Р Е Ш Е Н И Е
1216/16.12.2019г.
16.12.2019г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на
двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
Районен
съдия: М. Марков
при секретаря М.Найдева,
като разгледа
докладваното от съдията-докладчик,
гражданско дело №
2629 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
В производството по настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: ***, с адрес: ГР. СОФИЯ, БУЛ. ***, законен представител: Р.Г.А.
и Т.Я.К. - Управители, с адрес: гр. София, бул. ***срещу А.Б.И. ЕГН **********, с адрес ***1.
В исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415,
ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането
си, което е направено в законния срок. С издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, ответникът-длъжник е осъден да плати на ищеца-кредитор,
общо сумата размер на 875,73, което включва: 400,00 лева - главница; 172,38
лева - договорна лихва; 194 лева – неустойка; 85,09 – разходи и такси; 24,26 –
лихва за забава и законната лихва по неизпълнение на задължение по Договор за
кредит № 468276/19.05.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 75.00 - разноски по делото.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
Между А.Б.И. ЕГН **********,
с адрес ***1 и „Аксес Файненс“ ООД е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ №
468276/19.05.2016 г. Впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Аксес Файненс“ ООД в
полза на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия). Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива
на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното частно гражданско
дело по описа на РС-Шумен, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с уведомление на
ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес от провеждане
на избраната форма на искова защита.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на
исковата молба, като изразява становище, че предявените искове по същество са
допустими, но изцяло неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните
суми за плащане. В отговора, ответникът е изразил и становище по
обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си срещу него.
Посочва, че искът е неоснователен, посочените обстоятелства не отговарят на
обективната истина и твърди, че няма задължения в паричен размер.
Преди първото по делото заседание е постъпила
молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ГР.СОФИЯ,
БУЛ. ***, на основание чл.226, ал.2, във вр. с чл.218 от ГПК. Със същата се
иска привличането на трето лице-помагач на страната на ищеца. Съдът е намерил
това искане за основателно и е
конституирал на основание чл.219, ал. 1 от ГПК – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ГР.СОФИЯ, БУЛ. ***, като трето лице - помагач
на ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: ***, с адрес:
ГР. СОФИЯ, БУЛ. ***, в настоящото производство.
Ищецът и третото
лице, не се явяват и не изпращат процесуалния си представител в първото по
делото съдебно заседание. В писмена молба се сочи, че се поддържат предявените
искове като основание и размер. Във връзка с възраженията на ответника, се сочи,
че същите са неоснователни. Твърди, че
предвид
представените писмени доказателства към исковата молба, приложени и приобщени
към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно
облигационно правоотношение. Ищцовата страна твърди, че е налице валиден Договор
за кредит „Бяла карта“ с № 468276 от 19 май 2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД
като Кредитор и А.Б.И. като Кредитополучател. Подписвайки договора за кредит
Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат предварително с
всички условия на индивидуалния договор и Общите условия приложими към него,
както и че е получил Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита.
С подписването на процесния
договор, „Аксес Файнанс“ ООД, се задължава да предостави на А.Б.И. револвиращ
кредит в максимален размер на 400 лв., под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa. Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор.
Ответникът А.Б.И. усвоила сума в общ размер на 400 лв.,
представляваща главница. Върху главницата,
ответникът дължал дневен лихвен процент, представляващ договорна лихва, като същата
е в общ размер на 172,38 лв., за периода от 26 май 2016 г. - датата на първата
транзакция по кредитната карта до 06 юли 2017 г. - датата на настъпване на
предсрочна изискуемост. Страните се договорили и за предоставяне на обезпечение,
чрез поръчителство, като при неизпълнение на това задължение, кредитополучателят
дължал на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото месечно задължение. На ответника е
начислена неустойка в размер на 194,00 лв. Поради забава на 06.07.2017г. била обявена предсрочната
изискуемост, като на длъжника била начислена лихва за забава /мораторна лихва/
върху главницата в размер на 24,26 лв. за периода от 07.07.2017 г. до датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 19.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
В съдебно заседание, особеният представител на ответника, застъпва
становище, че предявената искова молба е неоснователна и недоказана. Сочи, че
не е съществувало валидно договорно правоотношение, тъй като е нищожно поради
противоречие със законовите разпоредби, регламентиращи потребителското
кредитиране, както и поради накърняване на добрите нрави. Твърди, че цесията не
е произвела своето действие спрямо длъжника и уведомление за предсрочна
изискуемост на вземането не е връчвано на кредитополучателя.
Съдът е събрал като относими по делото
представените с исковата молба писмени доказателства: уведомление до А.И.,
договор за кредит „Бяла карта“ от 19.05.2016 г., декларация-съгласие за достъп
до лични данни от А.И., приложение №1 към Договор за кредит „Бяла карта“ с КИД
468276/19.05.2016 г., рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 г., пълномощно, приложение №1/14.02.2018 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения, потвърждение за сключена цесия.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира от
правна страна следното:
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявени са в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, във вр.
с 79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в
размер на 875,73, което включва: 400,00 лева - главница; 172,38 лева -
договорна лихва; 194,00 лева – неустойка; 85,09 – разходи и такси; 24,26 –
лихва за забава и законната лихва по неизпълнение на задължение по Договор за
кредит № 468276/19.05.2016 г., до окончателното изплащане на вземането. Настоящият иск е
предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, като по
кредита няма извършвани плащания.
Съдът е на мнение,
че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и
приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно облигационно правоотношение по
процесният договор за паричен заем. С подписването на договора, ищецът се
е задължил да предостави на ответника парична сума в размер на 400,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от
Договора. Погасителните вноски,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Лихвеният процент е определен
и фиксиран в договора.
С оглед на представените писмени доказателства,
съдът приема, че ищецът е отпуснал кредит, а ответникът е останал задължен за сумата
от 400,00
лева –
главница по договор за паричен заем, Договор за кредит „Бяла карта“ № 468276/19.05.2016 г. между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД; за сумата от 172,38 лева - договорна лихва за периода от
26.05.2016г. до 06.07.2017г.; за сумата от 24,26 лева – обезщетение за забава за периода
от 07.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 19.04.2018г., за 85,09 –
разходи и такси, както и за законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 19.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Задължението на
ответника е безспорно установено, предвид приетите по делото доказателства и
предвид сроковете на плащане е и изискуемо. Поради което, искът следва да бъде
уважен в тази му част.
По отношение на направените възражения от ответника във връзка с главницата,
договорната и мораторна лихва, както и дължимите разходи, съдът намира същите
за неоснователни. Поради което, съдът приема, че ищецът е бил изправната страна
по договора в тази му част. Предвид свободата на договаряне, страните са сключили
договор доброволно при ясни условия. Поради което, както и с оглед
справедливостта, искът следва да бъде уважен в тази му част.
В исковата молба се претендират суми за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 194,00 лева –
неустойка. С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност, страните
да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят
неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално
неизпълнение вреди.
Съдът намира за основателно направеното
възражение от ответника за нищожност на клаузата от договора, касаещо
заплащането на неустойка. Ответникът притежава качеството потребител по смисъла
на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието
"потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице,
което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ответника в качеството на физическо лице е
предоставен заем. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на доставчика и потребителя. Неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. В договора за
потребителски кредит е било предвидено предварително, че неустойката ще се
начислява и заплаша разсрочено.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че тази клауза противоречи на добрите прави по смисъла на чл. 26.
ал. 1, преди. 3-то от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, такива клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. С
оглед на всички събрани доказателства, съдът приема, че в случая не е налице
индивидуално договаряне на разпоредбите от договора, касаещи отговорността на
страните и дължимата неустойка. В този смисъл предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД се явява недоказан както по
основание, така и по размер, поради което следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На
основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по заповедното
и настоящото дело разноски, съразмерно уважените искове.
Относно
адвокатското възнаграждение и възнаграждението за особен представител, съдът
намира, че са дължими в размера посочен в списъка за разноските. Размерът им, съпоставен с минималните размери
на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и фактическа сложност на
делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Б.И. ЕГН **********,
с адрес ***1 дължи на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: ***, с адрес: ГР. СОФИЯ, БУЛ. ***, законен
представител: Р.Г.А. и Т.Я.К. - Управители, с адрес: гр. София, бул. ***, следните
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №623/14.05.2018г., постановена по ч.гр.д.№1310/2018г. по описа на РС-Шумен: сумата от 400,00 лева (четиристотин лева) –
главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 468276/19.05.2016 г. сключен между
ответника и „Аксес Файнанс“ ООД; сумата от 172,38 /сто седемдесет и два лева и
тридесет и осем стотинки/ лева - договорна лихва за периода от 26.05.2016г. до
06.07.2017г.; сумата от 85,09 лева (осемдесет и пет лева и девет стотинки) – такси и разходи;
сумата от 24,26 лева –
обезщетение за забава за периода от 07.07.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 19.04.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските по заповедното производство в размер на 75,00 лв..
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск, с който се иска да се
признае за установено, че
А.Б.И. ЕГН **********, с адрес ***1 дължи на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: ***, с адрес: ГР. СОФИЯ, БУЛ. ***, законен
представител: Р.Г.А. и Т.Я.К. - Управители, с адрес: гр. София, бул. ***, следните
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №623/14.05.2018г., постановена по ч.гр.д.№1310/2018г. по описа на РС-Шумен: сумата от 194,00 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
ОСЪЖДА А.Б.И.
ЕГН **********, с адрес ***1, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: ***, с адрес: ГР. СОФИЯ, БУЛ. ***, законен представител: Р.Г.А.
и Т.Я.К. - Управители, с адрес: гр. София, бул. ***, сума общо в размер на 350,00
лв. за направените по настоящото дело разноски.
Настоящото решение е взето при участието на трето
лице-помагач: “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес:
ГР.СОФИЯ, БУЛ. ***, законени представител: Димитър Бориславов Бончев-
изпълнителен директор.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да
се приложи ч.гр.д.№1310/2018г. по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: