба т.6.2.4 от ОУ, такъв отказ може да има само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие – чл.408,
ал.1, т.3 КЗ.
В случая обстоятелството, че ищецът не е
изпълнил задължението си по договора да изчака идването на органите на МВР, не
стои в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което дори и да има
договорно ограничение в горния смисъл, то противоречи на императивната
разпоредба на чл.408, ал.1, 3 КЗ и не поражда действие за страните, като
ответникът няма право да отказва, на това основание, изплащане на
застрахователно обезщетение.
По възражението на ответника, че в
застрахователния договор е предвидено 5 % самоучастие на застраховащия от
размера на щетата, с което следва да се редуцира дължимото обезщетение, съдът
намира същото за основателно.
Видно от застрахователния договор в него,
като индивидуално уговорена клауза, е предвидено самоучастие на застраховащия в
размер на 5 %, но не по-малко от 100 лева, от размера на обезщетението.
В случая дължимото обезщетение е в размер на 16 877.30
лева, като 5 % от него е сума в размер на 843.86 лева. Дължимото обезщетение ще
се приспадне с установения размер на самоучастие като искът ще се уважи за
сумата в размер на 16 033.44 лева
/16877.30 – 843.86 = 16 033.44/, като за горницата над уважения размер до
пълния предявен размер от 16 877.30 лева искът като неоснователен ще се
отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска ще се присъди и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2019 г.
до окончателното плащане, каквото искане е направено от ищеца още в исковата
молба.
Доколкото съдът уважа главния предявен иск срещу ответника – застраховател,
то не са настъпили условията за разглеждане на предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД срещу Община Пловдив.
По този иск не е участвал като трето лице - помагач „КМД“ ЕООД, поради
което и решението не е постановено с негово участие.
По иска за обезщетение за
забава по чл.86 ЗЗД
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът
се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането, съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД. В Кодекса за застраховането /нов 2016 г./ има специална
разпоредба, която регламентира отговорността на застрахователя за дължимост на
законна лихва от един по-късен момент. Разпоредба на чл.497, ал.1 от КЗ, свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича
срокът от представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В конкретния случай с писмо на ответника от 17.07.2019 г. /л.17 от
делото пред ПОС/, по повод на заведена от ищцеца претенция за
заплащане на обезщетение за вреди от процесното ПТП, застрахователят е отказал
заплащането на обезщетения. С постановяване на отказа съдът намира, че
ответникът изпада в забава, по арг. от чл.497, ал.1 КЗ, предвид което от
17.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава. Ищецът претендира обезщетение за
забава за периода 26.07.2019 г. до 10.09.2019 г.
С оглед диспозитивното начало, именно, от дата 26.07.2019 г. ще се
изчисли дължимото обезщетение до 09.09.2019 г., доколкото от 10.09.2019 г. се
присъжда законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
Изчислено по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП,
дължимото обезщетение върху първоначалната главница от 15 000 лева за
периода 26.07.2019 г. до 09.09.2019 г. /както е заявено в исковата молба и не е
изменен нейния размер по реда на чл.214 ГПК/ е в размер на 191.68 лева, до която сума искът ще се уважи, а за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 195.83 лева искът като
неоснователен ще се отхвърли, както и за дата 10.09.2019 г., доколкото от тази
дата се начислява обезщетение за забава от подаване на исковата молба.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 726 лева – платена държавна такса, 1100
лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е
представено доказателство – разписка, обективирана в договор за правна услуга
/л.149/, 190 лева – депозит за САТЕ. Общо направени разноски от ищеца са в
размер 2016 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят 1915.87 лева, съразмерно с уважената
част от претенциите.
Ответникът доказа следните разноски – 190 лева – платено депозит за САТЕ. По
делото ответникът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК,
във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 Наредба за заплащане на правната помощ на 450
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените
съдебни заседания и извършените процесуални действия. Делото не е с ниска правна и фактическа сложност. Същото е с материален
интерес над 10 000 лева, по него са проведени повече от три открити
съдебни заседание, поради което и съдът завишава юрисконсултското
възнаграждение на ответника с ½. Общо разноски за ответника 640 лева, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК
ще се присъди сума в размер на 31.79
лева.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18 ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер
на 16 033.44 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по сключен застрахователен договор за автомобилна
застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица № ***
със срок на действие 00:00 часа на 20.05.2019 г. до 23:59 часа на 19.05.2020 г.
за щети от ПТП, настъпило на 05.07.2019 г., по образувана щета № ***, както и сумата в размер на 191.68 лева – обезщетение за забава за периода 26.07.2019 г. до
09.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда - 10.09.2019 г. до окончателното
плащане на вземането, както и сумата в размер на 1915.87 лева – разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 16 877.30 лева, както за обезщетение за забава за
горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 195.83 лева и за
дата 10.09.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗК „Уника“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 18 сумата в размер на 31.79
лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