Решение по дело №314/2020 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №260017

 

гр. ВРАЦА,28.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение, в

публичното заседание на  21.08.2020г.,  в състав:

 

Председател:Евгения Симеонова

    Членове:Пенка Т.Петрова

      мл.с.:Магдалена Младенова

                                   

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.Николова

като разгледа докладваното  от съдия П.Петрова               

гр. дело N` 314 по описа за 2020   година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба,подадена от „Кредитреформ България“ ЕООД гр.София,чрез юрк.Г.К.,срещу решение на РС гр.Козлодуй от 21.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 916/2019г.,с което е отхвърлен  предявения от въззивника иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 ал.1,чл.86 и чл.99 ЗЗД за сумата 230 лв.,представляваща главница по договор за кредит № **********/29.01.2014г. 

    Поддържа се във въззивната  жалба,че решението е неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Иска се отмяната му,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения от въззивника иск.С въззивната жалба се иска събиране на нови доказателства-изискване на информация от Б“ДСК“ ЕАД гр.София относно заверяване банкова сметка ***-техническа експертиза с конкретизирани задачи.

    Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.

    Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

     Доказателствените искания на въззивника настоящият състав е приел за неоснователни,отчитайки,че информация относно сочените факти е искана от първоинстанционния съд от Б“ДСК“ ЕАД гр.София,и такава е налице по делото.Искането за допускане на съдебно-техническа експертиза също е прието за неоснователно,тъй като не отговаря на истината изложеното във въззивната жалба,че първоинстанционният съд не се бил произнесъл по такова искане.Съдът е докладвал молбата на въззивника с направеното искане за експертиза,и е отказал назначаването на такава,като е обосновал този си отказ с мотиви,които се споделят и от настоящия състав.    

Поддържа се в исковата молба, че на 29.01.2014г. между „4финанс” ЕООД с търговска марка „Вивус” и ответника С.Р.Д. *** е сключен договор за кредит № **********, по реда на чл.6 от ЗПФУР. Договорът бил сключен при предвидените условия за договор от разстояние – използвани били средства за комуникация за неговото сключване, като отговарял и на изискванията на чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключване на договора била описана в общите условия и отговаряла на нормативните изисквания. За подаване на заявка, потребителят следвало да е регистриран в системата на страницата на кредитора www.vivus.bg. На посочената страница на потребителите се предоставяли общите условия и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, при спазване на изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на заявката на кредитополучателя се предоставял проект на договора за кредит. Подписването на договора се извършвало чрез натискане на бутон „подпиши”. С неговото подписване той декларирал, че приема общите условия и стандартния европейски формуляр, както и ,че желае да получи посочената сума по посочена от него банкова сметка. ***, че е подписана всяка страница от договора и приложимите общи условия. Твърди, се че на 29.01.2014г. между „4финанс” ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит №**********, който бил втори по ред между страните. Ответникът заявил желание да му бъде отпуснат заем в размер на 230 лева, като завил и ползването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни с падеж на 28.02.2015г.Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната на името на кредитополучателя в клон на „Банка ДСК“ЕАД на 30.12.2014г..

Длъжникът не изпълнил задължението си на падежа и съгласно общите условия била начислена наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10,01% към договорния лихвен процент от 40.94% върху неизплатената главница за периода на просрочието. Кредиторът изпратил три броя писма до ответника, в които го канил да изпълни задълженията си по договора. Съгласно общите условия за всяко писмо се дължала такса от 10 лева. 

На 01.02.2018г. „4финанс” ЕООД сключил договор за прехвърляне на вземания с „Кредитреформ България” ЕООД № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който на ищеца били прехвърлени вземанията на заемателя срещу ответника за следните суми: 230 лева – главница, договорна лихва – 7,74 лева; такса експресно разглеждане 35,96 лева; наказателна лихва – 342,08 лева за периода от 01.03.2015г. до 31.01.2018г.; 30 лева – такса за събиране. Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземания. Уведомлението било изпратено до длъжника, но се върнало с отбелязване, че пратката не е потърсена.

На ответницата е връчена исковата с приложенията по реда на чл.131 от ГПК, като едномесечния срок не е подаден отговор. Също така в открито съдебно заседание, ответницата не се явява, не се представлява и не взема становище по предявения иск.Не се явява и в с.з.пред въззивната инстанция.

С исковата молба е представен неподписан договор за кредит №********** от 30.12.2014г. с общи условия към него, сключен между „4финанс“ЕООД, като кредитодател и трето за делото лице с имена М.М.Д. от гр.Видин, като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответницата сума в размер на 350 лева за срок от 30 дни. Уговорената падежна дата за връщане на сумата по кредита е на 29.01.2015г. Прието по делото като доказателство е и неподписано преводно нареждане за извършено плащане, издадено от – „Банка ДСК“ЕАД. В платежното нареждане е посочено, че „4финанс“ЕООД е наредител, а получател на сумата от 350 лева е лице с ЕГН:**********, каквото е ЕГН-то на посоченото като кредитополучател в представения договор, лице с имена М.М.Д..

Приети по делото са Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-005/01.02.2018г. и Приложение №1 към него, по силата на който договор кредитодателят “4финанс“ЕООД, в качеството му на цедент прехвърля на ищеца по делото „Кредитреформ България“ЕООД, в качеството му на цесионер, вземане, което има към ответницата С.Р.Д. за следните суми: 230,00 лева – главница, договорна лихва – 7,74 лева; такса експресно разглеждане 35,96 лева; наказателна лихва – 342,08 лева; 30 лева – такса за събиране.

