Р Е Ш Е Н И
Е №
260033
Гр.Пловдив, 09.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 25.01. две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Дафина Арабаджиева
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№665/ 2021 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба вх. № 268341/10.03.2021 г. от „ Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****
чрез юрк.А.Т. против решение № 261686/11,12,2020 г., постановено по гр. д.№111/2020 г. на РС Пловдив, 1 гр. състав, В ЧАСТТА,с която са отхвърлени исковете да се
признаят за установени вземанията на жалбоподателя срещу „Деливъри“ООД, ЕИК
********** от гр. Пловдив,бул.“6-ти септември“-Стокова борса БАРТ, 264; както
следва: за заплащане на стойността на консумирана топлинна енергия за периода
от м.02.2015 г. до м.04.2017 г. – за разликата над присъдената сума от 201,17
лв. до пълния претендиран размер от 1532,22 лв.;лихва за период
04.08.2017-04.10.2017 -сумата за разликата над 3,46 лв. до пълния претендиран размер от 374,37 лв.;
както и сумата от 72,44 лв.- главница, представляваща стойността за дялово
разпределение за периода от м.02.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 19.10.2017 г.- датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед по чл.410 ГПК; за които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 18985/2019 г. на РС Пловдив, 14 гр. състав и е
осъдено да заплати разноски на ответника. Иска се отмяна на решението на ПРС в
обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважат предявените
искове. Претендира за разноски, в т.ч. и юрк. възнаграждение.
Ответникът
„Деливъри“ООД от гр. ****, чрез адв.Ив.Н. изразява становище за неоснователност
на жалбата, иска потвърждаване на обжалваното решение, претендира присъждане на
разноски.
Третото
лице-помагач „Техем сървисис“ЕООД-гр.София – не взема становище.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните,
съдът приема следното:
Производството
е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от
„Топлофикация София” ЕАД против „Деливъри“ООД с петитум: да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1979,03 лв.,от която
1532,22лв. представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в апартамент
№ 22, находящ се в гр.**** за периода от м.02.2015 г. до м.04.2017 г., сумата
326,79 лв.-лихва за забава за периода -31.03.2015-04.10.2017; както и сумата от
84,02 лв., от които 72,44лв.-главница и 11,58 лв.- лихва – сума за дялово
разпределение за периода м.05.2015г.-м.04.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Ответникът
оспорва исковете. Счита, че не няма неплатено задължение за заплащане на
топлоенергия за процесния период.
Не се спори
по делото, че въззиваемият е собственик на топлоснабдения имот,находящ се в гр.****,
в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция (чл. 153, ал.
1 от ЗЕ), както и че няма подписан договор между страните за продажба на ТЕ.
С
обжалваното решение първостепенният съд е приел исковете за частично
основателни и е признал за установени претендираните вземания до размер от
201,17 лв., 3,46 лв. и сумата 72,44 лв.- за главницата. В тази част решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
ПОС намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, не се допуснати нарушения на
императивни материално-правни норми. По отношение на наведените в жалбата
оплаквания, ПОС намира следното:
Оплакванията
на въззивника са, че неправилно съдът е приел, че неправилно съдът е кредитирал
заключението на СТЕ, тъй като ВЛ е прихванало сумата за претендираните от
Топлофикация сума за трите месеца/м.02,м.03. и м.04/2015 г./ като не е отчело,
че същата е вече прихваната за непретендирания период по
делото/м.05.2014-м.01.2015/, а ССЕ не е отговорила коректно на въпросите,
поставени в ИМ, т.к. уважената главница за 201.17 лв. не касае ТЕ за периода
м.02.2015-м.04.2017, а в действителност касае периода м.02.2016-м.07.2016 по
фактури за м.2,3,4,6 и 7 на 2016 г., а сумите по ф-ри №0070459394830.06.2016г и
№**********/31.07.2016г. – не са претендирани,тъй като са били прихванати със
суми за възстановяване.
От
заключението на изготвената пред ПОС комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза – заключение от
17.11.2021 г., изпълнена от в.л.Н.И., В.С. и Б.В. се установява, че процесният
имот е с отопляем обем 369 куб.м; че за процесния период не е отчетено
потребление на ТЕ, но е отчетена стойност на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация,съгл.т.6.1.1 от Методиката към Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
ВЛ са установили, че в процесния имот няма монтиран водомер за топла вода като
до м.04.2015 г. кол.БГВ е определяно на база 3 лица при норма 130л./човек за
денононощие, а за отчетен сезон 05.2015-04.2016 – на база 1 лице; за отчетен
сезон 05.2016-04.2017 – не е определяно потребяване на БГВ и не е начислявано
такова.
От
заключението на ВЛ е видно, че общият размер на задължението на ответника след
приспадане на т.н. „минусови изравнителни
сметки“ за периода 01.05.2014г- 30.04.2017 е в размер на 1532,22 лв.-
консумирана ТЕ , 72,44 лв.- общо дялово разпределение и 374,37 лв.- лихва за
забава до 04.10.2017 г. или всичко 1979,03 лв., която сума е дължима от въззиваемия
и неплатена.
Независимо,
че в заключението си ВЛ са посочили, че изследвания период е 01.05.2014г-
30.04.2017, ПОС констатира, че дължимата сума е в рамките на процесния период –
м.02.2015-м.04.2017, тъй като видно от заключението на ВЛ /л.91 от д.ОС/ - за
периода 01.05.2014-31.01.2015 – не са начислявани като дължими суми за плащане
и лихви.
ВЛ са дали
заключение, че при начисляване на прогнозните количества ТЕ и тези, начислявани
от въззивника- са спазвани изискавнията на ЗЕ и и Наредба №16-334/06.04.2007;
фирмата за дялото разпределение на ТЕ –„Техем сървисис“ЕООД е спазвала
изискванията на цит.Наредба относно прилагане на дяловото разпределение на ТЕ
за сгради в ЕС, а количествата ТЕ за
проц.период са остойностявани правилно по цените за ТЕ на КЕВР /л.89 от д.ПОС/.
Съдът
кредитира заключението на приетата пред ПОС комплексна СТЕ като безпристрастна,
обективна и компетентно изготвена, поради което приема, че въззиваемият дължи заплащане на стойността на доставената
му по този начин топлоенергия до размера посочен от ВЛ.
Следователно,
размерът на задължението на ответника за процесния период е в претендирания от
ищеца размер, поради което предявените искове са доказани по основание и
размер.
Като е
достигнал до други правни изводи за недължимост на цената, начислена за
топлоенергия за отопление, и е отхвърлил исковете за посочените по-горе разлики
за главницата и мораторните лихви, РС е постановил незаконосъобразно решение,
което в тези части следва да се отмени и вместо това претендираните разлики
следва да се присъдят.
На
жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски за
производството, които видно са в размер на 1616,29 лв., от които 825 лв.-пред
ПОС /за ДТ-75лв.,за ВЛ-600лв. и 150 лв.-юрк.възнаграждение/ и пред РС – 791,29лв.
/111,29 лв. за ДТ,530лв.- за ВЛ и 150 лв.- юрк.възнаграждение/. По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 261686/11,12,2020 г., постановено по гр.
д.№111/2020 г. на РС Пловдив, 1 гр. състав,
В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете да се признаят за
установени вземанията на „ Топлофикация София” ЕАД срещу „Деливъри“ООД, ЕИК ****
от гр. ****; както следва: за заплащане на стойността на консумирана топлинна
енергия за периода от м.02.2015 г. до м.04.2017 г. – за разликата над
присъдената сума от 201,17 лв. до пълния претендиран размер от 1532,22
лв.;сумата за разликата над 3,46 лв. до
пълния претендиран размер от 374,37 лв.; както и сумата от 72,44 лв.-
главница ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017 г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която „
Топлофикация София” ЕАД, е осъдено да
заплати на срещу „Деливъри“ООД,както и в частта за разноски по делото И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Деливъри“ООД, ЕИК ****
от гр. **** дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК **** сума от 1331,05лв. (разликата над присъдения
размер от 201,17 лв. до пълния претендиран от1532,22 лв.), представляваща стойност на топлинна
енергия за периода от м.02.2015 г. до м.04.2017 г.., ведно със законната лихва от 370,91 лв., (разликата над присъдения
размер от 3,46 лв. до пълния претендиран от 374,37 лв.), представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху посочената
главница за периода от 04.08.2017 г. до 04.10.2017 г.; както и сумата от 72,44 лв.- главница, представляваща стойността за
дялово разпределение за периода от м.02.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.10.2017 г.- датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.410 ГПК, за които вземания е издадена заповед по
чл.410 ГПК, постановена по ч. гр. д. № 18985/2019 г. на РС Пловдив, 14 гр.
състав.
ОСЪЖДА „Деливъри“ООД, ЕИК **** от гр. **** да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК **** сумата от 1616,29 лв.,
представляваща разноски за производството.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Техем сървисис“ЕООД-гр.****.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: