РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Радомир, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730101073 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на поземлен
имот, находящ се в населената част на с. И., общ. Р., обл. Перник, с площ от 872 кв. м, който
поземлен имот съставлява част от имот с планоснимачен номер 424 по кадастралния план на
с. И., в кв. 47 по регулационния план на същото село, при граници на този поземлен имот:
улица, от две страни - общински имот, урегулиран поземлен имот . и урегулиран поземлен
имот ., който поземлен имот, съгласно одобрения със заповед № III-841/30.12.1974 г.
регулационен план на с. И., попада в границите и за него е отреден урегулиран поземлен
имот . в кв. 47, за който парцел дворищнорегулационният план за придаваемите към него
имоти по регулация не е приложен в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма
подадено заявление за това.
Ищецът сочи, че е собственик на 4/6 ид. ч. от поземления имот, а ответниците са
собственици на по 1/6 ид. ч.
Тъй като с ответниците не могли доброволно да си разпределят ползването на имота,
моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на процесния недвижим
имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответниците са
оспорили предявения иск, с твърдения, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването
му, тъй като между страните нямало спор по отношение ползването на имота. Страните по
делото, като съсобственици на процесния недвижим имот, го ползвали съобразно
1
притежаваните от тях права. В имота имало построени две къщи – едната, собственост на
ищеца, а другата – собственост на ответницата С. Ц., както и съсобствени между ищеца и
ответниците плевня и гараж, които се ползвали общо, без съсобствениците да са си
ограничавали взаимно достъпа до тях. Същите живеели в разбирателство, като ответниците
никога не са имали претенции към ищеца по отношение ползването на имота, дори през
периода, в който ищецът е живял в гр. София, ответницата е поддържала изцяло имота. Не е
имало спорове между страните и относно разпределението на различните по вид разноски,
които произтичат от ползването на вещта, като ответницата С. Ц. заплащала разходите за
вода, след което сумата се разделяла между страните поравно.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, изпраща представител – адв. К. И. от
ПАК, която подържа иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен
представител – адв. С. Й. от САК, оспорват предявения иск и молят съда да постанови
решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан, като вземе предвид, че
между страните не е налице спор относно ползването на имота. В случай, че съдът намери
иска за основателен, нямат възражения срещу двата варианта за разпределение на
ползването, предложени от вещото лице по изслушаната СТЕ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане № ., том ., дело №./. г. на Радомирски районен съдия, че по
силата на същия Н. П. М. е прехвърлил правото на собственост на . Н. П. върху ½ ид. ч. от
селище в с. И., с площ от 709,50 кв. м с къща в него, който имот съставлява парцел . от кв. 45
по плана на селото срещу задължение за гледане.
От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № . г., издадено от
кметство, с. И., се установява, че . Н. П. е починал на . г. и е оставил за наследници Н. Р. Н.,
С. Р. Н., С. Р. Н., С. Р. Ц., Л. Р. Й. и Р. И. Г..
От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание давностно владение и наследство №, том., рег. №., дело № . г. на
нотариус Б. К., с район на действие – РС - Радомир, се установява, че Н. Р. Н., С. Р. Н., С. Р.
Н., С. Р. Ц., Л. Р. Й. и Р. И. Г. са признати на основание чл. 587, ал. 2 ГПК за собственици на
основание давностно владение и наследство на следния недвижим имот, находящ се в с. И.,
общ. Р., обл. Перник, а именно: ½ ид. ч. от поземлен имот с площ от 872 кв. м, който
поземлен имот съставлява част от имот с планоснимачен номер. по кадастралния план на с.
И., в кв. 47 по регулационния план на същото село, при граници на този поземлен имот:
улица, от две страни - общински имот, урегулиран поземлен имот . и урегулиран поземлен
имот ., който поземлен имот, съгласно одобрения със заповед № III-841/30.12.1974 г.
регулационен план на с. И., попада в границите и за него е отреден урегулиран поземлен
имот . в кв. 47, за който парцел дворищнорегулационният план за придаваемите към него
2
имоти по регулация не е приложен в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма
подадено заявление за това.
По делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти
№., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. К. с район на действие – РС - Радомир, от който
се установява, че Н. Р. Н., С. Р. Н. и Л. Р. Й. са продали на С. Р. Н. собствените си 3/6 ид. ч.
от поземлен имот, находящ се в населената част на с. И., общ. Р., обл. Перник, с площ от 872
кв. м, който поземлен имот съставлява част от имот с планоснимачен номер . по
кадастралния план на с. И., в кв. 47 по регулационния план на същото село, при граници на
този поземлен имот: улица, от две страни - общински имот, урегулиран поземлен имот . и
урегулиран поземлен имот ., който поземлен имот, съгласно одобрения със заповед № III-
841/30.12.1974 г. регулационен план на с. И., попада в границите и за него е отреден
урегулиран поземлен имот . в кв. 47, за който парцел дворищнорегулационният план за
придаваемите към него имоти по регулация не е приложен в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ
и в същия срок няма подадено заявление за това, като впоследствие с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № ., том. рег. № ., дело № . г. на нотариус Б. К. с район на
действие – РС - Р. С. Р. Н. е признат на основание чл. 587, ал. 1 ГПК за собственик на 4/6 ид.
ч. от така описания недвижим имот.
От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №., том . дело № . г. на нотариус М. Д., с район на
действие – РС – Р., се установява, че . Н. П. и съпругата му В. В. П. са прехвърлили на
дъщеря си С. Р. Ц. първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 80 кв. м, която къща е построена в парцел ., кв. 47 по плана на с. И., при граници на
парцела: от две страни - улици и И. Д. К., срещу задължението на приемателя С. Ц. да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителите, докато са живи.
По делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти
№ ., том., рег. № ., дело №. г. на нотариус Б. К. с район на действие – РС – Радомир, от който
се установява, че Н. Р. Н. е продал на Н. Б. Ц. и С. Р. Ц. следния свой собствен недвижим
имот, представляващ целия втори етаж от масивна двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 80 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части на тази масивна
жилищна сграда, която сграда е построена в УПИ, находящ се в населената част на с. И.,
общ. Р., обл. Перник, с площ на имота от 1000 кв. м, който урегулиран поземлен имот,
съгласно утвърдения със заповед № III-841/1974 г. регулационен план на с. И., съставлява
парцел., кв. 47, при граници: улица, улица – тупик, парцел ., парцел ., парцел.и парцел ..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
В. С., Г. Г., З. А. и Ц. К., която е дъщеря на ответницата С. Ц. и племенница на ищеца С. Н..
От показанията на свидетеля В. С., се установява, че към настоящия момент ищецът
не може да ползва дворното място, тъй като в него има поставени от съпруга на ответницата
двадесет палета с тухли, барбекю, детска пързалка и играчки, като имало паркирани и
четири автомобила, които възпрепятствали ищеца да ползва имота съобразно притежаваните
от него идеални части. Към настоящия момент отношенията между ищеца и ответниците
3
били лоши поради липсата на достъп за ищеца до имота.
От показанията на свидетеля Г. Г. се установява, че в процесния недвижим имот има
две къщи, едната от които се ползва от ищеца, а другата – от ответницата. Според свидетеля
ищецът не може да ползва дворното място, тъй като то е заето от вещи на ответниците и
наред с това ответницата С. Ц. отказва да осигури достъп на ищеца до дворното място.
От показанията на свидетелката З. А. се установява, че ищецът дълги години е живял
в гр. София, но преди около две години се е върнал да живее в с. И.. Твърди, че не е
запозната да е имало пререкания между страните във връзка с ползването на имота и дори
преди около година ищецът с помощта на ответницата и нейния съпруг направили ремонт
на покрива на собствената на ищеца жилищна сграда.
Пред съда свидетелката Ц. К. сочи, че между страните е възникнал спор по повод
желанието на ищеца да ползва гараж, находящ се в имота, за да ремонтира в него
автомобили. До този момент между страните не е имало спорове във връзка с ползването на
имота. Сочи, че баща ú притежава един лек автомобил, който паркира в имота. Твърди, че
зад изграденото в имота барбекю имало градина, която от 2024 г. не се ползвала, тъй като
ищецът не разрешавал. В дворното място имало и пързалка и детски играчки.
От заключението на вещото лице А. Ц. по изслушаната съдебно – техническа
експертиза се установява, че вещото лице предлага два варианта за разпределение на
ползването на дворното място, при които са съобразени правата на страните върху
съсобствения недвижим имот, фактическото положение към момента на изготвяне на
заключението и обслужването на самостоятелните обекти в имота.
В първия вариант са обособени два дяла, като дял I с площ от 368 кв. м, се ползва от
ищеца С. Н. по т. АБВУТНМЛКЖЕГДА, заедно с попадащата в него едноетажна сграда в
северозападната част на имота с площ от 72 кв. м. Дял II с площ от 99 кв. м, се ползва от
ответниците С. Ц. и Р. Г. по т. РПОИКЖЗСР, заедно с попадащата в него двуетажна къща
със застроена площ от 85 кв. м.
Общ терен за ползване по т. АБВУТНМЛКЙОПРА с площ от 320 кв. м,
представляващ терен около двуетажната масивна жилищна сграда, подход към гараж,
плевня и други сгради в дъното на имота и външна тоалетна.
Във втория вариант отново са обособени два дяла, като дял I с площ от 370 кв. м се
ползва от ищеца по т. АБВУТНМЛКЙЖЕГДА, заедно с попадащата в него едноетажна
сграда в северозападната част на имота с площ от 72 кв. м. Дял II с площ от 100 кв. м се
ползва от двамата ответници по т. РПОИЙЖЗСР, като същите ползват и двуетажната къща
със застроена площ от 85 кв. м.
Площта за общо ползване при този вариант е 317,00 кв. м по т.
АБВУТНМЛКЙИОПРА.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
4
неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетелката Ц. К. прецени и по
реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа
експертиза, като компетентно изготвено, съобразно задачите, по които е допусната
експертизата и неоспорено от страните.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Макар от ангажираните по делото писмени доказателства безспорно да се установява,
че ищецът притежава повече от половината от общата вещ, съдът намира иска за допустим,
съобразявайки разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 13/10.04.2013 г. по тълк. дело № 13/2012
г. на ОСГК на ВКС, според които е допустимо да се иска разпределение ползването на
съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от
половината от общата вещ. Следва да се отбележи също и че допустимостта на този иск е
свързана с несъгласието на единия от съсобствениците (в разглеждания случай – от страна
на ищеца) с установения до момента начин на ползване на общия имот, което обуславя
необходимост от съдебна намеса за разрешаване на възникналия спор.
По основателността:
Съгласно чл. 32 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта. В производството по чл. 32,
ал. 2 ЗС съдът не осъществява правораздаване, а разпределя общото ползване съобразно
най-целесъобразното използване на общата вещ или имот. На установяване в това
производство на съдебна администрация подлежат наличието на съсобственост и липсата
или невъзможността да се формира общо решение за начина, по който всеки от
съсобствениците ще си служи с общата вещ. Предявяването на иска за разпределение на
реално ползване от мнозинството от съсобствениците е достатъчно условие за
допустимостта на съдебната администрация за определяне служенето с общата вещ, тъй
като е указание за липса на възможност да се формира извънсъдебно такова решение (в този
смисъл: решение № 1410/12.07.1995 г. по гр. д. № 1603/1994 г. по описа на ВКС).
Според трайно установената съдебна практика, в това производство съдът трябва да
се ръководи от фактическото състояние на вещта към датата на предявяване на иска, като
разпределението трябва да се извърши при отчитане участието на страните в
съсобствеността и осигуряването на достъп до притежаваните от тях постройки.
В настоящия случай страните не спорят, а се установява и от приетите по делото
писмени доказателства, че процесният недвижим имот е съсобствен между тях, при
следните квоти от правото на собственост – 4/6 ид. ч. за ищеца С. Н. и по 1/6 ид. ч. за всеки
от ответниците.
Съгласно трайно установената съдебна практика, намерила израз в редица решения
на ВКС, сред които: решение № 309/24.10.2012 г. по гр. д. № 226/2012 г., I г. о., решение №
5
147/01.02.2016 г. по гр. д. № 3037/2015 г., II г. о., решение № 71/19.04.2011 г. по гр. д. №
727/2010 г., II г. о. и пр., съдът няма право в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да предписва
каквито и да е преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване, като
преценката за разпределение на ползването на общата вещ се извършва съобразно
фактическото положение към момента на предявяването на иска. Съдебната администрация
се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта,
тъй като използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие „служене с общата вещ“ означава прякото ù
използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда
субстанцията ù или да се накърняват свойствата ù.
Съдът следва да допусне разпределението по начин, който да съобразява не само
вещните права на страните в съсобствеността, но и необходимостта от достъп до сградите
им, построени в имота, излаз на и достъп от улицата на всяка от тях, както и да не засяга
извършените подобрения в този имот, в който смисъл разпределението на ползването следва
да е възможно най-целесъобразно и то по фактическото му положение към момента на
разрешаване на спора – при наличието на построените към този момент в имота жилищни,
стопански и други постройки, без оглед на това дали страните притежават или не
разрешение за строежа им. Имайки предвид, че най-пълно на всички тези критерии отговоря
предложеният от вещото лице първи вариант за разпределение, съдът намери, че следва да
уважи иска на ищеца, като разпредели ползването на съсобствения недвижим имот.
По разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските
следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от
характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима, когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение
ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. В тази насока е
и практиката на ВКС, намерила израз в решение № 275/30.10.2012 г., по гр. д. № 444/2012 г.,
ГК, ІІ г. о.
Съдът констатира, че ищецът е направил разноски в производството в общ размер на
425,00 лева за заплатена държавна такса и възнаграждение за вещо лице, от които всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати сумата от 70,83 лева, съобразно притежавания
от него дял и общата стойност на разноските.
Ръководен от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на съсобствения
недвижим имот, представляващ поземлен имот, находящ се в населената част на с. И., общ.
Р., обл. Перник, с площ от 872 кв. м, който поземлен имот съставлява част от имот с
планоснимачен номер . по кадастралния план на с. И., в кв. 47 по регулационния план на
същото село, при граници на този поземлен имот: улица, от две страни - общински имот,
урегулиран поземлен имот . и урегулиран поземлен имот ., който поземлен имот, съгласно
одобрения със заповед № III-841/30.12.1974 г. регулационен план на с. И., попада в
границите и за него е отреден урегулиран поземлен имот . в кв. 47, за който парцел
дворищнорегулационният план за придаваемите към него имоти по регулация не е приложен
в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма подадено заявление за това,
съобразно скица-проект „вариант № I“, изготвен от вещото лице А. Ц. по назначената СТЕ,
както следва:
- на С. Р. Н., с ЕГН: **********, с адрес: с. И., общ. Р., обл. Перник, определя за
ползване дял първи, с площ от 368,00 кв. м, означен на скицата по т. АБВУТНМЛКЖЕГДА,
заедно с попадащата в него едноетажна сграда в северозападната част на имота с площ от 72
кв. м;
- на С. Р. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: с. И., общ. Р., обл. Перник и Р. И. Г., с ЕГН:
**********, с адрес: с. И., общ. Р., обл. Перник, определя за ползване дял втори, с площ от
99 кв. м, означен на скицата по т. РПОИКЖЗСР, заедно с двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 85 кв. м.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ от съсобствениците площ от 320,00 кв. м по т.
АБВУТНМЛКЙОПРА.
Скица – вариант I, приложена към заключението на вещото лице А. Ц., приподписана
от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА С. Р. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: с. И., общ. Р., обл. Перник да заплати
на С. Р. Н., с ЕГН: **********, с адрес: с. И., общ. Р., обл. Перник сумата в размер на 70,83
лева (седемдесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА Р. И. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. И., общ. Р., обл. Перник да заплати
на С. Р. Н., с ЕГН: **********, с адрес: с. И., общ. Р., обл. Перник сумата в размер на 70,83
лева (седемдесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща направени разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8