По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът „Кредитреформ България“ЕООД е упълномощен да уведомява на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия. Представено и прието по делото е и уведомително писмо изх. №2491 от 14.02.2018г. адресирано до ответницата, с което последната е следвало да бъде уведомена за извършената цесия. Видно от приложената по делото обратна разписка към писмото, пратката е върната, тъй като не е потърсена от адресата.

От прието по делото писмо от трето неучастващо лице „Банка ДСК“ЕАД, се уведомява съдът, че на 29.01.2015г. по банкова сметка №BG09STSA93000012570546, с титуляр С.Р.Д. е получен превод на сума в размер на 230 лева, нареден, чрез електронни канали от банкова сметка №BG47STSA93000021051057, с титуляр „4 Финанс“ЕООД. Сочи се, че на 29.01.2015г. сумата е изтеглена от АТМ устройство в гр.Козлодуй с банкова с номер,посочен в писмото,издадена към разплащателна сметка № 12570546.Други относими доказателства не са събирани по делото.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за неоснователен и недоказан и го отхвърлил.Изложил е,че въззивникът не е доказал съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните,тъй като представения с исковата молба договор за кредит касаел трето лице,а не въззиваемата.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата и намира,че решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За основателността на предявения иск, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между „4финанс“ЕООД и ответницата С.Р.Д. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние /договор за кредит/, за което заемодателят е предоставил на ответницата в заем посочената сума от 230 лева и последната се е задължила да я върне в уговорения срок.

Настоящата инстанция споделя извода на първата,че ищцовото дружество е легитимиран кредитор спрямо ответницата С.Р.Д., който може да търси изпълнение на вземането си. От приетите по делото Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-005/01.02.2018г. и Приложение №1 към него, е видно, че по силата на този договор кредитодателят “4финанс“ЕООД, в качеството му на цедент прехвърля на ищеца по делото „Кредитреформ България“ЕООД, в качеството му на цесионер, вземане, което има към ответницата Д. за следните суми: 230 лева – главница, договорна лихва – 7,74 лева; такса експресно разглеждане 35,96 лева; наказателна лихва – 342,08 лева; 30 лева – такса за събиране. От представеното с исковата молба пълномощно е видно, че цесионерът „Кредитреформ България“ЕООД е упълномощен от цедента да уведомява на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.Липсват данни,както се изложи въззиваемата да е надлежно уведомена за цесията,но съгласно константната практика на ВКС същата се смята уведомена с получаване на препис от исковата молба с приложено уведомление за цесията,какъвто е конкретния случай,при което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че от представените по делото доказателства и съгласно разпределената между страните доказателствена тежест, ищецът не е успял да докаже възникването на облигационно правоотношение между „4финанс“ЕООД и С.Р.Д.,тъй като представения по делото с исковата молба Договор за кредит №********** от 30.12.2014г. е между „4финанс“ЕООД и трето за делото лице М.М.Д..

С протоколно определение от 10.10.2019г., съдът е указал на основание чл.146 ал.2 от ГПК на ищцовото дружество, че не сочи доказателства за наличието на облигационно правоотношение между „4финанс“ЕООД и ответницата С.Р.Д., както и за обстоятелствата произтичащи от това правоотношение – дата на възникване, вида на задълженията на страните, срок за изпълнение и други. Указано му е да представи и доказателства за изпълнение на задълженията му по това правоотношение.

Също така, на основание чл.145 ал.2 от ГПК, съдът е указал на ищеца да конкретизира твърденията си в исковата молба и да отстрани противоречията в тях, относно дата на възникване на облигационното правоотношение, срок за изпълнение, падеж и други.

    В указания от съда срок ищцовото дружество не е представило доказателства за наличието на облигационно правоотношение с ответницата С.Р.Д..  

    Не е установено и не се доказва наличието на облигационно правоотношение, обуславящо правата и задълженията на всяка една от страните. Не се доказа предоставянето в заем на ответницата на претендираната от ищцовото дружество сума от 230 лева и поемане на задължение от последната да я върне в уговорен срок.Действително от представеното от Б“ДСК“ ЕАД писмо,неоспорено от ответницата се установява,че сума в р-р на 230 лв.е предевана по сметка на ответницата-въззиваема и изтеглена от АТМ на 29.01.2015г.с банкова карта,издадена към същата разплащателна сметка,но само този факт не е достатъчен,за да приеме настоящата инстанция,че сумата е преведена по валидно възникнало облигационно правоотношение по договор от 29.01.2014г.,а не по договор от друга дата,или на друго основание.

Ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството за сключен валиден договор за заем, поради което за ответницата не е възникнало задължение за връщане на претендираната сума.

      Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като недоказан.Като е достигнал до същите правни изводи,първоинстанционния съд е постанивил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.Въззивната жалба е неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение.

При този изход на спора на основание чл. 78 ал. 3 ГПК право на разноски възникват за ответницата. По делото обаче не са налице доказателства за сторени такива, поради което не следва да се присъждат.

Водим от горното,ВрОС

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Козлодуй от 21.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 916/2019г.

    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

         

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

                                             2..........