РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Бургас , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20202120203570 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. М. ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 20-0769-002463/04.08.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР
Бургас, С-р ПП Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител –
адв. И., който моли издаденото НП да бъде отменено.
Административно - наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирано до съда становище излага аргументи за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Бургаски районен съд – LIІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 17.06.2020 г., около 04,40 ч. свидетелите М.И. и С.Т. били изпратени за проверка по
сигнал за лице, блъскащо по вратите на хотел „У.Ф.“ в парк „Р.“. При пристигане на място
установили жалбоподателя с личния си л.а. - Шкода Фабия с рег. № *******, да извършва
маневра на заден ход. При проверката свидетелите се усъмнили, че водачът е употребил
алкохол и потърсили съдействие от патрул от сектор „ПП“. При пристигането на последния
жалбоподателят отказал да му бъде извършена проба с техническо средство - алкохолтест
дрегер за установяване употребата на алкохол. При проверката е установено още, че
жалбоподателят има неплатена глоба наложена с фиш.
1
За горното е съставен АУАН № 20-0769-002463/17.06.2020 г., който жалбоподателят е
отказал да получи, което е установено с подписа на свидетел. Издаден бил и талон за
изследване, като в определения срок жалбоподателят не се е явил, за да даде кръвна проба.
В срока по чл. 44 ЗАНН жалбоподателят е подал писмени възражения срещу
съставения АУАН, по които АНО се е произнесъл преди издаване на НП.
Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган е издал
процесното наказателно постановление, което е връчено на наказваното лице на 19.08.2020
г. В преклузивния 7-дневния срок по чл. 59 ЗАНН, последното е депозирало настоящата
жалба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М.И., С.Т., Е.Д. и С.Д., както и с
оглед приложените писмени доказателства: АУАН № 20-0769-002463/17.06.2020 г., талон за
медицинско изследване, протокол за доброволно предаване, които кореспондират помежду
си и взаимно се допълват. Показанията на свидетеля Н.К., в частта, в която противоречат на
по-горе посочените писмени доказателства и показанията на св. Т. и св. И., а именно, че М.
не е управлявал МПС, съдът оцени като изолирани, поради което, в тази им част, не ги
кредитира. От една страна, свидетелят заяви, че е бил далеч, а от друга страна, показанията
на свидетелите М.И. и С.Т. са еднопосочни относно обстоятелството, че жалбоподателят е
управлявал МПС като се е движил назад. Показанията на св. М.И. и св. С.Т. са в
съответствие и с приобщения по делото видеозапис.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група към
ОДМВР Бургас, С-р ПП Бургас, оправомощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г./л.29 от
делото/. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно
лице - младши автоконтрольор при С-р ПП към ОДМВР Бургас. Административно-
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална
страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 от
ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Предвид
посоченото този състав на Бургаски районен съд намира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения относно нарушението по чл. 174, ал.
3, пр.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
2
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.”
От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в
условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява
състава на административното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП „отказ за установяване
употребата на алкохол в кръвта от водачите на моторни превозни средства”, а именно 1.
отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство и 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Спорният въпрос по делото е дали жалбоподателят в конкретния случай е управлявал
автомобил и дали е имал качеството „водач“, за да бъде субект на изпълнителното деяние,
предмет на разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно легалната дефиниция
съдържаща в § 6, т. 25 от ЗДвП „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.“ Според задължителните указания, дадени с
Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, понятието „управление”
на моторно превозно средство, включва „всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените
лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или
специалната машина се намира в покой или в движение.“
Според разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая за настоящия състав тази
доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели М.И. и С.Т. се
установява, че жалбоподателят е въздействал с поведението си върху лекия автомобил, като
е извършвал маневра на заден ход. Този извод се потвърждава и от останалите събрани по
делото доказателства и приобщения с протокол за доброволно предаване видеозапис. Не се
опровергава от показанията на св. Н.К., които в тази част – дали жалбоподателят е
управлявал автомобила, са изолирани и некореспондиращи с останалия доказателствен
материал, като съдът отчита, че свидетелят е бил „далеч“ на „поне 15-20 метра“ и е
възможно да не е възприел конкретното поведение на М..
Предвид, на посоченото съдебният състав намира, че по делото безспорно се доказа, че
жалбоподателят е имал качеството водач и като такъв отказал да бъде тестван с техническо
средство, както и да му бъде извършено медицинско изследване. Самият жалбоподател
изрично заявява в депозираната до съда жалба, че е отказал да бъде тестван за алкохол. По
делото се събраха и доказателства, че е твърде вероятно жалбоподателят да е употребил
алкохол като това обстоятелство следва от показанията на разпитаните свидетели М. И., Ст.
Т. и Ем. Д., Н.К., както и св. Д..
По отношение на размера на наложеното на жалбоподателя наказание, същият е в
предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото
нарушение. Размерът на наказанието съгласно закона е фиксиран, както на наказанието
глоба, така и на периода на лишаване от право да се управлява МПС.
3
Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП в тази му част като
законосъобразно и обосновано.
По отношение на нарушението по чл. 185 от ЗДвП:
В член 2 от ЗАНН законодателят е прокламирал принципа на законоустановеност на
нарушенията и на наказанията за тях. В ЗДвП няма състав на административно нарушение,
според който подлежи на санкция водач, който управлява МПС преди да е заплатил
наложените му с НП или фиш глоби. Законодателят е предвидил в чл.171, т.1, б. „д” от ЗДвП
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на
дължимата глоба.
Съгласно чл. 186, ал. 7 ЗДвП издаден фиш, глобата, по който не е платена доброволно
в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Това обаче по никакъв начин не обосновава налагане на санкция по реда на
чл. 185 от ЗДвП, тъй като тази санкция е приложима само за такива нарушения, за
извършването на които не е предвидено друго наказание. Настоящият случай не е такъв, тъй
като разпоредбата на чл. 186 ал. 7 от ЗДвП въобще не съдържа белезите на административно
нарушение, което да бъде санкционирано по някакъв начин, доколкото законодателят е
предвидил като единствена последица от неплащане на наложената глоба по фиш,
изпращане на преписката на публичен изпълнител за нейното принудително събиране,
респективно и на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „д” от ЗДвП, която в случая е наложена.
Управлението на МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
плащане, е основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,
б. „д” ЗДвП, но не и за налагане на административно наказание по чл.185 от ЗДвП.
Поради това и обжалваното наказателно постановление в тази му част следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното, БРС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-002463/04.08.2020 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, С-р ПП Бургас, В ЧАСТТА, в която на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на И. В. М. ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-002463/04.08.2020 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Бургас, С-р ПП Бургас, В ЧАСТТА, в която на основание чл.
185 от ЗДвП на И. В. М. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4
5