Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № ..../... г. по гр.д. № ..../.... г. на ГОРС е осъдено „БДЖ Т. П. „Е.-С. да заплати на Н. В. Х. сумата 93.41 лв.,представляваща неизплатен остатък от обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ,заедно със законната лихва от предявяване на иска 3.5.2011 г. до окончателното изплащане; сумата 840.69 лв. представляваща неизплатен остатък от обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ във връзка с чл. 32 ал.2 от КТД, ведно със законната лихва от предявяване на иска 3.5.2011 г. до окончателното изплащане; сумата 20.03 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 93.41 лв. за периода 30.4.2009 г. до 3.5.2011 г.; сумата 180.30 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 840.69 лв. за периода 30.4.2009 г. до 3.5.2011 г. С решението е отхвърлен иска по чл. 86 за сумата от 0.27 лв. и за сумата 2.31 лв.- разликите над 20.30 лв. и 182.61 лв., като неоснователен. Дружеството е осъдено да плати на ищеца 200 лв. разноски по делото и по сметка на ГОРС 150 лв. държавна такса върху уважените искове, 80 лв. за разноските направени за вещо лице и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволно от решението е останало дружеството, което го обжалва в осъдителната част. Основните оплаквания са, че съдията неправилно е приел, че в брутното трудово възнаграждение се включва възнаграждението за положен нощен труд, което възнаграждение няма постоянен характер. Моли да се отмени решението изцяло и да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските за двете инстанции. В законния срок не е постъпил отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание пълномощникът на Н.Х. взема становище ,че жалбата е неоснователна, че нощният труд отговаря на чл. 15 ал.2 от НСОРЗ. Позовава се на практика на ВТОС в тази насока. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски. В. окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата ,становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по повод исковата молба на Н. В. Х. против „БДЖ Т. П. „Е.-С.. Ищецът твърди ,че е работил в предприятието на ответника в „Е. п. П.” на бившето „Л. д. Г.О.”, като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.10 от КТ считано от 30.4.2009 г. Твърди ,че са му заплатени обезщетения по чл. 220ал.1 от КТ в размер на 708.86 лв. и обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ вр. с чл. 32 от КТД в размер на 6379.74 лв. Твърди се ,че размерът на обезщетенията не е определен правилно, тъй като в брутното трудово възнаграждение върху което е изчислено обезщетението не са включени възнагражденията за положен нощен труд през м. март 2009 г. в размер на 93.41 лв. В тази връзка се твърди ,че му е заплатено в по-малко сумата 840.69 лв., представляваща неизплатен остатък от обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ във връзка с чл. 32 ал.2 от КТД, както и сумата 93.41 лв., представляваща неизплатен остатък от обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ. Твърди се ,че върху тези суми ответникът дължи сумата 20.03 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 93.41 лв.; както и сумата 180.30 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 840.69 лв. за периода 30.4.2009 г. до 3.5.2011 г. Претендирани са разноски по делото. Ответникът е оспорил в отговора си предявените искове като се твърди, че възнаграждението за положен нощен труд не следва да се включват в брутното възнаграждение. За да постанови обжалваното решение съдията правилно е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като същото е прекратено на основание чл. 328 ал.1 т.10 от КТ считано от 30.4.2009 г., както и че са заплатени от ответника на ищеца посочените исковата молба обезщетения по чл. 222 ал.3 от КТ във връзка с чл. 32 ал.2 от КТД и обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ, като основата за изчисляване е брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото не е предвидено друго/чл. 228 от КТ/. Всъщност спора по делото е дали за положения нощен труд следва да се включват в брутното трудово възнаграждение, върху което се изчисляват процесните обезщетения, респ. има ли постоянен характер това допълнително възнаграждение. В тази връзка съдията подробно е обсъдил становищата на страните, като е направил анализ на чл. 15 и 17 от Наредба за структурата е организацията на работната заплата, и е стигнал до извода ,че заплащането на възнаграждението за нощен труд има постоянен характер и като такова представлява част от брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ. ВТОС напълно споделя тези изводи на районния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към изложените от него мотиви. Във връзка с това съдията правилно е направил и обоснования извод, че на ищеца са начислени по-малки суми за претендираните обезщетения и то в размера ,в който са присъдени, заедно със законната лихва от предявяване на иска 3.5.2011 г. до окончателното плащане. Правилно съдията е прие и че наред с главите искове са основателни и акцесорните претенции по чл. 86 от ЗЗД -сумата 20.03 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 93.41 лв. за периода 30.4.2009 г. до 3.5.2011 г.,както и за сумата 180.30 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 840.69 лв. за периода 30.4.2009 г. до 3.5.2011г. ВТОС констатира ,че съдията е обсъдил подробно всички доказателства по делото, както и становищата на страните, което прави неоснователни оплакванията във въззивната жалба. С оглед изложеното ВТОС счита обжалваното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответникът по жалбата разноските по делото, направени пред въззивната инстанция в размер на 200 лв.-адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение№ ..../... г. по гр.д. № ..../... г. на ГОРС. ОСЪЖДА „БДЖ Т. П. „Е.-С., ЕИК ...., район С., ул. „И. В.”№... да заплати на Н. В. Х., ЕГН * от гр.П., ул.”Ж.” № 18 .1 п.1/ чрез адвокат В. В. Ф. от АК-П./, сумата 200 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция в размер на 200 лв.-адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |