№ 158
гр. Ямбол, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. А.а
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500242 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение
№260024/16.05.2022г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №1015/2019г., в
частта, с която ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да
заплати на С. А. К. от гр.***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от
ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 50/2020г./ сумата общо 1181.71лева , представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
31.12.2016г. до 31.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД да му заплати сумата от 133.68 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата по тримесечия, до датата
на подаване на иска в съда – 31.12.2019г. и разноски в размер на 422,07лв., като ГД
"Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати в полза на
ЕРС ДТ в размер на 52,62лв., 100лв. разноски и 5лв. - ДТ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Оплакването в жалбата е за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че в нарушение на
материалния закон районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че ищецът има качеството на
държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и КТ не
намира субсидиарно приложение към правоотношението му на държавен служители,
работещ в МВР и нито в ЗдСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ.
Изтъква, че в процесния период на основание чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР е
действала издадената от министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,
която има еднакъв предмет на регламентация с НСОРЗ и НЗСДА и тази наредба е специална
както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ и за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до
7часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната
1
продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност
през нощта и тя е 8 часа. Навежда, че различието на двете уредби е обяснимо със
спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
какъвто служител е ищецът, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения,
с които е свързано изпълнението на техните функции, като специалният закон - ЗМВР
урежда адекватно по-различни условия, завишени изисквания и ограничения при полагане
на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и затова за служителите
в МВР в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни
материални стимули и нематериални блага. Въззивникът изтъква, че правилото на чл.9, ал.2
НСОРЗ, която наредба по изричната норма на чл.2, ал.2 от същата не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация и още по-малко за
държавните служители, цели при превръщането на нощния труд в дневен да установи, дали
в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. За превръщането се
сочи, че е чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8 : 7
= 1,143, но разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал. 2 НСОРЗ не е предвидена в наредбите
по чл.187, ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на
дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин, би бил
1. Въззивникат сочи практика на ВКС, от която извежда изводи за невъзможност за
субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по неговото
прилагане, към държавните служители в МВР и поддържа, че отсъствието на норма, която
да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент, равен на
отношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната
продължителност на работното време през нощта, не означава, че е налице празнота в
правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано правомощието по създаването
на наредба относно полагането и отчитането на труда, е последователен и в пет
последователни наредби - Наредба № 8121 з—592 от 25.05.2015г., Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г., Наредба № 8121з-1174 от 07.01.2020г. и
Наредба № 8121з-1353 от 15.12.2020г., не урежда такъв коефициент, тъй като съгласно
ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и
този коефициент е 1. Според въззивника, това нормативно разрешение е потвърдено и от
постановеното решение на съда на Европейския съюз от 24.02.2022г. по дело С-262/2020,
образувано по преюдициално запитване от районен съд в страната по дело с идентичен
предмет като настоящото дело. В обобщение е направено заключение, че уредбата на
материята в ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на
правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато уредба се съдържа и в КТ
относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната
администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР няма
основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са
обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З ЗМВР еднаквата нормална
продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми,
уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват
действието на общите.
Според въззивника, налице е и друг съществен порок на обжалваното решение,
изразил се в необоснованост на извода на съда, че при преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като
извънреден труд. За този извод на съда се сочи, че не е подкрепен от доказани в хода на
делото факти за полаган от ищеца труд извън редовното работно време, като самият ищец е
посочил в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време,
попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график.
По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за
постановяване на ново от окръжния съд, с което предявените искове бъдат отхвърлени
изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество,
включително юрисконсултско възнаграждение. В случай на потвърждаване на решението на
първата инстанция, въззивникът е направил и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна.
Въззиваемият С. К. не е подал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е
изразил становище по жалбата.
2
В о.с.з. въззивникът не се представлява. С писмена молба процесуалният
представител на въззивника заявява, че поддържа жалбата и излага подробни съображения, а
пълномощникът на въззиваемия - адв. М. депозира писмена защита, с която оспорва жалбата
и излага подробни съображения, според които обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли за неговото потвърждаване и за присъждане на
разноските пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на С. А.
К. от гр.***, с която против Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР гр.София са предявени искове, които след изменение на размерите са
- главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 1181,71лв., представляваща дължимото и неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за 250 часа извънреден труд, положен в периода
31.12.2016г. до 31.12.2019г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения
от ищеца нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от
депозиране на исковата молба до окочнчателното й изплащане, и акцесорен иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на сумата 133,68лв.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска по
съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и заплатен и при
приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно Наредба №8121з-
776/29.07.2016г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, е изключено
приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена
на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е
разкрита от районния съд.
Не е налице спор и е установено, че през процесния период - 31.12.2016г. до
31.12.2019г. страните са били обвързани от служебно правоотношение, като С. А. К. е
заемал длъжността "ВСА-ТОИ-пожарникар" в РС"ПБЗН"-Елхово към ГД"ПБЗН" при МВР –
София, която длъжност заема и към момента на подаване на исковата молба, т.е. е бил със
статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед
характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12 и 24-
часови смени, т.е. и през нощта (22.00– 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи
за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и
ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от
31.12.2016г. до 31.12.2019г. ищецът е полагал труд на 12 или 24 – часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1 114 часа
/подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към
заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен
труд от общо 1114 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1273,30 часа
/колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата
между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в
размер на 159,30 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е
посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за
процесния период възлиза на сумата от 1181,71лв., изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР. Върху сумата за извънреден труд вещото лице е изчислило
мораторната лихва за забава в размер на сумата 133,86лв.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил
предявените искове изцяло, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Решението на ЕРС е валидно, допустимо и правилно.
3
Правилно предявеният главен иск е квалифициран от първоинстанционния съд по
чл.178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г., изм.ДВ бр.60/20г., а
акцесорният по чл.86 ЗЗД.
По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса
на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР - ред. ДВ
бр.81/2016г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.6 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г.).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал. 9 ЗМВР-
ред. ДВ бр.81/2016г.). Издадената от министъра на вътрешните работи и действала наредба
в рамките на процесния период от 31.12.2016г. до 31.12.2019г., която е относима към спора,
както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд, е Наредба №8121з-776
от 29.07.2016г., но следва да се анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г.
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.
59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била
отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-
592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и действалата в процесния период Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. е предвидено само, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч.
се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило в Наредба №8121з-776/29.07.2016г., което да
4
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
правилни са изводите на районния съд, че субсидиарно приложение следва да намери
НСОРЗ. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Неоснователно е разбирането на въззивниика, че по отношение на
държавните служители в МВР е приложима само уредбата по специалния закон, тъй като
законодателят не е целял да постави една група обществени отношения и работниците и
служителите, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, в по-лошо
положение от това на останалите работници и служители. Изрично разпоредбата на чл.188,
ал.2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,
00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и
НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд
при сумирано изчисляване на работното време. Съдебният състав намира, че сочената от
въззивника съдебна практика на ВКС е неприложима в случая, тъй като касае различни
спорове - относно допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд, респ.
за заплащане на обезщетение за неползването му. На следващо място, Конституцията на РБ
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен
принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по
служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно
признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си
на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия работещите по трудови
правоотношения и тези, работещи по служебно правоотношение. Ето защо и при принципно
утвърдения режим на работа през деня, логично се явява съотнасянето на положения нощен
труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния,
посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при
различните условия.
Както се посочи, размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира за правилен
извода на районния съд, че нормативната празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище, както се посочи, би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Неоснователно се поддържа в жалбата,
че продължителността на дневното и нощното работно време на служителите в МВР е една
и съща, което изключва получаването на коефициента от 1,143. По-скоро ЗМВР разрешава
полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не
изключва приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към
дневния и съответно не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, тъй като при сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното
време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
приложимостта на установения в чл.9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното
служебно правоотношение. В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз
отговор на поставения въпрос по дело С-262/20г. - че не се налага приемане на национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в
5
полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В решението по
посоченото дело /т.79/, СЕС е приел също, че ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в
областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19,
EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика). В случая при липса на други
приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения
извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца
нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че главната искова претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана
и по размер с приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, която се кредитира и от въззивният съд. От експертизата е установено, че за
процесния период от време ищецът е положил нощен труд в размер на 1114часа, които
преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време възлизат на
1273,30 часа, като разликата от 159,30 часа се отчита като извънреден труд, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е
изплатена. Изрично в заключението си вещото лице е посочило, че изчислена по този
начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд, възлиза на сума в размер на 1181,71лева. Тази сума е дължима от
ответната страна, като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд
вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, която сума следва да бъде присъдена на ищеца, ведно със законната лихва за
съответния период на забава, както правилно е постановил и районния съд. При уважаване
на иска за главница, правилно и с оглед заключението на ССЕ е уважена и претенцията по
чл.86 ЗЗД.
По горните съображения ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва на основание чл.271, ал.1 ГПК да се потвърди изцяло, включително
в частта на присъдените на ищеца разноски, както и в частта, с която на основание чл.78,
ал.6 ГПК на въззивника е възложено заплащането на ДТ и разноски в полза на ЕРС.
Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
насрещната въззиваема страна направените пред въззивната инстанция разноски.
Основателно е възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемата страна, тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност, адвокатът-пълномощник не е подал писмен отговор на въззивната жалба и не е
осъществил процесуално представителство в о.с.з., представил е само писмена защита,
поради което адвокатското възнаграждение от 800лв. следва да се намали с оглед
материалния интерес до минималния размер, установен с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/9.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
322,08лв., което възнаграждение в минимален размер следва да се присъди на въззиваемия.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260024/16.05.2022г. на Елховски районен съд,
постановено по гр.д. №1015/2019г. по описа на този съд в частта, с която ГД "Пожарна
безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на С. А. К. от гр.***,
6
на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.
50/2020г./ сумата общо 1181.71лева , представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 31.12.2016г. до 31.12.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба; на основание чл.86 ал.1 от
ЗЗД да му заплати сумата от 133.68 лева, представляваща лихва за забава върху главницата,
начислена за периода на забавата по тримесечия, до датата на подаване на иска в съда –
31.12.2019г. и разноски в размер на 422,07лв., както и в частта, с която ГД "Пожарна
безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати в полза на ЕРС ДТ в
размер на 52,62лв., 100лв. разноски и 5лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
В останалата му част решението на ЕРС като необжалвано, е влазло в сила.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"
към МВР гр.София, с посочени по делото данни, да заплати на С. А. К. от гр.***, с посочени
по делото данни, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 322,08лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7