МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 1/14.01.2014 г. по НОХД № 471/2013 г. на
Айтоския
районен съд
Производството по делото е образувано по обвинителен
акт на Айтоска районна прокуратура против С.Р.А.
– роден на *** ***, с постоянен адрес с.М., община Айтос, област Б.ка, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН ********** за извършено престъпление
по чл.216, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1,
т.4 от Наказателния кодекс (НК).
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-Айтос, въз основа на събраните по делото доказателства, поддържа
повдигнатото обвинение по посочения текст от Наказателния кодекс. Излага
мнение, че предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, пълните му самопризнания,
както и факта, че към момента на деянието е бил непълнолетен, при липса на
данни да се води на отчет към Детска педагогическа стая и да има
противообществени прояви, следва да му бъде наложено наказание под законовия
минимум, като наказанието следва да бъде редуцирано по чл.63 от НК и при
условията на чл.55 от НК да бъде определено „обществено порицание”.
Конституираният в качеството на частен
обвинител С.Р.А.,*** намира повдигнатото обвинение за доказано. Чрез повереника
си пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” с
приложение на института за условно осъждане. Излага съображения, че не са
налице смекчаващи вината обстоятелства и съответно - основания за приложение на
чл.55 от НК.
Подсъдимият А. признава вината си, действайки лично и
посредством упълномощения си защитник – адв.Г.Г., прави искане за предварително
изслушване и провеждане на съкратено съдебно следствие като признава изцяло
верността на фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт. Моли за
налагане на справедливо наказание.
С оглед на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
Частният обвинител С.Р.А. *** притежавал краварник,
намиращ се в бившия стопански двор на ТКЗС – с.М., община Айтос, със 70 (седемдесет)
броя крави. В двора на стопанския имот А. съхранявал 1000 (хиляда) броя бали
сено, 500 (петстотин) броя бали люцерна, 800 (осемстотин) броя бали слама,
покрити с брезент, с размери: 20х15 м. и найлон. На 03.10.2012 година
подсъдимият А. се подразнил от поведението на С.Р.А., който според думите му
въртял гуми с колата си и гледал към А. и майка
му. Това станало повод подсъдимият да вземе решение да запали описаните
по-горе бали, знаейки, че те са собственост на А.. След полунощ, около 02.00
часа на 04.10.2012 година, подсъдимият взел запалка и отишъл до мястото, където
били складирани балите сено, слама и люцерна. Без да влиза в двора, през
оградната мрежа, подс.А. успял да протегне ръката си и използвайки запалката, подпалил
балите. Те веднага пламнали, а подсъдимият си тръгнал, като заобиколил от
долната страна, за да не го види никой.
Вследствие запалването, балите, описани по-горе, ведно
с брезента и найлоновото покривало изгорели. Свидетелите Георгиев и Иванов,
които работели при собственика А. били в района и станали свидетели на
изгарянето на балите. След като били уведомени за случая, служители на РС “ПО”
гр.Айтос, пристигнали на място и потушили пожара.
Според заключението на приетата и неоспорена от
страните съдебно-икономическа експерта, стойността на имуществото, което било
запалено и в последствие унищожено възлизала на 4 020,32 лева, т.е. не е със значителна.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от признанията на подсъдимия и при съпоставката им с показанията
на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели (приобщени по реда
на гл.27 от НПК) и предвид факта, че самопризнанията напълно кореспондират с
останалия събран доказателствен материал, при условията на чл.373, ал.2 във вр.
с чл.372, ал.4 от НПК.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така възприетата фактическа обстановка съдът
приема за установено, че с поведението си подсъдимият А. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението против
собствеността по чл.216, ал.1 от НК - престъпно унищожаване на чужди движими
вещи, действайки при условията на пряк умисъл. Видно от направените признания е
действал съвсем съзнателно и умишлено, с цел да навреди на по А., чието
поведение го било подразнило.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Същият към момента е пълнолетно лице, притежаващо нормална психика,
което не страда от психическо заболяване. Към датата на извършване на деянието,
макар и непълнолетен – на 17 години, е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, да ги насочва, съобразно осъзнатото
тяхно свойство и значение.
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и
предвиденото в специалната част на НК наказание – лишаване от свобода до пет
години. Съобрази се и с данните за личността на подсъдимия – необремененото му
съдебно минало, съдействието му за разкриване на обективната истина – с
чистосърдечните му самопризнания в хода на съдебното производство и заявено
искрено разкаяние пред съда, както и факта,
че към момента на деянието е бил непълнолетен. Ето защо и след приложение на
чл.63, ал.1, т.4 от НК, съобрази, че предвиденото спрямо подс.А. наказание се редуцира по вид и размер,
както следва : лишаване от свобода до две години.
Предвид изложеното съдът, изхождайки от принципа на
чл.373, ал.2 от НПК намира, че в конкретния случай следва изводът, че целите,
както на специалната, така и на генералната превенция, ще бъдат постигнати с
налагане на наказание при условията на чл.58а, ал.4 от НК и след приложение на
чл.55 от НК – при наличие на посочените множество смекчаващи вината
обстоятелства. В конкретния случай, съобразявайки и че поведението на подс.А. в
голяма степен е било емоционално – продиктувано от факта, че е бил подразнен от
св.А. и доколкото се касае за първа
престъпна проява, най–адекватно с цел поправянето на подсъдимия, е налагане на наказание „пробация” при задължителните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес – с.М., община
Айтос, област Б., изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти
седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. В конкретния случай и изхождайки от целите на
наказанието – да се поправи и превъзпита осъдения, съдът намира, че
предложението на прокурора за налагане на най – лекото наказание „обществено
порицание” не би изиграло предупредително и превъзпитателно въздействие спрямо
осъдения и останалите членове на обществото. От друга страна, определяне на
наказание „лишаване от свобода”, дори и отложено по реда на чл.66 от НК, би
било несправедливо тежко, с оглед младежката възраст на подсъдимия – едва 19
годишен, за когото и при липса на данни за други общественоопасни прояви, се
презюмира младежко увлечение.
На осн. чл. 189, ал.3 от НПК и предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършеното престъпление,
същия следва да заплати на Държавата
направените по делото разноски в размер на 110.00 (сто и десет) лева, както и
сумата от 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :