ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 61017.09.2020 г.Град гр. София
Апелативен специализиран наказателен съд
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Д. Димитров
Членове:Аделина И. Каменова
Мариета Н. Маринова
като разгледа докладваното от Аделина И. Каменова Въззивно частно
наказателно дело № 20201010600455 по описа за 2020 година
Настоящото производство е по реда на глава 22 НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 07.08.2020г. по НОХД № 3076/18г. по
описа на СпНС, 4-ти състав, с което определение по реда на чл.323 ал.1 т.1 НПК съдията е
върнал подадения протест и допълненията към него на СП, приемайки същите за нередовни
по съдържание.Съобразно наведените в атакувания съдебен акт аргументи, нередовността
на протестта се изразява в това, че изложените се в същия „искания са противоречиви,
немотивирани, съдържат взаимно изключващи се твърдения … липсва ясна воля какво и
защо се иска“.
Срещу определението е подаден частен протест от СП с изложено твърдение за
неправилност и незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата
отмяна.Релевират се доводи както за допуснато нарушение от формална страна при
постановяване на съдебния акт, така и за нарушение на материалния закон – претендираното
формално нарушение касае вида на съдебния акт, с който съдията се е произнесъл по реда на
чл. 323 ал.1 НПК (в случая определение, а изискуемата законовата форма на съдебния акт е
разпореждане); претендираната материална неправилност, касаеща съдържанието на
протестираното определение, се изразява в липса на правилност на направените от съдията
изводи за наличие на нередовност на подадения протест и допълненията към него, като в
тази връзка се прави препратка към тяхното съдържание, отразяващо искането на
държавното обвинение и подкрепящите го доводи.
Въззивният съд на първо място отбелязва, че депозираният частен протест е
процесуално допустим, като подаден от оправомощен държавен орган, в срока по чл.342
ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледан по същество,
същият се явява ОСНОВАТЕЛЕН.
При запознаване с материалите по делото е проследима следната фактическа
хронология:
На 28.06.2020г. СпНС, 4-ти състав обявява Присъда по НОХД № 3076/18г., с която
признава всички подсъдими за невиновни в извършване на вменените им престъпления и на
осн. чл.304 НПК ги оправдава за същите – съответно подс.С.Д. е оправдан за престъпление
1
по чл.283а т.1 вр. чл. 282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК, подс.И.П. за престъпление по чл.
283а т.1 вр.чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.4 НК, подс.Р.Р. за престъпление по чл.217 ал.4
вр.ал.2 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.3 вр.ал.1 НК, подс.Л.Е. за престъпление по чл.217 ал.4
вр.ал.2 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 НК, подс.П. В. за престъпление по чл.217 ал.4 вр.ал.2 вр.чл.20
ал.4 вр. ал.1 НК и подс.Тр.Т. за престъпление по чл.219 ал.4 вр.ал.3 вр.ал.1 НК.
На 10.07.2020г. СП подава протест против Присъдата с довод за необоснованост и
незаконосъобразност на същата.Според държавното обвинение, присъдата е постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон – твърди се неправилност на изградения
от първостепенния съд краен извод за липса на извършено от всеки един от подсъдимите
престъпление, което произтича от неправилния прочит и неправилната оценка на
приобщените по делото доказателства и от отказа на съда за обективно, пълно и всестранно
изследване и установяване на обективната истина по делото, а касателно твърдените
нарушения на императивните процесуални правила са посочени и конкретни примери, в
частност претендира се нарушение на нормите на чл.259 НПК, чл.297 НПК и чл.300 вр.чл.33
ал.2 НПК. В депозирания протест е отправено искане, което в заглавната титулна част е
обвързано с посочената разпоредба на чл.336 ал.1 т.2 вр.чл.334 т.2 НПК, а в диспозитивната
част е текстово формулирано, като отмяна на Присъдата по НОХД № 3076/18г. и
постановяване на нова, с която всички подсъдими (поименно посочени) да бъда признати за
виновни по повдигнатите им с процесния ОА обвинения за съответните престъпления с
налагане на наказания в условията на чл.54 НК и в параметрите, поискани от участващия в
съдебните прения прокурор.
С нарочно разпореждане от 13.07.2020г. съдията от основния съд указва на СП в 7-
дневен срок да отстрани допуснатите несъответствия и пропуски в подадения протест, като
в мотивационно-съобразителната част на съдебния акт изключително лаконично и
декларативно е отбелязано, че изложените в протеста искания са противоречиви и
взаимоизключващи се, но не е изрично посочено в какво се изразяват тези
противоречия.Съдията дори изготвя и повторно разпореждане от същата дата 13.07.20г.,
ръкописно отразено (под формата на резолюция) върху самия протест, задължавайки
повторно СП да изпълни горното разпореждане.Тук обаче следва да се посочи, че всяко едно
от тези две отделни разпореждания са лишени от конкретика относно претендираните
„нередности“ – съдията се е задоволил в своя съдебен акт само и единствено да впише
текстовото съдържание на чл.323 ал.1 т.1 НПК, което обаче не е достатъчно; в тази връзка се
отбелязва, че законът визира алтернативно наличието на „пропуск или несъответствие“, като
всяко едно от тях предопределя отпочване на процедурата по чл.323 ал.1 т.1 НПК и
доколкото същата е изключително значима и обвързана от настъпването на определени
правни последици, то следва волята на съдията-докладчик да е ясно изразена при дадените
указания, респ. необходимо е ясно, точно и изчерпателно да се посочи дали в протеста се
наблюдават пропуски и/или несъответствия и в какво точно се изразяват същите.В
конкретния случай коментираните разпореждания са лишени от такова съдържание.
В изпълнение на разпореждането от 13.07.20г. СП подава на 17.07.20г. допълнение към
протеста и отново излага искането си за отмяна на присъдата и постановяване от въззивния
съд на нова осъдителна присъда за подсъдимите лица в съответствие с повдигнатите им
обвинения.Поддържа се изложения в протеста довод за допуснати от първостепенния съд
съществени процесуални нарушения и се подчертава, че подлежащите на изясняване във
въззивното производство обстоятелства ще бъдат посочени след изготвяне на мотивите към
присъдата.
В последствие СпНС изготвя мотивите си и в тази връзка съдията постановява на
27.07.20г. ново разпореждане за уведомяване на всички процесни страни и второ
2
разпореждане от същата дата, адресирано до СП, за „допълване на протеста“ (тук също няма
посочени аргументи за конкретни пропуски и/или несъответствия).
На 31.07.20г. в СпНС постъпва ново Допълнение към протеста – отправено е искане,
идентично с това по протеста от 10.07.2020г., като са изложени и нови съображения за
допуснати съществени процесуални нарушения по см. на чл.348 ал.3 т.2 НПК, но касаещи
вече изготвените мотиви към присъдата.В тази връзка, според държавното обвинение, в
мотивите липсва качествен, задълбочен и пълен анализ на доказателствената съвкупност,
липсва изложена аргументация от фактическа и правна страна на редица съотносими към
предмета на доказване факти, като същите са посочени посредством препратка към
обстоятелствената част на ОА.
На 07.08.20г. СпНС постановява атакуваното по настоящото въззивно производство
определение.
Съобразявайки всички горепосочени факти, АСНС приема протестираното определение
за неправилно при следните правни аргументи:
Съгласно разпоредбата на чл.323 НПК, проверката за допустимост и редовност на
въззивната жалба/протест е възложена на съдията-докладчик от първоинстанционния съд,
като тази дейност е подчинена на определени законово регламентирани правила,
предвиждащи определена процедура и изключващи възможността за преценка по същество
на изложените възражения.
В конкретния случай и във връзка с процедурните правила, визирани в чл.323 ал.1 т.1
НПК, следва да се посочи, че същите са спазени само формално от страна на съдията-
докладчик – предоставена е възможност на СП за отстраняване на пропуски и
несъответствия, но в един ранен процесуален момент (към който мотивите към присъдата
все още не са били изготвени) и липсва изрично уточнение в какво се изразяват пропуските
и/или несъответствията.Т.е. самият съдия от първостепенния съд е допуснал едно
процесуално нарушение, което обаче не се оценява от АСНС за самостоятелно основание за
отмяна на протестираното определение.
Коментирайки формалната процесуална издържаност на протестираното определение
въззивният съд дължи отговор на изложеното в частния протест възражение за допуснато
нарушение при постановяване на същото.Според държавното обвинение, нарушението се
изразява в неспазване на предвидената законова форма при изготвяне на съдебния акт,
атакуван в настоящото производство.В случая се установява, че действително съдебният акт
е озаглавен „определение“, но същият е изготвен и подписан само и единствено от съдията
при СНС, а не от целия съдебен състав. Тук следва да се посочи, че разп. на чл.32 НПК
определя видовете съдебни актове, като според нормата на чл.32 ал.2 НПК, председателят
на съдебния състав се произнася с разпореждания.В случая протестираното определение
изразява само и единствено становището и волята на председателя на съдебния състав, респ.
по своето съдържание съдебният акт представлява разпореждане, независимо от това, че е
озаглавен „определение“.Т.е. спазено е формалното изискване на чл.32 ал.2 НПК.
По същество на процесния спор АСНС намира за необходимо на първо място да
отбележи определени теоретични съждения относно законовите изисквания за редовност на
въззивния протест/жалба и тъй като в случая се оспорва редовността по съдържание (а не по
форма), то доводите на контролната инстанция ще бъдат съсредоточени в тази
насока.Нормата на чл.320 ал.1 изр.2 и изр.3 НПК урежда съдържанието на въззивната
жалба/протест – в същите изрично следва да се посочи подателят (което е свързано с
активната легитимация и с титулярството на правото на въззивна жалба/протест), адресатът
3
на жалбата/протеста (относимо към компетентността на съответния контролиращ съдебен
орган), атакувания акт, направеното искане (което е свързано със самата присъда, а не с
мотивите към нея, тъй като неправилността на мотивите е въпрос на анализ на установената
фактическа обстановка и подкрепящите я доказателства) и неизяснените от първостепенния
съд фактически обстоятелства и относимите към тях доказателства.Съгласно правната
доктрина и константната съдебна практика, само част от горните реквизити се явяват
задължителни такива и това са подателят на жалбата/протеста, атакуваната присъда и
отправеното искане.Останалите горепосочени реквизити не са задължителни и имат по-
скоро един препоръчителен характер - липсата на изрично упоменаване на адресата на
отправеното искане не е от значение, доколкото законът императивно определя изрични
правила за подсъдността пред въззивната инстанция (в случая така е нормата на чл.411б
НПК), а непосочването на въпросите по чл.320 ал.1 изр.3 НПК също не влияе върху
редовността на въззивната жалба/протест, тъй като НПК не преклудира възможността на
страните и в един по-късен момент да изразяват доводи за неправилност/неизясненост на
установената фактическа обстановка и да отправят доказателствени искания (което се
извежда от процесуалната възможност по чл.320 ал.4 НПК и от залегналия в чл.107 ал.4
НПК принцип).
Съдържанието на въззивната жалба/протест, иницииращи въззивното производство, е
пряко свързано с неговата същност на контролна съдебна инстанция на
първоинстанционното производство и на инстанция по същество.Именно тази същност на
въззивното производство изключва предварителното формулиране на допуснатите
нарушения и законовите основания за атакуване на постановената присъда, каквито са
предвидени в НПК за касационната проверка, която по своя характер е контролно-
отменителна такава.
В контекста на горните теоретични съждения в случая се наблюдава определено
неправилно разбиране на съдията от основния съд за задължителните и препоръчителни
реквизити на въззивния протест. Наблюдава се и едно отъждествяване и приравняване на
понятието редовен протест с понятието съответен протест.Наличието на съответен по см. на
чл.336 ал.2 НПК протест е пряко свързано със самото искане, отправено с този протест – при
изразено искане за утежняване положението на подсъдимия, то следва същото да е изрично
посочено изначално в депозирания протест и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а не едва в
допълнителните бележки.Наличието на съответен протест предопределя и процесуалната
възможност за упражняване на правомощията по чл.336 ал.1 т.1 и т.2 НПК от страна на
въззивния съд, а това е дейност, следваща проверката по чл.323 ал.1 НПК.Т.е. понятието
редовен протест не е еднозначно с понятието съответен протест, тъй като преценката за
редовност на протеста предхожда преценката за неговата съответност.
По настоящото дело основният довод на съдията за връщане на подадения протест се
изразява в изложени в същия противоречиви и немотивирани искания, „съдържащи взаимно
изключващи се твърдения“.В случая ползваният изказ и наведеният довод е много общо
посочен, лишен е от конкретика и поради това въззивният съд е поставен в ситуация да
предполага вложеното в тях съдържание.Дори изключая горния аргумент, следва да се вземе
предвид, че както в самия протест, така и във всяко следващо депозирано допълнение към
него държавното обвинение е последователно в своето искане - същото е едно и също, а
именно „отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава“ и то за всеки
един от подсъдими и за вменените им с ОА престъпления с посочената правна
квалификация, отправено е и искане за налагане на конкретно наказание, определено в
условията на чл.54 НК.Според въззивния съд, така формулираното искане е ясно и точно
изразено, като липсва твърдяното от съдията противоречие.За прецизност на изложението
съдът подчертава, че известна противоречивост се установява между посочените доводи за
4
незаконосъобразност и самото искане, доколкото възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения предопределят правомощието на контролната съдебна инстанция
по чл.334 т.1 НПК (отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
първостепенния съд), а не и постановяване на нова осъдителна присъда, но това
обстоятелство е правно ирелевантно за процесния спор.
В атакуваното определение също така се твърди нередовност на подадения протест и
поради липса на подробна мотивировка на отправеното искане (такава подробна
мотивировка, базирана на анализ на приобщените доказателства действително липсва, но
както вече се подчерта по-горе, същата не е включена в кръга на задължителните
реквизити).В случая в подадения протест са изложени кратки и лаконични доводи относно
твърдяната незаконосъобразност на постановената присъда и в тази вр. съдията-докладчик
прави собствен коментар на наведените съображения, приемайки същите за „превратна
интерпретация на разпоредбите на НПК“ и излагайки доводи за възприетия начин на
конструиране на изготвените мотиви.Т.е. в тази му част определението съдържа отговор по
същество на отразените в протеста възражения, с каквото правомощие съдията-докладчик
не разполага в процедурата по чл.323 ал.1 НПК.
При изложените по-горе съображения процесният частен протест се явява основателен
такъв, като на осн.чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 вр.чл.323 ал.2 вр. ал.1 т.1 НПК, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение на съдията-докладчик от 07.08.2020г. по НОХД № 3076/18г. по
описа на СНС, с което е върнат на СП подадения по делото протест и допълненията към
него.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5