Номер 11.11.2020
година Град Свиленград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
302 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск за
собственост върху недвижим имот с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът К.Г.Т. иска от съда да признае за
установено по отношение на ответниците М.Н.М., Б.М.М., Д.М.М., Г.С.С. и Н.Д.С.,
че е собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в село Равна
гора, община Свиленград, който имот по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на селото представлява СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор
61131.58.592.1 по КККР на с. Равна гора, общ.
Свиленград, одобрена със Заповед № РД-18-1254/ 15.06.2018г. на Изп. директор на
АГКК, със застроена площ 572 кв.м., находяща се в Поземлен имот с идентификатор 61131.58.592, при
граници: имоти с идентификатори 61131.58.593, 61131.58.1 и 61131.58.2. Ищецът
иска от съда и да отмени, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен
нотариален акт за собственост върху имота, с който ответникът Г.С.С. е признат
за собственик, в частта над 1/3 ид. част от правото на собственост, която била
действително притежаваната от ответника част от сградата.
Ищецът твърди, че е закупил процесния
имот /сграда– овцеферма/ през 1994 година, чрез
търг от Ликвидационния съвет на ТКЗС,
заедно с ответника Г.С.С. и трето за спора лице - Д. Т. Д., по прякор Джустата. След закупуването на
имота купувачите си разпредели ползването му по равно, така че ищецът получил
северозападната 1/3 ид. част, ответникът Г.С.С. получил средната 1/3 ид. част,
а третото лице Д. Т. Д. - североизточната 1/3 ид. част от имота. След търга прехвърлянето на собствеността не било
оформено в нотариален акт.
От закупуване на сградата през 1994г.,
съответно от разпределението й между купувачите, до сега ищецът ползвал
разпределената му северозападна 1/3 ид. част от имота. Ползвал имота за
животински обект, в който отглеждал крави и телета, като в края на 90-те и началото на 2000-та година броят им
достигна до 40 животни. През последните 5-6 години, ищецът се
договорил с Н. Д., който също отглеждал крави, да ползва неговата част от
имота, в която да отглежда свои животни, срещу което и да поеме фактическите
грижи за животните на ищеца. Към настоящия момент в частта от имота, собственост
на ищеца, се отглеждали около 40 броя животни, от които четири крави и две
телета били негови. От 1994г. и до сега
никой друг не бил ползвал процесната част от сградата, нито някой предявявал
претенции за собственост. Всички в селото, а и в околните села знаели, че
собственик на описаната част от сградата е ищецът и той явно демонстрирал това
си качество по отношение на имота. Така, и в резултат на
упражняваното от ищеца давностно владение, продължило повече от 10 години,
считано от 1994г., той се легитимирал като собственик на 1/3 идеална част от
част от гореописаната сграда.
В началото на 2013-та година при ищеца дошъл
ответникът М.Н.М. и поискал да закупи собствената му 1/3 идеална част от сградата.
Ищецът отказал и впоследствие разбрал, че на 29.10.2013г. ответникът Г.С.С. се
е снабдили в констативен нотариален акт, с който бил признат за собственик на цялата
сграда, въз основа на давностно владение -
НА № 40, том VIII, peг. №
8163, дело № 1010/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК.
Ищецът узнал, че на същата дата ответникът Г.С. и съпругата му Н.С. продали
целият имот на ответника М.М., който по време на сделката бил в граждански брак
с К. М.. Последните двама се развели, като при развода имотът останал в дял на
съпругата К. М., която починала и оставила за свои законни наследници
ответниците Б.М.М. и Д.М.М..
След като разбрал
за тези сделки, ищецът изпратил внука си Н. П. Г. да поговори с Г.С. и да
разбере причината за сключването им. Г.С. потвърдил пред внука му, че ищецът е
собственик на 1/3 ид. част от имота, равняваща се на ползваната и в момента от
него северозападна част от имота. По въпроса за констативния нотариален акт и
прехвърлителната сделка Г.С. твърдял, че е бил подведен, като имал съзнанието,
че се снабдява с нотариален акт за собствената си 1/3 ид. част от имота и че нея
продава на М.М.. Твърдял, че всички документи и формалности около снабдяването
с констативния нотариален акт и прехвърлителната сделка били извършени от
ответника М.М., който заплатил и всички такси. Г.С. заявил, че е готов при
необходимост да потвърди, че ищецът е собственикът на 1/3 ид. част от сградата
и че тя не е прехвърлена на ответника М.М..
Ищецът твърди, че ответникът Г.С.С. и съпругата му Н.Д.С. не са собственици на
неговата 1/3 ид. част от гореописаната сграда и не са я придобили по давност. В
тази връзка, оспорва констатациите на нотариуса относно
принадлежността на правота на собственост върху целия имот, направени в полза
на ответника Г.С.С., които констатации счита за неверни. Твърди, че никой от
ответниците до сега не е установил владение върху имота, предмета на иска.
По изложените съображения, ищецът моли
съда да уважи предявения установителен иск за собственост и направеното в него
искане за отмяна на констативния нотариален акт.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК са
постъпили отговори от ответника М.Н.М. и от ответниците Б.М.М. и Д.М.М..
С отговора си ответникът М.М. оспорва
предявения иск като неоснователен. Не спори, че на 29.10.2013г. е закупил
процесния имот по време на брака със съпругата си К. М., като твърди, че въз
основа на покупко-продажбата те са придобили имота на валидно правно основание.
Не спори също, че по силата на одобрено от съда споразумение бракът му с К. М.
е бил прекратен през 2018 г., при което имотът е останал в дял на съпругата.
Посочва, че от закупуването на имота през 2013г. до 2018г. местните данъци и такси за имота са заплащани от него и
бившата му съпруга. Той
подал заявление и участвал и в административ-ните процедури по попълване на
кадастрална карта, като се легитимирал като едноличен собственик с бившата си
съпруга, без противопоставяне от трети лица.
След закупуването
на имота, в началото на месец ноември 2013г. ответникът М.М. го посетил и
установил, че ищецът К.Г.Т. ползва една част от него. Тогава разговарял с ищеца
и го уведомил, че е собственик на целия имот и че го придобил с
покупко-продажба от Г.С.С. и Н.Д.С.. При проведения разговор ответникът М.М. се
съгласил ищецът да продължи да ползва безплатно частта от имота за известно време,
докато реализира намеренията си да се занимава с животновъдство. Ответникът М.М.
многократно посещавал имота, включително в присъствието на свидетели, с които
обсъждал реализацията на плановете си, като ищецът Т. бил наясно с намеренията
му относно целия имот.
През 2016г., по искане на ответника М.М., Областна дирекция по
храните – гр.Хасково издала
Удостоверение № 218/ 09.08.2016г. за вписване в информационната система за
животни и регистрация на животновъдни обекти - животновъден обект с регистрационен № 6526-0006, намиращ се в село Равна
гора, община Свиленград, обл. Хасково, собственост на М.Н.М., като
в същото удостоверение било отразено, че в обекта се отглеждат 30 броя овце.
Ответникът М.М. твърди,
че към датата на закупуване на имота
през 2013г., а и след това нямало каквито и да е било претенции от други лица, относно правото на
собственост. Счита, че праводателите му
- ответниците Г. и Н. С. са владели добросъвестно целия имот повече от 18
години, спокойно и необезпокоявано, а след закупуването му М.М. и К. М. редовно
упражнявали фактическа власт върху имота, поради което същите го били придобили
и въз основа на добросъвестно давностно владение.
По тези съображения ответникът М.М. моли съда да
отхвърли предявения иск като
неоснователен, както и искането по чл.537 от ГПК.
Отговор в същия смисъл е постъпил и от
ответниците Б.М. и Д.М.. Те също считат иска за неоснователен, като излагат
аргументи, идентични на изложените в отговора на ответника М.М., поради което
молят съда да го отхвърли.
Ответниците Г.С.С. и Н.Д.С. не са
подали отговори на исковата молба. В съдебно заседание ответникът Г.С.С. се
явява лично и признава предявения иск, като заявява, че „това, което пише в
исковата молба, е точно така....“.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давностно владение № 40, том VIII, peг. №
8163, дело № 1010/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК,
на 29.10.2013г. Г.С.С. е признат за собственик на следния недвижим имот: ЕДНОЕТАЖНА
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА /ОВЦЕФЕРМА/,
застроена на 572 кв.м. в Поземлен имот № 000592, собственост на Държавен
поземлен фонд – МЗГ, с площ от 9.121 дка, в местността „ДО СЕЛО“, с начин на
трайно ползване: овцеферма, при граници на поземления имот: №№ 058002, 000586, 000593, 058001, 000552.
Безспорно е, че към датата на съставяне на констативния нотариален акт Г.С.С.
е бил в граждански брак с Н.Д.С..
С договор за покупко-продажба, сключен с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том VIII, peг. № 8167, дело № 1011/2013 г. по описа на нотариус с рег. №
354 по РНК, на 29.10.2013г. Г.С.С. и съпругата му Н.Д.С. продават на М.Н.М.
същия недвижим имот.
Видно от Удостоверение № 218/09.08.2016г., издадено от Областна дирекция по
безопасност на храните – гр. Хасково, в информационната система за животни и
регистрация на животновъдни обекти, е вписан животновъден
обект с регистрационен № 6526-0006, намиращ се в село Равна гора, община
Свиленград, обл. Хасково, собственост на М.Н.М.. В удостоверение е
отразено, че в животновъдния обект се отглеждат 30 броя овце, но не е посочен
поземления имот, в който се намира обекта.
Видно от справка от
кадастрално-административна информационна система на АГКК, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село
Равна гора, община Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1254/ 15.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
имотът е заснет като Сграда с
идентификатор 61131.58.592.1, с предназначение: селскостопанска сграда,
с брой етажи: 1, със застроена площ: 572 кв.м., находяща се в Поземлен имот с идентификатор 61131.58.592, при
граници: имоти 61131.58.593, 61131.58.1 и 61131.58.2.
Видно от решение от
03.10.2018г., постановено по гр. дело № 654/ 2018г. по описа на Районен съд –
Свиленград, имотът е бил закупен от М.Н.М. по време на брака му с К. Д.М.. С
посоченото съдебно решение гражданският брак между М.Н.М. и К. Д.М. е
прекратен, като имотът е поставен в дял на съпругата, без тя да дължи на
съпруга парична сума за стойностно уравнение на дяловете.
Видно от удостоверение за наследници
изх. № 583/05.08.2020г., издадено от Община Свиленград, К. Д.М. е починала на 16.01.2020г., като е
оставила за законни наследници своите деца Б.М.М. и Д.М.М..
По делото са
представени и приходни квитанции, видно от които за годините от 2014-та до
2018-та вкл. ответникът М.Н.М. е заплащал
данък недв. имот и такса битови отпадъци за имот: земя и сграда в село Равна
гора, местност „До село“.
По делото са събрани и гласни
доказателства. От показанията на свидетеля Г. С. Х., ангажиран от ищеца, се
установява, че К.Т. е закупил процесния имот „по време на търг от Кооперацията
през 1993-1994 година, заедно с Г.С.С. и Д. Тодоров, с прякор Джустата, който
бил починал. Според свидетеля,
който бил родом от с.Равна гора и живеел там от 2006г., К.Т. ползвал „долната
част“ от имота, откакто я купил, за отглеждане на животни. Свидетелят посочва,
че К.Т. имал крави, които отглеждал в своята част от имота, а другите
съсобственици използвали техните части за отглеждане на тютюн. Т. *** до преди
3 години, сега живеел в село Енина, но пак имал крави в неговата част от имота. В този смисъл са и показанията на другия ангажиран
от ищеца свидетел – Н. Т. Д., който допълва, че сградата е разделена на три части, като северозападната част е на К.Т.,
средната е на Г. С. и североизточната част - на Д., който я закупил от Д. Т., с
прякор Джустата. Откакто свидетелят бил
в селото, от 15-20 години насам, той знаел, че К.Т. си ползва имота, като гледал
в него крави и все още имал няколко животни. Свидетелят знаел, че сградата е
закупена от ТКЗС от Т., С. и Джустата, тъй като и той имал интерес да я закупи.
Самият свидетел Д., от преди две - три години
имал договорка с К.Т. да ползва неговата част от кошарата, срещу задължението да
гледа неговите животни. Третият свидетел на ищеца – С.
А. С.посочва, че от 16 години живее в село Равна гора, където помагала на К.Т.
с домакинството и с животните, които той гледал, срещу заплащане от сина му. Дядо
К.Т. имал 40 крави, гледал ги „точно в кошарата, която се намира до язовира,
една дълга кошара“. Откакто свидетелят дошла в Равна гора, от 16 години, знаела,
че това е кошарата на дядото - К.Т.. Преди три години К.Т. напуснал селото, но
му били останали 3-4 крави, които дал на Н. /св. Н. Д./ да ги гледа. И тримата
свидетели на ищеца, които са без родство и други отношения на заинтересованост
със страните, са категорични, че в процесните кошари М.М. никога не е гледал животни. Така
цитираните свидетелски показания съдът кредитира с доверие, тъй като са
последователни, непосредствени и непротиворечиви. От страна на ответника Д.М.
също е ангажиран свидетел – Д.И. Д., също без родство и други отношения на
заинтересованост със страните. Свидетелят Д. посочва,
че за имота знаел, че М. го е купил от Г.
С.С. през 2013г. Знаел,
че М. искал да отглежда овце, да развива бизнес в село Равна гора, но
по-нататък не знаел какво станало. Знаел, че К.Т. имал крави и сега имал три
крави, но не знаел в кое помещение са. Свидетелят
посочва също, че е виждал М. в селото, но не посочва последният да е ползвал
спорния имот, включително да е отглеждал животни в него.
При
така установените обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск за
собственост, с който ищецът търси защита на правото си на собственост с
твърдение, че е собственик на процесната 1/3 идеална част от имот на основание давностно
владение, след като го е закупил чрез търг от Ликвидационен съвет на ТКЗС,
съвместно с двама други купувачи. Ответникът Г.С.С., който е един от тримата
купувачи, се е снабдил с констативен нотариален акт от 29.10.2013г., с който е
признат за собственик на целия процесен имот на основание давностно владение.
От своя страна, ответникът М.Н.М. претендира да е собственик на целия имот на
основание покупко – продажба от 29.10.2013г., след като го е закупил от
ответника Г.С.С., и последващо добросъвество давностно владение.
При спор за собственост, когато и двете
насрещни страни претендират да са собственици, било по наследствено
правоприемство или с нотариални актове - констативни или такива за правна
сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест. В посочения смисъл е ТР № 11/2012
г., ОСГК на ВКС. Затова, всяка от страните следва да установи претендираното си
право на собственост на наведеното основание.
От събраните гласни доказателства се
установява, че процесният имот в село Равна гора е бил закупен през 1993-1994
година от ТКЗС от ищеца К.Т., ответника Г.С. и трето за спора лице – Д. Д .,
при равни права. Спорен по делото е въпросът дали ищецът е придобил собствеността
върху 1/3 идеална част от имота въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност, продължила повече от 10 години, доколкото липсват писмени
доказателства за закупуването на имота /т.е. липсва „правно основание, годно да
го направи собственик“ по смисъла на чл.70 от ЗС/. Спорен по делото е и въпросът
дали ответникът Г.С. е придобил на основание давностно владение идеалните части
на останалите съсобственици, за да се легитимира като собственик на целия имот
към датата 29.10.2013г., когато се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост.
Наведеното от ищеца придобивно основание
- давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на
фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение
да се държи вещта като своя - чл.68, ал.1 от ЗС.
По делото категорично се установи, че ищецът е осъществявал непрекъсната
фактическа власт върху спорната 1/3 ид. част от имота за период по-дълъг от 25
години, считано от 1994г. В случая, доколкото съсобствеността произтича от
основание, различно от сънаследяване, важи презумпцията по чл.69 от ЗС, която
не е оборена по делото. Ето защо, съдът приема, че в резултат на продължилото
повече от 10 години непрекъснато давностно владение ищецът е придобил правото
на собственост върху ползваната от него 1/3 ид. част от имота.
От друга страна, самият ответник Г.С.
признава иска, респ. не оспорва фактическите твърдения на ищеца К.Т., че от
закупуването на имота през 1994г. и до сега последният е ползвал разпределената
му северозападна 1/3 ид. част. Това обстоятелство се спори обаче от страна на
ответниците М.М., Б.М. и Д.М..
При спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи дали този
съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в
които един от съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС.
По делото не се установи ответникът Г.С.С.
да е упражнявал лично или чрез другиго фактическа власт по отношение на целия недвижимия
имот с намерение за своене. Ето защо, съдът приема, че към датата 29.10.2013г.,
когато ответникът Г.С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост
върху процесния имот, той не е бил собственик на целия имот, а само на
разпределената му 1/3 ид. част. Поради това, договорът за покупко-продажба от 29.10.2013г., с който Г.С. е продал
имота на М.М., макар да е действителен, има вещно-прехвърлително действие само
за 1/3 ид. част от имота, доколкото продавачът е притежавал към момента на
сделката само такава част от съсобствеността.
Наведеното от ответника М.М. добросъвестно давностно владение,
изтекло в негова полза, считано от датата на сделката, годна да го направи
собственик, не се доказа по делото. Не се установи, че след закупуването на
имота, в 5-годишен период от време, ответникът М.М. да е упражнявал лично или чрез другиго фактическа власт по
отношение на целия недвижимия имот с намерение за своене. Декларирането на имота в данъчната служба и плащането на данъци не са действия,
доказващи фактическа власт с намерение за своене.
Предвид изложеното, предявеният установителен
иск следва да се уважи, като ищецът бъде признат за собственик на процесния
имот до размера на 1/3 идеална част, придобита въз основа на давностно владение.
Като последица от уважаването на иска
следва да се отмени, на основание чл.537, ал.2 от ГПК,
оспорения констативен нотариален акт за собственост за частта над притежаваната
от ответника Г.С. 1/3 ид. част, която е действително притежаваната от него част
от имота.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски, каквито претендира. По делото се доказа да са направени
от ищеца разноски в общ размер от 625,00 лв., съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК,
които следва да се възложат в тежест на ответниците, които оспорват иска.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Н.М. с ЕГН: **********,
Б.М.М. с ЕГН: **********, Д.М.М. с ЕГН: **********, Г.С.С. с ЕГН: ********** и Н.Д.С.
с ЕГН: **********, че К.Г.Т. с ЕГН: **********, е собственик на 1/3 идеална
част от недвижим имот, находящ се в село Равна гора, община Свиленград, който имот
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равна гора, общ. Свиленград, одобрени със Заповед №
РД-18-1254/15.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява
СГРАДА с идентификатор
61131.58.592.1, с предназначение:
селскостопанска сграда, с брой етажи: 1, със застроена площ: 572 кв.м.,
находяща се в Поземлен имот с идентификатор
61131.58.592, при граници: имоти с идентификатори 61131.58.593,
61131.58.1 и 61131.58.2.
ОТМЕНЯ,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давностно владение № 40,
том VIII, peг. №
8163, дело № 1010/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК,
в частта му над 1/3 идеална част от
процесния имот.
ОСЪЖДА
М.Н.М. с ЕГН: **********, Б.М.М. с ЕГН: ********** и Д.М.М. с ЕГН: **********
да заплатят на К.Г.Т. с ЕГН: ********** сумата 625,00 лв. – разноски в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: