Р Е Ш Е Н И Е № 10
гр. Кюстендил, 10.01.2020 г.
В И М
Е Т
О Н А Н А Р
О Д
А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ
БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
и при участието на съдебен
секретар Емилия
Стойкова, като разгледа докладваното от съдия Стамова в. гр.
д. № 497 по описа на ОС – Кюстендил за
Производството е въззивно и
се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба,
подадена от Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор от РП - Дупница срещу
постановено на 23.08.2019г. по гр.д,№803/2019г. решение на Дупнишкия районен
съд. Формулирано е искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения
срещу жалбоподателя иск. С оглед на изложените фактически обстоятелства следва,
че предмет на жалбата е всъщност цитираното решение в частта му, в която е
уважен предявен от Г.Т. *** срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно
основание чл.2, ал.1 т.З ЗОДОВ, като е осъдена да заплати на Т. сумата от 1000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.10.2018г. до окончателното й изплащане,
изразяващи се в негативни изживявания, стрес и притеснения, заради засягане на
доброто му име в обществото, следствие на незаконното обвинение в извършване на
престъпление, по което е било образувано НОХД №671/2017г. по описа на РС -
Дупница, доколкото в останалата част от решението, същият иск е отхвърлен за
разликата над 1000 лева до 5000 лева, сочещо на липса на интерес от обжалване.
В жалбата са посочени обстоятелства относно датата на образуване на досъдебно
производство срещу Т., датата на привличането му като обвиняем, датата на
внасяне на обвинителния акт, датата на постановяваме на присъда от ДнРС за
оправдаването му и датата на постановяване на решение на КнОС за потвърждаване
на оправдателната присъда. Тези действия са определени, като законосъобразни,
при наличие на доказателства за виновността на ответника и при яснота от
материалите по делото, за извършване на деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Отбелязва, че наказателното преследване е осъществено в предвидените
в НПК срокове, като се подчертава незначителността на периода от време от
привличането му, като обвиняем до внасянето на обвинителен акт. Отбелязано е,
че продължителността на срока за съдебно разглеждане не е в компетенциите на
Прокуратурата и че по отношение на Т. не е била взета мярка за неотклонение. С
тези обстоятелства и доводът, че не са налице доказателства за негативни
последици настъпили в патримониума му, за възникнали лични проблеми и
злепоставяне в обществото по причина обвинението и те да са пряк резултат от
образуваното досъдебно производство, както и за липса на доказателства за
здравословни проблеми у молителя, намиращи се в пряка и непосредствена последица
от повдигнатото му обвинение и предаване на съд е обосновано становище за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Твърди се
нарушение на принципа по чл.52 ЗЗД, доколкото присъденото обезщетение е силно
завишено и не съответства, като еквивалент, на действително претърпените от
ищеца вреди, като са посочени следните обстоятелствата които подлежат на
преценка при определяне на обезщетението - болките и страданията
(продължителността и техния интензитет), претърпени и търпими в бъдеще, други
обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение към размера на
обезщетението, каквито не са посочени с оглед т.ІІ на ППВС №4/23.12.1968г.
Счита, че ищеца следва да бъде възмезден само за тези морални страдания, които
наказателната репресия му е причинила в личен план, но не и за обществените
неудобства на повдигнатото обвинение.
Препис
от жалбата е връчен на насрещната страна. В срок е подаден отговор. В отговора
е изразено становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на
обжалваното решение и искане то да бъде потвърдено. Според ответника по
жалбата, първоинстанционния съд не е допуснал сочените в жалбата нарушения,
положил е всички усилия за установяване на обективната истина, дал е възможност
на страните да сочат, както писмени, така и гласни доказателства .Счита, че с
показанията на свид. П. (който има и необходимите познания в тази сфера) и
другия разпитан свидетел е доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди
и връзка между тях и наказателното производство. Определения от районния съд
размер на обезщетението намира за обоснован, с оглед позоваване на практика на
ВКС и при съобразяване на конкретната фактическа обстановка. Определя, като
неоснователни твърденията в жалбата, че Прокуратурата не носи отговорност за
претърпените вреди. В тази връзка поддържа, че в обжалваното решение подробно и
правилно е мотивирано наличието на основание за ангажиране на отговорността й,
като факта на наличие на влязла в сила оправдателна присъда, счита за
достатъчен за това, тъй като обвинението винаги е незаконно, когато е
приключело с оправдателна присъда. Искането в отговора е решението да бъде
потвърдено. Претендирани са разноски.
ОС – Кюстендил, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че по делото е проведено от страна на ищеца
доказване на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди, макар и не
в поддържания в исковата молба обем, доколкото от показанията на свидетелите
станало ясно, че същият е получил психо - емоционален дискомфорт, променил
поведението си, започнал да се затваря в
себе си, изпитвайки притеснение и страх
от изхода на производството и от реакциите на обкръжението си. Този
стрес е променил реакциите и поведението на ищеца. Отчетена е и самата
продължителност на наказателното производство – около година, през което време
не е налице отказ от подържаните обвинения от страна на ответника чрез съответните
му представители.Съдът е отбелязъл, че има предвид тежестта на извършеното
престъпление, възрастта и социалното положение на ищеца и взетите по отношение
на същия черки..Въз основа на тези обстоятелства е приел, че сумата от 1000 лева е достатъчна и
справедлива за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди на ищеца, като
за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева, искът е отхвърлен като
неоснователен.
ОС – Кюстендил, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Районният съд въз основа на
представените по делото доказателства е приел за установено, че ищецът е бил
привлечен като обвиняем с постановление от 22.11.2017г. по ДП №850/2016г. за
престъпление по чл.234в, ал.1 НК, Образувано е наказателно производство 1729/2017г.
по описа на ДНРС, с присъда по което той е признат за невинен, потвърдена с
решение на КнОС от 12.10.2018г. по внохд №452/2018г.Другите факти, относно
които съдът е изложил констатации са, че ищеца е привлечен, като обвиняем за
престъпление по чл.144 ал.3 НК на 30.06.2017г., с присъда по нохд №436/2018г. е
признат за виновен, като към момента на постановяване на акта присъдата е
влязла в сила, че съгласно амбулаторен лист от 10.06.2019г.и епикриза, издадени
от А.П., на ищеца е била поставена диагноза „смесено тревожно депресивно
разстройство”, характеризиращо се с вътрешна напрегнатост, тревожност, дистемен
фон на настроението,редки панически пристъпи, с хипохондрични идеи, споделял за
периода свързан с делото, емоционално – потиснат, памет и интелект – съхранени,
апсихотичен, като разпитан като свидетел П. е посочил, че ищецът е ходил в един
определен период при него, няколко пъти,ставало въпрос за водено дело на ЧЕЗ,не
е споделял за други дела, които да му причиняват дискомфорт, и тревожното
състояние е определено на база съобщена от пациента симптоматика.Съдът е
обсъдил показанията на свид.Ставрев, от които е приел за установено, че имало
огромна разлика в поведението на ищеца преди да започне делото и след като
свърши – докато се води делото и след като свърши, той бил постоянен притеснен,
нервен и уплашен да не би да го осъдят, ходил на лекар психиатър – не можел да
спи,треперел постоянно, пиел хапчета, след приключване на делото са успокоил,
че е спечелил делото за тока, все за това говорели и затова е ходил на
психиатър.
В жалбата се твърди, че по делото не са
събрани доказателства за твърдените от ищеца лични проблеми и злепоставяне в
обществото, за негативни последици, за възникнали здравословни проблеми и
връзката им с повдигнатото обвинение.Доводи във връзка с приетата за установена
фактическа обстановка не са въведени, в това число липсата на констатация
относно предишни осъждания на ответника за което са представени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Въззивният съд намира решението за
правилно за сумата до 800.00 лева и неправилно в .Съображения:
Основателността на предявения иск по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/лицето да е оправдано; 3/ да е претърпял вреда
/вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице
причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически
състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от
ищеца- чл.154, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай от приетите от
първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява, а и това
обстоятелство не е спорно, че с Постановление за привличане на обвиняем от дата
22.11.2017 г. по ДП № 850/2016 г. по описа на РП - Дупница ищецът в настоящото
производство е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 234в, ал. 1
от НК. Видно от приложеното към настоящото гр. д. № 803/2019г. по описа на ДнРС
НОХД № 1729/2017г. по описа на ДнРС с Присъда № 70 от 25.06.2018г., постановена
по НОХД № 1729/2017г. по описа на ДнРС, потвърдена с Решение от 12.10.2018г. по
ВНОХД № 452/2018г. по описа на КнОС ищецът е признат за невиновен в извършване
на престъпление по повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение по чл.
234в, ал. 1 от НК
Законосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд, че искът е доказан по основание. Разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление,
като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер-
в случая Прокуратурата на Република България. Действията по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано.
Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на
предприетите за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не
съответства на истината, то задължението за разкриването й е останало неизпълнено
и то е незаконно, в това число незаконно се явява и ограничението, осъществено
чрез метода на процесуална принуда.
По доводите в жалбата за липса на
доказателства за негативни последици, в резултат на образуваното наказателно
производство следва да се отбележи, че съдът намира същите за неоснователни.Приема се, че всяко човешко същество по време
на цялото наказателно производство, обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалното му общуване, както и, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди
от обвинение, за което лицето е признато за невиновно, съдът не е строго
ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобно
увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи, както и на причинно -следствената
връзка между него и незаконното обвинение – Решение № 480 от 23.04.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о..Фактът на наличие на друго висящо
наказателно производство срещу ищеца в случая, според въззивния съд не изключва
извода, че с оглед конкретното обвинение ищецът е имал неприятни изживявани в
рамките на обичайното за подобни случаи.
Това
състояние в случая е било и проявено с оглед показанията на свидетеля И.Д.С.
който свидетелства за огромна разлика в поведението на ищеца преди да започне
делото и след като свърши - докато се водело делото той бил постоянно притеснен, нервен
и уплашен да не би да го осъдят.
Районният
съд не се е позовал на болестно състояние и такова не се изтъква в исковата
молба, поради което доводите в жалбата за отсъствие на такова не следва да се
обсъждат.
По
горе бяха посочени обстоятелствата, взети предвид от районния съд при
определяне на обезщетението – продължителността на наказателното производство,
вида и тежестта на престъплението за което е обвинен, интензитета на
претърпените страдания – психоемоционален дискомфорт, взетите спрямо него
мерки, възрастта и обществено положение.Районният съд не е отчел факта на
предишни осъждания на ищеца, този факт не е приет за установено и доводи в тази
посока в жалбата липсват.При определяне на обезщетението съдът се е позовал на
продължителността на воденото наказателно производство, възрастта на ищеца,
тежестта на обвинението,взетите спрямо него мерки и интензитета на претърпените
страдания.Оплакванията за нарушаване на принципа на справедливост в жалбата
съдът намира за основателни с оглед отчитането на взети по отношение на
ответника мерки, за каквито фактическа констатация съдът не е направил.Ето защо
съдът ще намали обезщетението, като с оглед продължителността на воденото
наказателно преследване – около 1 година, тежестта на престъплението –
предвижда се наказание до 5 години лишаване от свобода и глоба до 15 000
лева, липсата на данни по отношение на ответника да е била наложена мярка за
неотклонение, липсата на доказателства за отдръпване на близки и приятели с
оглед и икономическите условия в страната и като има предвид, че по делото не са събрани
доказателства, които да обосновават категоричен извод за това, че ищецът е
претърпял през този период изключителни, над житейски нормалните с оглед
ситуацията вреди ще намали обезщетението до сумата 800.00 лева, която намира за
справедливо обезщетение в случая.
Решението
следва да се отмени в частта в която искът е уважен за сумата над 800 лева,
като искът бъде отхвърлен и се потвърди в частта му до сумата до 800.00
лева.Сумата се дължи ведно със законната лихва от 12.10.2018г.
Следва да се отмени решението в частта му за присъдените
на Т. деловодни разноски за сумата над 97.60 лева, като с оглед изхода от спора ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника и деловодни разноски за въззивното производство в
размер на 304 лева( припадаща се част от заплатеното от него адв.възнаграждение
в размер на 380.00 лева).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ постановено на 23.08.2019г. по
гр.д,№803/2019г. решение на Дупнишкия районен съд, в частта му в която
Прокуратурата на РБългария на основание
чл.2, ал.1 т.З ЗОДОВ, е осъдена да
заплати на Г.Б.Т., ЕГН ********** с
адрес:г*** сумата над 800 лева до 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.10.2018г. до окончателното й изплащане, следствие на неоснователно и
незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДП –
850/2016г., вх.№2377/2016г. по описа на РП- Дупница, за което е оправдан с
присъда №70 от 25.06.2018г. по внохд №452/2018г. по описа на КнОС, както и в
частта за присъдените на Т. разноски за сумата над 97.60 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения
от Г.Б.Т., ЕГН ********** с адрес:г*** срещу
Прокуратурата на РБългария иск с
правно основание чл.2, ал.1 т.З ЗОДОВ,
за сумата над 800 лева до 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.10.2018г. до окончателното й изплащане, вследствие на неоснователно и
незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДП –
850/2016г., вх.№2377/2016г. по описа на РП- Дупница, за което е оправдан с
присъда №70 от 25.06.2018г. по внохд №452/2018г.
ПОТВЪРЖДАВА постановено на 23.08.2019г.
по гр.д,№803/2019г. решение на Дупнишкия районен съд, в частта му в която
Прокуратурата на РБългария на основание
чл.2, ал.1 т.З ЗОДОВ, е осъдена да
заплати на Г.Б.Т., ЕГН ********** с
адрес:г*** сумата до 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2018г. до
окончателното й изплащане, вследствие на неоснователно и незаконосъобразно
повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДП – 850/2016г.,
вх.№2377/2016г. по описа на РП- Дупница, за което е оправдан с присъда №70 от
25.06.2018г. по внохд №452/2018г. по описа на КнОС.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на Г.Б.Т., ЕГН ********** с
адрес:г*** деловодни разноски в размер на 304 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: