Определение по дело №857/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба на „МЕДИА ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез процесуалния му представител съгласно приложено на л. 118 пълномощно – адв. М. Б., с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта му, с която в полза на дружеството са присъдени направени по делото разноски в размер на сумата от 550 лв., включваща 50 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По съображения за фактическа и правна сложност на делото, за извършена значителна подготовка на адвоката за делото, включваща запознаване с казуса, проучване на съдебната практика и изготвяне на молби и доказателствени искания, за успешно осъществена правна помощ с оглед на изхода от делото и с оглед на минималното адвокатско възнаграждение по този вид дела, предвидено чл. 8 , ал. 2, т. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения (Наредба № 1 от 09.07.2004 г.), е направено искане на „МЕДИА ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, да бъде присъдено пълния размер на договореното и заплатено от дружеството на пълномощника му адвокатско възнаграждение – 1800 лв., вместо присъдените му с решението разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Ответната страна Комисия за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище по основателността на направеното искане.

Искането за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските е направено в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е процесуално допустимо.

Условията за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Съгласно цитираната норма в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл при постановяване на решението, респективно на определението, по въпроса за разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските, поради грешка – фактическа или в правните изводи на съда.

В случая направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските се основава на втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Разгледано по същество, искането се явява частично основателно по следните съображения:

С постановеното по делото Решене № 1820 от 05.05.2025 г. е отменено по жалба на „МЕДИА ГРУП“ ЕООД Решение № 255 от 17.09.2024 г. на КЗД, постановено по преписка № 151/2023 г., в оспорената му част – т. I, т. III и т. IV, като с оглед на изхода от делото КЗД е осъдена да заплати на „МЕДИА ГРУП“ ЕООД направените по делото разноски в размер на сумата 550 лева, включваща според мотивите към решението 50 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение на един адвокат.

В случая, съгласно представения договор за правна защита и съдействие – л. 159-гръб, договореният и заплатен от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение е 1800 лв., но с оглед на направено от ответника възражение за прекомерност същият е редуциран до 500 лв. предвид сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото, приключило в две съдебни заседания, без явяването в тях на упълномощения от жалбоподателя адвокат, и вида и обема на предоставената от последния правна помощ – изготвяне на жалба, молба с доказателствени искания и писмено становище. По тези съображения в мотивите на решението е направен извод, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – 500 лв. Така формулираният извод е грешен, тъй като дължимото по този вид дела минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 1500 лв. – чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Неоснователни са обаче доводите за присъждане на действителния размер на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение – 1800 лв., надвишаващ минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Делото не е с фактическа и правна сложност и пълномощникът на жалбоподателя е бил запознат с казуса, съответно би следвало да е проучил съдебната практика, още в хода на производството пред КЗД, което пък би следвало да го е улеснило при подготовката му за изготвяне на жалба срещу решението на КЗД и на подадените от него в хода на съдебното производство молби с доказателствени искания.

По изложените съображения съдът намира, че постановеното по делото решение в частта за разноските следва да се измени, като се увеличи размера на присъдените такива в полза на „МЕДИА ГРУП“ ЕООД от 550 лв. (50 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение) на 1550 лв. (50 лв. заплатена държавна такса и 1500 лв. за адвокатско възнаграждение).

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ Решение № 1820 от 05.05.2025 г., постановено по адм. дело № 857/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта за разноските, като вместо „ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация гр. София да заплати на „МЕДИА ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 49, сумата в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща направени разноски по делото“ следва да се чете „ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация гр. София да заплати на „МЕДИА ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 49, сумата в размер на 1550 (хиляда петстотин и петдесет) лева, представляваща направени разноски по делото“.

ОТХВЪРЛЯ искането на „МЕДИА ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 1500 (хиляда и петстотин) лева до пълния размер на претенцията – 1800 (хиляда и осемстотин) лева, съответно за присъждане на направени разноски по делото (за държавна такса и за адвокатско възнаграждение) за горницата над 1550 (хиляда петстотин и петдесет лева) до пълния размер на претенцията – 1850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от „МЕДИА ГРУП“ ЕООД и от Комисията за защита от дискриминация в 14-дневен срок от съобщаването му, ведно с препис от него, пред Върховния административен съд.