№ 18
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110203878 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на АЛ. Ц. Г. с
ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 21-0819-002564/06.07.2021 год. на началник
група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата, наказателното постановление се атакува като необосновано и незаконосъобразно
и се моли за отмяната му. Твърди се, че в обстоятелствената част на АУАН и НП са
изложени обстоятелства, които не съответстват на фактическото положение на нещата.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от
адв.А.А., ВАК , който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.
Депозирани са писмени бележки.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков GA №392979/13.05.2021 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на 10.05.2021 год. в 22,40 часа в гр.Варна бул.“Васил
Левски“ на 20 метра преди кръстовището с бул.” Осми приморски полк” в посока изхода на
града, жалбоподателя управлявал собствения си мотоциклет СУЗУКИ ГСХ-Р 1000 с рег. №
1
***, като при движение с несъобразена скорост спрямо характера и интензивността на
движението и пътните условия , не успява да спре и блъска в задната част спрелия на червен
сигнал на светофарната уредба лек автомобил „ Шкода Фабия” с рег. № ***. ПТП с
материални щети и по двете ППС.Водача не остава на място, не уведомява компетентните
органи и напуска пътното произшествие – нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП и
чл.123,ал.1,т.3,б.”в” от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, която в графата бележки и възражения
отразил,че има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН било направено възражение, в което се твърди, че е налице
разминаване в цвета на мотоциклета, както и че жалбоподателя, не е бил разпознат като
водач на мотоциклета, участвал в произшествието от другия участник.
По така направените възражения е била извършена проверка от административно-
наказващия орган /АНО/,приключила с мотивирано становище,рег. № 819р-18790/01.07.2021
год., че АУАН в хода на която с той установил, че съставеният срещу Г. , АУАН, серия
GA, №392979/13.05.2021 год., е законосъобразен и правилен, а възражението му е
неоснователно.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на
жалбоподателя Г. за извършено нарушение на чл. 20,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179,ал.2,пр.1 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв., а за нарушение на
чл.123,ал.1,т.3,б“в“ от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1.5 от ЗДвП - административно наказание
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д.
Г., който потвърждава констатациите в акта. Посочва, че той и колегата му ,с когото били в
екип били изпратени от ОДЧ на ПТП възникнало на бул.“Левски“ .На място установили лек
автомобил „Шкода Фабия“, блъснат отзад. От водача на автомобила установили, че е
блъснат от мотоциклет, водача на който след като разбрал, че иска да повикат КАТ напуснал
произшествието. Водача на пострадалия автомобил предоставил на полицейските служители
снимки от телефона си, на които имало заснети регистрационните номера на мотоциклета и
разположението на ППС след произшествието. Въз основа на тях свидетеля установил
адреса на жалбоподателя. Успели да го открият едва на следващия ден, като жалбоподателя
отказал да подпише декларация по чл.188 от ЗДвП, опитал се да ги убеди, че мотоциклета
бил в чужбина.
Св. Гаврило потвърждава казаното от Г..
От показанията на св.Н. се установява, че в около 22 часа на процесната дата управлявал
лекия си автомобил, спрял на червен светофар и бил ударен отзад от
мотоциклет.Първоначално водача на мотоциклета поискал от свидетеля да „ да се оправят“,
но казал, че нямал пари в себе си, което му дало основание да се обади на тел.112.
Разбирайки, че на мястото ще дойдат полицейски служители, водача на мотоциклета го
вдигнал и потеглил.Свидетеля имал възможност да направи няколко снимки с телефона си
2
на мотоциклета, включително и снимка, на която се виждал регистрационния му номер. По-
късно ги предоставил на полицейските служители.Твърди, че по-късно бил извикан от
полицейските служители на адреса на жалбоподателя, но не могъл да го разпознае като
водача на мотоциклета по време на произшествието, тъй като бил с каска.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г., Г. и Н. като обективни, логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. В показанията си той описва
механизма на настъпване на произшествието.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Г., Г. и Н., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото съдебно – почеркова експертиза и
писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП
Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от съставителя по акта и
свидетели при установяване на нарушението и при съставянето му, както изрично е
отбелязано в съответствие с разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН.
По отношение двата спорни момента, а именно, че жалбоподателя е
административнонаказателноотговорно лице и индивидуализацията на ППС участвало в
произшествието, съдът намира следното:
От показанията на полицейските служители Г. и Г. става ясно, че въз основа на
предоставена от страна на другия участник в произшествието информация и снимки
направени след произшествието, включително и на регистрационния номер на мотоциклета
и след направена справка жалбоподателят бил установен като собственик на мотоциклета. В
приложените към преписката докладни записки от двамата полицейски служители се
установява, че в деня на произшествието жалбоподателя не е бил намерен на адреса, а по-
късно е отказал да попълни декларация по чл. 188 ЗДвП, в която да посочи кой е управлявал
мотоциклета с рег.№ *** на 10.05.2021 год. в 22,40 часа.Жалбоподателя отказал да даде и
сведения за произшествието, като твърдял, че мотоциклета бил извън страната. Ето защо
според състава на съда жалбоподателят сам се е лишил от възможността да обори
предвидената в закона отговорност за собственика, в случай че не се посочи друг
водач. Законодателят е предвидил изричен ред, по който следва да се заяви, кой е
3
управлявал МПС-то и това е редът, разписан в чл. 188 ЗДвП. Процедурата по чл. 188 ЗДвП
цели от една страна да гарантира правото на защита на собственика на автомобила (или
посоченото от него лице), а от друга има за цел да не допусне избягването на
административнонаказателната отговорност посредством заобикаляне на законовия ред.
След като в резултат от действията на жалбоподателя контролните органи не са могли да
установят водача на мотоциклета, правилно е била ангажирана неговата отговорност
съгласно чл. 188 ЗДвП.
Безспорно, според състава на съда е установено и обстоятелството, че в пътно-
транспортното произшествие е участвал мотоциклета, собственост на жалбоподателя.
Същия е идентифициран с регистрационния му номер, а при направената справка за
пътуване на превозно средство не е било установено мотоциклет с рег. № *** да е напускал
страната за времето от 01.01.2020 год. до 18.05.2021 год..
По пункт 1 от НП административно – наказателната отговорност на жалбоподателят е
ангажирана на основание чл.179, ал.2,пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от същия
закон.
Съгласно чл.20,ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Цитираната
норма изисква определено поведение, което следва да имат водачите на пътни превозни
средства с цел осигуряване безопасността на движението.
Според състава на съда в тази му част наказателното постановление не отговаря на
законовите изисквания, тъй като липсва описание на съществен елемент от състава на
нарушението от посочения за нарушен законов текст.
Касае се за нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП , в която хипотеза е налице задължение за
водача да съобразява скоростта на управляваното МПС с конкретната пътна обстановка.
Задължението на водача да избира скоростта на движение в зависимост от посочените в
разпоредбата на чл.20, ал.2 условия е безспорно. В случая обаче е възприето в санкционния
акт движение с несъобразена скорост от страна на нарушителя, без да са изложени каквито и
да е фактически обстоятелства, обуславящи ангажиране на административно наказателна
отговорност. Изброяването в него на законовите условия за съобразяване скоростта на
движение – пътните условия и релефа на пътната настилка, сами по себе си не обуславят
повдигнатото обвинение, тъй като няма описание от фактическа страна кое/кои са тези
законови условия, които не са съобразени от водача. Непосочването в наказателното
постановление на съставомерни елементи от състава на нарушението, какъвто е
разглеждания случай, ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като не
може административнонаказателното обвинение да е основано на предположения.
4
По пункт 2 от НП.
Съдът приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123,ал.1,т.3, б."в" от
ЗДвП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление като
нарушена, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани
с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Т.е. посочената разпоредба задължава
участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за
контрол към МВР.
Разпоредбата на пар.6,т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в
пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му.
От показанията на свидетеля Н., се установява, че действително след настъпването на ПТП
другият участник е напуснал мястото на произшествието, след като разбрал, че свидетелят
се обадил на тел.112,т.е. безспорно се установява , че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл.123,ал.1,т.3,б."в" от ЗДвП , а е изправил мотоциклета си и продължил
движението си.
При това положение съдът приема за законосъобразно санкционирането на жалбоподателя
за нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б."в" от ЗДвП , тъй като същият виновно е нарушил
посочената разпоредба.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил административно
наказателната разпоредба на чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП за установеното нарушение на
задължения, като участник в ПТП с причинени само имуществени вреди, като е наложил две
санкции - към минималния размер на предвидената „глоба“ и „лишаване от право да
управлява МПС“.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания нарушението да бъде счетено
за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН ,тъй като не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
5
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
В конкретния случай нито от страна на въззиваемата страна - ОД МВР Варна, нито
жалбоподателя, чрез процесуалния си представител адв.А., ВАК са направили искане за
присъждането им.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-002564/06.07.2021 год. на началник група към ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на АЛ. Ц. Г. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено
нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б“в“ от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месеца.
ОТМЕНЯ НП № 21-0819-002564/06.07.2021 год. на началник група към ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна, с което на АЛ. Ц. Г. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение на
чл.20,ал.2 от ЗДвП на осн. чл.179,ал.2,предл.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ глоба” в размер на 200 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6