Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2021 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела
Недева
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдия
Рачева касационно административнонаказателно дело № 797 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от К.Н.Ж., ЕГН **********, срещу Решение № 260320/05.03.2021 г. на
Варненски районен съд, ХХIХ състав,
постановено по н.а.х.д. № 4808 по описа на съда за 2020 г., с което е
потвърдено Наказателно
постановление № 436а-427/ 27.10.2020 г.
на Директора на ОД на МВР – Варна, с което на К.Н.Ж. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
не отговаря на целите на закона. Посочва, че е налице
противоречие в установеното в обстоятелствената част на акта и обжалваното
наказателно постановление по отношение на посочената като нарушена Заповед
РД-01-197/11.04.2020 г. предвид прекратяването на действието й на 26.04.2020 г.
Счита,
че решението не съдържа точен анализ на всички събрани
доказателства по начин, който да даде възможност на защитата да разбере и
анализира волята на съда. Твърди, че са налице всички предпоставки за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна
на решението на районния съд и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът
в касационното производство, Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за
правилна преценката на районния съд за липса на основание за прилагане на чл.
28, б. „а“ от ЗАНН. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като решението
на ВРС да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и пледира да бъде
оставено в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Предмет на
обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 436а-427/ 27.10.2020 г. на Директора на ОД
на МВР-Варна, с което на К.Н.Ж. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
От доказателствата, събрани в административнонаказателната преписка и в
съдебното производство, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 28.04.2020 г. в 11,45 часа в гр. Варна, ул. „***“ № **, К.Ж. се
намирал на открито обществено място, като не бил поставил защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата, с което не бил изпълнил въведени със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г.
за допълнение на Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236 от
24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемиологични мерки по
чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Издаден бил акт за установяване на
административно нарушение, срещу който не били депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган
възприел изложената в акта фактическа обстановка и наложил на Ж. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
При така установените факти, от правна страна районният съд е приел в мотивите си, че актът и постановлението са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, нарушението е описано подробно, посочена е и правилната
правна квалификация. От доказателствата по делото въззивният
съд е приел, че безспорно се установява, че Ж. е извършил състава на вмененото
му нарушение. В решението е посочено, че дадената правна квалификация на
деянието е правилна, тъй като констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма -
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Въззивният
съд е приел, че не са налице обстоятелства сочещи на по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението, поради което не са налице предпоставки за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения съдът е потвърдил обжалваното
пред него наказателно постановление.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря.
Не може да
бъде споделено основното касационно оплакване, релевирано и пред въззивната
инстанция, че към момента на извършване на административното нарушение не е
имало влязла в сила заповед на Министъра на здравеопазването. В наказателното
постановление изрично е
отразено, че е нарушена противоепидемична мярка, въведена на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗЗ с т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Вярно е, че Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването е със срок на
действие до 26.04.2020 г. включително, но този срок е изменен със Заповед №
РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, където в т. 1 е
посочено, че „в т. 2 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. думите „26.04.2020г.
включително“ се заменят с „13.05.2020г. включително“. Следователно към датата
на извършване на нарушението 28.04.2020г. Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. е
била в сила. Това обстоятелство е установено от въззивната инстанция, която правилно
е отбелязала, че горните заповеди представляват общи административни актове,
които не са в противоречие с нормативен акт, не са отменени като
незаконосъобразни, поради което от значение за делото е обстоятелството, че към
датата на извършване на нарушението и издаването на наказателното постановление
релевантните заповеди на министъра на здравеопазването, са били действащи,
респ. пораждали са валидно правно действие на територията на Република
България. Всичко това
предполага наличие на влязъл в сила общ административен акт, който предписва
дължимото поведение от своите адресати, с което Ж. не се е съобразил. С оглед на това настоящият касационен
състав приема, че при издаване на наказателното постановление е изпълнено
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото именно разпоредбата на
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето се явява нарушената законова разпоредба и
с посочването й административнонаказателното обвинение се явява конкретизирано
в необходимата и достатъчна степен от правна страна.
Неоснователно
се явява и касационното възражение относно липсата на мотиви, обусловено от
невъзможността на защитата да анализира волята на съда. Право на решаващия съд
е да формира вътрешно убеждение при обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите на съдебния акт. Въззивният съд е изяснил спорните обстоятелства, като
е изложил мотиви кои факти приема за установени, въз основа на кои
доказателства, и е формирал съответните правни изводи относно извършване на
нарушението, респективно основателни ли са оплакванията в жалбата срещу наказателното
постановление.
Правилен е и
извода на предходната инстанция, че не е налице маловажност на случая по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение е формално, поради което преценката
за неговата „маловажност“ по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, във вр. с чл.
93, т. 9 от НК следва да се прави с оглед смекчаващите обстоятелства.
Обстоятелството, че не е имало струпване на хора и че Ж. е свалил маската си,
за да пуши цигара, е отчетено при определяне на наказанието в минимален размер,
но не може да обоснове липса на съставомерност, нито извод, че обществената
опасност на деянието е по-ниска в сравнение с останалите нарушения по същия
текст.
С оглед гореизложеното,
касационният състав счита, че не са налице твърдяните нарушения на районния
съд, представляващи касационни основания, и решението следва да бъде оставено в
сила.
Въз основа
на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260320/05.03.2021 г. на Варненски районен
съд, ХХIХ състав,
постановено по н.а.х.д. № 4808 по описа на съда за 2020 г.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.