Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
18.06.2019 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
22.05. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Здравка Запрянова |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Таня Цинова |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
АН |
дело номер |
283 |
по описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000034/28.02.2019г., издадено
от Началник ОО „АА” гр.Кърджали, с което на основание чл.98 ал.8 от ЗАвП е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500лв. на
„Дакида и Р“ООД- Кърджали, ЕИК ***, за извършено нарушение по чл.15 ал.1 от
Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ.
Жалбоподателят „Дакида и Р“ООД- Кърджали твърди, че е недоволен от
наказателното постановление, тъй като било незаконосъобразно. При издаването му
наказващият орган не спазил изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, визиращи
задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно
постановление. Липсвало изрично посочване на евентуалното място на извършване
на административното нарушение. Наказаното дружество имало регистрирани учебни
кабинети в различни населени места- с.Кирково, гр.Кърджали, гр.Търговище,
гр.Смолян, гр.Вълчедръм, гр.Пловдив. Непосочването на конкретното място на
извършване на нарушението не позволявало и на съда да прецени коя е
компетентната съдебна инстанция съгласно чл.59 ал.1 от ЗАНН за разглеждане на
спора с оглед местоизвършването на нарушението. Освен това, дружеството
жалбоподател не било извършило констатираното от контролните органи нарушение.
Моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат,
който поддържа жалбата. Излага съображения, че акта за установяване на
административно нарушение бил съставен в отсъствие на доверителя му, който не
бил надлежно поканен и уведомен. Това обстоятелство не се опровергавало и от
показанията на разпитаните свидетели, тъй като те също не доказвали надлежното
уведомяване на управителя на жалбоподателя за съставяне на АУАН. Липсвало
изрично посочване на евентуално извършеното нарушение, което е различно от
седалището и адреса на управление на дружеството. Ако било налице нарушение на
разпоредбата на чл.15 ал.1 от Наредба № 41/2008г. на МТ, то било извършено на
територията на РД „АА“ в друг областен град, различен от ОО „АА“- Кърджали, тъй
като описаните лица не били обучавани в гр.Кърджали или на територията на
област Кърджали. Представеният регистър на кандидатите, който се заверява от
съответната РД „АА“ бил неотносим към спора, тъй като на доверителя му не бил
съставен АУАН, нито му било издадено наказателно постановление за нарушение на
чл.15 ал.3 от Наредба № 41/2008г. на МТ, а АУАН бил съставен за нарушение на
чл.15 ал.1 от Наредбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното постановление.
Административнонаказващият орган не се явява в съдебно заседание и не
изпраща представител. От същия е постъпило писмено становище, в което сочи, че
счита жалбата за неоснователна и излага мотиви за това. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди изцяло наказателното постановление.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: На 20.02.2019г. свидетелите М.М. и М.И.-***,
извършили комплексна проверка на Учебен център „Дакида и Р“ООД- Кърджали.
Посоченото дружество притежавало Разрешение №17/19.12.2009г. за провеждане на
обучение на кандидати за придобиване на квалификация на водача и осъществявало
дейността си в учебни кабинети в няколко населени места- гр.Кърджали,
гр.Търговище, гр.Смолян, гр.Вълчедръм, обл.Монтана, гр.Попово, обл.Търговище,
с.Средногорци, обл.Смолян и с.Кирково, обл.Кърджали. Свидетелите М. и И. при
проверката установили, че „Дакида и Р“ООД за периода от 27.03.2018г. до 01.04.2018г.
провело периодично обучение /товари/ на курсиста В.И.М. като му издало и
Удостоверение № 17-002812. За това лице обаче жалбоподателят не бил изготвил
график и списък за провеждане на обучението и не го представил в съответното
регионално звено на ИААА. По повод така установеното нарушение, на 20.02.2019г.
срещу „Дакида и Р“ООД- Кърджали бил съставен АУАН по чл.15 ал.1 от Наредба № 41
от 04.08.2008г. на МТ. Актът се съставил в отсъствие на нарушителя, който не
бил надлежно поканен за това действие. Няколко дни по- късно съставеният АУАН
бил връчен на управителя на „Дакида и Р“ООД- Кърджали и той го подписал с
възражение. На 28.02.2019г. наказващият орган издал атакуваното постановление,
с което на основание чл.98 ал.8 от ЗАвП наложил на жалбоподателя „имуществена
санкция” в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл.15 ал.1 от Наредба №
41 от 04.08.2008г. на МТ. И актосъставителят и наказващият орган описали
нарушението по следния начин: лицето по чл.7 ал.1 /Дакида и Р ЕООД/ на 27.03.2018г.
в офиса на учебния център не е изготвил график и списък за провеждане на
обучението и не го представил в съответното регионално звено на ИААА за курсистите
В.И.М. с ЕГН **********, на който е провел периодично обучение /товари/ за
периода от 27.03.2018г. до 01.04.2018г. и е издал Удостоверение № 17-002812.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.М.
и М.И., от Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 253266 от
20.02.2019г. и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Отговорността на „Дакида и Р“ООД- Кърджали е ангажирана
за нарушение чл.15 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ /Наредбата/.
Съгласно посочената разпоредба за всеки нов курс на обучение лицата по чл.7 ал.1 изготвят график за провеждане на обучението, който представят в
съответната регионална дирекция „Автомобилна администрация“ заедно със списък
на лицата, които ще бъдат обучавани в конкретния курс. Приложената наказваща
норма на чл.98 ал.8 от
ЗАвП предвижда да се наказва с глоба или с имуществена санкция 500лв., който
наруши изискванията за провеждане на обучение на водачи за придобиване на
начална квалификация или за усъвършенстване на познанията им и изискванията при
водене на свързаната с тях документация, за които не е предвидено друго
наказание. Съдът намира, че от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели
действително се установи извършването на административно нарушение от страна на
жалбоподателя. Същият е лице по чл.7 ал.1 от
Наредбата, което в периода от 27.03.2018г. до 01.04.2018г. е провело периодично
обучение /товари/ на В.И.М., като в последствие му издало и необходимото
удостоверение. Като такъв той е следвало
да изготви график за провеждане на обучението, който да представи в съответната
регионална дирекция „Автомобилна администрация“ заедно със списък на лицата,
които ще бъдат обучавани в конкретния курс. Това свое задължение „Дакида и
Р“ООД не е спазило по отношение на курсиста В.И.М., с което е нарушило чл.15
ал.1 от Наредбата. Не се доказа обаче къде е извършено административното
нарушение. В АУАН и наказателното постановление се твърди, че мястото на
нарушението е в офиса на учебния център. Установи се по делото, че
жалбоподателят е осъществявал дейността си и е провеждал обучение в учебни
кабинети в няколко населени места- гр.Кърджали, гр.Търговище, гр.Смолян,
гр.Вълчедръм, обл.Монтана, гр.Попово, обл.Търговище, с.Средногорци, обл.Смолян
и с.Кирково, обл.Кърджали. Не стана ясно къде точно и в кой от изброените
учебни кабинети е било проведено обучението на В.И.М.. Актосъставителят М.
посочва, че обучението на това лице е проведено в гр. Търговище, но в ООАА
гр.Търговище бил подаден списък, но лицето не фигурирало там, а му било
издадено удостоверение, че за същия период му било проведено обучение, поради
което следвало да подаде списък с курсистите в областен отдел в гр.Търговище. Свидетелят
И. не може да посочи къде се е обучавал този курсист и не знае къде има учебни
кабинети тази фирма, но списъкът трябва да бъде изготвен и представен в самия
учебен център, където се обучават. Курсистът В.И.М. бил обучаван в някои от
офисите и въпросния график и списък следвало да се представи в Областния отдел,
в който се провеждало обучението. При тези доказателства съдът може само да
гадае къде е осъществено нарушението, още повече, че това обстоятелство не е
описано нито от актосъставителя, нито от наказващия орган. Мястото на
нарушението е задължителен реквизит на акта и наказателното постановление и
липсата му представлява съществено нарушение на императивните разпоредби на
чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. По този начин се накърнява
правото на защита на привлеченото към отговорност
лице, което бива поставено в невъзможност да узнае за какво и къде извършено
административно нарушение му се налага наказание. Този порок не може да бъде отстранен и в процеса на обжалване на
наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от описаните в него
фактически констатации и при извършване на проверката за законосъобразност и
обоснованост не може да изменя волята на наказващия орган. Недопустимо е едва в съдебното производство да се
установяват и вменяват нови факти на нарушителя, чрез извършване на разследване
къде точно е мястото на нарушението, съответно да се уточняват факти по
нарушението, които не са били предявени на нарушителя и описани по съответния
ред в акта и наказателното постановление. Още в хода на
административнонаказателното производство контролните органи е следвало да установят
и опишат надлежно къде е било проведено обучението на курсиста В.И.М., къде и в коя съответна регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ жалбоподателят не е изготвил
и представил график за провеждане на обучението, заедно със списък на лицата,
които ще бъдат обучавани в конкретния курс. Това обстоятелство е от значение за
определяне на компетентния орган да състави АУАН и издаде наказателното
постановление, определящо е и за местната подсъдност и съда компетентен да
разгледа жалбата срещу атакуваното постановление. На следващо място, необходимо
е да се посочи, че 27.03.2018г. не представлява дата на извършване на
нарушението, както се твърди. Периодът на обучаване на лицето е от 27.03.2018г. до 01.04.2018г., при което датата на нарушението
би следвало да е тази предхождаща започването на обучението. Това според
настоящата инстанция следва от анализа на разпоредбата на чл.15 ал.1 от
Наредбата. Всичко изложено дотук- липса на доказателства за мястото на
извършване на нарушението, непосочване на този признак от обективната страна в
АУАН и наказателното постановление, неправилно определяне и посочване на датата
на нарушението, обосновава извод за отмяна на атакуваното постановление като
незаконосъобразно.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 29-0000034/28.02.2019г., издадено от Началник ОО „АА” гр.Кърджали, с което на
основание чл.98 ал.8 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 500лв. на „Дакида и Р“ООД- Кърджали, ЕИК ***, за извършено
нарушение по чл.15 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ, като
незаконосъбразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването на страните,
че е изготвено.
Районен съдия: