О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……….……………….2022г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в закрито заседание на двадесет и трети декември 2022г., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д. № 2929/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166 от АПК
вр.чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на С.Г.Г., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник – адв.Ив.Д., против Заповед № 22-0819-001765/12.12.2022г. на
Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която на
оспорващия е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС /СУМПС/, до решаване на въпроса
за отговорността, но не-повече от 18 месеца.
В жалбата е обективирано и искане
за спиране изпълнението на процесната заповед. Оспорващият твърди, че е студент
и едновременно с това работи, за да осигурява издръжката си, в т.ч. и таксата
за обучение. Именно това налага честото използване на личния му автомобил,
поради което и временното отнемане на СУМПС ще доведе до настъпване на
значителни и труднопоправими вреди за него. Сочи също така, че ПАМ се явява и
явно несъразмерна, предвид наличието на противоречиви данни – отрицателен
резултат от полинаркотичния имунотест, което поражда основателно съмнение
изобщо за наличието на допуснато нарушение.
Поизложените аргументи и на
основание чл.166 ал.4, вр. ал.2 от АПК претендира спиране на предварителното
изпълнение на оспорената заповед.
Моли при уважаване на искането да
му се издаде заверен препис от определението.
Ответникът не е изразил становище
в писмото, съпътстващо преписката.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:
Искането е депозирано спрямо акт, който е
оспорен по предвидения в АПК ред, като по жалбата е образувано настоящото адм.дело. Видно
от представените с преписката доказателства, заповедта е връчена на молителя на
12.12.2022г., а жалбата против нея е подадена на 23.12.2022г., т.е. в
законоустановения срок. Същата се явява допустима за разглеждане, което
обуславя и допустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение
на оспорената с нея заповед.
По неговата основателност съдът
съобрази следното:
Със заповедта,
чието спиране на изпълнение се иска, Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“, на осн. чл.172 ал.1 от ЗДвП, е наредил временно отнемане на СУМПС, до
решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца, на основание
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, поради установено при извършване на проверка с
техническо средство „Дрегер“, проба № 25, че управлява собствения си л.а.
„Фолксваген Голф“ рег. № У 2973 АХ, след употреба на наркотични вещества –
отчетен положителен резултат за Бензодиазепини.
Доколкото заповедта е
издадена на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, като съгласно чл.172 ал.6 от с.з. жалбата не спира изпълнението й, освен ако съдът не разпореди друго, същата подлежи на предварително изпълнение по
силата на закона. В
цитираните разпоредба обаче не
се съдържат основанията, при наличието на които съдът може да спре изпълнението
на административния акт, поради което, на осн. чл.172 ал.2 от ЗДвП приложение следва да намери
общата норма на чл.166 ал.2 от АПК. Последната дава възможност съдът да спре
предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда. В случая административният акт подлежи на незабавно
изпълнение по силата на нормативен акт и административният орган, издал този
административен акт не е длъжен да излага мотиви относно съществуването на
предвидените в чл.60 АПК условия. Законодателят е приел, че този акт подлежи на
предварително изпълнение, поради важността на обществения интерес, който
обслужва, като се презюмира една или всички предпоставки в чл.60 ал.1 АПК.
Предвид описаната нормативна
уредба, именно молителят е този, който следва да твърди и да доказва значителна
или трудно-поправима вреда.
Съдът намира, че наведените в
случая твърдения и представените писмени доказателства не обосновават извода за
търпени от оспорващия значителни или трудно поправими вреди, поради следното:
1.Обстоятелството, че е студент
не е свързано с необходимостта от упраявляване на МПС, доколкото учебното заведение,
в което се обучава Г. – Технически университет - Варна, се намира в чертите на
града, където има добре уреден обществен транспорт, който може да се ползва от
жалбоподателя. Освен това лицето е и задочна форма на обучение, което не налага
често пътуване.
2.Обстоятеблството, че работи,
също в конкретния казус не налага извод, че би търпял вреди, тъй като
упражняваната от него работа като работник обслужващ бензиностанция,
газстанция, не е обвързана с управлението на автомобил. Освен това самата му
месторабота е в чертите на града, не-далеч от посочения в жалбата постоянен
адрес на местоживеене.
Безспорно е, че отнемането на СУМПС за един не малък
период от време представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита
на придвижването си с личен автомобил, т.е.
налице е факт, който ще създаде известни неудобства на жалбоподателя. Сам по себе си обаче фактът
на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната
дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими
вреди.
3.Не на последно място, като
основание за спиране изпълнението на заповедта се сочи представен с жалбата Фиш
за токсикохимичен анализ, с отчетен резултат от изледвана кръв и урина „Не се
откриват наркотични вещества“, с изрично отбелязване, че нализът няма
доказателствена стойност. Следва да се посочи, че доказателствената стойност на
този документ и въпросът доколко същия разколебава резултата от техническото
средство, използвано при проверката, е въпрос по съществото на спора и не
подлежи на преценка това производство, още повече че не води до извода за
търпени от жалбоподателя значими или труднопоправими вреди.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената
заповед, се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Г.Г.,***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 22-0819-001765/12.12.2022г.
на Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“, с която на оспорващия
е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за
отговорността, но не-повече от 18 месеца
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от
съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