№ 119
гр. Ловеч , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА С. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100518 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.238-240 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1784, район „Младост”, бул.”Цариградско
шосе”№159, бл.Бенч Марк, Бизнес Център, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия,
личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен номер 740514/0182, чрез адв.Р.Д.,
преупълномощена от Адвокатско съдружие „Стоянов, Д. и партньори” срещу ****** И. от гр.Ловеч, в която
изтъква, че се намирал в облигационни правоотношения с ответника, регулирани от Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“АД, които са общоизвестни и са публикувани в
редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ обвързват всички абонати
на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях
ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на електрическа енергия за периода 14.02.2018
год. до 13.06.2018 год.. От своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да заплати доставената
ел.енергия по издадени от „ЧЕЗ Електро България“АД фактури.
Пояснява, че „ЧЕЗ Електоро България"АД е доставчик на електрическа енергия на обособената
територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция №Л-409-17/01.07.2013 год. Дружеството е доставяло на ****** И., ЕГН-**********, с
електроснабден имот, находящ се в гр.****** с ИТН 300220049741 ел.енергия за периода от 14.02.2018 год. до
13.06.2018 год. , за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно :
1.Фактура №********* от 22.03.2018 год. на стойност 129.25 (сто двадесет и девет лв. и двадесет и пет
ст.) лева за периода 14.02.2018 год.- 15.03.2018 год.;
2.Фактура №********* от 21.04.2018 год. на стойност 28.82 (двадесет и осем лв. и осемдесет и две ст.)
лева за периода 16.03.2018 год. - 14.04.2018 год.
3.Фактура №********* от 22.05.2018 год. на стойност 46.96 (четиридесет и шест лв. и деветдесет и шест
ст.) лева за периода 15.04.2018 год. - 15.05.2018 год.
1
4.Фактура №********* от 26.07.2018 год. на стойност 10.92 (десет лв. и деветдесет и две ст.) лева за
периода 16.05.2018 год. - 13.06.2018 год.
Пояснява, че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ Електро България"АД, абонатът
разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който
период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично постановява, че
неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
На основание чл.107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите си, подавайки заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-гр.Ловеч, по което е образувано Ч.гр.дело №1883/2020
год., 5 състав. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде възражение в законоустановения
срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на
кредитора. С подаването на възражение от страна на длъжника издадената заповед за изпълнение не се обезсилва,
а присъдените с нея вземания следва да бъдат установени със сила на присъдено нещо в настоящото исково
производство, за да може същата да релевира търсеният правен ефект, а именно да влезе в сила и въз основа на
нея да бъде издаден изпълнителен лист за процесните вземания. Затова настоящата искова молба заявява, че се
подава в тази връзка и следва да се има предвид, че същата представлява доказателство за предявен иск относно
вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК и следователно за ищеца е налице задължение само да довнесе
дължимата държавна такса и следователно съгласно чл.422, ал.1 от ГПК за момент на предявяване на настоящата
следва да бъде приета датата на подаване на заявлението с произтичащите от това законови последици.
В съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, съдържаща всички
претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях до момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Съгласно действащото законодателство ищецът има право и е начислил лихвата за процесния период ,
както следва :
1.32.12 (тридесет и два лв. и дванадесет ст.) лева за периода от 17.04.2018 год.- 27.10.2020 год. за фактура
№*********;
2.6.91 (шест лв. и деветдесет и една ст.) лева за периода от 18.05.2018 год. - 27.10.2020 год. за фактура
№*********;
3.10.93 (десет лв. и деветдесет и три ст.) лева за периода от 16.06.2018 год. - 27.10.2020 год. за фактура
№*********;
4.2.34 (два лв. и тридесет и четири ст.) лева за периода от 21.08.2018 год. - 27.10.2020 год. за фактура
№*********.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на ****** И., ЕГН- ********** към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на 215.95 (двеста и петнадесет лв. и
деветдесет и пет ст.) – главница по неплатени фактури - 52.3 (петдесет и два лв. и тридесет ст.) лева законна
лихва за забава, считано от 17.04.2018 год. до 27.10.2020 год.
Така посочените вземания са присъдени в издадената Заповед за изпълнение, но тъй като същите са
оспорени от страна на длъжника, чрез подаването на възражение, моли, същите да бъдат установени със сила на
присъдено нещо с настоящото производство.
Ищецът моли от страна на съда да бъде взето предвид срещу коя част на издадената Заповед за
изпълнение е подадено Възражението - относно вземането за главница, лихва и/или разноски. В случай, че
подаденото Възражение не се отнася за издадената Заповед за изпълнение в цялост, а само за част от
задълженията, присъдени с нея моли, съдът да приеме за безспорни вземанията, срещу които не е възразено, като
2
в този случай, за тях следва да бъде издаден изпълнителен лист на основание чл.416 ГПК. По отношение на
оспорените вземания предявява иск за установяване на същите.
Счита възражението на ответника за неоснователно и като такова не следва да бъде кредитирано от съда.
