Присъда по дело №87/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към присъда по в.н.о.х.д. № 87 по описа на БОС за 2021 год.
Постановената нова присъда е след отмяна на присъда № 902176 от
02.11.2020 год., по н.о.х.д. № 470 по описа на Районен съд – Сандански за
2019 год., с която подсъдимият П. М. Д. е оправдан по обвинението за
извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
Влошаването на положението на подсъдимия е поради
основателността на искането за осъждане на Д., направено с протест от
прокурор от РП-Благоевград ТО-Сандански, поради неправилност на извода
на първоинстанционния съдия за липсата на съставомерния пряк умисъл за
извършване на деянието.
Представителят на по-горестоящата прокуратура също изразява
несъгласие с извода, довел до оправдаването, защото той първо е базиран
единствено на обясненията на подсъдимия, който твърди, че е употребил
наркотик седмица преди да шофира, и показанията в същия смисъл на
неговата съпруга, след това е принципно неправилен, тъй като отдалечеността
във времето на момента на употребата спрямо момента на управлението на
МПС не може да доведе да липса на съзнание у дееца, че той управлява МПС
след употреба на наркотично вещество и че характерът на деянието му е
обществено опасен. Необосновани са и съображенията на
първоинстанционния съд, свързани с необходимостта да се установи, че
употребата на наркотичното вещество е повлияла на поведението на водача,
за да е съставомерно това негово поведение по чл. 343б ал. 3 от НК, защото
това престъпление е формално - съставът му е осъществен от обективна
страна, когато е налице управление на МПС след употреба на наркотично
вещество, независимо от това дали тази употреба е повлияла или не.
При пледирането си защитникът аргументира и друго основание за
оправдаване – недоказаност на извършването на изпълнителното деяние,
поради съмнението в първоначалната експертиза и отказ на съда да се
повтори изследването, който е в разрез с решение № 189 от 08.11.2019 г. на
ВКС. Съмнението е породено от несъотвествието на положителния резултат
на експертното изследване със самите обяснения на подсъдимия, че е спрял
употребата на наркотици много скоро преди извършване на проверката,
подкрепящи се от показанията на неговата съпруга и от писмени
доказателства, че е преодолял наркотичната си зависимост. В тази насока е и
самият извод на вещите лица, че при лица, които дълги години са
употребявали наркотици, е много възможно да се установи наличие на
наркотични вещества, независимо че употребата не е станала непосредствено
преди управлението на моторното превозно средство, както и показанията на
свидетелката А., която не може да си спомни начина, по който е взела кръвта
от подсъдимия.
Подсъдимият настоява за потвърждаване на оправдаването, поради
неговата сигурност, че поне седмица преди проверката не е употребил
наркотични вещества и защото заслужава да бъде оправдан, тъй като окачва
раждането на дете и е осъзнал всичките си грешки.
1

Благоевградският окръжен съд, след като извърши цялостна
проверка на атакуваната присъда, съобразно правомощията си, намери
следното:
Доказателственият материал не е противоречив за фактите, значими
за съставомерните обективни признаци, поради което и верни се оказват тези,
приети за установени от проверявания съд, че подсъдимият преди да бъде
тестван за употребата на наркотични вещества е управлявал лек автомобил.
Времето на това управление е 18:55 часа на 16.10.2018 год., така както сочат
полицаите – св.Д. и св.Б., което съответства на вписаното в акта за
установяване на административно нарушение, като данни за времето се
съдържат и в протокола за извършената проверка и талона за изследване.
Оспорена е доказаността на факта /с правното твърдение, че
експертизата трябва да се повтори и с намека, че при изземването на
изследваната кръв има нарушение/, че преди това управление подсъдимият е
бил употребил вещества, съдържащи тетрахидроканабинол и амфетамин.
Оспорването се разглежда като фактическо възражение, защото не би
следвало да има спор за правния извод, че не се изисква от състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК употребата да е установена по
„надлежния ред“. Поради това и съмненията на защитника за недоказаност на
начина, по който е иззета кръв от подсъдимия от медицинската сестра А., за
да се осъществи изследването й от вещите лица, не се обсъждат като довод за
конкретно нарушение на реда за установяването на употребата на наркотични
вещества, съгласно действащата към момента на деянието наредба за това.
Такова и няма, първо защото намекът е лишен от фактическа си
основателност, тъй като А. помни как е взела кръв, второ, защото
конкретните й твърдения, че изземването е станало със затворена система и
без да почиства със спирт мястото на убождане, игнорират съмнения за
правилността на експертизата поради условията за съхранение на
биологичния материал от изземването до изследването му.
Доколкото в конкретния случай и вещите лица изрично са
констатирали, че венозната кръв, която им е била предоставена за анализ е
била в две парафинирани, вакуумни епруветки, на които е било написано
името на подсъдимия, то не възниква никакво съмнение за нарушаване на
годността на взета проба, нито за идентичността й. Поради това, съставът
счита, че липсва дори нарушение на предписания от Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /и то във
варианта, след изменението й с ДВ бр. 81 от 2018 год., защото Наредбата за
изменяването на Наредба № 1 от 2017 год. е обнародвана на 02.10.2018 год.,
поради което и самата промяна влиза в сила от тази дата/, което да се
характеризира като съществено, и което да води до опорочаване на резултата
от експертизата.
Съдът не може да не се съгласи със резултата от медицинското
изследване на взетите проби от кръв в специализирана лаборатория, тъй като
няма съмнение за правилността му, защото дори и самият подсъдим признава
за употребата на наркотици с твърдението му, че ги е спрял седмица преди
2

тестването, което напълно съвпада с това на неговата съпруга св. А. Д., като
няма доказателствено средство, което да не им съответства.
Това единство, в ядрото на което са обясненията и показанията, има
обаче значимост и за обосноваността на различния експертен извод, изразен
при разпита на съдебния токсиколог К., за времето на употреба на
наркотичните вещества. Той е различен, защото е различна правната му
значимост, тъй като времето на употреба не е факт, който е с правно значение
за съставомерността. Разбирането на районния съдия не е правилно, защото
според него само при употреба, непосредствено преди управлението на МПС,
тя се съзнава от водача. Според въззивния състав, обаче възможната
отдалеченост във времето на момента на употребата спрямо момента на
управлението на МПС, не би могла да доведе до липса на съзнание у дееца за
общественоопасния характер на деянието му, защото то ще се обосновава на
субективна преценка за това доколко и дали е повлиян. От доказаната
употреба на наркотични вещества се извежда и прекият умисъл за
извършването му (престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК е от категорията на
формалните, при което умисълът може да бъде само пряк), тъй като в случая
подсъдимият съвсем съзнателно е управлявал лекия автомобил, въпреки
забраната да извършва това след употреба на наркотични вещества. Това е
достатъчно, защото, законът не е въвел критерии за въздействието на
наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е
отразило на способността му да шофира.
Времето на употребата, и въобще концентрацията в кръвта на двете
наркотични вещества, не е факт, който има и значение за обективните
признаци от състава. Количеството на употребеното наркотично вещество и
степента, в която то е повлияло на способността на водача да управлява МПС,
са значими единствено за степента на обществена опасност на конкретното
деяние при индивидуализиране на наказанието, поради което и те все пак
имат доказателствена значимост.
В случая е установено, основано на експертното изследване от химик
и токсиколог, че употребата и на двете вещества може да прояви ефект върху
подсъдимия към момента на процесното управление, защото те са се
намирали в кръвта му /известен факт е, че ако веществото се съдържа само в
урината, повлияването му не е съществено/. Изследването е източник и на
друг значим факт - че положителният резултат за двете вещества се дължи
единствено на употребата им, която е реализирана в период не по-голям от 2-
3 дни преди вземането на кръвната проба, защото при разпита им вещите
лица сочат, че амфетаминът се задържа в кръвта максимално до 48 часа, но
може да стигне и до 3 дни при редовна употреба от 20 години /което условие
се приема като налично поради доказаност само от обясненията на
подсъдимия/, а тетрахидроканабинолът - също до 2-3 дни.
Този експертен извод опровергава верността на обяснението и
показанията на съпругата на подсъдимия за конкретното време на употреба,
като се вземе предвид очевидната им заинтересованост да отдалечават
момента на употребата спрямо момента на управлението на МПС, и като се
3

отчита обстоятелството, че подкрепа за достоверността експертният извод
получава и чрез преките възприятия на св. Д., че причината за проверката е
било именно състоянието на водачът – „ превъзбуден, а очите му зачервени“.
Единството между експертния извод и показанията води до доказаност на
факта, че подсъдимият е бил повлиян от тази употреба.
Фактът на употребата е убедително доказан, защото той има за
източник не само медицинското изследване на взетите проби в
специализираната лаборатория, но и резултатът от тестването с техническо
средство.
Поради тези съображения въззивният съд приема за установени тези
факти:
На 16.10.2018 год. около 18.55 часа служителите на РУ-Сандански,
изпълняващи служебните си задължения за контрол на обществения ред -
свидетелите Д. и Б. спрели пред дом № 22 за проверка лек автомобил марка и
модел „Мерцедес С200" с peг. № ... , управляван от подсъдимия П. М. Д. по
улица „С." в посока изхода на град Сандански. Тъй като Д. забелязал, че
водачът бил превъзбуден, а очите му зачервени, докладвали на оперативния
дежурен за предположението си, че състоянието му е поради употребата на
наркотични вещества, и поискали съдействие от дежурния автопатрул за
контрол на движението, за да бъде тестван.
Подсъдимият бил изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство “ Дръг чек 3000 ” от св. Г. – служител на сектор КАТ.
Тъй като предварителната качествена проба показала положителен резултат
за „АМР и ТНС“, свидетелят съставил акт за установяване на
административно нарушение. Подсъдимият го подписал без възражения.
Издаден бил талон за изследване № 0013810, който е връчен на П.Д., поради
отказ да приеме показанията на теста. В 19, 50 часа, придружен от двамата
полицейски служители, се явил в ФСМП Сандански за вземането на
билогична проба. Взета била само кръв, поради това, че не е в състояние да
даде урина /съгласно вписването в протокола за медицинско изследване/.
Лекарят - свидетелката К. не отразила писмено констатациите си за
поведението му, а вписала само отрицанието му да е употребил наркотични
вещества.
Химико-токсилогичната експертиза на пробата кръв, иззета от П. М.
Д., сочи наличие на специфичен метаболит, доказващ употребата на
наркотичното вещество тетрахидроканабинол в кръвта му и наличие на
амфетамин. Доказаната комбинирана употреба на наркотични вещества от
различни групи засяга координацията на движенията и концентрацията, като
тази на амфетамин води и до изявена възбудна симптоматика.
Концентрацията на амфетамин в кръвната проба на подсъдимия надвишава
концентрационната област за еднократен нормален прием за лице без развита
зависимост. Положителният резултат за двете вещества, се дължи единствено
на употребата им, която е реализирана в период не по-голям от 2-3 дни преди
вземането на кръвната проба, като амфетаминът се задържа в кръвта
максимално до 48 часа, но може да стигне и до 3 дни при редовна употреба от
4

20 години, а тетрахидроканабинолът - също до 2-3 дни.
Подсъдимият е осъждан. Първо с присъда по н.о.х.д. № 641/2015 год.
по описа на РС-Сандански, влязла в сила на 29.10.2015 год., с която му е
наложено наказание за държане на марихуана - лишаване от С. за срок от 1
година, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години /т.е до 29.10.2018
год./. В този изпитателен срок той е извършил престъплението по чл. 345, ал.2
от НК, за което е осъден с присъдата по н.о.х.д. № 822/2017 год. по описа на
РС-Сандански, влязла в сила от 14.04.2018 год., но тъй като е наказан с глоба
не са били налице условията по чл. 68 от НК. Според приложена справка за
нарушител /л. 191/ на подсъдимия са налагани с 35 наказателни
постановления административни наказания за извършвани нарушения по
ЗДвП.
Установените факти налагат правния извод, че под. П. М. Д. е
управлявал МПС след като е бил употребил наркотични вещества, защото в
кръвната му проба, иззета час след преустановяване на управлението на лек
автомобил, е доказано наличието на специфичен метаболит, доказващ
употребата на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол, както
и присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите –
амфетамин.
Експертният извод, че положителният резултат се дължи на
комбинирана употреба на наркотични вещества от различни групи и то
такава, която е била в период от 2-3 дни обективира и прекия умисъл за
извършването му, тъй като в случая подсъдимият съвсем съзнателно е
предприел управление на лекия автомобил, въпреки забраната да извършва
това след употреба на наркотични вещества. Това е достатъчно, защото, както
се посочи вече, законът не е въвел критерии за въздействието на
наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е
отразило на способността му да шофира, но в случая конкретното време на
употреба - макар и да не е непосредствено преди управлението на МПС, е в
по-ранен момент, но неговата конкретна отдалеченост във времето, не би
могла да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер
на своето деяние.
Предвид безспорно доказаната обективна и субективна страна на
престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК поисканото осъждане на под. П. М. Д.
е основателно.
Относно наказанието.
За това престъпление е предвидена комплексна санкция от лишаване
от С., глоба и лишаването от права. Няма възможност да се слезе под
предвидения минимум от 1 година на лишаването от С., защото първо няма
изключително по характера си обстоятелство, което да смекчава
отговорността на подсъдимия. Изминалият период от време от деянието до
наказването /който в случая е 2 години и 4 месеца/ принципно би могъл да е
такова, защото продължителността на конкретното наказателното
производство неизменно се разглежда като компенсация за нарушеното право
на подсъдимите по чл.6 от Конвенцията за правата на човека и основните
5

