Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1156 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на длъжника “Б.” ООД, ЕИК ******, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.
Молителят твърди,
че към 18.06.2020 г. дружеството има
задължения към НАП в размер на 354 328,71 лева, както и задължения към
други кредитори в общ размер над 600 000 лева. Твърди, че дружеството е
неплатежоспособно, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми публични
задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност –
данъчни задължения в размер на 354 328,71 лева. Твърди, че сметките на
дружеството са запорирани от публичен изпълнител на НАП. Твърди, че към момента
на подаване на молбата дружеството е свръхзадължено.
Молителят твърди, че от месец януари 2018 г.
до момента на подаване на молбата не е имало поръчки и не е осъществявало
дейност, съответно не е реализирало доходи. Твърди, че към момента на подаване
на молбата не участва в преговори и няма интерес от потенциални клиенти –
рекламодатели.
Молителят твърди, че липсва на имущество за
покриване на началните разноски на производството по несъстоятелност.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството и при условията на
евентуалност свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по
несъстоятелност на дружеството, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност,
да бъде прекратена дейността на предприятието и производството по делото да
бъде спряно поради липса на имущество за покриване на началните разноски на
производството по несъстоятелност.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства счетоводен баланс към 18.06.2020 г. и отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2020 г. – 18.06.2020 г., както и счетоводен баланс към 31.12.2019 г. и отчет за приходите и разходите за 2019 г., и счетоводни справки на дружеството.
По делото са представени от молителя Годишни финансови отчети на дружеството за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и инвентаризационни описи на имуществото на дружеството за 2016 г. – 2018 г.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ
е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от електронната
система ИКАР за притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на
цялата страна по партидата на молителя, от която се установява, че за
дружеството няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192
от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че има наложени
обезпечителни мерки върху имуществото на “Б.” ООД по
реда на ДОПК и че няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на
ДОПК.
Изискана е и е
представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС, от
която е видно, че в централната база на АИС КАТ към 30.06.2020 г. няма данни за
регистрирани МПС на името на дружеството молител.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя, по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2014 г. – 2019 г. вкл. и към 18.06.2020 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и изчислява показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.
Вещото лице посочва при анализа на структурата на активите на молителя, че в баланса за 2019 г. и към 18.06.2020 г. дружеството не отчита нетекущи активи. Вещото лице посочва, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи на “Б.” ООД в периода 2014 г. – 2018 г. са дълготрайните материални активи, които към 31.12.2014 г. са в размер на 64 хил.лв., представляващи 97% от нетекущите активи; към 31.12.2015 г. са в размер на 92 хил.лв., представляващи 91,2% от нетекущите активи; към 31.12.2016 г. са в размер на 10 хил.лв., представляващи 76,9% от нетекущите активи; към 31.12.2017 г. са в размер на 7 хил.лв., представляващи 58,3% от нетекущите активи; към 31.12.2018 г. са в размер на 6 хил.лв., представляващи 50% от нетекущите активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи на “Б.” ООД в периода 2014 г. – 2016 г. са паричните средства, които към 31.12.2014 г. са на стойност 747 хил.лв., представляващи 75,6% от краткотрайните активи; към 31.12.2015 г. са на стойност 299 хил.лв., представляващи 61,6% от краткотрайните активи; към 31.12.2016 г. са на стойност 158 хил.лв., представляващи 59,2% от краткотрайните активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2017 г. са вземанията, които към 31.12.2017 г. са на стойност 81 хил.лв., представляващи 47,6% от краткотрайните активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2018 г., 2019 г. и към 18.06.2020 г. са материалните запаси, които към 31.12.2018 г. са на стойност 28 хил.лв., представляващи 53,8% от краткотрайните активи; към 31.12.2019 г. са на стойност са на стойност 28 хил.лв., представляващи 73,7% от краткотрайните активи; към 18.06.2020 г. са на стойност 28 хил.лв., представляващи 73,7% от краткотрайните активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям
относителен дял от текущите пасиви на дружеството за всяка година от
анализирания период са задълженията към предприятия от група, които към 31.12.2014
г. са на стойност 972 хил.лв., представляващи 86,5% от краткосрочните задължения;
към 31.12.2015 г. са на стойност 773 хил.лв., представляващи 79,4% от
краткосрочните задължения; към 31.12.2016 г. са на стойност 860 хил.лв.,
представляващи 81,3% от краткосрочните задължения; към 31.12.2017 г. са на
стойност 945 хил.лв., представляващи 77,5% от краткосрочните задължения; към
31.12.2018 г. са на стойност 1003 хил.лв., представляващи 72,7% от
краткосрочните задължения; към 31.12.2019 г. са на стойност 1049 хил.лв.,
представляващи 72,1% от краткосрочните задължения; към 18.06.2020 г. са на
стойност 1048 хил.лв., представляващи 70,2% от краткосрочните задължения.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,8957 за 2014 г., 0,5127 за 2015 г., 0,2595 за 2016 г., 0,1449 за 2017 г., 0,0394 за 2018 г., 0,0261 за 2019 г. и 0,0241 към 18.06.2020 г.
Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,8704 за 2014 г., 0,4831 за 2015 г., 0,2323 за 2016 г., 0,1211 за 2017 г., 0,0182 за 2018 г., 0,0069 за 2019 г. и 0,0054 към 18.06.2020 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,6772 за 2014 г., 0,3161 за 2015 г., 0,1535 за 2016 г., 0,0520 за 2017 г., 0,0068 за 2018 г., 0,0048 за 2019 г. и 0,0047 към 18.06.2020 г.
Вещото лице дава заключение, че е налице тенденция
молителят да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски
сделки.
Вещото лице дава заключение, че с оглед
изчислените коефициенти за ликвидност за целия анализиран период молителят не е
бил в състояние с краткотрайните си активи да покрива изцяло краткосрочните
задължения. Вещото лице дава заключение, че за всяка година от
анализирания период и към 18.06.2020 г. изчислените коефициенти на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност са извън реферернтните стойности.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за молителя: -0,00596 за 2014 г., -0,4671 за 2015 г., -0,7344 за 2016 г., -0,8548 за 2017 г., -0,9521 за 2018 г., -0,9739 за 2019 г. и -0,9759 към 18.06.2020 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: -16,7761 за 2014 г., -2,1407 за 2015 г., -1,3616 за 2016 г., -1,1699 за 2017 г., -1,0503 за 2018 г., -1,0268 за 2019 г. и -1,0247 към 18.06.2020 г.
Вещото лице дава заключение, че видно от изчисленията през целия изследван период общата балансова стойност на всички активи – дълготрайни и краткотрайни, притежавани от “Б.” ООД, не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения – дългосрочни и краткосрочни. Към 31.12.2019 г. не достигат активи на стойност 1 416 хил. лева, а към 18.06.2020 г. не достигат активи на стойност 1 456 хил. лева за изплащане на всички задължения – дългосрочни и краткосрочни. За всяка година от анализирания период и към 18.06.2020 г. коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност, предприятието е декапитализирано и напълно зависимо от кредиторите си.
Вещото лице дава заключение, че общата стойност на имуществото на дружеството по последния годишен финансов отчет – към 31.12.2019 г. възлиза на 38 хил. лева, в това число продукция 28 хил. лева, вземания 3 хил. лева и парични средства 7 хил. лева. Към 18.06.2020 г. общата стойност на имуществото на дружеството възлиза на 36 хил. лева, в това число продукция 28 хил. лева, вземания 1 хил. лева и парични средства 7 хил. лева.
Вещото лице дава заключение, че към 18.06.2020 г. дружеството молител не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения поради липса на краткотрайни активи.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане
от дружеството за погасяване на краткосрочно задължение, произтичащо от
търговска сделка е извършено с платежно нареждане на 28.05.2018 г. по фактура №
1812/10.05.2018 г., издадена от контрагент “Сенкор” ЕООД в
размер на 84 лева, с основание “свързване
с-ма за контрол на достъп”. Последното
плащане от дружеството към НАП е извършено на 28.04.2020 г. в размер на 419,71
лева, с основание “ИД №
**********/2015 г. - частично”.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “Б.” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане,
или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В
производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя за 2014 г. – 2019 г. и към 18.06.2020
г. и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите,
съдът следва да установи дали молителят е в състояние на неплатежоспособност,
както и дали това състояние е обективно и трайно
или затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на
кредиторите.
Коефициентът
на обща ликвидност е около референтната стойност към 31.12.2014 г., а към тази
дата коефициентите на
бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са в реферернтните стойности. Видно от изчислените от вещото лице
показатели, към 31.12.2015 г. коефициентът на обща ликвидност се влошава, но
останалите коефициенти на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са в
реферернтните стойности. Към 31.12.2016 г. всички коефициенти на ликвидност
(обща, бърза, незабавна и абсолютна) са вече доста под референтните стойности,
а към 31.12.2017 г. и в следващите анализирани периоди същите са много под
реферернтната стойност и клонят към нула.
Съгласно
констатациите на вещото лице, дружеството е декапитализирано и напълно зависимо от кредиторите си. Налице е тенденция
дружеството да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски
сделки и публични задължения.
Изложеното по-горе води до извод за силно влошено финансово-икономическо състояние на дружеството към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г. и към 18.06.2020 г., като няма данни това състояние да се е подобрило към датата на приключване на съдебното дирене. След като коефициентът за обща ликвидност се съпостави с останалите коефициенти за ликвидност (бърза, незабавна и абсолютна) и бъде анализиран заедно с тях, се налага изводът, че молителят има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи, като е налице тенденция за влошаването им. От изчислените от вещото лице финансови показатели се установява, че е налице превишаване на задълженията над собствения капитал и задлъжнялостта показва превишаване на задълженията над собствения капитал. Дружеството молител е декапитализирано и е в голяма зависимост от кредиторите си. Налице е влошаване на финансовото-икономическо състояние на дружеството, която тенденция се задълбочава към 31.12.2017 г. и след това.
В разглеждания случай безспорно се установява от събраните доказателства, че молителят има изискуеми парични задължения по търговски сделки и публични вземания към НАП, които не е платило.
Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му са временни, а видно от заключението на вещото лице същите имат траен характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на своите задължения, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ). Напротив молителят сочи, че не е имало поръчки и не е осъществявало дейност, съответно не е реализирало доходи, както и че към момента на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ не участва в преговори и няма интерес от потенциални клиенти – рекламодатели. Предвид твърденията на молителя за липсата на преговори за сключване на нови договори и с оглед тенденцията за силна зависимост на дружеството от кредиторите му, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на вещото лице, съдът намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Б.” ООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде взето предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и характера на търговската дейност на дружеството, и отчита установеното финансово-икономическо състояние на молителя, съдът намира, че дружеството не е в състояние да изпълни задълженията си по търговски сделки и публични задължени към 31.12.2017 г. Към тази дата се установява от представената от молителя справка от 18.06.2020 г. за задълженията, че има непогасени изискуеми задължения за 2017 г. към търговски дружества, т.е. по търговски сделки съгласно презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, и съответно публични задължения към НАП. Молителят е спрял плащанията по търговски сделки и публични задължения към НАП, свързани с търговската му дейност. Финансово-икономическото състояние на дружеството е силно влошено към тази дата и е налице фактическа невъзможност за дружеството да изпълни изискуемите си парични задължения, свързани с търговската му дейност. С оглед на горното може да се счита, че към тази дата състоянието на неплатежоспособност е трайно и не се дължи на временни затруднения.
Предвид твърденията на молителя, представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, следва да се приеме, че молителят не разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в производството по несъстоятелност. Няма данни и за наличието на бързоликвидни активи, които да послужат за това. При тези данни и предвид искането на молителя за откриване на производството в хипотезата на чл. 632 от ТЗ, направено в молбата по чл.625 от ТЗ, с определение от проведеното на 04.08.2020 г. съдебно заседание съдът е дал указания на кредиторите в едноседмичен срок, считано от вписване на определението в книгата по чл. 634в от ТЗ, да внесат по сметка на Софийски градски съд сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи внасянето на определената сума. Определението е вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 05.08.2020 г. и срокът е изтекъл на 12.08.2020 г.
В дадения срок не са представени от кредиторите доказателства за внасянето на началните разноски в производството, определени от съда по реда на чл. 629б от ТЗ.
С оглед на горното съдът намира, че по отношение молителя “Б.” ООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на неплатежоспособността на дружеството и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството. Съдът намира, че с решението следва да укаже на кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на разноските в производството, и да предупреди кредиторите и длъжника за последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева– държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Б.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2017 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “Б.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на длъжника “Б.” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “Б.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху
имуществото на длъжника “Б.” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по търговско дело № 1156 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Б.” ООД, ЕИК ******, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Б.” ООД, ЕИК ******, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “Б.” ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - държавна такса и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист сумата
от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
УКАЗВА на длъжника “Б.” ООД, ЕИК ******, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на “Б.” ООД, ЕИК ******, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се
води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :