О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/…………….
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - гражданско отделение, в закрито заседание от осемнадесети юни
две хиляди и осемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Станчева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавързжикова
мл.с-я Милена Николова
като разгледа докладваното от съдия
Р.Станчева
ч.гр.д.
№ 1300/2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на Ш.Т.Ю., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. С., против определение на Районен съд – Варна,
постановено на 10.05.2018г. по гр.д. № 4431/2018г., с което производството по
делото е прекратено поради направено възражение за неподведомственост на спора,
на основание чл.15 ал.1 ГПК.
В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение. Твърди се, че ответната страна не е представила доказателства за
заведено арбитражно дело преди депозиране на исковата молба, както и че, спорът
е неарбитруем, тъй като ищцата има качеството на
потребител по см. на чл.113 ГПК. Във връзка с последното се сочи, че определението
за потребител съгласно нормата на §13, т.1 от ДР на ЗЗП е по-тясно от това по
чл.113 ГПК, а в същото време тя се явява потребител по см. на §1, т.41б, б“а“
от ДР на ЗЕ, поради което и ЗЗП не намира приложение. Наведени са и доводи, че жалбоподателката не е подписвала договор с валидна
арбитражна клауза, както и за липса на правосубектност
на „Арбитражен съд – Варна“ и „Арбитражен съд Варна при СППМ“. Иска се от
настоящата инстанция да отмени определението на първоинстанционния
съд и върне делото за разглеждане на спора по същество. Претендира и присъждане
на разноски за настоящото производство.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – „Енерго-Про
Продажби“ АД, в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че изводите на първоинстанционния съд за наличието на
валидна абритражна клауза са правилни и
законосъобразни, поради което се иска потвърждаване на обжалваното определение,
ведно с присъждане на разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.15
ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен от жалбоподателката иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на
„Енерго-Про Продажби“ АД, че не му дължи сумата от 7 266.70 лева, претендирана като стойност на ел.енергия по корекция за
периода 26.09.2016г. – 25.09.2017г. относно обект на потребление с аб. № 0105510216г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за неподведомственост
на спора, поради наличието на арбитражно споразумение между страните, обективирано както в заявлението за продажба на ел.енергия,
така и в последващи документи – Констативен протокол
от 24.06.2015г. и искане № 473263/19.03.2018г.
Това възражение е уважено от първоинстанционния
съд с обжалваното пред настоящата инстанция определение.
Съгласно нормата на чл.19 ал.1 ГПК страните по имуществен
спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът
има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права
по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Спорното в настоящия случай е дали жалбоподателката
има качеството на потребител, което да изключва арбитруемостта
на съдебно предявения спор.
Цитираният § 13 т.1 от
ДР към ЗЗП предвижда, че "Потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Следователно, дали едно
лице е потребител по см. на § 13 т.1 ДР на ЗЗП от значение е не само качеството
„физическо лице“, а целта, за която се придобива стоката или услугата. В тази
връзка потребител ще е само онова физическо лице, което придобива стоки и
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и всяко физическо лице-търговец, което като страна
по договор, действа извън рамките на своята търговска дейност. По аргумент на
противното следва да се направи извода, че нямат качеството потребител лицата,
независимо от обстоятелството дали същите са физически или юридически, ако те
придобиват стоката или ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска
или професионална дейност и по отношение на тях забраната на чл.19 ал.1 ГПК не
намира приложение.
От представените пред
ВРС писмени доказателства /заявление № 3819374/18.06.15г./ е видно, че обектът
на потребление на ел.енергия е павилион за търговска дейност. Това се
установява и от приложения към доказателствата по делото договор за достъп и
пренос на ел.енергия от 03.07.2015г., както и не се оспорва от жалбоподателката. Ето защо, ползваната услуга е за
осъществяване на търговска дейност, което води до извод, че ищцата няма
качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, поради което и
уговорената в искане № 4793263/19.03.2018г. до ответното дружество за
разсрочване на процесното задължение клауза за
разрешаване на възнакналите между страните спорове
пред Арбитражен съд Варна при Сдружение „ППМ“ е валидна.
Документът е подписан и
от двете страни, спазена е изискуемата се форма и отговаря на изискванията на
чл.7 ал.2 ЗМТА, съгласно който арбитражното споразумение трябва да бъде
писмено, като се смята, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ,
подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други
средства за съобщения.
По изложените съображения съдът приема, че направеното
в срок възражение за наличие на арбитражна клауза е основателно, поради което и
в съответствие с разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗМТА законосъобразно първоинстанционният съд е прекратил производството по
образуваното пред него дело.
Обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направено искане жалбоподателката следва да заплати на ответната страна
разноски за настоящото производство, съобразно представени доказателства за
извършени такива в размер на 240 лева.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определението на Районен съд – Варна, постановено на 10.05.2018г. по гр.д. №
4431/2018г., с което производството по делото е прекратено поради направено
възражение за неподведомственост на спора, на основание чл.15 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Ш.Т.Ю., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща направени
разноски за настоящото производство, на основание чл.78 ГПК.
Определението може да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба, пред Върховния касационен съд в 1-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: