Р
Е Ш Е Н И Е
№
16.03.2020г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на пети март две хиляди и
двадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
Силвия Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1575
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД- за заплащане на неизпълнено
задължение по договор за заем.
Ищецът „***“ЕООД
твърди в искова молба, че на 29.08.2016г. между „**“ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската марка „**“ и ответника П.Д.Д. бил сключен
Договор за кредит №********** по реда на чл.6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил
оформен съгласно разпоредбата на чл.3 вр.чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по
сключването на договора била подробно описана в Общите условия на „**“ЕООД.
Поддържа, че на 29.08.2016г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на „**“ и явяващ се трети по ред договор за кредит между тях. В
заявката си ответника заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 500
лева, като заявява и ползването на допълнителна, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът бил отпуснат за период от 30
дни, с падежна дата 28.09.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по
договора, сумата била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод
посредством **на 29.08.2016г. Съгласно условията по договора, към главницата са
начислени лихви и такси, както следва:договорна лихва в размер на 16,84 лева за
времето от 29.08.2016г. до 28.09.2016г. и такса за експресно разглеждане в
размер на 123,15 лева. На 05.09.2016г. ответника заявила искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер на 250 лева, ведно с нова услуга за експресно
разглеждане. Въпросната сума била отпусната на П.Д. на същата дата отново чрез
паричен превод посредством Изипей. За допълнително изтеглената сума страните
уговорили договорна лихва 6,45 лева за периода от 05.09.2016г. до 28.09.2016г.,
като била начислена и такса в размер на 157,56 лева. С тегленето на
допълнителната сума ответникът се задължила да върне на ищеца сума в размер на
общо 1054 лева, от която главница 750 лева, договорна лихва за периода от
29.08.2016г. до 28.09.2016г. в размер на 23,29 лева и такса за експресно разглеждане-
280,71 лева. До изтичане на срока за връщане на сумите по договора за кредит
длъжникът направил частични плащания към кредитора, които били недостатъчни да
погасят цялото задължение. С настъпване падежа по договора кредитополучателят
не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и
т.13.3 от Общите условия, „**“ЕООД започнало да начислява наказателна лихва
върху неизплатената сума за периода на просрочието. На посочения от ответника
адрес кредитора изпратил 2бр.напомнителни писма. Всяко от тези писма се
таксувало по 10 лева, които били за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил
задълженията си. На 23.11.2018г. „**“ЕООД сключило с ищеца „***“ЕООД Договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който му прехвърлил вземанията си по
процесния договор, както следва: 750 лева-главница, 825,30 лева- наказателна
лихва за периода от 29.09.2016г. до 22.11.2018г., 23,29 лева- договорна лихва,
175,69 лева- такса експресно разглеждане и отписани такси за събиране- 20 лева.
За извършената цесия ищецът изпратил на ответника уведомление чрез препоръчана
пратка посредством „Български пощи“ЕАД, която била върната с отметка
„Непотърсена“. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди П.Д.Д. да
заплати на ищеца сумата в размер на 750 лева, представляваща главница по
Договор за кредит №**********/29.08.2016г., ведно със законна лихва върху нея,
считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 175,69 лева-
такса за експресно разглеждане, 825,30 лева- наказателна лихва за периода от
29.09.2016г. до 22.11.2018г. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът П.Д.Д. не е представила в
срок отговор на исковата молба. Редовно призована не се явява и не изпраща
представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не прави искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
При така установеното и
като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на
съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, не е
направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при
наличие на направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът не мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките
по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з., както и искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства- заверени преписи от 2бр.Договори за кредит от
29.08.2016г. и от 05.09.2016г., 2бр.разписки за извършено плащане, Договор за
прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. и Приложение №1 към него, Потвърждение
за прехвърляне на вземания, издадено от „**“ЕООД, Приложение №4-пълномощно за
уведомяване за цесия, уведомление за цесия и върната писмовна пратка от
„Български пощи“ЕАД.
Предвид изложеното, съдът счита, че
са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца
иск.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски по настоящото дело –150 лева- държавна такса за предявените искове и
150 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.Д.Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕООД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр.София, район ** представляван от управителя
**, по предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 от ЗЗД, сумата от
750 лева /седемстотин и петдесет лева/, представляваща главница по Договор за
кредит №**********/29.08.2016г., ведно със законна лихва върху нея, считано от
16.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 175,69 лева /сто
седемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/- такса за експресно
разглеждане, 825,30 лева /осемстотин двадесет и пет лева и тридесет стотинки/-
наказателна лихва за периода от 29.09.2016г. до 22.11.2018г., както и направените в настоящото производство
разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Горепосочените суми могат да бъдат
заплатени от П.Д.Д. по банкова сметка *** „Банка ДСК“ЕАД, IBAN ***, BIC: ***.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: