Решение по дело №6056/2018 на Районен съд - Плевен

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№

 

гр. Плевен, 06.11.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Плевенски районен съд, VII-ми граждански състав, в публично заседание на    двадесет и девети октомври през две хиляди и  осемнадесета година в състав:

                

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №6056 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ХЕПИ ДРИНК ТРЕЙДИНГ”ЕООД, гр. Плевен, против И.Л.Т.,***, с която се твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на трудов договор №218/08.03.2018г., прекратен със заповед№ 157/14.06.2017г., на основание чл. 326, ал.1 от КТ- с предизвестие от страна на  работника. Твърди се, че в трудовия договор, е уговорено тримесечно предизвестие за прекратяването му. Твърди се, че ответникът не е отработил отправеното до работодателя предизвестие, за периода 15.06.2018г.-15.09.2018г. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати сумата от 1530лв.- обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът е оспорил предявения иск.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че страните  са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на трудов договор№218/08.03.2018г.Установява се, че договорът е безсрочен, сключен със срок за изпитване-6 месеца, уговорен в полза на работодателя. От съдържанието на договора се установява също- чл.7, че страните са уговорили тримесечно предизвестие- еднакво и за двете страни- при прекратяване на трудовия договор. По делото се установява също, че трудовото възнаграждение е 510лв.

Спорен по делото е въпроса относно характера на договора и основателността на претенцията.

Съобразно нормата на чл. 220, ал.1 от КТ, страната, която има правото да прекрати трудовия договор с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение, в размер на БТВ, за неспазеният срок на предизвестието. Нормата на чл. 326, ал.1 от КТ постановява, че срокът на предизвестието, при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по- дълъг срок, но не повече от три месеца. В случая, видно от съдържанието на трудовият договор, страните са уговорили максимално разрешеният от закона срок на предизвестието- три месеца. Следва да се отбележи също, че в случая, сключеният между страните трудов договор е  безсрочен, с клауза- изпитателен срок, в полза на работодателя, по смисъла на чл. 70, ал.1 от КТ. Включването на клаузата „изпитателен срок” не прави договора  срочен, като твърди ответника в отговора на ИМ, а дава възможност на работодателя да провери способностите на работника, да изпълнява възложената му работа.Само по себе си основанието по чл.70, ал.1 от КТ може да се приложи както при трудови договори за неопределено време, така и при срочните трудови договори. Клаузата „изпитателен срок”, дава възможност на страната, в чиято полза е уговорен- в случая на работодателя- да прекрати трудовият договор, в срока за изпитване, без предизвестие- чл. 71, ал.1 от КТ. В случая не е налице такова прекратяване в изпитателния срок, а по искане на работника. Видно е от представеното копие на молба от 14.06.2018г., изходяща от ответника, че работника е заявил искане пред работодателя да бъде освободен от заеманата длъжност по лични причини без да отработва уговореното предизвестие. Видно е също така от приложения препис на Заповед №157 от 14.06.2018г., че въз основа на постъпилата молба,  работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ответника на основание чл.326, ал.1 от КТ, поради напускането му без предизвестие. Открито е производство по оспорване подписите на ответника на подадената молба за прекратяване на ТПО и заповедта.От заключението на ВЛ, се установява, че след взет сравнителен материал и при прилагане на два метода, е установено категорично, че подписите на молбата за напускане и на заповедта за прекратяване са положени от работника. Следва да се отбележи, че преценката за законосъобразност на тази заповед, в това число на посоченото в нея правно основание за прекратяване на правоотношението, не може да бъде извършена в настоящото производство, развиващо се по предявен иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, а само при атакуването й по исков ред от страна на работника с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Макар и моментът на прекратяване на трудовия договор между страните да е настъпил с получаване от работодателя на писменото изявление на работника, издадената заповед обективира констатацията на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това, поради което работникът е следвало да я атакува по исков ред, ако я счита за незаконосъобразна.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява, че обезщетението за неспазено предизвестие, съобразно уговореното в трудовият договор – три месеца, за периода 15.06.2018г.15.09.2018г., е в размер на 1530лв.

По делото, от събраните доказателства, безспорно се установи, че трудовият договор е прекратен, едностранно от страна на работника, въз основа на молба от 14.06.2018г., в която е посочено, че няма да се отработва срокът на предизвестието. По делото не се установява от страна на ответника да е заплатена претедираната сума, респ. същият да е отработил предизвестието или част от него.

 На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1530лв.- обезщетение за неспазено предизвестие, за периода15.06.2018г.15.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане. Посоченият период на претенцията, е съобразен с уговорената между страните в трудовият договор клауза за тримесечен срок на предизвестието за  прекратяване на трудовия договор.

Следва, на основание  чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът да бъде осъден да  заплати на ищецът, сумата от 500,77лв.– разноски по делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание чл.220, ал.1 от КТ,И.Л.Т., ЕГН********** , ДА ЗАПЛАТИ НА „Х.Д.Т.”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- управител, сумата от 1530лв.- обезщетение за неспазено предизвестие, за периода 15.06.2018г.-15.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 21.08.2018г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.Л.Т., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Х.Д.Т.”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- управител, сумата от 500,77лв.-разноски по делото .

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението,  пред ПлОС.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: