Р Е Ш
Е Н И Е
№ 60/11.02.2019 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в закрито съдебно
заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно
административно - наказателно дело № 4
по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от Министерство на земеделието, храните и горите, чрез
надлежно упълномощения ст. юрисконсулт П.Г. в дирекция „Административно правна,
финансово-стопанска дейност и човешки ресурси” в Областна дирекция „Земеделие”
гр.Монтана против Решение №394 от 25.10.2018 година на Районен съд - Монтнана,
постановено по АНД № 1210 по описа за 2018 година. С обжалваното съдебно
решение съдът е потвърдил в цялост Наказателно постановление № НЯСС-299 от
05.07.2018г. издадено от заместник председателя на ДАМТН, оправомощен със
заповед №А-5/02.01.2018год. на Председателя на ДАМТН. С наказателното постановление на Министерство на земеделието,
храните и горите с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С*** , бул.”Х***
Б*** ”№* , представлявано от Р*** А*** П*** - министър е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000.00 лева
/хиляда / за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите.
Касационният жалбоподател чрез представителя се в жалбата навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението
на въззивната инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че разпоредбата
на чл.190а, ал.1,т.3 от ЗВ не съдържа правило относно собствениците на язовирни
съоръжения и в нея не се съдържа състав на нарушението, твърдят се нарушения на
разпоредбите на чл.42,т.5 и чл.57, ал.1,т.6 от ЗАНН в АУАН и НП, тъй като не е
посочена законовата разпоредба, която е нарушена. За несъответствието с
материалния закон се развиват доводи, че МЗХГ не се явява нарушител, тъй като
не е собственик на язовира и няма вменени задължения на оператор съгл. чл.138в,
ал.4 от ЗВ, тъй като по силата на Заповед №РД09-985/22.12.2017год. функциите на
оператор са възложени на „Напоителни системи” ЕАД, като е налице и предходно
издадена Заповед №РД09-161/17.03.2011год. на МЗХ тогава, с която язовир „О*** ”
е предоставен за ползване, поддръжка и експлоатация. Твърди се, че
административно наказващия орган се е обосновал с предположение, че ще доведе
„до нарушение стабилитета на язовирната стена”, което води до липса на описание
на нарушението съгл. чл.53,ал.2 от ЗАНН. Твърди се наличието и на друго
образувано административно наказателно производство, отново за неизпълнението
на същото предписание, като се твърди, че отговорността следва да се изрази в
един санкционен акт. Иска се отмяна на въззивното решение и издаденото НП, като неправилно и незаконосъоразно.
Ответника по касационната жалба ДАМТН, чрез мл. експерт Е.З., юрист
при ДАМТН в писмен отговор по касационната жалба, оспорва същата, като излага
доводи за неснователност на сочените в нея касационни основания.
На основание чл.217, ал.4 от АПК по
делото е постъпило становище с вх.№61 от 14.01.2019год. от прокурор при Окръжна
прокуратура – Монтана, в което се съдържат доводи за неоснователност на
касационната жалба, като в заключение счита същата за неоснователна, поради
което въззивното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представя доказателства за водена прокурорска проверка свързани с
експлоатацията и поддържането на язовир „О*** ”, изготвено въз основа на
проверката предложение до МЗХГ и отговор за предприети действия от МЗГХ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
С касационната жалба не са представени доказателства свързани с
касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на
въззивния съд в обжалваното решение, въпреки дадената възможност в
разпореждането за насрочване на делото от 09.01.2019год., изпратено на страните
по делото.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Касационният контрол за правилност на решението,
осъществяван от административния съд, е ограничен от въведените с жалбата
основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените
процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на
субективното публично право на жалба, за които следи служебно.
От фактическа страна въззивния съд е приел за установено, че
на 15.09.2017год. след извършена проверка от контролни органи на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” към ДАМТН на
язовир „О*** ” в землището на град Монтана и съоръженията към него, съставляващ
публична държавна собственост, съгласно приложен АПОС №2862/17.02.2006год. бил
съставен констативен протокол №03-02-134/15.09.2017 година, в който на Министерство
на земеделието, храните и горите било дадено предписание „да се възстанови
технологичното състояние на заскалявката на водния откос”. Определен е и срок
за изпълнение – 15.03.2018година. На 19.03.2018год. при извършената контролна
проверка чрез оглед и обхождане на язовирната стена и съоръженията към нея,
както и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че по водния
откос има видими скални деформации над бермата и са образувани локални
хлътвания и дупки, което води до компроментиране каменната броня, в резултат на
което вълновата ерозия ще доведе до нарушаване стабилитета на язовирната стена,
като не са предприети действия за изпълнение на издаденото предписание. За
констатираното е съставен Констативен протокол №03-02-24/19.03.2018г.
впоследствие е издаден и АУАН №03-032/19.04.2018год., по които са постъпили
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възраженията са приети за
неоснователни и е издадено атакуваното НП.
Настоящият касационен състав споделя доводите на въззивния
съд, че при съставяне на АУАН и НП не е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на
санкционираното МЗХГ. Макар посочената в наказателното постановление като
нарушена разпоредба на чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ да урежда правомощия на председателя на ДАМТН или
оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 да дават задължителни
предписания, в случая санкцията е наложена на основание чл. 200, ал.
1, т. 39 от ЗВ, видно от издаденото НП, която разпоредба съдържа
както диспозиция, така и санкция за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ. Следователно, не е налице твърдяното от касатора
съществено нарушение на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ в приложимата редакция (Нов – ДВ бр.58 от 2015 г., в
сила от 01.01.2016 г.), председателят на ДАМТН или оправомощените от него
длъжностни лица по чл. 190, ал.
4 от ЗВ имат право да дават задължителни предписания на собствениците
на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок
за тяхното изпълнение. Нормата на чл. 200,
ал.1, т.39 от ЗВ (в приложимата редакция) предвижда, че се наказва с
глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 20 000 лева, физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
По делото дори не е спорно, че МЗХГ не е изпълнила в
указания й срок задължителното предписание, дадено съгласно разпоредбата на чл. 190а,
ал.1, т.3 от ЗВ. С оглед твърденията на касатора, че са били
предприети действия, то същите са разполагала с процесуалната възможност да
искат продължаване на срока по даденото предписание, за което по делото липсват
доказателства.
Що се отнася до изложените възражения във връзка с правната
квалификация на описаното в текстовата част нарушение, като се посочва, че в
наказателното постановление е записано, че е нарушена правната норма на
чл.190а, ал.1,т.3 от Закона за водите, която обаче не съдържа състав на
нарушение, както и че описаното нарушение съответства на правната разпоредба на
чл. 200, ал.
1, т. 39 от ЗВ, следва да се има предвид, че Наказателното
постановление действително е непрецизно. В обстоятелствената част на същото
наистина се сочи, че се касае за неизпълнено задължително предписание, което
съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал.
1, т. 3 от Закона за водите. Самата имуществена санкция обаче, видно
от същото наказателно постановление е наложена на осн. чл. 200,
ал.1, т. 39 от Закона за водите, който съдържа както фактическия
състав на нарушението, така и предвидената за него санкция. Или, с други думи
казано, нарушение на процесуалните правила действително има, но то не е
съществено, доколкото не води до неяснота нито досежно извършеното нарушение,
нито досежно правното основание, на което е наложена санкцията.
Установено е в производството и не се спори, че процесният
язовир представлява воден обект по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 94 от ДР на ЗВ, за който е съставен акт за публична общинска
собственост - АПОС № №2862/17.02.2006год.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените от касатора
доводи, че МЗХГ няма качеството на „оператор” на язовирната стена по см. на ЗВ,
тъй като по приложената Заповед №РД09-985/22.12.2017год. МЗХГ е възложила тези
права на „Напоителни системи” ЕАД. Това е така, тъй като тази заповед е
издадена няколко месеца след предписанието, обективирано в приложения
констативен протокол №03-02-134/15.09.2017 година, за чието неизпълнение е й
наложената имуществена санкция. От друга страна предходната издадена Заповед
РД09-161 от 17.03.2011год. на МЗХГ в раздел ІІІ е видно, че дейностите се
възлагат на „Напоителни системи” ЕАД, съгласно разпоредбите на Наредба №13 от
29.01.2004год. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация
на язовирните стени и съоръжения към тях.
Наредба № 13 от 29.01.2004 г.
за условията и реда за осъществяване на техническа експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях е приета на основание Закона за водите, язовирните стени следва да
съответстват на технически изисквания, свързани най-вече с безопасността им за
населението и околната среда. Язовирите, като обекти на собственост (недвижими
вещи - от една страна и обекти не техническа инфраструктура - от друга) следва
да отговарят на изискванията на нормативните актове. Задължението за
привеждането им в съответствие с тях, съобразно гражданските закони принадлежи
на собственика на вещта. Негова е и отговорността за вреди, причинени от вещта.
В случай, че ползването на вещта е предоставено на друг гражданскоправен
субект, въпрос на граждански правоотношения е - чие е задължението за извърши
ремонт или реконструкция, така че да приведе вещта в съответствие с
изискванията, въведени със специален закон.
Именно Наредба № 13
от 29.01.2004 г. регламентира процедура по извършване на периодични
прегледи на техническото състояние на язовирните стени, изготвяне на проекти за
ремонтни дейности и реконструкции в случай на необходимост от такива, изготвяне
на графици или утвърждаване на графици (в случаите когато ремонтът се извършва
не от собственика), но това са действия, предхождащи извършването на преките
ремонтни дейности. Задължен да ги извърши съгласно този нормативен акт е
собственикът на язовира, а ако експлоатацията е предоставена на друго лице - в
зависимост от уговорката между тях. За безопасността на населението и за
привеждане на язовирните съоръжения в съответствие с техническите изисквания,
поставени от наредбата, е ирелевантно обстоятелството, чие е задължението за
извършване на ремонт или реконструкция - на собственика или на лицето,
осъществяващо техническа експлоатация на обекта. Нормата на чл.27 от Наредба
№13/2004год. сочи, че видът, обемът и графиците за извършване на ремонтните
работи се определят от собственика въз основа на протоколите от прегладите за
състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях. Графиците за извършване
на ремонтите на язовирните стени се съгласуват с ползвателите на вода, а самите
ремонти се изпълняват по работен проект, утвърден от собственика - чл. 28, ал. 1 от същата наредба. Наличието
на договорни отношения между собственика и трето лице, на когото е предоставено
ползването на обекта е без значение за прилагане на изискванията на Наредба № 13/2004 г.
Във всички случаи МЗХГ, привеждайки вещта, предвид нейния
вид и характер, в съответствие с нормативни изисквания, поставени в специален
закон, действа като собственик на вещта и задължен субект по чл. 5 и чл. 6 от
Наредба № 13/2004 г., извършвайки действия по силата на закона, а
това се установява и в предприетите действия от МЗХГ по изготвяне на
инвестиционно предложение за изграждане на обект „ремонтно-възстановителни
работи на каменната облицовка на мокрия откос на стената на язовир „О*** ” и на
повредените участъци на облицовката на отводящия канал след основния
изпускател”, с два подобекта, в тази връзка не е налице и твърдяното нарушение
на чл.53, ал.2 от ЗАНН от
административно наказващия орган.
Настоящият касационен състав не намира основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, предвид приетите и приобщени
от въззивния съд писмени и гласни доказателствени средства. Същото е издадено в
предписаната от закона форма, от компетентен орган съобразно делегираните му
правомощия със заповед №А-5/02.01.2018год. на Председателя на ДАМТН, при съответствие с материалния закон.
Санкционираното МЗХГ е осъществило от обективна и субективна страна състава на
установеното нарушение, поради което отговорността му е ангажирана
законосъобразно. Наложеното наказание по вид и размер е в съответствие с целта
на закона, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди, тъй като е правилно и законосъобразно.
По твърдяното наличие и на друго образувано
административно наказателно производство, отново за неизпълнението на същото
предписание, касатора нито сочи, нито представя доказателства, поради което
съдебния състав не би могъл да го обсъди и прецени в съответствие със събраните
по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното
решение не е допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила.
Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е
приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно
наказателните разпоредби по Закон за водите
В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието
на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на
Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при служебно дължимата
проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №394 от 25.10.2018 година на Районен съд - Монтнана, постановено по АНД № 1210 по описа за 2018 година, с което е потвърдено в цялост наказателно постановление № НЯСС-299 от 05.07.2018г. издадено от заместник председателя на ДАМТН, оправомощен със заповед №А-5/02.01.2018год. на Председателя на ДАМТН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: