РЕШЕНИЕ
Номер 54226.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикXXXVI Граждански състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Василева
Секретар:Елена Пенова
като разгледа докладваното от Росица Василева Административно
наказателно дело № 20205220201197 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Л. И. К. , ЕГН **********, с
адрес: с. Лозен, общ. Пазарджик, ул. „Т.“ № 5, със съдебен адрес: гр. П.,
ул. „И. В.“ № 18, ет. 2, офис 13, против Електронен фиш, серия К, №
3564412, издаден от ОДМВР – Пазарджик, с който на Л. И. К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издадения срещу него електронен фиш
(ЕФ). Релевира възражения за допуснати нарушения на материалния закон
и процесуалните правила, като излага доводи в тази насока. Прави искане
за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, като поддържа жалбата, излага становище за нейната
основателност и моли съда да отмени атакувания ЕФ.
Въззиваемата страна – ОДМВР - Пазарджик, редовно призована, не
изпраща законов или процесуален представител. Депозира писмено
1
становище, с което моли да бъде оставена без уважение подадената жалба
и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен процесния ЕФ. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и след
като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден за нарушение, извършено
на 01.02.2020 г. в 19:07 ч. в с. З., обл. П., ул. „.“, с посока на движение към
гр. Септември, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 11743bb, за превишаване на разрешената скорост с 28 км/ч.
при управление на МПС – лек автомобил „А.6“, с рег. №.. Моторното
превозно средство, собственост на М. Л. К., ЕГН., се движело със 78 км/ч,
при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 78 км/ч
била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо
средство от 81 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. от
измерената скорост.
Собственикът на лекия автомобил - М. Л. К. е посочил
жалбоподателя Л. И. К. като лице, което е ползвало въпросното МПС. На
основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП М. Л. К. е декларирала, че на 01.02.2020
г. в 12,30 ч. е предоставила моторното превозно средство „А.“, с рег. № .,
за ползване на Л. И. К. .
На ползвателя на заснетото МПС - Л. И. К. , е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева), на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението е било заснето с автоматизарано техническо средство -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен №
11743 bb. Същото е вписано под номер 5126 в Регистъра на одобрените за
използване типове средства. Преминало е първоначална проверка, за което
по делото има приложено писмо от Директор на Дирекция „ИСИУС“ при
2
БИМ от 11.12.2017 г. Било е издадено и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, със срок на валидност до 07.09.2027
г. Видно от Протокол за проверка № 54-С-ИСИС/30.09.2019 г. на БИМ,
периодичната проверка е установила съотвествие с одобрения тип.
Към административнонаказателната преписка е приложен и снимков
материал, видно от който измерената скорост е била 81 км/ч, от които бил
приспаднат 3 км/ч толеранс, поради което като наказуема скорост е
посочена 78 км/ч.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 11.06.2020 г.,
видно от приложеното по делото известие за доставяне (л. 14), а жалбата
срещу него е входирана на 15.06.2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
3
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е
налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се
издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът е съобразен с изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”.
От изложеното следва, че контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се
съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин
не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното
АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и
радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално
превишение на скоростта. При това положение е несъмнено, че
4
нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.
Съгласно промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и ДР на
ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава
електронен фиш. В този смисъл възраженията във въззивната жалба за
установяване на нарушението задължително в присъствие на контролен
орган, както и че заснетите и установени с мобилни системи нарушения не
могат да се отнесат към тези, за които нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
предвижда издаването на електронен фиш, са неоснователни.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, дата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
нарушителят, чиято отговорност е ангажирана на основание чл. 188, ал. 1,
предл 2-ро от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното й
заплащане. Ясно, точно и разбираемо е отбелязано, че нарушението се
свежда до управление на МПС с установена скорост от 78 км/ч, при
разрешена такава - 50 км/ч, извършено на конкретно посочено във фиша
населено място, както и установеното превишаване на скоростта - 28 км/ч.
Не представлява нарушение обстоятелството, че в атакувания електронен
фиш не е посочено цифрово основанието на чл. 188, ал. 1, предл. 2-ро от
ЗДвП, тъй като ясно е отразено, че е санкциониран Л. И. К. като ползвател
на МПС, а собственик на МПС е М. И. К.. Нарушението е описано в
достатъчна степен, като не създава твърдяната от жалбоподателя неяснота
относно мястото на извършването му. Автоматизираното техническо
средство е индивидуализирано със съответен № 11743bb. Горното
обосновава и неоснователността на оплакванията, касаещи липсата на
реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Снимката с № 117443ВВ/0238042 от 01.02.2020 г. (лист 11) е
изготвена в съответствие с техническите изисквания - направена е с
техническо средство ARH CAM S1 с № 11743bb, с което е било
регистрирано нарушението, и има статут на веществено доказателствено
5
средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Отразените най-долу на снимката реквизити, напълно съответстват
на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили,
какъвто на фотосът е процесният автомобил. Установява се въведеното
ограничение на скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената скорост
на процесния автомобил - 81 км/ч. В средата на горния и долния, както и в
двата странични края на снимката, се виждат малки бели стрелки, които
като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се
пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният
автомобил и по-точно в средата на неговата предница, в областта на
регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост
е именно на този автомобил, а не на друг, движещ се зад него.
Съдът счита, че са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Използваното автоматизирано техническо средство е мобилно
по своя характер. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от посочената
Наредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението към Наредбата. В конкретния случай
протокол по чл. 10 от Наредбата е съставен (л. 8). В него е посочено
общото ограничение на скоростта - 50 км/ч, отразено е мястото на
разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на
измерване „С” – стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.
Спазено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. протоколът да е съпроводен от снимка за разположението на
уреда - направена е снимка, отразяваща разположението на АТСС на
конкретните дата, час и участък от пътя (л. 9 от делото). От показанията
на свид. Г. Г. - полицейският служител, който на процесната дата, час и
място е бил оператор на АТСС, става ясно, че е заснето разположението на
АТСС, непосредствено преди започването на работния режим на
системата и това съответства на данните от протокола за използване на
АТСС, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
6
Съставеният протокол за използване на АТСС съдържа всички изискуеми
от закона реквизити. Непосочването в протокола на фабричния номер на
АТСС, не е пропуск, който да опорочи производството по налагане на
административно наказание и/или съществено да наруши правото на
защита на наказаното лице, каквито възражения навежда жалбоподателя.
Анализът на събраните по делото доказателства безспорно
аргументира извода, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя - водач на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № РА6320КН,
тъй като същият се е движил със скорост от 78 км/ч при разрешена в
населено място скорост от 50 км/ч. При установяване на скоростта на
движение е отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост, което
е в рамките на техническата грешка, допустима за техническото средство
за измерване, поради това посочената на снимковия материал - отчетената
скорост на движение на МПС от 81 км/час съответства на описаната в
електронния фиш скорост от 78 км/час.
По изложените съображения съдът намира, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. В случая е налице
хипотезата на ангажиране на административнонаказателна отговорност на
правен субект, който е посочен в разпоредбата на чл. 188, ал. 1, предл. 2-
ро от ЗДвП – ползвателя на МПС.
Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ е определено в
абсолютно установен размер от 100 лв., поради което съдът не разполага с
правомощието да намали същото, респ. да измени ЕФ.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска
степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
7
По изложените съображения съдът счита, че издаденият ЕФ е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от
ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна. В полза на ОДМВР –
Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размера, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно
чл. 37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита при дела по ЗАНН е от 80 лв. до 120 лв. Производството по делото
е продължило в едно заседание и не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което съдът счита, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 80,00
лв. В полза на ОДМВР – Пазарджик следва да се присъди сумата в размер
на 80,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 3564412 на ОДМВР
- Пазарджик, с който на Л. И. К. , ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева), на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Л. И. К. , ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. П., ул.
„Т.“ № 5, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 18, ет. 2, офис 13, да
заплати на ОДМВР – Пазарджик, с административен адрес: гр. П., пл. „С.“
№ 3, сумата в размер на 80,00 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
8
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9