Моли след като се убеди в основателността на изложените твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба, съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за
установено, че длъжникът ****** И., ЕГН-**********, с електроснабден имот, находящ се в гр.****** ИТН
300220049741 по издадената Заповед за изпълнение дължи на „ЧЕЗ Електро България“АД следните суми :
Сумата от 215.95 (двеста и петнадесет лв. и деветдесет и пет ст.) лева - главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 14.02.2018 год.. до 13.06.2018 год.;
Сумата от 52.3 (петдесет и два лв. и тридесет ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 17.04.2018 год.
до 27.10.2020 год., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения;
Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
С оглед гореизложеното, моли съда да осъди ответника ****** И., ЕГН- **********, да заплати на "ЧЕЗ
Електро България“АД разноски за образуване на Заповедното производство по чл.410 ГПК в размер на 88.00
(осемдесет и осем) лева, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 138.00 (сто
тридесет и осем) лева, както и допълнителни предстоящи разноски, за чиито конкретен размер и основание в хода
на съдебното производство ще бъде представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Моли, в случай че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено
решение срещу ответника.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба.
Пред настоящата инстанция представител на ищеца не се явява, но с молба вх.№2654/05.05.2021 год.,
чрез пълномощника си адв.Д. моли съда да се произнесе с неприсъствено решение, в случай, че са налице
предпоставките затова, на основание чл.238, ал.1 от ГПК. Моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи
предявените искове като изцяло основателни и доказани с присъждане и на сторените по делото разноски,
съгласно представен с молбата списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата ****** И., редовно призована, не се явява и не изразява отношение по предявената срещу нея
искова претенция.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
взаимна връзка и обусловеност, писменото становище на процесуалния представител на ищеца, по вътрешно
убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено, че в конкретният казус действително са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, по смисъла на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК.
Установи се по безпорен начин, че в законният срок ответницата ****** И. не е представила писмен
отговор на исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран. Освен това в насроченото открито
съдебно заседание не се явява лично или чрез упълномощено от нея лице, в съответствие с изискванията на чл.32,
т.1, т.2 от ГПК, нито има направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие, поради което ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител адв.Д. е в правото си да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу нея.
3
Не без значение е и обстоятелството, че съдът е указал на страните какви ще са последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание още с разпореждане
№356/15.03.2021 год. Ищцовата претенция е вероятно основателна с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, неоспорени от ответната страна в хода на настоящото исково
производство, което дава основание на съда да не излага подробни мотиви по съществото на казуса, а с оглед
изцяло дезинтересираното поведение на ****** И. да постанови неприсъствено решение, предвид наличие на
предпоставките по чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
При този изход на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските по
делото, възлизащи в размер на сумата 138 лева за настоящото исково производство, включващи 25 лева платена
по сметка на съда държавна такса и 113 лева адвокатско възнаграждение по представена фактура
№**********/15.02.2021 год., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, съгласно т.12
на ТР №4/18.06.2014 год. на ВКС по т.д.№4/2013 год., ОСГТК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид уважаване на исковата претенция, в
тежест на ответницата е да заплати на ищеца и разноските, направени по Ч.гр.дело №1883/2020 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, възлизащи в размер общо на сумата 88 лева, от които 25 лева платена държавна такса и 63 лева
адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ****** И., ЕГН-**********, с електроснабден имот, находящ се в
гр.****** ИТН 300220049741, и адрес за призоваване по делото : ****** по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №260233/09.11.2020 год. по Ч.гр.дело №1883/2020 год. по описа на РС-
гр.Ловеч дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1784, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”№159, бл.Бенч Марк, Бизнес Център, представлявано от
Леон Връшка, гражданин на Република Чехия, личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република
Чехия, личен номер 740514/0182, следните суми :
Сумата от 215.95 (двеста и петнадесет лв. и деветдесет и пет ст.) лева - главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 14.02.2018 год.. до 13.06.2018 год.;
Сумата от 52.3 (петдесет и два лв. и тридесет ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 17.04.2018 год.
до 27.10.2020 год., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения;
Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА ****** И., ЕГН-**********, с адрес : ****** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1784, район „Младост”, бул.”Цариградско
шосе”№159, бл.Бенч Марк, Бизнес Център, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия,
личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен номер 740514/0182 сумата 138 /сто
тридесет и осем/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото исково
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи 25 лева платена по сметка на съда държавна такса и
113 лева адвокатско възнаграждение по представена фактура №**********/15.02.2021 год.
ОСЪЖДА ****** И., ЕГН-**********, с адрес : ****** да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК :
4
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1784, район „Младост”, бул.”Цариградско
шосе”№159, бл.Бенч Марк, Бизнес Център, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия,
личен номер 720125/3829 и Карел Крал, гражданин на Република Чехия, личен номер 740514/0182 сумата 88
/осемдесет и осем/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които 25 лева платена държавна такса и 63 лева адвокатски хонорар.
Неприсъственото решение е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните и да се приложи по Ч.гр.дело №1883/2020 год. по описа на
РС-гр.Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5