Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІV а въззивен състав, в открито заседание на четвърти
ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
мл.с. ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от младши съдия Киримов
в.гр. дело № 15591 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 446341 от 06.07.2018
г. постановено по гр.д. № 19139/2016 г. на СРС, ГО, 37 състав, са отхвърлени
предявените от Т.С.“ ЕАД искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признато за установено,
че К.А.Д., ЕГН ********* дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 251,77 лева,
предсталяваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2014
г. до м.03.2015 г. за имот, намиращ се в гр. София, общ. Връбница, ж.к. „******,
ап. 4, както и за сумата от 5,61 лева, представляваща законна лихва за забава
за периода 01.10.2014 г. до 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от
17.12.2015 г. до окончателното плащане, като неоснователни и недоказани.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Изложени са доводи, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е потребител на топлинна
енергия. Сочи, че при депозирането на исковата молба е налице очевидна
фактическа грешка, като при изписването на адреса е записано вместо „ет. 2, ап.
4“. „ет. 5, ап. 4“, което се подкрепяло и от представения доказателствен
материал. При изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено,
като бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени
изцяло. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощник на
ответника Д., адв. Л.П., в който са изложен доводи за нейната неоснователност.
Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Третото лице помагач не взема
становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт
по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес
от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С оглед извършената от съда служебна проверка
по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебното
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на
събраните от първа инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че формираната и
изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен
материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.
Споделя и окончателните правни изводи изложени в обжалваното съдебно решение,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Предявени са установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу К.А.Д. за признаване за установено, че
последният дължи на ищеца сумата 251,77 лева, представляваща цена на потребена топлинна
енергия за периода м.08.2014 г. – м.03.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, общ. Връбница, ж.к. „******. ап. 4, аб. № 399397, ведно със
законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното
ѝ заплащане; сумата от 5,61 лв. законна лихва за забава от 01.10.2014 г.
до 04.12.2015 г.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника
като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Настоящата инстанция не приема за основателни доводите изложени от
жалбоподателя, че ставало въпрос за техническа грешка при посочването в
исковата молба на адреса на ищеца.
В случая с подаденото заявление на основание чл. 410 от ГПК ищецът
претендира заплащане на горепосочените суми от К.А.Д. във връзка с ползвана
топлинна енергия на адрес: гр. София, общ. Връбница, ж.к. „******, ап. 4. След
като е постъпило възражение от страна на ответника срещу издадената заповед по
чл. 410 от ГПК, ищецът е предявил в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си. В депозираната
искова молба отново е посочен като адрес на ответника, за който се претендира ползвана,
но незаплатена топлинна енергия гр. София, общ. Връбница, ж.к. „******, ап. 4. По
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника К.Д., в който изрично
е посочено, че апартаментът, който е владял е с адрес: гр. София, ж.к. ******,
ап. 4. Твърдението на ответника е обективирано
и в определението на съдията-докладчик за насрочване на делото в открито
съдебно заседание. Препис от определението на съда, както и от отговора на
ответника са връчени на жалбоподателя на 05.02.2018 г. При така направеното
оспорване ищецът е имал възможност в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК да измени
иска си по основание като посочи друг адрес на ответника, спрямо който се
претендират въпросните суми, но същият не го е сторил, видно от материалите от
първоинстанционното производство, поради което и настоящата инстанция не приема
доводите, че става въпрос за техническа грешка в исковата молба. Същото се
потвърждава и от назначената СТЕ, видно от която, заключението е изготвено след
запознаване с документи представени от ищеца и третото лице помагач за
апартамент с адрес гр. София, общ. Връбница, ж.к. „******, ап. 4.
В
конкретния случай, предявените искове са неоснователни, тъй като не е налице
първата предпоставка за тяхното уважаване, а именно ответникът да притежава
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката
по отношение на посочения от ищеца в заявление по чл. 410 от ГПК и в подадената
искова молба имот. Изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените
искове напълно кореспондира с възприетото от първата съдебна инстанция, поради
което обжалваното понастоящем решение следва да се потвърди като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 446341 от
06.07.2018 г. по гр. дело №19139/2016 г. на СРС, ГО, 37 с-в.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца „Т. с." ООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.