№ 158533
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Частно
гражданско дело № 20241110162005 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
**************** ЕООД срещу М. Б. Я., с което се претендират следните вземания по
Договор за потребителски кредит № 410186/31.03.2020 г., сключен между
********************** и М. Б. Я., които са прехвърлени на заявителя с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.04.2022 г., а именно: 385.75 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането; 6.19 лв. –
договорна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 31.12.2020 г.; 115.09 лв. – законна лихва за
забава за периода от 31.12.2020 г. до 02.10.2024 г.; 20.72 лв. – неустойка за непредоставяне на
обезпечение; 151.75 лв. – такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани
от **********************.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата, възнаградителната лихва и мораторната лихва се
претендира и договорна неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение.
Неустоечната клауза в договора предвижда задължение за длъжника за заплащане на
неустойка за непредставяне в срок на обезпечение (банкова гаранция или поръчител) на
задълженията му по договора. Така уговорената неустойка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. С тази клауза кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова
1
страна, респективно без да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по
кредита не произтичат преки вреди за кредитора. Поставените прекомерни изисквания
относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане
на главницата по договора сочат на единствената цел, противоречаща на добрите нрави –
задължението за предоставяне на обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и
като последица от това неизпълнение кредиторът да получи претендираната неустойка.
Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, поради което
целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009
г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона
(чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД), доколкото чрез прехвърлянето на риска от неосигуряване на
обезпечение върху потребителя кредиторът си осигурява приход по договора над
определения годишен процент на разходите в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По този начин кредиторът
постига незаконен резултат – неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, което представлява заобикаляне на закона, и следователно клаузата за неустойка е
нищожна и на това основание.
На следващо място, претендираните такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и
разходите, събирани от **********************, не попадат в приложното поле на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. Не се касае за такси, срещу които да се дължи някакво поведение, а напротив
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи. Истинската цел на клаузата е сумата да служи за обезщетение за вреди
от забавата, противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и преследва
забранена от закона цел, поради което клаузата е нищожна. Тази наказателна клауза е и в
пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече
нищожността й.
След като неустоечната клауза и клаузата за дължимост на разходи за събиране на
вземането поради забава са нищожни, вземанията, произтичащи от тях, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, поради което не могат да бъдат защитени
по реда на заповедното производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в посочената част подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от **************** ЕООД срещу М. Б. Я. – за следните вземания по Договор за
потребителски кредит № 410186/31.03.2020 г., а именно: 20.72 лв. – неустойка за
непредоставяне на обезпечение; 151.75 лв. – такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и
разходите, събирани от **********************.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3