Р Е Ш Е Н И Е

№ 258/21.06.2019г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 130 по описа за 2019 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

               Искът е предявен на основание чл.86 от ЗЗД. Цена на иска 4 141,28 лева.

Ищецът, настоява съдът да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати исковата сума, представляваща обезщетение за забава на изпълнение на парично задължение за периода от 01.12.2014г. до 23.07.2018г. Твърди, че ответника е осъден с влязло в сила решение по гр.д.№28/2015г. на РС-Кубрат да му заплати 11 194,13 лева, представляващи недължимо събрана сума по банков кредит и Анекс към него, която сума му е върната-изплатена от банката на 23.07.2018г. Твърди още, че посочената сума му е присъдена без законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и че въпреки покана за доброволно изпълнение от 26.09.2018г., кредитодателят и до днес не му е заплатил. Претендира и разноски по делото.

Ответникът-Първа инвестиционна банка АД-София, оспорва иска, твърди че същият е недопустим и неоснователен. Заявява, че присъдените със посоченото съдебно решение суми по естеството си са надвзети лихви, а правото не допуска присъждане на лихви върху лихви, което прави така предявения иск недопустим, че да се признае обезщетение за забава е необходимо уважаването на иск за главница, каквато в случая не е присъдена и ищецът нямо право на обезщетение в размер на законната лихва. Настоява иска да се отхвърли със заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, а видно и от представеното по делото решение №162/11.12.2015г. по гр.д.№28/2015г. по описа на районен съд-гр.Кубрат влязло в сила на 04.06.2018г., след прогласяване на нищожността на две клаузи от Анекс №1 към договор за банков кредит, ответникът е осъден да заплати на ищеца  сумата от 11 194,13 лева, представляваща разлика между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените завишени вноски по Анекса. Сумата е заплатена от ответника на ищеца на 23.07.2018г. Исковата молба по посоченото гражданско дело е депозирана в съда на 01.12.2014г. Не се спори още, че по воденото между страните гражданско дело, приложено като писмено доказателство по настоящото, ищецът не е претендирал обезщетение за забава по реда на чл.86 от ЗЗД , както и  че надвнесената по кредита сума по естеството си е неоснователно завишена договорена лихва по кредита, довело до неоснователна  промяна и завишаване на месечната анюитетна вноска. Няма спор и относно размера на законната лихва за процесния период. Ответникът оспорва иска по основание, твърдейки че, е недопустимо начисляване и присъждане на лихва върху лихва, заради което настоява иска да се отхвърли.

            Пред вид посоченото съдът намира от правна страна следното:

            Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. А съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението не е определен той изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая, безспорно това е станало с депозиране на исковата молба пред съда по горепосоченото гражданско дело-01.12.2014г. По гражданското дело законна лихва не е претендирана и няма пречка такава да се търси в отделен процес по исков ред, което прави предявения иск допустим.

            На второ място, задължението за законна лихва е акцесорно. То е обусловено от съществуването на непогасено парично задължение- факт, който в случая е установен със силата на присъдено нещо. Предвидените в чл.86 ал.1 задължения, възникващи при неизпълнение на парични задължения не са лихви, а обезщетения за забава на парично задължение. В случая, ответникът е осъден да заплати и върне на ищеца неоснователно събрана сума по договор по банков кредит и е без правно значение за погасяването на кои пера по договора кредитора по Договора е събирал тази сума. При забава изпълнението на парично задължение, целта е да бъде обезщетена изправната страна за причинените й от забавата вреди, каквито са вредите настъпили за периода след подаване на исковата молба до заплащането на присъдената сума-23.07.2018г., а при иск за връщане на недължимо платена сума лихви се дължат от поканата-10.12.2014г., които са в размер на исковата сума-4 141,28 лева. В този смисъл, съдът приема за неоснователно възражението на ответната страна, че лихви върху лихви не се дължат. Предявеният иск като основателен и доказан следва да се уважи.

             Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца заплащане и на направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 165,65 лева, представляващи платена държавна такса.

            По изложените съображения съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА Първа Инвестиционна банка АД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Изгрев, бул.“Драган Цанков“ №37 да заплати на Д.Р.П. с ЕГН-********** *** сумата от 4 141,28 лева/четири хиляди сто четиридесет и един лева и двадесет и осем стотинки/ представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 01.12.2014г. до 23.07.2018г., както и 165,65 лева разноски по делото, представляващи платена държавна такса.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: