Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….01.2021 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 2119 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№ІІ-55-464445/06.08.2018г., постановено по гр.д. №15784/2013г. по описа на СРС,
55 състав, е осъден на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД Институт по
микробиология „С.А.” при БАН да заплати на Фонд „Научни изследвания” сумата от
22900,80 лева – неусвоени средства, предоставени по прекратен договор №ДТК
02-19/17.12.2009г., ведно със законната лихва от 07.01.2013г. до окончателното
плащане. Осъден е на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Институт по микробиология „С.А.”
при БАН да заплати на Фонд „Научни изследвания” сумата от 2553,62 лева – лихва
за забава за периода от 19.12.2011г. до 06.01.2013г. Осъден е на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Институт по микробиология „С.А.” при БАН да заплати на Фонд
„Научни изследвания” сумата от 4379,29 разноски по делото. С решението е осъден
и Фонд „Научни изследвания” да заплати на Институт по микробиология „С.А.” при
БАН сумата от 36,54 лева разноски по делото.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника в производството Институт по микробиология „С.А.”
срещу първоинстанционното решение, с която се излагат оплаквания, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът поддържа, че е оспорена дадената от
Изпълнителния съвет на Фонда незадоволителна оценка на извършената на първия
етап от проекта работа, като за оборването й са представени доказателства.
Излага съображения, че събраните по делото доказателства не обосновават извода
на съда, че възложителят е преустановил финансирането на проекта поради
икономическата му неизгодност – основание по чл.24 във вр. с чл.19, ал.1, т.3
от сключения между страните договор. Счита, че не е налице икономическа неизгодност
на проекта, като излага и доводи, че сама по себе си поставената
незадоволителна оценка на проекта не може да послужи като основание за
едностранно прекратяване на договора. Не бил подписан и двустранен протокол, в
който да са посочени причините за прекратяването, съобразно уговорките на
страните в сключения между тях договор. С оглед изложеното моли обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Фонд „Научни
изследвания”, с който въззивната жалба се оспорва изцяло и се излагат
съображения, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно, но е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е
произнесъл по непредявен иск.
С исковата молба на Фонд „Научни
изследвания” се твърди, че въз основа на чл.23, ал.1 и чл.24 от Закона за
насърчаване на научните изследвания е сключен с ответника Институт по
микробиология „С.А.” при БАН договор №ДТК 02-19/17.12.2009г. за финансиране на
научноизследователски проект на тема „ДНК ваксини: насочване на вирусни
антигени чрез генетично конструирани химерни молекули”. Посочено е, че
финансирането на дейността по проекта се осъществява на отделни етапи, като за
първия такъв на основание чл.4, ал.3 от договора на ответника е преведена
сумата от 1900 000 лева – целеви средства, които следвало да бъдат използвани в
съответствие с финансовия план, представляващ приложение №3 към договора.
Дейността по различните етапи се определяла от работната програма,
представляваща приложение №2 към договора. Ищецът твърди, че с протокол
№11/11.11.2011г. ПНЕК по биология и медицински науки е оценила изпълнението на
първия етап от проекта с оценка „незадоволителна”, съгласно два броя рецензии.
Същата се дължала на факта, че към финансовия отчет не били представени копия
от граждански договори на участващите в проекта лица, с изключение на двама
докторанти, липсвали протоколи за изработените задачи, както и съответните
служебни бележки за изплатени суми. Освен това не били представени
доказателства за участието на проф. Чорбанов в конференции въпреки, че било
посочено в отчета, че той е бил командирован в чужбина и не бил предоставен
пленарен доклад, изготвен от него. Не били представени достатъчно доказателства
за изпълнение на договорената работна програма и резултатите от завършения
първи етап на проекта не можели да послужат за постер или публикация. Въз
основа на изложеното ПНЕК взела единодушно решение за прекратяване на
финансирането на проекта. Въз основа на последното било взето решение за
прекратяване на договора с ответника, за което същият бил уведомен. С оглед
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 22900 лева поради прекратяване на договора. В
исковата молба се навеждат и твърдения, че сумата подлежи на връщане на
основание чл.30, ал.2 от Закона за насърчаване на научните изследвания като
неусвоени целево отпуснати средства по научен проект.
С доклада по делото първоинстанционният
съд е квалифицирал иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като е указал на страните,
че доказателствената тежест се разпределя, както следва: ищецът следва да
установи, че е налице основание за връщане на сумата, т.е., че е отпаднало
основанието, на което сумата е получена от ответника, а в тежест на ответника е
да докаже, че е изпълнил договора точно.
С протоколно определение от 30.11.2017г.
първоинстанционният съд е отменил протоколно определение от 28.07.2017г. за
допускане изслушването на поисканата от ответника съдебно-техническа
специализирана експертиза за установяване на възраженията му за точно
изпълнение на договора, като са изложени мотиви, че не са налице твърдения, че
вземането възниква от неизпълнен договор, наложило неговото прекратяване или
разваляне.
С постановеното решение по делото първоинстанционният
съд в противоречие с доклада по делото и дадените на страните указания относно
разпределение на доказателствената тежест, е приел, че сключеният между
страните договор е прекратен поради икономическата му неизгодност – основание
по чл.24 във вр. с чл.19, ал.1, т.3 от договора, което не изисква доказване на
виновно поведение от страна на изпълнителя за това. За да уважи предявения иск
първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.8, ал.5, т.6 от
договора, предвиждаща връщане на Фонда на средствата, които не са били
разходвани въобще или не са били разходвани целево съгласно проекта, съответна
на чл.30, ал.2 от Закона за насърчаване на научните изследвания.
С определение №12074/17.05.2019г.
въззивният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца
да посочи изрично дали претендира процесната сума да му бъде възстановена, тъй
като съставлява целево предоставени средства, които не са усвоени по проекта,
предмет на процесния договор, или претендира процесната сума да му бъде върната
поради прекратяване или разваляне на основанието за предоставянето й. Във
втория случай е указано на ищеца да посочи изрично и недвусмислено какви са
причините, които намира, че са налице за отпадане на основанието при
съобразяване на изложеното в мотивите на определението. Съответно да посочи на
кое договорно основание е прекратил договора, като изложи и обосновка на
твърденията си в тази насока (примерно: ако се твърди виновно неизпълнение на
задължения, то ищецът да изложи подробно какво е задължението и от къде
възниква, в какво се състои неизпълнението на кои договорни уговорки се
позовава. Ако се твърди наличие на обективна предпоставка за прекратяване на
договора, то ищецът да посочи каква е тази предпоставка и да я обоснове, друго).
С уточняваща молба ищецът посочва, че с
решение от 21.11.2011г. на ИС на Фонда процесният договор е прекратен
едностранно от възложителя на основание чл.23, ал.1, т.2 от договора поради
виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника, а именно неизпълнение
на работната програма за І етап, тъй като представените от него резултати по
научната част не съответстват на договорените, което е мотивирало ПНЕК по
биология и медицински науки да постави незадоволителна оценка. Волеизявлението
за прекратяване договора било отправено до насрещната страна и след изтичане на
срока на предизвестието било прекратено облигационното правоотношение между
страните. Поради това неизразходваните средства по проекта в размер на 22900,80
лева подлежали на връщане като сума, получена на отпаднало основание по смисъла
на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. С уточняващата молба е посочено също така, че се
предявява при условията на евентуалност иск по чл.30, ал.2 от ЗННИ във вр. с
чл.8, ал.5, т.6 от договора за връщане на сумата като средства, изразходени не
по предназначение.
С протоколно определение от 03.06.2020г.
въззивният съд е прекратил производството по заявения за пръв път с уточнителна
молба от 26.06.2019г. евентуален иск на Фонд „Научни изследвания” срещу
Институт по микробиология „С.А.” при БАН с правно основание чл.30, ал.2 от ЗННИ
за заплащане на исковата сума като средства изразходвани не по предназначение.
Предвид заявените в исковата молба и в
уточняващата молба пред въззивния съд твърдения на ищеца, следва да се приеме,
че с
обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по различен предмет
на иска – относно прекратяване на договора без доказване на виновно поведение
от страна на изпълнителя, а поради икономическата неизгодност на същия, каквото
основание не се твърди от ищеца. При несъответствие на изложеното в исковата
молба относно твърдяното основание за прекратяване на договора, обуславящо
претендираното от ищеца вземане за връщане на платени по договора суми, и
съдържанието на решението в неговите мотиви и диспозитив, е налице произнасяне
от СРС по различен предмет на спора, поради което въззивният съд намира, че
решението е постановено по непредявен иск, което го прави недопустимо.
Ето защо и на
основание чл.270, ал.3, изр.трето от ГПК обжалваното решение, постановено по
непредявен иск, следва да се обезсили и делото да се върне на СРС за
разглеждане на предявения иск от друг състав, като при новото разглеждане на
делото следва да бъдат разгледани твърденията на ищеца във връзка с поддържаното
от него основание за разваляне на договора поради виновно неизпълнение, както и
възраженията на ответника за точно изпълнение на договора.
По разноските:
Съгласно изхода на спора, въззивният съд
намира, че не следва да се произнася по исканията за разноски, тъй като
настоящото въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се
приложи отговорността на страните по чл.78 от ГПК относно разноските. По
аргумент от чл.294, ал.2 от ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС
съдът следва да се произнесе и по разноските по настоящото въззивно
производство.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІІ-г
въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА решение №ІІ-55-464445/06.08.2018г., постановено по
гр.д. №15784/2013г. по описа на СРС, 55 състав.
ВРЪЩА делото на
Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.