№ 1489
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20221100900766 по описа за 2022 година
СГС е сезиран с искова молба от О.Ш., с която е предявен срещу „С.-П.Х.“ ЕООД иск с
правно основание чл.79 ал.2 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 13.05.2014 г. е сключил с
ответника споразумение за „изграждане на биологично стъпало с отстраняване на азот и
фосфор за пречиствателна станция за отпадни води ПСОВ гр.Шумен в рамките на проект
„Интегриран воден цикъл за гр. Шумен“ II етап – втора фаза, ОП „Околна среда 2014 -2020
г., по който на ответника е платено договореното възнаграждение. Сочи се от ищеца, че на
27.11.2018 г. е констатирана липса на активи – съоръжения, инструменти и оборудване на
стойност 45 439 ,24 лв., които е следвало да се доставят от ответника в изпълнение на
задълженията по договора, но реално не са доставени. Иска се от ищеца ответникът да бъде
осъден да плати сумата от 45 439 ,24 лв. – стойност на недоставените вещи по
споразумението.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че поетите
по процесния договор задължения са изпълнени, а за този факт са изготвени протоколи,
които са подписани от ищеца. Освен това е издаден и сертификат за приемане на обекта,
който е бил въведен в експлоатация. Поддържа се, че е издаден сертификат за изпълнение, с
който всички активи са предоставени за стопанисване на „ВиК Шумен“, а в гаранционния
срок не са установени липси за оборудване. Според ответника изброените в описа към
исковата молба вещи, които са лесно преместваеми, е възможно да са отнети от трети лица.
По отношение на писмо от 23.04.2020 г. се оспорва да е подписано от управителя на
ответника. Прави възражение за погасителна давност.
Ищецът е подал становище, което има характер на допълнителна искова молба, с която
поддържа иска с довода, че представените с отговора писмени доказателства не отразяват
действителното състояние.
1
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на иска с
довода, че представените с отговора писмени доказателства са годни и отговарят на всички
законови изисквания, а въз основа на тях е било издадено разрешение за ползване на обекта
от ДПК.
Представено е договорно споразумение от 13.05.2014 г., от което се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът по възложение
на ищеца е поел задължението да изпълни строителни работи по „изграждане на биологично
стъпало с отстраняване на азот и фосфор за пречиствателна станция за отпадни води ПСОВ
гр.Шумен в рамките на проект „Интегриран воден цикъл за гр. Шумен“ II етап – втора фаза,
ОП „Околна среда 2014 -2020 г., а ищецът е поел насрещното задължение да плати
възнаграждение в размер на 24 004 743,62 лв.
Представен е списък на оборудването и материалите, които следва да се вложат от
ответника при изпълнение на възложените от ищеца строителни работи.
Представени са общите условия на договора, както и специфичните условия.
С допълнително споразумение от 23.02.2015 г., от 11.05.2015 г. и от 26.07.2016 г. срокът
на изпълнение на договора е продължен с 42, с 34 и с 135 календарни дни.
Представен е опис на неполучени активи към 25.09.2017 г. – разширение ПСОВ, в който
са изброени движими вещи на стойност 45 439,24 лв.
Представен е инвентаризационен опис на дълготрайни материални активи, материални
запаси към 27.11.2018 г.
Представен е констативен акт от 29.07.2016 г. за установяване годността за приемане на
строежа.
Представен е протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на
частта от строежа „линия по пътя на утайките“.
Представен е протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на
частта от строежа „линия по пътя на водата“.
Представен е протокол за установяване на годността за ползване на строежа от 28.03.2017
г., с който е приет процесният строеж.
Представен е сертификат за приемане на обекта от 04.08.2016 г., в който се сочи, че
строителните и монтажните работи са приключили успешно.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно квалификация чл.79 ал.2
ЗЗД.
По правната квалификация. Доколкото повдигнатите от ищеца фактически твърдения са
2
за неизпълнение на договорно задължение за доставяне на съоръжения, инструменти и
оборудване, а не се твърди при изпълнение на възложена по договор работа да е налице
отклонение от поръчката или че са налице недостатъци, приложение следва да намери
общото правило на чл.79 ал.2 ЗЗД, а не специалното правило на чл.265 ЗЗД. Предвидените в
нормата на чл.265 ал.1, т.1 и т.2 три алтернативни възможности за възложителя /1.да иска
поправка, 2. да иска заплащане на разходи за поправката или 3. да иска намаление на
възнаграждението/ намират приложение при неточно изпълнение на задължението за
изработка, което е отстранимо чрез извършване на поправка, но случаят не е такъв.
Установи се от договорно споразумение от 13.05.2014 г., че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, по което ответникът по възложение на ищеца е поел
задължението да изпълни строителни работи по „изграждане на биологично стъпало с
отстраняване на азот и фосфор за пречиствателна станция за отпадни води ПСОВ гр.Шумен
в рамките на проект „Интегриран воден цикъл за гр. Шумен“ II етап, ОП „Околна среда, а
ищецът е поел насрещното задължение да плати възнаграждение в размер на 24 004 743,62
лв. По отношение на възникването на облигационно правоотношение с посочените по-горе
параметри не се спори между страните.
От представения със становището на ищеца от 24.11.2022 г. списък на оборудването и
материалите, който е част от офертата на ответника, се установява, че освен задължението за
изработка ответникът е поел и задължението да достави посочените в списъка движими
вещи, които ще бъдат вложени при изпълнение на възложените строителни работи, както и
да достави оборудване и инструменти, необходими за експлоатацията на обекта.
По делото е представен протокол за установяване на годността за ползване на строежа от
28.03.2017 г. за приемане на процесния строеж, от който се установява, че възложените от
ищеца строителни работи са изпълнени от ответника и приети от ищеца. Фактът на
изпълнение на възложените работи се потвърждава и от констативен акт от 29.07.2016 г. за
установяване годността за приемане на строежа, от протокол за проведена 72-часова проба
при експлоатационни условия на частта от строежа „линия по пътя на утайките“ и от
протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на частта от строежа
„линия по пътя на водата“, както и от сертификат за приемане на обекта от 04.08.2016 г.
Посочените по-горе документи удостоверяват факта на изпълнение на възложените работи,
но според съда не могат да служат за доказване на факта, че ответникът е доставил
процесните вещи, посочени в описа към исковата молба -чукове, отвертки, бормашина,
електрожен, механични ключове, ъглошлайф, менгеме и т.н.
Доколкото по делото няма данни за направени от ищеца към момента на приемане на
изработката възражения за недоставени вещи, съдът приема, че на ищеца са били предадени
и процесните движими вещи. Ищецът признава, че цялата дължима от него сума е платена
на ответника, т.е и стойността на процесните вещи, поради което съдът приема, че
процесните вещи са били предадени на ищеца, доколкото не се твърди заплащането на
стойността им да е било авансово.
3
В исковата молба е повдигнато фактическото твърдение, че на 27.11.2018 г. е
констатирана липсата на активи – вещите по описа към исковата молба. Фактът, че на
27.11.2018 г. е установена липса на активи, не може да служи за доказване на факта, че
процесните вещи не са били предадени на ищеца към 04.08.2016 г., когато задълженията по
договора за изработка са изпълнени в цялост. Тезата на ищеца би могла да се сподели при
представяне на доказателства, че още към 04.08.2016 г., респ. кратко време след тази дата, е
констатирана липса и е отправено възражение до ответника. Случаят не е такъв, защото по
твърдение на ищеца липсата е установена на 27.11.2018 г. - повече от две календарни години
след изпълнението на задълженията за изработка по договора. При тези факти съдът достига
до доказвателствения извод, че процесните вещи са били предадени на ищеца към
04.08.2016 г.
В 12-месечния срок от издаване на сертификата за приемане на обекта /04.08.2016 г./
ищецът не е съобщил за дефекти и за недоставени от ответника вещи, поради което съдът
намира, че процесните вещи са били предадени от ответника, а установената на 27.11.2018 г.
липса се дължи на обстоятелства, които стоят извън волята на ответника и за които той не
отговаря.
На следващо място – крайният срок за изпълнение на задълженията по договора е
08.12.2016 г., защото по силата на допълнително споразумение от 26.07.2016 г. срокът е
продължен със 135 календарни дни. Това означава, че от 08.12.2016 г. е започнала да тече
кратката тригодишна давност по чл.111 б.“б“ ЗЗД, която се прилага за претендираното с
иска по чл.79 ал.2 ЗЗД вземане за обезщетение от неизпълнението на договорно задължение
за доставяне на движимите вещи. Тригодишният давностен срок е изтекъл на 09.12.2019 г., а
искът е предявен на 18.04.2022 г. с подадена по пощата искова молба. Изтичането на
давностния тригодишен срок е друго основание за отхвърляне на иска.
В исковата молба е наведено от ищеца твърдението, че с писмо от 23.04.2020 г.
ответникът е признал за неизпълнение на задължението да достави вещите по описа. Този
документ /на лист 10/ е изключен от доказателствата по делото поради неизпълнение на
задължението по чл.183 ГПК. Следва да се спомене, че по твърдения на ищеца писмото от
23.04.2020 г. /лист 10/ му е било изпратено по електронен път с прикачен файл, но не е
получено от него като документ на хартиен носител и не разполага с такъв документ. В този
смисъл съдът приема за напълно резонно и оспорването на ответника, който отрича въобще
да е бил издаван от него този документ.
Изключването по чл.183 ГПК се отнася само по отношение на документа на лист 10, но не
и до документа на лист 9, който представлява възпроизведен на хартиен носител електронен
документ. Доказано е, че е изпратено от ответника на 23.04.2020 г. електронно писмо до
ищеца, но не и че съществува документът на прикачения файл /лист 10/, съдържащ
изявление на ответника за признание. Документът на прикачения файл няма качеството на
електронен документ, защото не представлява направено от ответника електронно
изявление. Изявлението на ответника в документа на прикачения файл /лист 10/ няма
качеството на електронно изявление, доколкото се касае за сканиране на документ на
4
хартиен носител и прикачването му към електронно съобщение, възпроизведено на хартиен
носител /лист 9/, поради което правилото на чл.184 ГПК не намира приложение по
отношение на документа, съдържащ се в прикачения файл /лист 10/, който е изключен от
доказателствата по делото.
Дори и да се приеме, че съществува като документ писмото на прикачения файл /лист 10/,
съдът намира, че направеното в него признание на ответника за неизпълнено задължение не
може да се квалифицира като факт, който на основание чл.116 б.“а“ ЗЗД води до прекъсване
на давността. Това е така, защото само неизтекла давност може да се прекъсва. В случая
обаче давността е изтекла на 09.12.2019 г., а писмото с прикачения файл е от 23.04.2020 г.,
т.е след изтичане на давността /решение № 65 от 03.06.2011 г. по т.д. № 600/2010 г., Т. К., І
Т. О. на ВКС/.
При тези факти съдът намира, че ищецът няма право на вземане за обезщетение от
неизпълнение на договорно задължение.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Ш. срещу „С.-П.Х.“ ЕООД иск с правно основание чл.79 ал.2
ЗЗД за сумата от 45 439,24 лв. – обезщетение за неизпълнение на задължение за доставка на
съоръжения, инструменти и оборудване по договорно споразумение N DIR-51011116-C045-
L1-S-003 от 13.05.2014 г. за „изграждане на биологично стъпало с отстраняване на азот и
фосфор за пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/ - гр.Шумен в рамките на проект
DIR-51011116-23-65 Интегриран воден цикъл за гр. Шумен - II етап, ОП „Околна среда“.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5