Р Е Ш Е Н И Е
№287
04.11.2019г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар:
Мая Деянова
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно
наказателно дело № 1200 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „К.“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, к-с „Ф.Н.Х.“, бл.**,
ап.***, представлявано от управителя Д.П., с адрес за кореспонденция:
гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“Х.К.“ № ** против Наказателно постановление
№ 20-002707 от 05.09.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.“***, с което на
основание чл.75а, ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
/ЗТМТМ/ на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно
нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ. Моли се съдът да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата от името на
доверителя си. Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
поради липса на състав на административно нарушение. Не сочи нови
доказателства.
Процесуалният представител на ДИТ –
гр.Сливен оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно. Представя писмени
и ангажира гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена на 19.08.2019г.
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол –
ресторант „К.“, находящ се в КК Слънчев бряг, кв.“Ч.“, стопанисван от „К.“ ООД,
инспекторите в ДИТ-гр.Сливен установили, че лицето И.В.Ч., гражданин на Руската
Федерация, предоставя работна сила, като „сервитьор“ /по време на проверката
лицето обслужва клиенти в заведението, изпълнявайки техни поръчки/. От
изисканите и предоставени от „К.“ ООД документи, удостоверяващи пребиваването и
трудовата заетост на лицето Чередниченко, контролните органи установили, че същата
пребивава в Република България въз основа на издадена виза за краткосрочно
пребиваване /виза вид С – организиран туризъм/ за периода от 10.06.2019г. до
10.12.2019г. Предвид гореизложеното, инспекторите на ДИТ-Сливен констатирали,
че „К.“ ООД, в качеството си на работодател е допуснал И.В.Ч., гражданин на
Руската Федерация, да извършва трудова дейност на 19.08.2019г. без да има
достъп до пазара на труда. За така установеното нарушение, на
дружеството-жалбоподател бил съставен акт, въз основа на който било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател,
който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция.
Съдът, в
контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и
служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от съставителя, респективно от административно-наказващия орган. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (оправомощен да
издава НП по силата на Заповед № 3-0634 от 02.07.2019г. на ИД на ИА ГИТ) в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описаната в акта
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на актосъставителя П.С.Д., свидетел при
установяване на нарушението.
По делото не
се спори, че в деня на проверката лицето Чередниченко е полагала труд, като сервитьор
в процесния ресторант. Твърди се от страна на жалбоподателя, че Чередниченко
била съдружник в „Т.Д.А.С.“ ООД, както и че същата работела в ресторант „К.“ на
основание сключен между „К.“ ООД и „Т.Д.А.С.“ ООД договор от 01.04.2019г. за
предоставяне на услуги, с предмет на договора – обслужване на клиенти в
ресторант „К.“ в срок до 01.10.2019г. със собствени сили на съдружниците /на „Т.Д.А.С.“
ООД/ или чрез наети лица.
Действително
от представеното по делото справка от търговския регистър /л.17/, лицето И.В.Ч. е съдружник в „Т.Д.А.С.“ ООД. Това
обстоятелство обаче, както и приложения Договор за предоставяне на услуги от
01.04.2019г. /л.15/ съдът намира за ирелевантни към настоящият казус.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В
настоящият случай безспорно е установено, че лицето Чередниченко е предоставяла
работна сила, като „сервитьор“ в процесния обект /по време на проверката лицето
е обслужвала клиенти в заведението, изпълнявайки техни поръчки/. Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, право на достъп до пазара на труда
нямат работници – граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно
пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл.24,
ал.3 от ЗТМТМ. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.3 от ЗТМТМ сезонна работа до
90 дни без прекъсване в рамките на календарната година съгласно чл.24л от
Закона за чужденците в Република България се регистрира от Агенцията по
заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона.
От данните по
делото се установява, че към датата на проверката лицето Чередниченко е
пребивавало в Рбългария въз основа на виза, тип С, като организиран турист.
Липсват данни по делото на същият да е бил регистриран в Агенцията по
заетостта, като сезонен работник по реда на чл.24, ал.3 от ЗТМТМ. Изводът,
който се налага е, че към процесната дата, Чередниченко е нямала право на
достъп до пазара на труда. Като е допуснал до работа лицето Чередниченко,
дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател е извършило
установеното от контролните органи административно нарушение, за което е било
законосъобразно санкционирано.
Неоснователни
са изложените от процесуалният представител на жалбоподателя възражения за
липса на нарушение, предвид обстоятелството, че към деня на проверката И.В.Ч. е съдружник в „Т.Д.А.С.“ ООД, с което
дружество жалбоподателят имал сключен договор за предоставяне на услуги. В
случаят Чередниченко не е престирала труд в полза на нейното дружество „Т.Д.А.С.“
ООД, за да се приеме, че не е налице нарушение, а в „К.“ ООД. Предоставянето на
работна сила, както беше посочено по-горе всякога се урежда като трудово след
разрешение на Агенцията по заетостта, когато се касае за граждани на трети
държави. Същото се отнася и до съдружниците, които предоставят работна сила,
като работници или служители в други, различни от техните дружества.
Що се отнася размера на наложената на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция, съдът намира същата за
необосновано завишена. С оглед на това, съдът счита, че същата следва да бъде
намалена до предвидения от закона минимум от 500 /петстотин/ лева като
счита, че в максимална степен би способствала за постигане целите на
специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-002707 от 05.09.2019г. на Директора на Д.
„И.п.т.“***, с което на основание чл.75а, ал.5 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ на „К.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, к-с „Ф.Н.Х.“, бл.**, ап.***, представлявано от управителя Д.П.,
с адрес за кореспонденция: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“Х.К.“ № 17, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение по
чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ,
като НАМАЛЯВА санкцията на 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: