Решение по дело №95/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 102
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Вълко Драганов Драганов
Дело: 20227280700095
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

                              Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 102/8.7.2022 г.                                               гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

        Ямболският административен съд, ІI касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети юни 2022г. в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                     ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ СТОЯНОВА

                                            ВАНЯ  БЯНОВА -НЕЙКОВА

 

при секретар  Велина Митева

прокурор   Милен БОЖИДАРОВ

Като разгледа докладваното от председателя  КАНД     95  по описа за 2022 година

         За да се произнесе, взе предвид следното:

          Касационно анд № 95/2022г.  е образувано по жалба на  ОД на МВР – Ямбол, чрез процесуален представител  юрисконсулт З.А. против Решение № 35/31.03.2022 год. по анд 20212310200614/2021 год. по описа на Районен съд –Елхово с което е отменено Наказателно постановление № 21- 0261-000335 от 16.11.2021 г., издадено от  Началник на РУ- Елхово към ОДМВР-Ямбол, с което на М.С.К.  с ЕГН **********,***,  са  наложени на основание чл.174 ал.3 предл.1-во от ЗДвП  административни наказания - глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

        В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, без да е конкретизирано кои касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348 от НПК,  във връзка с чл. 63 от ЗАНН са налице. Оспорват се изводите на ЕРС за  допуснати нарушения  на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство и за недоказаност на нарушението. Според касатора неправилно съдът е приел, че е налице неяснота при описание на нарушението в АУАН и в издаденото въз основа на него НП. АУАН е съставен по електронен път чрез използване на РСОД (работна станция за отдалечен достъп) и използваната автоматизирана електронна система, след като се въведе разпоредбата на закона, която е нарушена, автоматично изписва текста на законовата разпоредба без възможност да се отразява промяна. Същото е и при издаването на наказателното постановление - използва се АИС, която при въвеждане на нарушената разпоредба се изписва текст от тази разпоредба. Това неправилно е прието от съда като процесуално нарушение. Твърди се също така, че на процесната дата лицето, на което е съставен АУАН и впоследствие е издадено НП е било във видимо нормално здравословно състояние, дишало е самостоятелно, без каквито и да е видими признаци на дихателна недостатъчност, които да са причина да не е възможно да се даде проба за изследване на наличието на алкохол в издишвания въздух. На практика лицето е отказало да осъществи годни за анализ проби, поради което правилно е отразено в АУАН и НП, че е налице отказ. Абсолютно неправилни са констатациите на съда, че е бил налице „възприет проблем във физическото му (на наказаното лице) състояние“. Налице са единствено и само твърдения на лицето, без каквито и да е данни, които да потвърждават тези твърдения. След като водачът е дишал самостоятелно и е управлявал МПС, без каквито и да е затруднения, то поведението му правилно е възприето не като невъзможност да даде проба, а като отказ. Това се явява неправомерно поведение, което очевидно цели избягване на санкцията за шофиране след употреба на алкохол. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, с присъждане на направените в производството разноски с  присъждане на  юрисконсултско възнаграждение.

       В съдебно заседание касаторът ОД на МВР-Ямбол редовно призован изпраща процесуалния си  представител юрисконсулт А., която поддържа жалбата и направеното искане.

         Ответникът по касация  - редовно призован не се явява  изпраща процесуален представител  адв. М. Ч. от *,  която оспорва жалбата, по съображения изложени в отговор на същата. Сочи, че решението на Елховския районен съд е правилно, законосъобразно и най-вече обосновано, съобразено е с действително събраните по делото доказателство и кореспондира с тях. Безспорно е установено, че  К. не е отказал извършването на проверка с техническо средство, а обратно-  направил четири опита и при тези опити не се е постигнал някакъв резултат, което се дължи  на  преболедуване от Ковид, а  на всички вече е известно  какви са последиците от това заболяване. Съвсем правилни и законосъобразни са и останалите изводи на съда в мотивите на решението, където подробно са обсъдени всички факти и обстоятелства  и на базата, на които е постановено решението. Твърди, че липсват законови основания за отмяна и моли жалбата да бъде отхвърлена със съответните законови последици като неоснователна.

        Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.  Счита, че правилно първоинстанционния съд  въз основа на внимателен анализ на събраните по делото гласни доказателства е достигнал до извода, че вмененото в отговорност на ответника по касация нарушение не е извършено. Респективно по никакъв начин по делото не е доказано нарушителя да е отказал да бъде тестван с „Алкотестдрегер на място на извършваната проверка. Сочи, че оспореното решение не страда от касационните отменителни основания. Същото е правилно, надлежно мотивирано както от фактическа, така и от правна страна,  поради което предлага да бъде оставено  в сила.

         Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

        Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като  ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

       Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 35/31.03.2022 год. по анд 20212310200614/2021 год. по описа на Районен съд –Елхово с което е отменено Наказателно постановление № 21- 0261-000335 от 16.11.2021 г., издадено от  Началник на РУ- Елхово към ОДМВР-Ямбол, с което на М.С.К.  с ЕГН **********,***,  са  наложени на основание чл.174 ал.3 предл.1-во от ЗДвП  административни наказания - глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

      За да постанови своя съдебен акт ЕРС, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от  фактическа страна, че на 07.11.2021г. около 1.30 часа полицейските служители в РУ-Елхово С.И.С. на длъжност „ст.полицай, водач на патрулен автомобил“ и И.И.С. на длъжност „ст.полицай“, които са разпитани като свидетели по делото,  се намирали в района на кръстовището на ул. “Васил Левски“ с ул.“Бистрица“ /пред входа на градския парк в гр.Елхово/, при което спрели за проверка лек автомобил марка „***“ с рег.№*****, движещ се в посока от градския парк към града.  Било установено, че водач на посочения л.а. е  М.С.К., а в автомобила с него имало още трима пътници, между които бил и разпитаният по делото като свидетел - С.Г.И.. Предвид на това, че водачът не е представил  документ, удостоверяващ заплатена застраховка “ГО“, е била извършена справка чрез ОД при РУ-Елхово. В хода на извършената полицейска проверка на тримата пътници в автомобила, поради това, че на проверяващите ги полицаи им направило впечатление, че същите са „видимо пияни“, свидетелите С. и С. поискали чрез ОД при РУ-Елхово съдействие от дежурния автоконтрольор Х.И.М. – също разпитан като свидетел по делото.

         След пристигането си св.Х.М. поканил водачът К.  да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. №ARNA 0198. Предвид на това, че К. е заявил на св.М., че за първи път се подлага на такъв вид проверка, полицейския служител му  разяснил механизма и начина на даване на пробата, но апаратът не е отчел никакви показания. Това наложило да се пристъпи към даване на втора проба след като св. М. разяснил  на К. подробно начина и механизма на даване на пробата и му дал конкретни указания за издишване на повече въздух. К. заявил , че наскоро е преболедувал от Ковид-19 инфекция и не бил „сигурен дали ще има достатъчно въздух“ и заявил, че желае да даде кръвна проба. При последвалата втора проба техническото средство също не отчело никакъв резултат. Последвали още няколко неуспешни проби. Св.М. е обяснил на К., че ако не даде качествена проба ще му бъде съставен акт, че отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол, но водачът отново не успял да даде качествена проба. На К. бил издаден талон за изследване №0012101, връчен му на 07.11.2021г. в 02,30 часа, в който е отразено, че трябва да се яви в ЦСМП-Елхово до 45 минути от връчване на талона за извършване на  избраното от същия медицинско изследване.

      За така констатираните нарушения св.М. на място съставил  АУАН  за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ  и  АУАН серия GA № 512281 от 07.11.2021г. против М.С.К., за това, че „на 07.11.2021г. в 01.30 часа в гр.Елхово на кръстовището на ул.“Васил Левски“ и ул.“Бистрица“, с посока на движение откъм градски парк управлява собствения си лек автомобил марка „***“ с рег.№*****, като при покана да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол в издишания въздух с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен номер ARNA- 0198 отказва да бъде изпробван, тъй като нямал достатъчно въздух за вземане на качествена проба, желае да даде кръв за медицинско изследване. Издаден е талон за изследване №0012101.“- нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 /не е посочен материалният закон/.  Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното НП

       При  така установената фактическа обстановка ЕРС е направил  извода, че жалбата  на М.С.К. против Наказателно постановление № 21- 0261-000335 от 16.11.2021 г., издадено от  Началник на РУ- Елхово към ОДМВР-Ямбол, е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок от надлежно легитимирано лице, а разгледана по същество е счел същата  за основателна. Изложил е съображения, че в проведеното административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в нарушаване на изискванията на нормите по чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН „като липсва пълно описание на нарушението от гледна точка на установената фактология, както и на обстоятелствата, при които то е било осъществено, което е следвало да бъде сторено от контролните органи при съставянето на АУАН, за да може и срещу тези фактически описания на нарушението да се даде възможност на жалбоподателя К. да предяви своите възражения и доводи за незаконосъобразност като неотменимо право от упражняване на правото му на защита в тази процесуална фаза от производството по установяване на нарушението“.

          Освен твърдяното процесуално нарушение според ЕРС е налице и друго основание за отмяна на оспореното НП - К. не е извършил вмененото му административно нарушение, а именно - да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол. Първоинстанционния съд е приел, че същия е  направил няколко опита да бъде изпробван с техническо средство, но неуспешни, като апарата не е отчел какъвто и да е резултат.

          Решението е  валидно и допустимо, но неправилно.

               Касационната инстанция не споделя извода на ЯРС в оспореното решение, че Наказателно постановление № 21- 0261-000335 от 16.11.2021 г., издадено от  Началник на РУ- Елхово към ОДМВР-Ямбол следва да се отмени на процесуално основание, тъй като е издадено при допуснато  съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила. Не може да бъде споделен и извода за недоказаност на вмененото на ответника по касация в настоящото производство административно нарушение. В тази връзка доводите в касационната жалба са изцяло основателни и следва да бъдат уважени по следните съображения:

        Съгласно  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието – чл. 174, ал.4 от ЗДвП. В случая това е  Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози/ Наредба № 1/, отделни текстове от която е цитирал ЕРС в мотивите на съдебния си акт.  Първоинстанционния съдебен състав обаче, не е съобразил разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал.2 от Наредба № 1, съгласно които при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, като неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

      По делото са налице безспорни, последователни и взаимно допълващи се  свидетелски показания на свидетелите М., С. и С. в насока, че преди извършване на процесната прроверка на К. за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен номер ARNA- 0198, на същия многократно словесно е обяснено, че следва да издиша въздух в процесния уред за да бъде извършена проверката. Доказателствата сочат, че К. не е изпълнил дадените указания и не е издишвал необходимото количество въздух за задействане на уреда при неколкократно направените опити, дори и след като св. М. практически лично му е показал какво следва да направи и го предупредил за последствията от неизпълнението  на указанията. К. обяснил, че е преболедувал от Ковид 19 и пожелал да му бъде издаден талон за изследване, но след получаване на същия  не се е явил в определения час и здравно заведение за даване на кръвна проба. Поведението на К. касационната инстанция преценя като  израз на стремежа му да осуети извършване на пробата за употреба на алкохол с техническо средство, като по този начин избегне административнонаказателната, а евентуално и наказателната отговорност  по чл. 343б от НК, а не за невъзможност да даде такава по здравословни причини, за каквито по делото липсват доказателства. Този извод на ЯАС се потвърждава и от липсата на извършено медицинско изследване на водача, въз основа на издадения талон. В тази връзка за пълнота следва да се посочи,, че ако  здравословното състояние на К. не е позволявало извършване на проверка с техническо средство, това би оправдало единствено отказа  му да му бъде извършена проверка за установяване на употребата на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, но не и неявяването  на водача на МПС да бъде изследван  с медицинско или химическо лабораторно изследване, каквото сам първоначално е избрал в издадения  талон за изследване.

            При тези данни, ЯАС счита, че правилно актосъставителя е съставил срещу К. процесния АУАН, в който словесно е записал, че при  извършена проверка за употреба на алкохол в издишания въздух с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен номер ARNA- 0198 отказва да бъде изпробван. Съответно административно наказващия орган правилно го е санкционирал  за безспорно извършеното нарушение по 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, по които текст наказанията са императивно определени  от законодателя.

           С оглед изложеното оспореното в настоящото производство Решение № 35/31.03.2022 год. по анд 20212310200614   по описа на Районен съд –Елхово за 2021 год. следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него доколкото фактическата  обстановка по делото е напълно изяснена и не се налага събиране на нови доказателства, следва да бъде постановено друго решение с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

           С оглед изхода на спора  своевременно направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на направени разноски само пред тази инстанция е основателно. Ответникът по касация следва да бъде осъден на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН да заплати на ОД на МВР юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, ЯАС  определя същото в размер на 100 лева.

 

Предвид изложеното  и  на осн. чл.222, ал. 1 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, втори касационен състав,

Р Е Ш И:

              ОТМЕНЯ  Решение № 35/31.03.2022 год. по анд 20212310200614   по описа на Районен съд –Елхово за 2021 год. и вместо него постановява:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21- 0261-000335 от 16.11.2021 г., издадено от  Началник на РУ- Елхово към ОДМВР-Ямбол, с което на М.С.К.  с ЕГН **********,***,  са  наложени на основание чл.174 ал.3 предл.1-во от ЗДвП  административни наказания - глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

 

        ОСЪЖДА  М.С.К.  с ЕГН **********,***,    да заплати на ОД на МВР-Ямбол сумата от 100/сто/ лева,  представляваща юрисконсултско възнаграждение  за касационното производство.

 

 

        Решението е окончателно.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете

 

                                                                                        2. /п/ не се чете