№ 96
гр. гр. Добрич, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20233200500013 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх. №2001/14.11.2022г. на А. Т. М. с ЕГН ********** от с.С., общ.Т.,
обл.Добрич, ул.“***“№4, чрез адв.К. Д., срещу решение №79/17.10.2022г. по
гр.д.№251_2021г. на РС[1]Т., с което иск с отхвърлен предявения от нея
срещу Г. С. Р. с ЕГН ********** от с.С.,общ.Т., обл.Добрич , ул.“***“ №41,
иск с правно основание чл. 127а от СК за заместващо съгласието на ответника
разрешение на съда детето им С. Г. С.- родена на *** г. в гр. Добрич, да
осъществява задгранични пътувания без ограничения в броя на пътуванията,
тяхната продължителност и времето през което ще се осъществяват, важимо
за страните членки на Европейския съюз и Република Турция за срок от пет
години, придружено от своята майка А. Т. М. или посочено от нея трето лице,
както и да бъде подновен паспорта на детето.
По подадената от А. Т. М. въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК ответникът Г. С. Р., взел участие в производството чрез назначен при
условията на чл.47, ал.6 особен представител, не е депозирал писмен отговор,
не изразява становище и в хода на производството.
1
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на
31.10.2022г. жалбата, депозирана в деловодството на районния съд на
14.11.2022г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, страна-ищец в първоинстанционното производство, с
правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на
изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№251/2021г. на Районен съд гр.Т. е образувано по искова молба вх.
№699/23.07.2021г.подадена от А. Т. М. с ЕГН ********** от с.С., общ.Т.,
срещу Г. С. Р. с ЕГН ********** от с.С.,общ.Т., родители на малолетното
дете С. Г. С., искане за заместващо съгласието на бащата решение за пътуване
на детето до страни-членки на Европейския съюз и Р Турция за срок от 5
години, и за подновяване паспорта на детето. Искането е обосновано с
твърдения за съвместно съжителство между страните и раждането на ***г. на
общото им дете С. Г. С.. Майката на ищцата повече от 10 години живеела и
работела в Г. и в началото на 2017г. двамата с ответника снабдили
малолетното дете със задграничен паспорт и заминали при майка и. Стояли
там заедно около месец, след което ответникът си тръгнал за България и ги
оставил там. Прибрала се с детето в България, но повече не можела да я
изведе в чужбина, тъй като бащата отказвал да даде съгласие. Нямала да
може и да поднови паспорта на детето. Г. била държава в ЕС, нямало
обстоятелства, застрашаващи живота и здравето на детето при неговото
пребиваване при родителите на ищцата. Съгласно Конвенцията за правата на
детето, всяко дете имало право на свободно предвижване извън пределите на
страната, в която живее с оглед обогатяване на неговия мироглед, запознаване
с чужди култури и други образователни и лични цели.
Ответникът не е намерен на посочения адрес, който и е негов постоянен
и настоящ, при което съгласно чл.47, ал.6 от ГПК му е назначен особен
представител. В отговор на молбата същият е изразил становище за
допустимост на искането, а ако бъде проведено главно и пълно доказване на
2
необходимост, трайна уседналост на майката, възможност да издържа детето
през време на престоя му, вероятно и основателен. При решаване на въпроса
относно пътуванията на детето трябвало да бъде отчетен и интереса на
бащата-да не се нарушават правата му на лични контакти с детето,
възможността да осигурява издръжката му. Пътуванията следвало да бъдат
ограничени само в рамките на Европейския съюз.
Районният съд е приел, че е сезиран за разрешаване на спор между
родителите на малолетното дете С. относно пътуване с майката в държави
членки на Европейския съюз и Р Турция, и снабдяване с паспорт, приел е за
установено детето към датата на сезиране на съда и след това да не се намира
на територията на Р България, да не е установено и между родителите да
съществува разногласие по въпроса за пътуването на детето, при което е
отрекъл нуждата от съдебно администриране по поставените пред съда
въпроси.
В предмета на въззивното производство, очертан с въззивната жалба на
ищцата, е спора в неговата цялост.
Настоящата инстанция намира, че постановеното от районния съд
решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по
молбата прекратено, поради липса на международна компетентност на
българския съд да разреши спор за пътуване на дете и снабдяване с личен
документ за това, което е с обичайно местопребиваване на територията на
друга държава-членка на ЕС.
Както беше посочено по-горе, в предмета на гр.д.№251/2021г.на РС-
Добрич е възникнал спор между родители относно пътуването на детето им в
чужбина и издаване на необходимия личен документ за това. Детето е с
произход от страните по делото, родителите са разделени, детето живее с
майката , в който смисъл и показанията на според св.Е.С.С./без родство със
страните/ и св.Т.Н.С./живущ на съпружески начала с майката на ищцата/. Св.
Е.С.С. не знае къде живее ищцата, но знае, че искала да отива на гости на
майка си. Според св. Т.Н.С. ищцата живеела в гр.Добрич, но не знаел къде
точно. Преди месец/разпита на свидетеля е проведен на 22.02.2022г./я видял с
детето в гр.Добрич.
Майката е посочила с.С. както за своето местоживеене/и на детето/, така и
за бащата на детето. Няколкократните опити на социалния работник за
3
социално проучване, възложено от съда, са били неуспешни по причини,
документирани в представените по делото доклади-боледуване на ищцата,
отпътуване за Г., за което информация е давал и процесуалния представител
на майката, потърсен от социалния работник за съдействие поради
невъзможност да се осъществи контакт с майката на посочения от нея адрес в
с.С., както и на впоследствие посочения адрес в гр.Добрич. При посещение в
с.С. социалния работник от Д“Социално подпомагане“-Т. е констатирал, че
никой не живее на адреса, посочен от майката, а на адреса на бащата живее
семейство, което не е в родствена връзка с него. От разговор с кметския
наместник на с.С. социалния работник е получил информация , че страните от
около три години не живеят в населеното място. В този смисъл и
представената по делото служебна бележка, издадена от кметския наместник
в с.С.. След посочване от процесуалния представител на ищцата на адреса и в
гр.Добрич, социалният работник от Д“Социално подпомагане“-Добрич е
осъществил телефонен контакт с ищцата за уговаряне на среща на адреса в
гр.Добрич, каквато е била насрочена за 17.03.2022г., но не се е осъществила
по причина на заболяване на ищцата. Отложената за 28.03.20922г. среща
отново не се е осъществила по същата причина. При лично посещение на
адреса на 14.04.2022г. социалният работник е открил бабата на ищцата-
А.С.Я., която е споделила със социалния работник, че ищцата и детето С. са в
Г., че ищцата е била в България за известно време докато е правила операция
на крака си в гр.Варна/имала дискова херния/ и след възстановяването си
отново е отпътувала за Г..
Писмените документи по делото/справка за гражданска регистрация от
кметство- Мюнхенгладбах, на л.87 от делото на ТРС/ сочат местоживеенето
на майката да е в Г. от 01.08.2019г., която дата е посочена като дата на
адресно регистриране. От 01.06.2020г./посочена като дата на нанасяне на
конкретен адрес/ е с адресна регистрация в град М.. Според справката на
същия адрес са регистрирани две деца- С. С., родена на ***г. и Г. Т., родена
на ***г. Установява се и майката да е в трудово правоотношение в Р Г. от
01.02.2021г. като „чистач“/трудов договор на л.84 от делото на ТРС/. Според
изявленията на процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание на
01.03.2023г. детето ходи на училище в Г. и понастоящем е във втори клас.
При тези данни не може да се приеме, че детето е установено и живее на
територията на България нито към датата на подаване на исковата молба,
4
нито понастоящем, респ. че местопребиваване на детето в чуждата държава е
променено след завеждането на делото, в който смисъл са твърденията на
процесуалния представител на ищцата. Трудовото устройване на майката в Г.,
адресното регистриране/нейното и на детето/ на територията на Г. поне
година преди сезирането на районния съд, не сочат на краткосрочен престой
с цел гостуване на бабата по майчина линия, а на фактическо живеене и
интегриране в чуждата държава от преди сезирането на българския съд. След
като детето е установено и живее в Г./държава- членка на ЕС/ най-късно от
01.06.2020г. /датата, посочена в справката за адресна регистрация като дата на
нанасяне на адреса/, ходи на училище в Г., то следва да се приеме, че на
територията на тази държава е обичайното му местопребиваване и към датата
на сезиране на районния съд на 23.07.2021г., при което за определяне
компетентността на съдилищата на ЕС за разглеждане и решаване на спора
относно пътуването на детето и снабдяване с лични документи за това,
приложение следва да намери Регламент (ЕС) № 2019/1111, с който се отменя
Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., считано от 01.08.2022г. Според чл.7, пар. 1
от Регламент (ЕС) № 2019/1111 съдилищата на държава членка са
компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако
детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента
на сезирането на съда. Настоящият спор касае въпроси /пътуването на деца и
снабдяване с необходимите лични документи за това/, които се обхващат от
понятието родителска отговорност по смисъла на чл.2, пар.7 от Регламент
(ЕС) № 2019/1111. Не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.10
от Регламент (ЕС) № 2019/1111 за изключване на приложението на правилото
на чл.7, пар. 1 от същия. Детето е български гражданин, но неговото и на
майката обичайно местопребиваване е в Г., местопребиваването на бащата не
е известно, не е бил намерен на посочения в исковата молба адрес/данните по
делото сочат от три години да не живее в с.С./, бил е представляван от
назначения му съгласно чл.47, ал.6 от ГПК особен представител и не може да
се приеме, че е приел компетентността на българския съд след като особения
представител не е възразил за разглеждане на делото, не е налице
споразумение за избор на съд. Компетентността за разглеждане на делото
принадлежи на съда на държавата-членка на обичайното пребиваване на
детето- Г., респ.българският съд не е международно компетентния по спора
съд.
5
За своята международна компетентност съдът следи служебно,
независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС,
от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна
конвенция, приета от Република България или от КМЧП, който намира
приложение само ако не са приложими други международни актове /така
напр. Определение № 381 от 18.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2912/2017 г. на ІІІ г.
о., Определение № 296 от 07.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2127/2013 г. на ІІІ г. о.,
Определение № 409/26.09.2019 по дело № 2820/2019 на ВКС, ГК, IV г. о. и
др./.
Следователно, българският съд не е международно компетентен да се
произнесе по въпросите относно пътуванията на детето С. Г. С. с обичайно
местопребиваване в Г. и снабдяването му с лични документи за това.
Произнасянето по повдигнатия пред РС-Т. спор при липса на международна
компетентност на българския съд да го разгледа и реши е недопустимо.
Обжалваното решение следва да се обезсили и производството да се
прекрати.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, право на разноски
има ответника, заел позицията на въззиваема страна, но такива не следва да
му се присъждат по причина, че липсват доказателства за сторени разходи
във връзка със защитата по спора относно пътуването на детето в чужбина.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение №79/17.10.2022г. по гр.д.
№251_2021г. на РС Т. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради липса на
международна компетентност на българския съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7