№ 172
гр. Варна, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000160 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба от „Бард 90“ ЕООД- гр. Варна, подадена чрез адв. Б.Б. от АК -
Варна, срещу решение № 455/22.11.2021г., постановено по т.д. № 65/2021г. по
описа на Варненски окръжен съд, (поправено, по реда на чл. 247 ГПК, с
решение № 7/11.01.2022г.), с което въззивното дружество е осъдено да
заплати на „Блуумфийлдс Глобъл“ ООД – гр. София сумата от 26000 лв.,
представляваща неплатен остатък от продажна цена по сключен между
страните неформален договор за продажба на 11 500 кг. пчелен мед, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска -
01.02.2021г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 454.33 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, формирани както следва:
по фактура № 12/09.09.2019г. – 9 800 лв. неплатен остатък от главница и
1339.33лв. мораторна лихва за периода 24.09.2019г. - 31.01.2021г.; по фактура
№ 13/01.10.2019г. – 16 200лв. главница и 2115лв. мораторна лихва за периода
16.10.2019г. - 31.01.2021г., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 327, ал. 1
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Въззивното дружество намира обжалваното решение за неправилно
като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, като
1
се твърди и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо
необсъждане на събрани писмени доказателства. Излагат се подробни
аргументи, че между страните не е налице договор за търговска продажба,
както е възприел първоинстанционният съд, а договор за преработка, износ и
продажба на пчелен мед. Сочи се, че видно от събраните в хода на
производството писмени доказателства, част от фактурираното количество
мед, предмет на фактура № 13 от 01.10.2019г., не е доставено на „Бард 90“
ЕООД. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на решението, с
присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „Блуумфийлдс
Глобъл“ ООД, чрез адв. Д.Д. от АК - Варна. Въззиваемото дружество намира
изложените във въззивната жалба оплаквания за неоснователни и релевира
подробни доводи и съображения в подкрепа правилността на
първоинстанционното решение. Твърди се, че в съдебно заседание на
11.11.2021г. процесуалният представител на „Бард 90“ ЕООД е признал
дължимостта на неизплатената част от фактура № 12 от 09.09.2019г. в размер
на 9 800 лв. и съответно настоящият спор се свежда до дължимостта на
цената по фактура № 13 от 01.10.2019г. Цитира се практика по въпроса, че
приемането в счетоводството на ответника на процесните фактури, издадени
във връзка със сключен между страните договор за продажба и ползването на
данъчен кредит по тях, недвусмислено сочат за осъществената доставка. Иска
се потвърждаване на решението, с присъждане на разноски за въззивна
инстанция.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Предмет на производството са осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени в
условията на кумулативно обективно съединяване от „Блуумфийлдс Глобъл“
ООД – гр. София срещу „Бард 90“ ЕООД, за присъждане на следните суми:
сумата 26 000лв., претендирана като неплатен остатък от продажна цена по
сключен между страните неформален договор за продажба на 11 500 кг
пчелен мед, ведно със законната лихва върху главницата считано от
2
предявяване на иска – 01.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 3454.33лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата, формирани както следва: по фактура № 12/09.09.2019г. – 9 800лв.
неплатен остатък от главница и 1 339.33 лв. мораторна лихва за периода
24.09.2019г. - 31.01.2021г. и по фактура № 13/01.10.2019г. – 16 200лв.
главница и 2 115 лв. мораторна лихва за периода 16.10.2019г. - 31.01.2021г.
Ищецът твърди, че между страните е сключен неформален договор за
продажба на 11 500 кг пчелен мед при цена 9 лв. на килограм, без ДДС. В
изпълнение на договора, пчелният мед, закупен от ищеца от
биопроизводители, е доставен в базата му с. Казачево, Област Ловеч, където е
предаден на ответника на три партиди – на 31.08.2019г. - 9000 кг., на
09.09.2019г. - 1000 кг. и на 01.10.2019г. - 1500 кг.; предадените количества са
транспортирани с организиран от купувача транспорт; доставките са
индивидуализирани по предмет и цена в издадените от продавача фактури №
11/31.08.2019г., № 12/09.09.2019г. и № 13/01.10.2019г. , които са получени от
ответника в деня на издаването им, осчетоводени са и по тях е ползван
данъчен кредит за съответните данъчни периоди. Излага се също, че сумата
по фактура № 11/31.08.2019г. е заплатена изцяло от купувача, по фактура №
12/09.09.2019г. е извършено частично плащане на 06.01.2020г. в размер на
1000 лв., а по фактура № 13/01.10.2019г. липсва плащане. Като приложима за
началния момент по претенциите за мораторна лихва се сочи нормата на чл.
303а, ал. 3 ТЗ във вр. чл.327, ал.3 ТЗ - изтичане на 14 дни от издаване на всяка
от фактурите, когато според ищеца следва са приеме, че е предадена стоката.
Ответното дружество оспорва исковете по основание с твърденията,
че между страните не е сключен договор за търговска продажба, а договор, по
силата на който, по устно възлагане от „Блуумфийлдс Глобъл“ ООД, „Бард
90“ ЕООД е следвало за осъществи преработка, износ и продажба на пчелен
мед от името и за сметка на възложителя. В първата инстанция се признава
предаването на пчелен мед от ищеца на ответника за общо количество,
съответно на посоченото във фактури № 11/31.08.2019г., № 12/09.09.2019г. –
10 тона, а във въззивната жалба се твърди, че предаване на пчелния мед в
количество от 10 500 кг. е извършено еднократно, съгласно издадена от
„Деспред“ АД фактура. Т. е. признава се предаване и на част от количеството
по фактура № 13/01.10.2019г., но не по договор за търговска продажба, а за да
3
бъде осъществена преработка и анализ на пчелния мед.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението на ОС – Варна е валидно като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.
Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални
пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.
Извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението, съгласно чл. 269 от ГПК „Правомощия на
въззивния съд” съдът е ограничен по останалите въпроси от посоченото в
жалбата.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е резултат от
правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството
писмени доказателства и съдебно – счетоводна експертиза, обсъдени по
съответните правила на ГПК. Установено е по безспорен начин, че съгласно
представения по делото Сертификат № 49-1/17.08.2019г. за съответствие с
Регламент (ЕО) №834/2007 и Регламент (ЕО) №889/2008, издаден от
„Нутрамед“ЕООД, с валидност от 01.08.2019г. – 01.08.2020г. ищецът
„Блуумфийлдс Глобъл” ООД е сертифициран производител и търговец на
биологични продукти: монофлорен мед акция, манов мед, полифлорен/смесен
мед и биологичен пчелен прашец, с място на извършване на дейността: с.
Куманово, община Аксаково, и с. Казачево, община Ловеч. Сертификатът е
издаден за дейностите производство и реализация на биологични продукти,
като е посочено, че дейността по преработка на биологичните продукти се
извършва от подизпълнител –„Бард 90“ ООД.
Ищецът е издател на общо три фактури във връзка с неформалния
договор за продажба, на който основава претенциите си, с получател
ответното дружество „Бард 90“ ООД, както следва: фактура № 11/31.08.2019г.
на стойност 97 200лв., с ДДС, с отразено основание „9000 кг. пчелен мед с
единична цена 9.00 лв., фактура № 12/09.09.2019г. на стойност 10 800лв. с
основание „1000 кг. пчелен мед с единична цена 9.00 лева и фактура №
13/01.10.2019г. на стойност 16 200 лв. с основание „1500 кг. пчелен мед с
единична цена 9.00 лв.
4
Не е спорно и се установява от представените документи (извлечение
от сметка и платежно нареждане от 06.01.2020г.), че ответникът е погасил
чрез плащане изцяло задължението по фактура № 11/31.08.2019г. на стойност
97 200лв., с ДДС, и е осъществено частично плащане за сумата 1 000 лв. по
фактура № 12/09.09.2019г. на стойност 10 800лв.
В тази инстанция страните не спорят относно начина на фактуриране и
отразяване на процесните парични задължения в счетоводствата на двете
дружества, който се установява от приложените неоспорени писмени
доказателства и заключение на допуснатата от първоинстанционния съд
съдебно-счетоводна експертиза. Според счетоводните записвания при
страните по трите фактури с № 11/31.08.2019г., № 12/09.09.2019г. и №
13/01.10.2019г., издадени по процесното неформално правоотношение,
ищецът е продал един краткотраен актив, ответникът го е получил и го
отразил по материалната сметка. Фактурите са осчетоводени при ищеца, като
счетоводните записвания са за извършена продажба, тъй като са осчетоводени
по дебита на сметка 411 „Клиенти“. В счетоводството на ответника фактурите
също са осчетоводени като по договор за търговска продажба. Счетоводните
записвания за фактури № 11 и № 12 са по дебита на сметка 302/1/25
„Материали“ с посочено основание „доставка материали“, забележка
натурален пчелен мед 9000кг. по 9 лв. респективно 1000 кг. по 9.00 лева, а за
фактурата № 13– по дебита на сметка 301/1 „доставка на суровини“ за сума 16
200лв. с посочено основание „очаквана доставка“ и забележка „натурален
пчелен мед 1500кг. по 9.00 лева“. Т. е. по счетоводните записвания при
страните по трите фактури ищецът е продал един краткотраен актив,
ответникът го е получил и го отразил по материалната сметка.
Ответникът е ползвал пълен данъчен кредит по процесните фактури в
съответните данъчни периоди, през които са издадени, и същите включени в
дневниците за покупки на „Бард 90“ ООД.
Обстоятелства относно симулативността на счетоводното отразяване
на процесните парични задължения в счетоводствата на двете страни, са
въведени своевременно от ответното дружество в предмета на спора, с
отговора на исковата молба, като прави впечатление, че не се сочат
причините за прикриване на действително правоотношение. Не се твърди
съставянето на писмен документ, с характера на „обратно писмо“, разкриващо
5
съдържанието на прикрития договор, който според заявеното от ответника
съставлява комплексно правоотношение с елементи на договор за изработка
на ишлеме и поръчка.
Ответникът не представя и документ, който може да се квалифицира
като „начало на писмено доказателство“ - изходящ от насрещната страна или
такъв, удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от което може
да се заключи, че симулацията е вероятна, в който случай би била преодоляна
забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за допускане на свидетелски показания и
без съгласието на страната, срещу която се цели установяване на
привидността.
В резултат на законовите ограничения при доказването на симулация в
случая, тъй като процесният договор е на стойност над 5 000 лв., ответникът е
предприел доказване с представянето на частни писмени документи, а
именно: извлечения от дневници за термообработка на пчелен мед с партиден
номер L310819001 и L090919001; легализирани преводи на доклади за анализ
за изследване на различни показатели на 5220 кг. и 4930 кг. мед, биологично
чиста акация, издадени от „Интерек Фууд Сървисиз“, Германия, по възлагане
на „Бий Хепи БГ“, Варна, България; международна товарителница (CMR) за
превоз на 10 482 кг. органичен акациев мед, пакетиран в 34 бъчви с изпращач
„Бард 90“ ЕООД и получател Хани Грийн С,А, Валенсия, с товарен пункт
България на 15.11.2019г. и разтоварен пункт Карло, Белгия, с превозвач
„Андиас 65“ ЕООД и последващ превозвач „Роудстар“ ЕООД; фактура №
********** 30.03.2020г., издадена от ответника, с получател „Блуумфийлдс
Глобъл” ООД за сумата от 16 380 лв., с основание преработка на био акациев
мед 10500 кг. при единична цена 1.30 лв./кг., изпратена на ищеца на
30.03.2020г. по електронна поща.
Съдържанието и доказателствената стойност на документите са
подробно обсъдени в първоинстанционното решение, при спазване на
съответните процесуални правила, поради което въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл.
272 от ГПК.
В допълнение, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намира за необходимо да посочи следното:
Законът признава на подписания частен писмен документ
6
доказателствена сила само за авторството на изявлението – чл. 180 ГПК. Ако
изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора
обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но
не му придава материална доказателствена сила. Такава законът признава
само на подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК.
Естеството на представените от ответника документи изначално не
позволява дори косвено доказване на относителна симулация на процесните
правоотношения, тъй като от тях се установяват обстоятелства, които са без
значение за правото на насрещната страна да получи плащане по
неформалния договор за продажба. Установява се по начин, който не
обвързва ищеца, но и той не заявява еднозначно интерес да оспорва
обстоятелствата, че след доставката на 10 500 кг. пчелен мед от
„Блуумфийлдс Глобъл“ ООД, са осъществени от „Бард 90“ ЕООД всички
действия по привеждането му във вид, годен за сертифицирането му като
биопродукт и впоследствие, реализацията му чрез осъществяване на износ в
Белгия. В нито един от документите няма дори индикации, че при
преработката и реализация на биологични продукти ответникът „Бард 90“
ЕООД не е придобил собствеността върху доставения му пчелен мед, а е
изпълнявал договор за изработка на ишлеме и поръчка, по възлагане и за
сметка на ищеца „Блуумфийлдс Глобъл“ ООД. Издадената от ответника,
половин година след процесните доставки, фактура № ********** на
30.03.2020г., по която ищецът е получателя, за сумата от 16 380лв., с
основание преработка на био акациев мед 10 500 кг. при единична цена 1.30
лв./кг., не е подписана от получателя, не е отразена в счетоводството на
ищеца, сумата не е включена в дневниците за покупки и продажби и
справките декларации по ЗДДС на „Блуумфийлдс Глобъл“ ООД.
Следователно, същата не е годна да установи обективираното в нея
правоотношение между издателя на фактурата и получателя.
По спорния факт относно предаването на стоката по процесното
неформално правоотношение.
По правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи,
чрез пълно и главно доказване, освен обстоятелствата относно валидно
възникване на облигационно отношение по договор за продажба на 11 500 кг
пчелен мед, за което са издадени фактури № 11/31.08.2019г., №
7
12/09.09.2019г. и фактура № 13/01.10.2019г., и предаването на стоките на това
основание.
В първата инстанция ответникът признава предаването на пчелен мед
от ищеца на ответника за общо количество, съответно на посоченото във
фактури № 11/31.08.2019г., № 12/09.09.2019г. – 10 тона, а във въззивната
жалба се твърди, че е осъществено еднократно предаване на пчелния мед в
количество от 10 500 кг., съгласно издадена от „Деспред“ АД фактура
**********/14.08.2019г., за извършен по възлагане на ответника превоз с
автомобил, на 14 палета бруто 10500 кг. пчелен мед, от Казачево до
Куманово. Т. е. признава се предаване и на част от количеството по фактура
№ 13/01.10.2019г., но не по договор за търговска продажба, а за
осъществяване на преработка, анализ и реализация на пчелния мед чрез
продажбата му като био продукт. Твърдението за еднократно предаване на
стоката и превозването й съгласно издадена от „Деспред“АД фактура, е в
противоречие с данните от други, представени от ответника частни писмени
документи. Видно от извлечението от дневник за термообработка и
технологични карти на ответника, предмет на преработка в релевантния
период са две партиди съответно от дати 31.08.2019г. и 09.09.2019г.,
съвпадащи с тези по фактури № 11/31.08.2019г. и № 12/09.09.2019г., като
топенето на първата партида е започнало преди регистрацията в
предприятието на постъпването за преработка на пчелен мед с партиден
номер L090919001.
С решения, постановени по реда на чл.290 ГПК а именно: решение №
51 от 10.12.2012г. по гр.д. № 962/11г. на ВКС, решение № 166/26.10.2010г. по
т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96/26.11.2009г по т. д. № 380/2008г. на
ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009г. по т. д. № 546/08г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/09г. на ВКС, ІІ т.о. и др., е прието,
че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните
доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност,
начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Само по себе си, обаче, отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване / решение № 42/10 на ВКС,
8
ІІ т.о./. Също в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение №
252/03.01.2013г. на Второ ТО на ВКС по т. д. №1067/2011г. е прието, че
включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника,
както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява
недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по
договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата.
Вярно е, че извънсъдебното признание не се ползва с абсолютна
доказателствена стойност, но след като такова е налице, в тежест на
ответника „Бард 90“ ЕООД е да го опровергае, с провеждането на главно
пълно доказване по въведените в спора обстоятелства относно неговата
симулативност.
Ответникът не релевира твърдения за причини, поради които е
осчетоводил задълженията по фактурите на различно от соченото от него
основание и е ползвал данъчен кредит в момент, последващ неполучената
според него доставка по една от тях – тази от 01.10.2019г. В случай, че поради
грешка е била осчетоводена фактура, по която няма доставка, след
констатирането й в счетоводството е следвало да се извърши сторнираща
операция, след размяна на кореспонденция между страните, а подобни
действия по отстраняване на счетоводна грешка във връзка с процесното
неформално правоотношение не са предприети.
Не съставлява доказателство за симулативност на начина на
осчетоводяване при ответника обстоятелството, че за разлика от отразяването
на фактури № 11 и 12 в сметка 302, фактура № 13 е отразена в сметка 301.
Според експерта, изготвил заключение по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, сметка 301 отразява закупени краткотрайни материални активи с
неокончателна цена, т. е. отразяването по тази сметка означава, че се очаква
натрупване към стойността на стоката на допълнителен разход (транспорт,
консултантска услуга, преработка, възложена от ответника на трето лице), а
фактура, по която се очаква доставка, би следвало да бъде осчетоводена по
сметка „Аванси”. Следователно, отразяване като „очаквана доставка“ по
фактура № 13 не е пречка за констатацията, че е налице извънсъдебно
признание на ответника за съществуването на задължението и по тази
фактура, респ. за признаване на доставката за извършена, с включването на
фактурата в дневника за покупко-продажби и ползването на данъчен кредит.
9
Въз основа на посоченото съдебният състав приема, че доказването на
релевираните от ответника обстоятелства за относителна симулация на
процесното неформално правоотношение, а именно, че действителното
съглашение между страните е за преработка, износ и продажба на пчелен мед
от „Бард 90“ ЕООД, от името и за сметка на възложителя „Блуумфийлдс
Глобъл“ ООД, както и че осчетоводяването на по фактура № 13/01.10.2019г. е
симулативно, без да е осъществена доставка, е неуспешно.
По изложените съображения и предвид разпределението на
доказателствената тежест в процеса съставът на въззивния съд намира, че
съвкупната преценка на събраните в производството доказателства
обосновава извода за успешно доказване от страна на ищеца на елементи от
фактическия състав на чл.79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за
възникване на задължение за ответника да заплащане на исковата сума от
26 000 лв., представляваща неплатен остатък от продажна цена по сключен
между страните неформален договор за продажба на 11500 кг пчелен мед,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Предявените акцесорните искове за мораторни
лихви също са доказани по основание и размери.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете съдебни инстанции
по съществото на спора обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, предвид направеното искане, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество
сумата 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 455/22.11.2021г., постановено по т. д. №
65/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.
10
ОСЪЖДА „Бард 90” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул.“Христо Попович“ № 7, ап. 3, да заплати на
„Блуумфийлдс Глобъл” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Христо Ковачев“ № 46, ет. 3, ап. 7, сумата 800лв.
(осемстотин лева), представляваща направени съдебно – деловодни разноски
по в. т. д. № 160/2022г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11