№ 206
гр. Сливен, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230105833 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на
договорна неустойка.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен
заем № 577529 от 04.10.2021 г., по силата на който ответникът й предоставил
паричен заем в размер на 1700,00 лв. В договора била уговорена неустойка в
размер на 3449,32 лв., като ищцата твърди, че не дължи сумата поради
нищожност на неустоечната клауза. Моли съда да признае за установено, че
не дължи посочената сума на ответното дружество и претендира направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище за допустимост и основателност на
предявения иск. С оглед направеното признание на иска и тъй като не е дал
повод за завеждане на делото, ответникът моли разноските по делото да
останат в тежест на ищцата, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Евентуално прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
1
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявения иск, моли съда да го уважи
и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 3449,32 лв., представляваща неустойка по Договор за паричен заем
№ 577529 от 04.10.2021 г., поради нищожност на неустоечната клауза на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за паричен заем №
577529 от 04.10.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищцата паричен заем в размер на 1700,00 лв., като в договора е уговорена
неустойка в размер на 3449,32 лв.
Ответникът признава, че клаузата за неустойка в договора е нищожна и
признава напълно предявения иск.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените
разноски по делото, а именно 137,98 лв. - заплатена държавна такса и 645,00
лв. - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Предвид
представеното адвокатско пълномощно, разноските за държавна такса също
следва да се присъдят на пълномощника на ищцата.
Съдът намира искането на ответника разноските по делото да се
възложат на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК за неоснователно.
Действително ответникът признава иска, но съдът намира, че не може
да се приеме, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото. Видно от представеното от ищцата Извлечение за извършените и
предстоящи плащания по процесния договор за паричен заем, начислената
2
сума за неустойка е включена в ежемесечните погасителни вноски по
договора, поради което заплащането й се претендира ежемесечно, с което
именно ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Неоснователно е и възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, тъй като с оглед
цената на иска от 3449,32 лв., същото е в минималния размер от 645,00 лв. по
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С.
И. Ж., ЕГН: **********, с адрес ********* НЕ ДЪЛЖИ на „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, сумата от 3449,32 лв. /три хиляди четиристотин
четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
неустойка по Договор за паричен заем № 577529 от 04.10.2021 г., поради
нищожност на неустоечната клауза на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. В. М., с персонален № ********* от АК - Пловдив, с адрес
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
сумата от общо 782,98 лв. /седемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и
осем стотинки/, представляваща разноски по делото, от които 137,98 лв. -
заплатена държавна такса и 645,00 лв. - адвокатско възнаграждение по делото
в минимален размер.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3