№ 3473
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20211110217541 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Г. С. ЕГН **********, срещу наказателно
постановление /НП/ №262/11.11.2021 г., издадено от директора на СДВР,
против Н. Г. С. ЕГН **********, предвид съставен му на 25.10.2021 г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ /бланков №701671, за
това, че на 25.10.2021 г., около 09.50 часа, в гр.София, се е намирал на
закрито обществено място – на перона на метростанция „Жолио Кюри“ и не е
поставил защитна маска на лицето си за еднократна или многократна
употреба, покриваща носа и устата, в условията на обявена в Р. България
извънредна епидемична обстановка с Решение №325/2020 г. на Министерски
съвет /МС/ и удължена с Решение №395/28.04.2021 г. на МС на Р. България,
на основание чл.63,ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/, със Заповед №РД-01-
743/31.08.2021 г., 1,т.7, съгласно която всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здрави заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
1
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение №3, с което виновно нарушил чл.209а,ал.1,
чл.63,ал.4, чл.63а, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с раздел 1, т.7 от
Заповед №РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването, поради
което и на основание чл.209а,ал.4,пр.2,вр.ал.1 от Закона за здравето и
чл.53,ал.1 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв.
При предявяване на АУАН Н. Г. С. отказал да го подпише, което било
удостоверено с подписа на един свидетел.
Недоволен от НП и наложената с него глоба Н. Г. С. го обжалвал чрез
административнонаказващия орган пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с общностното право на ЕС, въз основа на
нищожна, незаконосъобразна и немотивирана заповед на министъра на
здравеопазването, и при съществено нарушение на процесуалните правила, а
наложеното наказание е явно несправедливо. Написано е и че изложената
фактическа обстановка не отговаря на действителната. С оглед на това е
направено искане за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото
разноски.
По делото е приложена заповед на директора на СДВР от 27.03.2020 г.
относно компетентността на актосъставителя.
В съдебните заседания жалбоподателят Н. Г. С. редовно
призован/уведомен се явява и пледира НП да бъде отменено, „защото в
държавата не позволяват маскирани лица да влизат на обществени места“.
Въззиваемата страна – директорът на СДВР, редовно призован, не се
представлява. Представени са писмени бележи от негов пълномощник,
2
претендира се юрисконсултско възнаграждение.
При проведения разпит на актосъставителя К. тя казва, че като старши
полицай в сектор „Метрополитен“ при СДВР, съставила на жалбоподателя
АУАН, тъй като той се намирал в закрито обществено място – на перона, по-
точно - на стълбите към перона на метрото, без да има поставена защитна
маска на лицето, който акт той отказал да подпише и не поставил на лицето
си маска, което било удостоверено с подпис на свидетел.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с
материалите по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, които кредитира /гласни – показанията на актосъставителя К.,
които са ясни и непротиворечиви; писмени – приложените по делото такива,
прочетени и приети на основание чл.283 от НПК/, намира за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка с Ковид пандемията и обявената с оглед на нея извънредна
епидемична обстановка в Р. България с Решение №325/2020 г. на МС,
удължена с Решение №395/28.04.2021 г. на МС на Р. България, на основание
чл.63,ал.4 от ЗЗ, съгласно Заповед №РД-01-743/31.08.2021 г. - 1, т.7,
всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здрави заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., били длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, покриваща носа и устата, която да използват съгласно посочените
за това препоръки. Визираните решения и заповеди, освен обявени на
страниците на съответните институции, се обявявали и чрез средствата за
масова информация.
На 25.10.2021 г., около 09.50 часа, в условията на обявената в страната
извънредна епидемична обстановка, Н. Г. С. се намирал в закрито обществено
място - на перон 2, и по-конкретно на стълбите към него, на метростанция
3
„Жолио Кюри“ в гр.София, като нямал поставена защитна маска на лицето си,
за еднократна или многократна употреба, която да покрива носа и устата му.
Това било констатирано от изпълняващата служебните си задължения старши
полицай И. К. при СДВР, сектор „Метрополитен“, която по личната карта на
Н. Г. С. установила самоличността му и за посоченото нарушение му
съставила АУАН, който Н. Г. С., независимо, че се запознал със
съдържанието му, отказал да подпише, което обстоятелство било
удостоверено с подписа на свидетел, като въпреки това Н. Г. С. не поставил
маска на лицето си. Въз основа на АУАН на Н. Г. С. било издадено
обжалваното НП, екземпляр от което той получил на 23.11.2021 г. и го
обжалвал на 24.11.2021 г.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е подадена в законово посочения 14-дневен срок, тя изхожда
от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/,
подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е.
жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, с оглед
изложени в нея доводи, които този съдебен състав намира за изцяло
неоснователни и несъстоятелни.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
4
Съдът намира, че отбелязаната в НП и АУАН фактическа обстановка е
вярно отражение на действителната такава..
Съдът е категоричен в преценката си, че доказателствата по делото
установяват по безспорен начин, че на 25.10.2021 г., около 09.50 часа, в
гр.София, Н. Г. С., намиращ се на закрито обществено място - в
метростанция „Жолио Кюри“ – на перона – по-конкретно на стълбите към
перон 2, е бил без поставена защитна маска на лицето си за еднократна или
многократна употреба, покриваща носа и устата му, в условията на обявена в
Р. България извънредна епидемична обстановка с Решение №325/2020 г. на
МС на Р. България и удължена с Решение №395/28.04.2021 г. на МС на Р.
България, на основание чл.63,ал.4 от ЗЗ, със Заповед №РД-01-743/31.08.2021
г., т.е. жалбоподателят Н. Г. С. е извършил така описаното в НП /и АУАН/
нарушение на чл.209а,ал.1, чл.63,ал.4, чл.63а, ал.1 от ЗЗ, във връзка с раздел
1, т.7 от Заповед №РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването
от обективна страна и от субективна страна, като го е осъществил виновно.
Отделно, но все в тази връзка, от друга страна, съществен за
правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са нарушения в
предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена
от настоящия съдебен състав на атакуваното НП /и на АУАН/ не се
установиха такива нарушения /на процесуалните правила и на материално-
правните норми/. НП и АУАН са съставени от съответно компетентен за това
органи, в кръга на правомощията му, в който смисъл е приложената по делото
заповед на директора на СДВР от 27.03.2020 г. относно компетентността на
актосъставителя, а компетентността на административнонаказващия орган е
нормативно регламентирана. Словесното изписване на нарушението в НП /и
АУАН/ съдържа задължително необходимите конкретни фактически
обстоятелства, представляващи съставомерни елементи от обективната и от
субективна страна на нарушението, което е и правилно цифрово
квалифицирано, като наложеното за него административно наказание „глоба“
е в нормативно предвидения в закона размер за това/такова нарушение.
Всичко това сочи, че не са накърнени правата на Н. Г. С., в т.ч. и правото му
на защита.
5
Настоящият съдебен състав споделя принципните съображения на
административнонаказващия орган във връзка с чл.28 от ЗАНН, визиращ
маловажен случай на административно нарушение, като намира, че това
конкретно извършено от Н. Г. С. деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите случай на този вид нарушения. Въпреки
това, обаче, счита, че в конкретния казус това извършено от Н. Г. С.
нарушение може да се приеме, че представлява маловажен случай, защото,
независимо, че нито в АУАН, нито в НП, е вписано изрично, че то е за първи
път, от административнонаказващия орган, чиято е доказателствената тежест,
не са представени доказателства за противното. Съгласно разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения /съдът
намира за необходимо да отбележи, че законодателят не въвежда ограничение
за приложението на тази разпоредба за някои нарушения, в т.ч. и за
„формалните“ нарушения/ наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС:
преценката на административно наказващият орган за „маловажност” на
случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, каквато е преценката на
този съдебен състав в този случай.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение,
6
направеното от юрисконсулт Пашунов в представените писмени бележки
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява
неоснователно, поради което и съдът го оставя без уважение. Относно
вписаното в жалбата срещу НП искане за присъждане на жалбоподателя „на
направените по делото разноски“, съдът отбелязва, че по делото липсват
каквито и да доказателства за такива, а и това/такова искане не се поддържа
и не се прави от жалбоподателя при пледоарията му в хода на делото по
същество.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №262/11.11.2021 г., издадено от
директора на СДВР, против Н. Г. С. ЕГН **********, за това, че на
25.10.2021 г., около 09.50 часа, в гр.София, се е намирал на закрито
обществено място – на перона на метростанция „Жолио Кюри“ и не е
поставил защитна маска на лицето си за еднократна или многократна
употреба, покриваща носа и устата, в условията на обявена в Р. България
извънредна епидемична обстановка с Решение №325/2020 г. на Министерски
съвет и удължена с Решение №395/28.04.2021 г. на Министерски съвет на Р.
България, на основание чл.63,ал.4 от Закона за здравето, със Заповед №РД-01-
743/31.08.2021 г., 1,т.7, съгласно която всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здрави заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение №3, с което виновно нарушил чл.209а,ал.1,
чл.63,ал.4, чл.63а, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с раздел 1, т.7 от
Заповед №РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването, поради
7
което и на основание чл.209а,ал.4,пр.2,вр.ал.1 от Закона за здравето и
чл.53,ал.1 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8