Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 05.10.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 504/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до
обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба от И.Й.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода”
в Затвора Ловеч против отказ на Началника на Затвора Ловеч за предоставяне на
информация по негово заявление рег. вх. № М-4451/03.11.2020 г. до Началника на
Затвора Ловеч, с което е заявил достъп до неговото затворническо досие в
Затвора Ловеч.
По изложени доводи за неправилност,
нецелесъобразност и незаконосъобразност на обжалвания отказ се иска неговата
отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган.
Претендира се и присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание И.С. поддържа
жалбата. Счита, че трябва да има достъп до досието си, което
според него е обществено достояние.
Ответникът по делото – Началникът на
Затвора Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Посочва, че
поисканата от жалбоподателя информация не е обществена. До нея имат достъп
единствено служителите на ГДИН. Счита, че не е налице нито мълчалив, нито
изричен отказ на предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, тъй като за
административния орган не е възникнало задължение да се произнесе по ЗДОИ.
Настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от
надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по делото се
установява, че С. е подал заявление с рег. № М-4451/03.11.2020 г. чрез ИСДВР на
I гр.
до Началника на Затвора Ловеч, в което е посочил, че заявява достъп до
собственото си затворническо досие, като е заявил, че желае да го получи на
хартиен носител под формата на ксерокопие. Позовал се е на чл. 40 от ЗДОИ и на
решение № 181/05.10.2020 г. на Административен съд Ловеч по адм. дело № 287/2020 г.
Началникът на Затвора Ловеч с резолюция от 16.11.2020 г. в горния ляв
ъгъл на заявлението на С. е написал ръкописно „Не! Решението по адм. дело №
287/2020 г. не се отнася към исканата от Вас информация.“
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следнато от правна страна:
Предмет на настоящото съдебно производство е отказ на
Началника на Затвора Ловеч да се произнесе по същество по искането на
жалбоподателя да се произнесе по същество по искането му за предоставяне на
достъп до поисканата информация –
неговото лично затворническо досие.
Оспорения отказ е извършен от Началникът на Затвора
Ловеч в рамките на предоставените му правомощия.
В чл. 3, ал.1 от ЗДОИ е регламентирано, че този закон
се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се
съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на
местното самоуправление в Република България. Следователно всеки държавен орган
може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, ако
поисканата информация е създадена или се съхранява от него. Според чл. 28, ал.2
от ЗДОИ, в срока по ал.1 органите или изрично определени от тях лица вземат
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
В случая
Началникът на Затвора Ловеч е орган по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ и дължи
произнасяне по направеното от жалбоподателя заявление.
Съгласно чл. 28, ал.1 от ЗДОИ, заявленията за
предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно
най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.
Заявлението на жалбоподателя е регистрирано на 03.11.2020 г., а Началникът на
Затвора Ловеч е поставил резолюцията на 16.11.2020 г. в рамките на
законоустановения срок.
Според чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по
смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Обществената
информация представлява сведения, знание за някого или него, свързано с
обществения живот в България. Тя може да се съдържа в документи или други
материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължения
субект.
В чл. 9 от ЗДОИ е регламентирано, че обществената
информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации е
официална и служебна.
Съгласно чл. 10 от ЗДОИ, официална е информацията,
която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното
самоуправление при осъществяване на техните правомощия.
Съобразно чл. 11 от ЗДОИ, служебна е информацията,
която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както
и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Достъпът до официална обществена информация се
осигурява чрез обнародването й в съответствие с чл. 12 от ЗДОИ.
Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена
информация е свободен. Според ал.2 този достъп може да бъде ограничен,
когато:1. тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и
няма самостоятелно значение(мнения и
препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); 2.съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или
предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения,
свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.
В чл. 37, ал.1 от ЗДОИ е предвидено, че основание за
отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато:
1.исканата информация е класифицирана или друга
защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13,
ал.2;
2.достъпът засяга интересите на трето лице и то
изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в
случаите на надделяващ обществен интерес;
3.исканата обществена информация е предоставена на
заявителя през предходните 6 месеца.
Изключение е предвидено при наличие на надделяващ
обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на
корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на
субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Във всеки конкретен случай задълженият субект за да
може да се позове на чл. 37, ал.1, т.1 от ЗДОИ следва да преодолее
презумпцията, регламентирана в §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ –
„надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се
цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на
прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.
Според чл. 54, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС), в срок от два работни
дни за всеки новопостъпил лишен от свобода се съставя лично досие, което съдържа
документи и данни, свързани с постъпването в затвора и привеждането на
присъдата в изпълнение.
Съгласно чл.54, ал.3 от ЗИНЗС,
Главният директор на ГДИН определя длъжностните лица, които могат да се
запознават с данните от личното досие, както и реда и начина за предоставяне и
използване на съдържащата се в него информация.
В ЗИНЗС и правилника за
прилагането му липсват изрични правни норми, които да регламентират от какви
документи се състоят личните затворнически досиета на лишените от свобода. Не е
предвиден и реда за достъп до тях. В ППЗИНЗ в няколко разпоредби (чл. 28, 29, 31) са посочени различни документи, които се прилагат в
личното досие на лишените от свобода – опис и протокол за изземване на
документите за самоличност и личните вещи, документи и данни, свързани с
изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
Ответникът по делото е представил Вътрешни правила за
работа с досиетата на лишените от свобода в затворите, поправителните домове
към затворите и ГДИН, утвърдени от Главния директор на ГДИН, които са издадени
на основание чл 13, ал.2, т.1 във връзка с чл. 54, ал.3 от ЗИНЗС. В тези
правила е предвидено какво трябва да е съдържанието на затворническото досие –
формуляр за досие, актуална цветна снимка в анфас на лишения от свобода към момента
на постъпването му, номер на личното досие и ЕГН, ксерокопие на документ за
самоличност, съдебни актове и разпореждания на съответната прокуратура за
привеждането им в изпълнение, препис-извлечения от съдебните актове, заповеди,
първоначален и текущи доклади, психологически заключения, оценка на риска,
равносметки за изтърпяно наказание лишаване от свобода, служебни бележки и
справки, протоколи за внесени лични вещи, за иззети лични документи, предмети и
вещи, преписки по молби и жалби, придружителни писма за връчване на съобщения и
призовки, служебна кореспондеция и други материали във връзка с изпълнение на
наложеното наказание или постановената мярка, опис-съдържание на личното досие.
Настоящият съдебен състав намира, че поисканата от
жалбоподателя информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, тъй
като тя не е свързана с обществения живот в България. Личното затворническо
досие съдържа документи, които удостоверяват извършване на специфична дейност
спрямо конкретно лице, лишено от свобода. Достъп до тази информация имат само
определените със заповед на Главния директор на ГДИН служители съгласно чл. 54,
ал.3 от ЗИНЗС. С обжалвания отказ се отрича правото на жалбоподателя на достъп
до сведения, свързани лично с него, затова същите не представляват обществена
информация. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд –
Решение № 3021/13.03.2017 г., постановено по а.д.№ 2748/2016 г., Решение №
2244/29.02.2016 г. по а.д. № 795/2015 г.
От изложеното се налага извод, че жалбата е
неоснователна, което налага същата да бъде отхвърлена.
При този изход на производството следва да бъда
присъдено юрисконсулско възнаграждение на ответника в предвидения минимален
размер.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Й.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода”
в Затвора Ловеч против отказ на Началника на Затвора Ловеч за предоставяне на
информация по негово заявление рег. вх. № М-4451/03.11.2020 г. до Началника на
Затвора Ловеч, с което е заявил достъп до неговото затворническо досие в
Затвора Ловеч.
ОСЪЖДА И.Й.С.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч да заплати на Затвора Ловеч сумата от 80 (осемдесет) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 40, ал.3
от ЗДОИ.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: