№ 22894
гр. София, 07.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110174327 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Съдът констатира, че предявената с исковата молба мораторна лихва, обхваща периода от
15.08.2018 г. до 30.07.2021 г., както и е претендирана законна лихва върху главницата за
периода от 30.07.2021 г. до окончателното плащане, а издадената заповед за изпълнение
касае период на мораторна лихва от 15.08.2018 г. до 03.08.2021 г., респ. законна лихва от
03.08.2021 г. до окончателното плащане. Доколкото предмет на исковото производство е
установяване дължимост на вземания, за който е издадена заповед за изпълнение, на ищеца
следва да се дадат указания да отстрани констатираните нередовности.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се отхвърли,
доколкото ответникът не оспорва размера на предявените вземания.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с молба, с препис за ответната страна, да конкретизира периода на предявената
мораторна лихва и законна лихва, като съобрази издадената заповед за изпълнение. При
неизпълнение исковата молба ще бъде върната в съответната част.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 45658/2021г. на СРС, 67 състав.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2022 г. от 14:00
1
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 2500
лева, представляваща част от общо дължима главница в размер на 13068,72 лева по договор
за потребителски кредит № РК11-05000 от 20.10.2011г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 675,70 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 45658/2021г. по описа на СРС, 67 състав.
Претендират се и разноските в производството, както и тези в заповедното производство.
Ищецът твърди, че между „СИБАНК“ АД, в качеството на кредитодател и ответника, в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит от
20.10.2011г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника потребителски
кредит в размер 14000 лева, срещу задължението на последния да погасява кредита на 60
месечни вноски, ведно с начислена възнаградителна лихва в срок до 15-то число на месеца.
Поддържа, че кредитът е усвоен изцяло от ответника, като последният е погасил част от
дълга, след което преустановил плащанията и останала дължима сумата в размер на
16901,23 лева. Твърди, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на
21.10.2016г., с което целият неплатен остатък е станал изискуем. Твърди, че по силата на
договор за цесия от 29.09.2014г. вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени
от „СИБАНК“ АД на ищеца, като цесионерът е упълномощен от първоначалния кредитор да
уведоми кредитополучателя за извършената цесия. Моли съда да приеме, че уведомяването
за цесията е извършено надлежно в хода на производството, чрез връчване на препис от
исковата молба. Претендира да бъде установено спрямо ответника съществуването на
вземане за главница по договора за потребителски кредит и обезщетение за забава.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва
процесуалната легитимация на ищеца с твърдения, че не е надлежно уведомен за договора за
цесия и поради това същият няма действие по отношение на него. Оспорва валидността на
сключения договор за кредит, като счита, че същият е нищожен поради противоречие с
императивни норми на ЗЗП и ЗПК. Счита, че при сключване на договора не са спазени
изискванията на чл. 10 ЗПК, защото не бил уведомен за условията по договора. Твърди, че
банката едностранно е увеличавала лихвения процент, което довело до прекомерно
увеличаване на задължението. В тази връзка намира, че клаузите, обективирани в чл.15.2.2
до чл.15.3.2, както и чл.15.6. и чл.15.7. от договора са нищожни. Излага съображения, че
вземането е станало предсрочно изискуемо на 29.09.2014г., поради което прави възражение
за изтекла погасителна давност.
2
В тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношение по договор за кредит с
твърдяното от него съдържание, предоставянето на сумата и усвояването на кредита от
ответника, претендираните размери на задълженията, а също така и твърдяното прехвърляне
на вземания и надлежното уведомяване на ответника за същото.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задълженията си за плащане на дължимите суми по договора.
Съдът приканва страните към спогодба.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3