№ 7761
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20231110162072 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищцата Г. А. Н. чрез адв. И.Л.Г. за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото решение от 23.10.2024г.
Молителят сочи, че неправилно с решението съдът бил присъдил в полза на адв Д. М.
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 480 лева, тъй като
по делото бил представен договор за правна защита и съдействие, с който било уговорено и
заплатено възнаграждение в полза на адв. И.Г. в размер на 1800 лева. Сочи, че ответникът не
бил релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което
съдът нямал правомощия да намалява възнаграждението служебно. Моли съдът да отмени
решението в частта, с която е присъдено възнаграждение в полза на адв. М. в размер на 480
лева и вместо това да присъди на ищцата сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1800 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Би Ен Джи Кредит“ ООД не е подал
отговор на молбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ищец в производството, който е
представил списък по чл. 80 ГПК. Ето защо молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
На л. 6 от делото е представено пълномощно за процесуално представителство от
ищцата Г. А. Н. в полза на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ и в полза на адв. Д. М.
М. лично. На л. 7 е представен договор за правна защита и съдействие, по силата на който Г.
А. Н. възлага на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ чрез адв. Д. М., а последният
приема да извършва правна защита и съдействие на ищцата безплатно по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. В петитума на исковата молба е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Същевременно на л. 55 от делото е представено пълномощно, с което адв. Д. М. е
преупълномощил адв. И.Г. да извършва процесуално представителство по делото, а на л. 54
от делото е представен договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищцата Г.
Н. е възложила на адв. И.Г. да осъществява правна защита по делото срещу възнаграждение
в размер на 1800 лева, платено в брой при подписване на договора. В подадената от адв. И.Г.
молба от 15.10.2024г. е направено искане за присъждане на така заплатеното адвокатско
възнаграждение. Пълномощията на адв. Д. М. по делото не са оттеглени, нито сключеният с
1
неговото еднолично адвокатско дружество договор за правна защита и съдействие е
прекратен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице два последователни договора за
правна защита и съдействие, първият от който предвижда безплатна правна защита и
съдействие от страна на адв. Д. М., а вторият – платено представителство от адв. И.Г..
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК при уважаване на предявения иск, ответникът дължи
разноски за възнаграждение на един адвокат на ищеца, независимо дали възнаграждението
му е платено или защитата е предоставена безплатно по реда на чл. 38 ЗАдв. В случая, след
като ищцата Г. Н. е възложила на адв. Д. М., а последният е приел да защитава ищцата
безплатно, нуждата на ищцата от процесуално представителство по делото е била
удовлетворена и не се е налагало тя да сключва втори договор за правна защита и съдействие
с друг адвокат, който да я защитава срещу платено възнаграждение. Касае се за лична
преценка на ищцата да бъде защитавана по делото от двама адвокати, за последиците от
която преценка ответникът не отговаря.
Ето защо липсва основание съдът да ревизира решението в частта за разноските, с
която е присъдено единствено възнаграждение в полза на адв. Д. М. за осъщественото
безплатно представителство на ищцата по делото. Подадената молба по чл. 248 ГПК е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. А. Н. чрез адв. И.Г. за изменение в частта
за разноските на Решение от 23.10.2024г., постановено по гр.д. № 62072/2023г. по описа на
СРС, 175-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2