№ 67
гр. Тополовград, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100041 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., със седалище и адрес на управление:
Франция, подадена чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк, сгр.14, представлявано от Д.Д. чрез юрисконсулт Н. АНГ. М.,
против В. Й. Н. с настоящ адрес: с.С., общ.Т., ул.*********************, с
ЕГН ********** за сумата 3008,83 лв. - неизплатени в срок задължения по
Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта № CARD-12551994.
Ищецът поддържа исковата си молба и претендира съдът да постанови
решение, с което да се признае за установено, че в полза на “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., със седалище и адрес на управление: Франция,
подадена чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България
съществува вземането по Договор CARD-12551994, обективирано в заповед
на изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
261/2020 г. по описа на ТгРС, а именно: 1667,54 лв./хиляда шестстотин
шестдесет и седем лева и 54 стотинки/ - главница по Договора за кредит,
1
ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението – 02.11.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата; 862,28 лв./осемстотин шестдесет и
два лева и 28 стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2016 г.
до 13.11.2017 г.; 479,01 лв./четиристотин седемдесет и девет лева и 01
стотинки/ - мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020 г.
Претендират се и направените по делото съдебни разноски по
настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.
При условията на евентуалност, в случай че предявеният установителен
иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането, се предявява осъдителен иск за горепосочените суми.
Ответникът В. Й. Н. не е намерен нито на постоянния, нито на
настоящия адрес, съответно са залепени уведомления по реда на чл.47 от ГПК
и на двата адреса и след изтичане на двуседмичния срок за получаване на
книжата, поради това, че не се е явил да ги получи му е назначен на
основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, който в писмен отговор по
чл.131 от ГПК оспорва исковете по размер, не и по основание.
В с.з. особения представител претендира да бъде постановено решение с
което да се уважи иска за главницата, според заключението на вещото лице и
да се отхвърлят исковете за начислени лихви.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ищеца е сключил с ответника Договор за револвиращ потребителски
кредит, в сила от 30.03.2016 г., за издаване и използване на кредитна карта №
CREX-11188598, съгласно който кредиторът предоставя за ползване на
кредитополучателя карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева, като е
уговорено, че всички задължения възникват след активирането на картата от
датата на първата трансакция. Съгласно клаузите на Договора след
усвояването на суми от кредитната карта, за кредитополучателя възниква
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълно погасяване на
задължението. Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени
трансакции до 15-то число на месеца, след което картодържателя е длъжен да
направи погашение по кредита, като месечните погасителни вноски се правят
до 1-во число на месеца следващ издаването на извлечението. Уговорена е
2
минималната погасителна вноска, съобразно размера на усвоения кредитен
лимит. Установено е, че револвиращия кредит се погасява без погасителен
план, като дължимата сума автоматично се погасява със средствата които
постъпват по сметката, след което средствата по сметката отново могат да
бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж
задължението по кредитната карта е изискуемо и длъжникът изпада в забава и
без покана. Въпреки това кредиторът е изпратил покана за доброволно
изпълнение на 16.11.2017 г. Тъй като кредитополучателя не е погасявал
задължението си съобразно уговореното и е преустановил обслужването на
кредита, ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано заповедно производство
– ч.гр.д. № 261/2020г., по което е издадена заповед за изпълнение, препис от
която е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заявителя е уведомен че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок. В този срок е предявен и
настоящия иск.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от
която се установява, че процесния кредит е усвоен в размер на 1500 лева, с
платежни кредитни преводи на 31.03.2016 г. за сумата от 1000 лева и на
04.04.2016 г. за сумата от 500 лева. В с.з. вещото лице уточнява, че преди
усвояването на втория транш са внесени 60 лева и поради това посочва в
заключението си, че главницата е в размер на 1440 лева. Няма документи от
които да се доказва претендирания размер за главницата от 1667,54 лева.
Също така в с.з. вещото лице уточнява размера на договорната лихва за
претендирания период и лихвата за задължените, но невнесени вноски за
периода до 23.10.2020 г., като единствено договорната лихва, която се
посочва от вещото лице и се претендира в размер на 862,28 лева като
възнаградителна лихва в исковата молба съвпада по размер. Относно
мораторната лихва за периода 13.11.2017 г. – 23.10.2020 г., вещото лице
посочва, че тя е в размер на 434,89 лева, т.е. в по-малък размер от
претендирания в исковата молба 479,01 лева.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е
3
обективно, мотивирано и обосновано с приложените към него справки.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК – „иск за
съществуване на вземането”.
От материалите по ч.гр.д.№ 261/2020 г. се установява, че с
разпореждане № 164/27.11.2020 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411
ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение със същия номер и дата по чл.410 от ГПК. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът на
основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е
подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата
е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното
редовно разглеждане и установения срок.
Съдът намира, че искът е основателен и доказан по основание, но не и
изцяло по размер.
Съгласно сключения договор между страните на кредитополучателя е
предоставена за ползване карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева,
като е уговорено, че всички задължения възникват след активиране на картата
от датата на първата трансакция, която е осъществена на 31.03.2016 г. След
усвояването на суми от кредитната карта, за кредитополучателя е възникнало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълно погасяване на
задължението. Кредиторът е издал месечно извлечение за осъществени
трансакции до 15-то число на месеца, след което картодържателя е длъжен да
направи погашение по кредита, като месечните погасителни вноски се правят
до 1-во число на месеца следващ издаването на извлечението. Установено е
по делото, че кредитополучателя е усвоил сума от 1500 лева на две
трансакции, посочени в заключението на вещото лице и преди усвояването на
втората трансакция на 04.04.2016 г. е внесена вноска в размер на 60 лева, след
което е преустановено плащането на кредита. В заключението си вещото лице
посочва, че с оглед на установеното дължимата главница е в размер на 1440
лева и няма други документи за претендираната в исковата молба размер на
4
главницата. Поради което съдът счита, че следва да се признае
съществуването на това вземане в посочения по-горе размер, като иска за
разликата над 1440 лева до претендирания размер от 1667,54 лева да се
отхвърли. Следва да се присъди законна лихва върху главницата посочена по-
горе, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно договора и с оглед заключението на вещото лице,
кредитополучателя дължи лихва която се начислява върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му, при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Установено е,
че револвиращия кредит се погасява без погасителен план. Дължимата сума
автоматично се погасява със средствата които постъпват по сметката, след
което тези средства отново могат да бъдат използвани и при настъпване на
договорения от страните падеж, задължението по кредитната карта е
изискуемо, предвид правилото уредено в чл.84 ал.1 от ЗЗД, съгласно което
длъжника изпада в забава и без покана. Въпреки това, кредиторът е изпратил
покана за доброволно изпълнение на 16.11.2017 г. Съгласно заключението на
вещото лице, ответника дължи договорна лихва за претендирания в исковата
молба период, а не възнаградителна такава в размер на 862,28 лева, за
периода от 01.05.2016 г. до 13.11.2017 г. В този размер се претендира и
лихвата в исковата молба и този иск следва да бъде уважен изцяло. Относно
мораторната лихва претендирана за периода 13.11.2017 г. - 23.10.2020 г.,
съдът счита, че следва иска да се уважи в посочения от вещото лице размер -
434,89 лева, а не в претендирания размер от 479,01 лева, който размер вещото
лице изрично обосновава с приложената справка и посочва в с.з., че тази сума
представлява лихва за задължените, но невнесени вноски по договора.
При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищеца
разноски, по заповедното производство и по настоящото исково, които следва
да бъдат присъдени в размер съразмерно на уважената част от исковете, а
именно: от заповедното производство, съгласно приложения списък
разноските са общо в размер на 102,29 лева, съразмерно с уважената част от
исковете разноските следва да бъдат в размер на 93,05 лева; от исковото
производство съгласно приложения списък, разноските са общо в размер на
735,02 лева и съразмерно с уважената част от исковете се получават разноски
5
в размер на 668,66 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА предявения иск от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк, сгр.14, представлявано от Д.Д. чрез юрисконсулт Н. АНГ.
М., против В. Й. Н. с настоящ адрес: с.С., общ.Т., ул.*********************,
с ЕГН **********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , че в полза на
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., със седалище и адрес на управление:
Франция, подадена чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България съществува вземането по Договор CARD-12551994, обективирано в
заповед на изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 261/2020 г. по описа на ТгРС, а именно: 1440 лв./хиляда
четиристотин и четиридесет лева/ - главница по Договора за кредит, ведно
със законната лихва считано от подаване на заявлението – 02.11.2020 г ., до
окончателното изплащане на сумата; 862,28 лв./осемстотин шестдесет и два
лева и 28 стотинки/ - договорна лихва за периода от 01.05.2016 г. до
13.11.2017 г.; 434,89 лв./четиристотин тридесет и четири лева и 89
стотинки/ - мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 1440 лева до
претендирания размер на главницата от 1667,54 лева, както и за разликата над
434,89 лева до претендирания размер на мораторната лихва от 479,01 лева.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 261 /2020 г. по описа на ТгРС в размер на 93,05 лв.
/деветдесет и три лева и 05 стотинки/, както и разноски по настоящото
исково производство в размер на 668,66 лева/шестстотин шестдесет и осем
лева и 66 стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
7