свободи, делото да се разгледа в разумен срок. Съгласно практиката на ЕС по
правата на човека само констатацията за продължителността на наказателния
процес, не е обаче достатъчна, защото тя е поставена в зависимост от
времето, през което деецът е търпял ограниченията, произтичащи от
качеството му на обвиняем, респ. подсъдим, като се отчита и сложността на
делото, активността на органите, ръководещи наказателното производство и
поведението на самия подсъдим. Инкриминираното деяние е извършено през
м. октомври 2018 год., като П.Д. е привлечен като обвиняем осем месеца след
това, а обвинението му е повдигнато – след два месеца. Първоинстанционното
производство обаче е продължило 1 година и 4 месеца, като фактите не са
налагали такова дълго разглеждане. Въпреки това обаче няма основание да се
счита, че ограниченията за него, произтичащи от процесуалното му качество
на обвиняем и подсъдим /както и на такъв, лишен по административен ред от
правото да управлява МПС/, което е продължило 1 година и 8 месеца, са били
прекомерни и налагат като справедлива компенсация определяне на
наказанието под законовия минимум, само на това основание, защото съдът
не е могъл да проведе разпоредително заседание 4 месеца поради неявяването
на защитника на подсъдимия, като разглеждането след това на обвинението е
отлагано, както поради негово отсъствие, така и за събиране на доказателства,
посочени от него /последното е негово основно право, но се сочи като факт,
оправдаващ само неоснователно забавяне от съда/.
Деянието не е с ниска степен на обществена опасност, тъй като
въздействието на комбинираната употреба на наркотични вещества от
различни групи върху водача на МПС се е отразило на способността му да
шофира.
Личната обществена опасност на извършителя също е леко завишена
от предишните му две осъждания и от характеристиката му на системен
нарушител на правилата за движение. Завишаването не е значително, макар и
да се касае до неправомерното поведение в изпитателния срок, защото то има
за последица санкцията по чл. 68, ал.1 от НК за привеждането в изпълнение
на отложеното предишно наказание лишаване от С., и защото е извършено
само 13 дни преди да изтече срока. Подсъдимият обаче убеди, че има нагласа
да преустанови дългогодишния прием на наркотици, който е причината и за
първото му осъждане, поради настъпилите съществени промени в личния му
съвместен живот с образована и подкрепяща го за това жена и очакваната
поява на дете. Тази промяна се отчита, като смекчаващо отговорността му
обстоятелство със значителна относителна тежест над отегчаващите и налага
определянето на размер на лишаването от С. много малко над минимума му, а
именно – 1 година и 2 месеца.
Санкцията по чл. 343б, ал.3 НК включва и глоба, за която
определящо значение има и имущественото състояние на наказващия се. Тъй
като подсъдимият е с нисък месечен доход, то размерът й следва да бъде
минимално предвиденият от 500 лева.
Продължителността на лишаването от право трябва да бъде от 18
месеца, тъй като Д. фактически е бил лишен за този период от време по
6

административен ред от това право.
Отлагането на изпълнението на лишаването от С. не е допустимо, с
оглед на посоченото вече, че подсъдимият е бил вече наказван с лишаване от
С.. За това му осъждане той не е реабилитиран по право на основание чл. 86
от НК, като пречка за това е настоящето му наказване с лишаване от С. за
престъпление, извършено преди да изтече изпитателният срок. Това
обстоятелство налага на основание чл. 68, ал.1 от НК подсъдимия П. М. Д. да
изтърпи отделно и отложеното наказание лишаване от С. за срок от 1 година,
наложено му по н.о.х.дело № 641/2015 год. по описа на РС-Сандански.
Първоначалният режим, при който следва да започне изпълнението
на лишаванията от С. на основание чл.57, ал.3 в случая на чл.57, ал.1, т.2,
б.“в“ от ЗИНЗС съдът смекчи от строг на общ поради изложените вече
съображения за ниската обществена опасност на дееца и нагласата му да
започне промяната му още преди изолирането му от обществото.
Въззивният съд не се произнесе за отговорността за разноските, но
пропускът му следва да се реши след окончателното решаване на въпроса за
виновността.
По изложените съображения въззивният съд постанови новата
осъдителна присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
7

Номер на акта:	9
Дата:	16 април 2021 г.
Съдия:	Илияна Стоилова

Дело:	20211200600087
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 януари 2021 г.

Присъда по дело №87/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите